Макрон обича да говори пред света, но игнорира дебата за исляма у дома
Седем месеца след избирането му Еманюел Макрон зае централно място на международната сцена. У дома обаче някои считат, че френският президент е прекомерно нерешителен по най-болезненият въпрос в едно от най-многообразните общества в Западна Европа – този за националната еднаквост, написа " Вашингтон пост ".
Младият президент се включва в съвсем всяка значима геополитическа полемика, като прави изказвания и насочва предизвестия. На фона на раздираната от вътрешни разделения Германия и разсеяната с Брекзит Англия Макрон може да бъде най-убедителното лице на Европа. А поради изтеглянето на Съединени американски щати от международната сцена някои считат, че 39-годишният някогашен капиталов банкер може да стане де факто водач на свободния свят.
Тази седмица да вземем за пример Макрон е хазаин на срещата на върха за климата, която събира в Париж 50 международни водачи, само че без Тръмп.
Климатичната среща е единствено последната от многото международни прояви на Макрон. Миналата седмица той остро подлага на критика преместването на американското посолство в Израел в Ерусалим от Тел Авив и се срещна с израелския министър председател Бенямин Нетаняху в Париж в неделя. Наскоро той посети Катар, където обезпечи близо 14 милиарда $ за френските компании.
Различен имидж
Във Франция обаче обликът на младия водач е малко по-различен от интернационалния му профил. Макар французите да са удовлетворени, че имат водач, който е почитан на международната сцена, доста от тях остават с спорно мнение за личността му. Макрон постоянно е определян като нерешителен във връзка с културните проблеми в страната. Идентичността като цяло и по-конкретно ислямът остават основни въпроси във Франция, въпреки и по двата въпроса мюсюлманите да са тихи.
" Това е един от въпросите, за които хората се питат " Кога ще стартира да приказва ", разяснява Франсоа Хайсбург, политически анализатор от Париж и някогашен президентски консултант по националната сигурност на Никола Саркози и Франсоа Оланд. " Той няма да може да мълчи дълго време. Това е едно от най-дълбоките разделения в публичния спор, на което ставаме очевидци отдавна. "
Макар на президентските избори тази година Макрон да победи крайнодясната ксенофобска партия Национален фронт, дебатът, който кандидатурата на Марин льо Пен провокира, към момента не е сподавен.
Напоследък Франция бе погълната от скандал, почнал с обвинявания в полови злоупотреби против един от най-видните мюсюлмани във френския публичен живот.
© Reuters
След като бе определен, Макрон избегна наболелите обществени въпроси като образува необикновена центристка коалиция и незабавно стартира работа по съживяването на френската стопанска система. На предприемаческа конференция в Париж през юни президентът съобщи, че желае Франция да стане стартъп нация, нация, която мисли и се движи сходно на започващ бизнес.
Според критици отляво и отдясно обаче нацията, която Макрон си показва, е просто един народ, изпълнен с културни и обществени битки, които не могат да бъдат пренебрегнати.
За доста хора във Франция надълбоко екзистенциалните въпроси, сложени по време на изборите, за това какво значи да си французин остават без отговор. И до момента в който Макрон пътува по света, няколко странични фигури започнаха да се занимават с въпросите, с които Макрон няма да се заеме.
Какво прави опозицията
И до момента в който Макрон се употребява с репутацията на " президент на богатите ", Лоран Вокие, новият водач на републиканците, които сега са най-голямата опозиционна партия в Народното събрание, даде обещание да върне " същинските полезности на десницата ".
" Искам да се обърна към разочарованите гласоподаватели на Националния фронт. Трябва да си ги върнем ", сподели Вокие по-рано този месец.
Подобен феномен се следи и в левицата. Манюел Валс, някогашен министър председател на социалистите и настоящ народен представител, е прочут със смелите си позиции по въпросите за идентичността.
През последните седмици той насочи рецензии към " казуса с исляма, с мюсюлманите " и повтори, че съгласно него е неуместно да се споделя, че ислямските терористи нямат нищо общо с исляма. " Това значи да отхвърлим отговорността да действаме за нашите другари мюсюлмани. Ние би трябвало да им помогнем ", разяснява той.
© Reuters
Според някои наблюдаващи тактиката на Макрон да заобикаля този спор е удостоверение за политическа просветеност и метод да се заобикаля една полемика, която в противоположен случай би разделила излишно електората.
" Той желае да наподобява като гласа на разсъдъка, разяснява Доминик Мойзи, специалист по външна политика. Има по-важни проблеми през днешния ден, с неразумното държание в Северна Корея, Вашингтон и Ерусалим. Неговите мисли са " Хайде да проповядваме умереността, разсъдъка и интелигентността ".
За други мълчанието на Макрон само е разрешило казусът да се разрасне. " Той е банкер, той не се интересува от обществените въпроси... Но с мълчанието си той разрешава публичният спор да бъде завзет от екстремистки партии ", разяснява Ясер Луати, бранител на човешките права.
Младият президент се включва в съвсем всяка значима геополитическа полемика, като прави изказвания и насочва предизвестия. На фона на раздираната от вътрешни разделения Германия и разсеяната с Брекзит Англия Макрон може да бъде най-убедителното лице на Европа. А поради изтеглянето на Съединени американски щати от международната сцена някои считат, че 39-годишният някогашен капиталов банкер може да стане де факто водач на свободния свят.
Тази седмица да вземем за пример Макрон е хазаин на срещата на върха за климата, която събира в Париж 50 международни водачи, само че без Тръмп.
Климатичната среща е единствено последната от многото международни прояви на Макрон. Миналата седмица той остро подлага на критика преместването на американското посолство в Израел в Ерусалим от Тел Авив и се срещна с израелския министър председател Бенямин Нетаняху в Париж в неделя. Наскоро той посети Катар, където обезпечи близо 14 милиарда $ за френските компании.
Различен имидж
Във Франция обаче обликът на младия водач е малко по-различен от интернационалния му профил. Макар французите да са удовлетворени, че имат водач, който е почитан на международната сцена, доста от тях остават с спорно мнение за личността му. Макрон постоянно е определян като нерешителен във връзка с културните проблеми в страната. Идентичността като цяло и по-конкретно ислямът остават основни въпроси във Франция, въпреки и по двата въпроса мюсюлманите да са тихи.
" Това е един от въпросите, за които хората се питат " Кога ще стартира да приказва ", разяснява Франсоа Хайсбург, политически анализатор от Париж и някогашен президентски консултант по националната сигурност на Никола Саркози и Франсоа Оланд. " Той няма да може да мълчи дълго време. Това е едно от най-дълбоките разделения в публичния спор, на което ставаме очевидци отдавна. "
Макар на президентските избори тази година Макрон да победи крайнодясната ксенофобска партия Национален фронт, дебатът, който кандидатурата на Марин льо Пен провокира, към момента не е сподавен.
Напоследък Франция бе погълната от скандал, почнал с обвинявания в полови злоупотреби против един от най-видните мюсюлмани във френския публичен живот.
© Reuters
След като бе определен, Макрон избегна наболелите обществени въпроси като образува необикновена центристка коалиция и незабавно стартира работа по съживяването на френската стопанска система. На предприемаческа конференция в Париж през юни президентът съобщи, че желае Франция да стане стартъп нация, нация, която мисли и се движи сходно на започващ бизнес.
Според критици отляво и отдясно обаче нацията, която Макрон си показва, е просто един народ, изпълнен с културни и обществени битки, които не могат да бъдат пренебрегнати.
За доста хора във Франция надълбоко екзистенциалните въпроси, сложени по време на изборите, за това какво значи да си французин остават без отговор. И до момента в който Макрон пътува по света, няколко странични фигури започнаха да се занимават с въпросите, с които Макрон няма да се заеме.
Какво прави опозицията
И до момента в който Макрон се употребява с репутацията на " президент на богатите ", Лоран Вокие, новият водач на републиканците, които сега са най-голямата опозиционна партия в Народното събрание, даде обещание да върне " същинските полезности на десницата ".
" Искам да се обърна към разочарованите гласоподаватели на Националния фронт. Трябва да си ги върнем ", сподели Вокие по-рано този месец.
Подобен феномен се следи и в левицата. Манюел Валс, някогашен министър председател на социалистите и настоящ народен представител, е прочут със смелите си позиции по въпросите за идентичността.
През последните седмици той насочи рецензии към " казуса с исляма, с мюсюлманите " и повтори, че съгласно него е неуместно да се споделя, че ислямските терористи нямат нищо общо с исляма. " Това значи да отхвърлим отговорността да действаме за нашите другари мюсюлмани. Ние би трябвало да им помогнем ", разяснява той.
© Reuters
Според някои наблюдаващи тактиката на Макрон да заобикаля този спор е удостоверение за политическа просветеност и метод да се заобикаля една полемика, която в противоположен случай би разделила излишно електората.
" Той желае да наподобява като гласа на разсъдъка, разяснява Доминик Мойзи, специалист по външна политика. Има по-важни проблеми през днешния ден, с неразумното държание в Северна Корея, Вашингтон и Ерусалим. Неговите мисли са " Хайде да проповядваме умереността, разсъдъка и интелигентността ".
За други мълчанието на Макрон само е разрешило казусът да се разрасне. " Той е банкер, той не се интересува от обществените въпроси... Но с мълчанието си той разрешава публичният спор да бъде завзет от екстремистки партии ", разяснява Ясер Луати, бранител на човешките права.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ