Сдружението Зелени Балкани проведе миналата седмица четвърто за последните три

...
Сдружението Зелени Балкани проведе миналата седмица четвърто за последните три
Коментари Харесай

Китоподобните бозайници в България тази година са най-много в района на Калиакра

Сдружението " Зелени Балкани " организира предходната седмица четвърто за последните три години изследване от кораб на китоподобните бозайници в българската акватория на Черно море. Според данните записаните елементарни делфини, муткури и афали (повече за китоподобните в България - тук) са повече спрямо 2018, само че по-малко по отношение на 2017 година Изследователите чакат да имат по-точни заключения за трендовете след идващото набиране на данни, което ще се реализира от аероплан към средата на лятото.

В завършилото изследване от 29 април до 4 май екипът наблюдаващи е имал удобни условия и е покрил 444 км от плануваните 450 км за проучване. Регистрирани са 168 наблюдения на китоподобни с общо 440 индивида. Най-многобройни са били морските свине/муткури (Phocoena phocoena relicta), за които има 137 наблюдения. Значително по-малко и съвсем поравно са наблюденията на афалите (Tursiops truncatus ponticus) и елементарни делфини (Delphinus delphis ponticus) - по 16 и 15 индивида.

Най-висока компактност на морските бозайници е регистрирана в северния бранш сред Калиакра и румънската граница. За разлика от предни години този път най-голямата следена група е била от мигриращи муткури (над 20), които са се хранели дружно със средиземноморски буревестници.

Събирането на информация за разпространяването и числеността на китоподобните е от извънредно значение за запазване на тези предпазени типове, както и за положението на морската екосистема, източник на многочислени запаси.

И трите типа са предпазени от Закона за биологичното многообразие - националния закон, който транспонира за България европейските природозащитни наставления (за местообитанията и за птиците), които дефинират разпоредбите за запазване на европейското естествено завещание посредством мрежата " Натура 2000 ".

В България има 13 зони от " Натура 2000 ", които включват китоподобните като обект на запазване: езеро Дуранкулак, езеро Шабла-Езерец, комплекс Калиакра, Аладжа банка, Галата, Камчия, плаж Шкорпиловци, Емона, Емине-Иракли, Ахелой-Равда-Несебър, Отманли, Ропотамо, СтранджаДанните от изследването ще бъдат оценени с цел да се даде оценка на популацията за съответния интервал.

 Китоподобните бозайници в България тази година са най-вече в региона на Калиакра
© Зелени Балкани

Заплахи и запазване

Димитър Попов, началник на теренния екип на " Зелени Балкани ", споделя за " Дневник ", че все още е мъчно да се дефинира дали има промени в главните закани. Мониторингът на приулови на делфини в риболовен мрежи за калкан демонстрира по-ниско равнище спрямо предишни изследвания в Черно море, може би заради навлизането в приложимост на пингъри (акустичните устройства, които се слагат на мрежите, с цел да отблъскват делфините от тях).

От " Зелени Балкани " стартират работа с рибарите в границите на интернационалния план за Черно море CeNoBS, финансиран от Европейския съюз (за плана CeNoBS - тук). Засега на база начално анкетно изследване природозащитниците регистрират, че настройките варират от равнодушие до открита неприязън.

Дейности за връзка с рибари и подкрепяне на разпространяването на пингърите има и Сдружение за дива природа " Балкани ". От " Балкани " показват, че друга съществена опасност е стопанският и любителски лов на риба с дънни тралиращи и драгиращи средства, тъй като той унищожава дънните организми и екосистеми, които са хранителната база за делфините и техни местообитания.

" Зелени Балкани " дефинират като основна опасност за китоподобните бездействието на регулатора - Министерството на околната среда и водите (МОСВ). " Липсва надзор по каквито и да е действия в морето, а последният скръбен образец в това отношение е с компанията Шел, която започва сондаж през сензитивен сезон за биоразнообразието в Черно море, като април-юни, когато протичат процеси на миграция, размножаване, развъждане на дребните. В Решението на Министерство на околната среда и водите по случая е направена рекомендация да бъде избегнат летният туристически сезон, само че няма нито ред за допустимо най-уязвимия сезон за биоразнообразието като цяло. "

От сдружението са внесли мнение по тематиката, като е извършена и среща с Шел, които са декларирали, че се преценяват с регулатора. " В случая с България очевидно подобен (регулатор) няма, в резюме. По-лошото е, че това е втори случай след първия сондаж на ТОТАЛ, " добавя Попов.

Мъртвите делфини

 Китоподобните бозайници в България тази година са най-вече в региона на Калиакра
© Зелени Балкани

През последните години честа панорама на българските плажове са изхвърлени от морето мъртви китоподобни (повече четете тук и тук). Според разбори и сигнали на съдружие " Да Запазим Корал " от последните четири години главната причина е незаконен лов на риба в огромни мащаби в Черно море. Според сдружението бракониерският, нерегламентиран и нерапортуван икономически лов на риба е евентуално най-големият проблем освен за гибелта на делфините, само че и за морските екосистеми като цяло. Особено значимо значение има незаконният улов на калкан в Черно море с дънни мрежи, които са основната заплаха особено за типа муткур или морска свиня (Рhocoena phocoena).

Според " Да Запазим Корал " уловът на калкан в Черно море е най-доходоносният бизнес в рибарството. Съществуват квоти, специфични разрешителни, регулация и всевъзможни законови разпореждания освен в България, само че и в другите страни с изход на Черно море, само че се следи трайна наклонност на понижаване на популацията на калкан, в резултат незаконния лов на риба, несъразмерния улов, унищожаването на дънните местообитания и други фактори.

Всичко, което би трябвало да знаете за: НАТУРА 2000 в България (91)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР