Себе си той определя като щастлив човек. А това, че

...
Себе си той определя като щастлив човек. А това, че
Коментари Харесай

Христо Сарафов - един живот на сцената при любовта

Себе си той дефинира като благополучен човек. А това, че към този момент 40 години е на театралната сцена, сигурно има заслуга усмивката да не слиза от лицето му. Днес той навършва 65 години и в случай че беше допустимо, щеше да ги прекара под прожекторите - при своето семейство. Аплодисментите са за Христо Сарафов, един от доайените на Музикалния театър  " Стефан Македонски ". Любимец на публиката и на всички, които го познават.
Христо Сарафов е обиколил сцените по целия свят. Буквално. Играл е във Франция, Испания, Италия, Португалия, Германия, Гватемала, Япония. Над 12 години е прекарал в Съединените щати. Впечатляващата му биография е почтена за независимо научно проучване.


Започвайки като актьор в кукления спектакъл в родната Силистра, неговият гений не остава дълго неусетен. От 1978 година Сарафов стартира да учи в Държавната консерватория, където е признат от първия път в конкуренция с 300 претенденти за 20 места. Младият актьор приключва Академията „ Проф. Панчо Владигеров “ при проф. Реса Колева, Никола Василев и доцент Констанца Вачкова.

Дебютната му роля идва на сцената на Софийската опера през 1983 година, когато Сарафов към този момент е натрупал по време на специализацията си в „ Балшой спектакъл “ в Москва сериозен опит. И то при гениалния оперен артист Евгений Кибало. Годината е 1983-та, а пред софийската аудитория Христо Сарафов застава за първи път като лекар Бартоло от „ Севилския бръснар “ на Джоакино Росини. Тази, както и ролята на Лепорело от „ Дон Жуан “ на Моцарт, са най-играните функции от Сарафов през годините.

От 1983 година до момента в разнообразни интервали и с спирания Христо Сарафов е солист на Музикалния спектакъл. Тук е изиграл десетки водещи функции в оперети и мюзикъли, измежду които Дядо Либен в „ Българи от остаряло време “, Фери Бачи в „ Царицата на чардаша “, Алфред Дулитъл в „ Моята прелестна лейди “, Бог Зевс в „ Орфей в пъкъла “, Ришар Фирмен във „ Фантомът на операта “ от А. Л. Уебър. В изявление за Валери Тодоров за изданието „ Обаче “, Сарафов споделя, че обичаната му роля е всяка, която е извършил добре. Освен това има вяра, че има „ функции, които мразиш, тъй като не си ги изпял “.


За огромния Сарафов, огромният Орлин Горанов споделя, че постоянно е било наслаждение за него да работят дружно. 
„ Скъпи приятелю, цветущ празник! Даже – цветущ двоен празник! Знам, че за теб постоянно времето е било релативно разбиране и си го оставял на статистиците. Но в действителност – това е достолепна възраст и достоен креативен път. Имахме толкоз хубави моменти – на подиуми и в разнообразни страни. А ти постоянно си бил желан сътрудник. Винаги си бил на едно извънредно равнище. Ето за какво желая да ти пожелая в идната половина на твоя живот да бъдеш все по този начин сполучлив, все по този начин обичан, в което не се колебая. За мен беше наслаждение да работим дружно и се надявам да имаме и други планове, с цел да се виждаме на сцената. Скъпи Ице, бъди жив и здрав! “.

А все лъчезарната Антоанета Добрева – Нети вижда в Сарафов и преподавател, и другар и го поздравява с цялостно сърце.
„ Искам постоянно да си по този начин жизнен, все по този начин ухилен, все по този начин предан на работата си, тъй като всички, които се учим от теб, ставаме все по-самоуверени на сцената в най-хубавия смисъл на думата. И то с помощта на теб, Сарафе! Благодаря ти за всичко, което ни даваш! Обич и почитания! Желая ти здраве – на теб и на цялото ти семейство “.

Ако би трябвало да кажем и нещо за постановката „ Цигулар на покрива “, то ще е малко: просто чудо! Един свръхестествен театър, който се подреди измежду най-обичаните мюзикъли от българската аудитория за 2020 година

В „ Цигулар на покрива “ Христо Сарафов се превъплъщава в млекаря Тевие, към който се оформя сюжетната линия на продукцията, разказваща за хубостите и спънките в обичайните публични порядки.
Мюзикълът е покорил сърцата на милиони по целия свят, а заглавието му е определено в чест на популярната картина на Шагал, която демонстрира цигулар, стъпил върху покрив.
Първоначално никой не предвижда комерсиален триумф за творбата на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник. Но сюжетът, основаващ се на разказите на еврейския класик Шалом Алейхем за млекаря Тевие и неговите пет дъщери, бързо сграбчва фена. 

Христо Сарафов влиза с целия си плам в историята на бедния млекар, който е изправен пред алтернативата дали да следва повелите на традицията на един отминал свят, или да одобри избора на дъщерите си да се оженят по обич, вместо да слушат дълга. Това е историята на дребния човек, устоял на всички персонални и публични стихии, превъзмогнал стандарти и предубеждения. Най-после – това е история за свят, който може да бъде свестен и посредством майсторството на артисти като Сарафов. А той ни споделя, че играе за публиката и обича да се вглежда в реакциите на хората, да усеща страстите им, да поддържа връзка със стотиците вперени погледи.
Сподели с твоите другари
И тук идва аналогията, в която геният на Христо Сарафов се разтваря. В емблематичната ария от „ Цигулар на покрива “, Тевие моли Бог да му даде малко благосъстояние, с цел да се почувства и той спокоен и благополучен човек. И няма да е пресилено да кажем, че в случай че Тевие е признателен със щастието на дъщерите си, то Христо е богат с любовта на публиката си. Любов, която занапред има да живее на сцената!
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР