Националите в тежка серия, подгониха антирекорда
Седем публични мача без победа сме достигали четири пъти в историята
Националният тим навлезе в много неприятна серия от началото на евроквалификациите. След равенството с Косово станаха общо пет дуела, в които нямаме победа. В историята това е третото достижение, само че е напълно близо до антирекорда, който е седем мача. За тима следват посещение на Чехия и домакинство на Косово през юни, като тогава ще се надяваме да завърши серията.
Сегашната започва със загубата от Норвегия с 0:1 в Осло от Лигата на нациите, след което последваха равенства с Кипър, Словения, Черна гора и Косово.
Става въпрос единствено за публични мачове на националите. В статистиката са включени и такива от олимпийски игри и олимпийски квалификации, които съгласно ФИФА не би трябвало да бъдат в статистиката, само че в България ги признаваме изцяло. Влизат и дуели от балкански шампионати и такива на Балканите и Източна Европа, които също в един миг са били публични заради неналичието на европейски да вземем за пример.
Сегашните национали имат опрощение, че
една от
рекордните черни
серии е навръх
най-силния ни
тим
в историята, стигнал до четвъртото място на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година.
Тя започва със загубата от Русия в последния мач от международните квалификации за шампионата на планетата през 1998 година. Тогава падаме с 2:4 в мач без значение, тъй като към този момент сме си обезпечили класирането.
В трите дуела във Франция вършим еднакъв с Парагвай и падаме от Нигерия и Испания, като във втория мач записваме злополука с 1:6. Точно преди дуела с испанците от лагера ни изчезват Христо Стоичков и Любослав Пенев за смут на селекционера Христо Бонев, като и до през днешния ден, повече от 20 години по-късно, не се знае повода за тази постъпка.
Следват загуба от Полша, еднакъв с Англия и още една загуба от Швеция, с цел да се стигне до седем публични дуела без победа.
Серията завършва чак на 31 март 1999 година, когато с голове на Христо Стоичков и Ивайло Йорданов побеждаваме новобранеца в групата от евроквалификациите Люксембург.
Всъщност по 7 следващи публични мача без победа сме записвали още три пъти, като в още два от случаите сериите включват присъединяване на международно състезание, което е фантазия за настоящия тим.
Първата в историята започва на финалите на шампионата на планетата във Федерална република Германия, продължава през европейските и олимпийските квалификации.
Тогава за игрите в Монреал падаме с 0:2 от Унгария в Будапеща, само че завършваме серията с безапелационното 4:0 над маджарите в София след
два гола на
Павел Панов и
по един на
Божил Колев
и Андрей
Желязков
Втората серия със международно състезание в нея е към шампионата на планетата в Мексико през 1986 година.
Единствената, в която няма мачове от международно състезание, е тази сред 1981 до 1983 година, в която са единствено квалификации за международно, европейско състезание и олимпиадата в Лос Анджелис. Всъщност даже да се бяхме класирали, отново нямаше да участваме, тъй като по разпореждане на Москва разгласяваме протест на игрите в Съединени американски щати, откакто 4 години преди този момент те пък направиха същото за тези в Съюз на съветските социалистически републики.
Най-уникалната
продължава
повече от 10 година
Една от черните серии на националите е неповторима с това, че продължава повече от едно десетилетие. Причината е Втората международна война, когато в по-голямата част от Европа не се играят дуели, изключително пък публични. По това време няма европейско състезание, а международните са спрени от ФИФА.
Всичко стартира на 31 май 1936 година в Букурещ, където падаме с 1:4 от домакините, като единственият ни гол е на Любомир Ангелов-Старото.
След това идват две международни квалификации през идващите две години, като в тях вършим еднакъв и загуба, и то с 0:6 от Чехословакия. Следва неповторима отмора чак до 24 април 1946 година, когато се възобновява шампионата на Балканите.
Тази серия завършва чак на 15 юни 1947 година. Тогава на стадион “Юнак ” побеждаваме Албания с 2:0, само че към този момент за състезание на Балканите и Източна Европа. И двете попадения са дело на Трендафил Станков-Тренди от “Септември ”.
Само месец по-късно влизаме в нова серия от шест следващи публични мача без победа.
Последната от черните серии на националния ни тим е отпреди единствено 6 години.
Тя стартира с равенството 0:0 с Швейцария от европейските квалификации.
Приключва на 11 септември 2012 година, когато на “Васил Левски ” побеждаваме с 1:0 Албания в международни квалификации.
Единственият гол е на Станислав Манолев, който по това време е състезател на холандския ПСВ “Айндховен ”, а сега е в “Лудогорец ”.
Трима от играчите при гостуването на Косово преди няколко дни вземат присъединяване в този мач. Това са Николай Михайлов на вратата, като тогава синът на президента на БФС е в най-силната си форма в “Твенте ”, Николай Бодуров, тогава от “Литекс ”, и Ивелин Попов, по това време играе за “Кубан ” (Краснодар). Попов още веднъж е капитан на тима, както е и до през днешния ден.
Националният тим навлезе в много неприятна серия от началото на евроквалификациите. След равенството с Косово станаха общо пет дуела, в които нямаме победа. В историята това е третото достижение, само че е напълно близо до антирекорда, който е седем мача. За тима следват посещение на Чехия и домакинство на Косово през юни, като тогава ще се надяваме да завърши серията.
Сегашната започва със загубата от Норвегия с 0:1 в Осло от Лигата на нациите, след което последваха равенства с Кипър, Словения, Черна гора и Косово.
Става въпрос единствено за публични мачове на националите. В статистиката са включени и такива от олимпийски игри и олимпийски квалификации, които съгласно ФИФА не би трябвало да бъдат в статистиката, само че в България ги признаваме изцяло. Влизат и дуели от балкански шампионати и такива на Балканите и Източна Европа, които също в един миг са били публични заради неналичието на европейски да вземем за пример.
Сегашните национали имат опрощение, че
една от
рекордните черни
серии е навръх
най-силния ни
тим
в историята, стигнал до четвъртото място на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година.
Тя започва със загубата от Русия в последния мач от международните квалификации за шампионата на планетата през 1998 година. Тогава падаме с 2:4 в мач без значение, тъй като към този момент сме си обезпечили класирането.
В трите дуела във Франция вършим еднакъв с Парагвай и падаме от Нигерия и Испания, като във втория мач записваме злополука с 1:6. Точно преди дуела с испанците от лагера ни изчезват Христо Стоичков и Любослав Пенев за смут на селекционера Христо Бонев, като и до през днешния ден, повече от 20 години по-късно, не се знае повода за тази постъпка.
Следват загуба от Полша, еднакъв с Англия и още една загуба от Швеция, с цел да се стигне до седем публични дуела без победа.
Серията завършва чак на 31 март 1999 година, когато с голове на Христо Стоичков и Ивайло Йорданов побеждаваме новобранеца в групата от евроквалификациите Люксембург.
Всъщност по 7 следващи публични мача без победа сме записвали още три пъти, като в още два от случаите сериите включват присъединяване на международно състезание, което е фантазия за настоящия тим.
Първата в историята започва на финалите на шампионата на планетата във Федерална република Германия, продължава през европейските и олимпийските квалификации.
Тогава за игрите в Монреал падаме с 0:2 от Унгария в Будапеща, само че завършваме серията с безапелационното 4:0 над маджарите в София след
два гола на
Павел Панов и
по един на
Божил Колев
и Андрей
Желязков
Втората серия със международно състезание в нея е към шампионата на планетата в Мексико през 1986 година.
Единствената, в която няма мачове от международно състезание, е тази сред 1981 до 1983 година, в която са единствено квалификации за международно, европейско състезание и олимпиадата в Лос Анджелис. Всъщност даже да се бяхме класирали, отново нямаше да участваме, тъй като по разпореждане на Москва разгласяваме протест на игрите в Съединени американски щати, откакто 4 години преди този момент те пък направиха същото за тези в Съюз на съветските социалистически републики.
Най-уникалната
продължава
повече от 10 година
Една от черните серии на националите е неповторима с това, че продължава повече от едно десетилетие. Причината е Втората международна война, когато в по-голямата част от Европа не се играят дуели, изключително пък публични. По това време няма европейско състезание, а международните са спрени от ФИФА.
Всичко стартира на 31 май 1936 година в Букурещ, където падаме с 1:4 от домакините, като единственият ни гол е на Любомир Ангелов-Старото.
След това идват две международни квалификации през идващите две години, като в тях вършим еднакъв и загуба, и то с 0:6 от Чехословакия. Следва неповторима отмора чак до 24 април 1946 година, когато се възобновява шампионата на Балканите.
Тази серия завършва чак на 15 юни 1947 година. Тогава на стадион “Юнак ” побеждаваме Албания с 2:0, само че към този момент за състезание на Балканите и Източна Европа. И двете попадения са дело на Трендафил Станков-Тренди от “Септември ”.
Само месец по-късно влизаме в нова серия от шест следващи публични мача без победа.
Последната от черните серии на националния ни тим е отпреди единствено 6 години.
Тя стартира с равенството 0:0 с Швейцария от европейските квалификации.
Приключва на 11 септември 2012 година, когато на “Васил Левски ” побеждаваме с 1:0 Албания в международни квалификации.
Единственият гол е на Станислав Манолев, който по това време е състезател на холандския ПСВ “Айндховен ”, а сега е в “Лудогорец ”.
Трима от играчите при гостуването на Косово преди няколко дни вземат присъединяване в този мач. Това са Николай Михайлов на вратата, като тогава синът на президента на БФС е в най-силната си форма в “Твенте ”, Николай Бодуров, тогава от “Литекс ”, и Ивелин Попов, по това време играе за “Кубан ” (Краснодар). Попов още веднъж е капитан на тима, както е и до през днешния ден.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ