F-16 - къде е България?*
Сделката за новите самолети за българската бойна авиация е рентгенова фотография, която ясно обрисува геополитическото позициониране на главните политически сили в страната. Против закупването на изтребителите F-16V Block 70 гласоподаваха нормалните обвинени, когато става дума за вдишване на задължения към северноатлантическите ни сътрудници: Българска социалистическа партия, " Атака " и " Воля ” " ( " новакът " в групата); срещу бяха и от НФСБ.
Президентът Радев предстоящо наложи несъгласие върху закона за одобрение на договорите по договорката. В претекстовете си президентът показва " извънредно тревожната липса на консенсус " по тематиката и " острите разногласия в Народното събрание ". Президентът акцентира " внезапното повишаване на бюджетния недостиг ", вследствие на договорката, както и това, че " законът е признат по бързата писта ", а остават " неизяснени " редица значими въпроси като цени, периоди за доставки и други
Аргументите им издишат
Анализът на доводите на съперниците на договорката за 8-те самолета F-16 значително обезсилва претекстовете на президента.
Критиците на договорката главно се концентрираха върху нейните параметри. От Българска социалистическа партия акцентираха, че от Lockheed Martin/САЩ не оферират алтернатива за разсрочено заплащане: " плащаме 2 милиарда, а получаваме първите самолети чак през 2023 година ". Според кабинета " Борисов 3 " разсрочено заплащане не е допустимо, тъй като България не е сключвала сходни покупко-продажби със САЩ/американски компании, т.е. страната ни няма положителна " кредитна история ".
Що се отнася до цената и периодите за доставка – те са ясни: цената е 1,256 милиарда долара; шест от самолетите ще получим през 2023 година, останалите два през 2024 година Очаква се решение на Конгреса, с което цената да бъде понижена с още 60 милиона $.
По отношение на " бързата писта ": офертите, направени от Съединени американски щати, бяха годни до началото на септември 2019 година, т.е. Народното събрание трябваше да ратифицира договорите до 31 юли, с цел да има време " да се придвижи процедурата ". До 5.09. би трябвало да бъдат преведени 1,256 милиарда $, с цел да стартира производството на самолетите. Българска социалистическа партия и " Воля " желаеха отсрочване на ратификацията с 3-6 месеца, което на практика означаваше да се откажем от американската оферта.
Полковник Стоянов, основният секретар на президента, разкритикува „ орязания пакет въоръжения ” за самолетите. Те можели да пускат единствено свободно падащи бомби. В този си тип " пакетът " не давал нищо повече на авиацията от това, с което разполагал самолетът " Албатрос " на капитан Продан Таракчиев по време на Балканските войни (1912-1913 г.) В същия дух неведнъж се изрече и президентът Румен Радев. В претекстовете на ветото е посочен и " орязаният пакет ".
" Самолети-ковчези " и други откровени нелепости
Отговорът е, че самолетите ще правят основно air policing (за което „ цялостният пакет ” не е нужен); нищо не пречи на по-късен стадий да бъдат закупени аварийни мотори, високоточни бомби (всяка на цена 200 млн.), ракети въздух-земя и други Не на последно място " цялостният пакет " би оскъпил доста договорката – първичната цена бе 1,41 милиарда $
От " Атака " желаеха американците да ни дадат самолетите гратис, тъй като имали бази у нас. Какво друго можем да чакаме от партия, чийто водач не крие топлите си връзки с съветския президент Владимир Путин? Водачът на НФСБ Валери Симеонов, който е измежду дребното наши „ патриоти ”, които на думи се отнасят студено към Кремъл, пък съобщи, че не желае „ съветски самолети-ковчези ”, само че българското небе можело да се отбранява и " посредством възобновяване на няколко ракетни бази ". В последна сметка и той, като социалистите, счита, че цената е " извънредно висока ". За партията-фирма " Воля " е задоволително да кажем, че през последната година тя се сближи с обединения като Rassemblement national, за които има доказателства, че са спонсорирани от Русия.
В резюме, като познаваме реториката на " нормалните обвинени " и техните нови сподвижници, неналичието на политически консенсус по договорката не е изненадваща. Това, което в действителност буди паника, е упорството на съветските проксита в една натовска страна.
Геополитически избор
Отправната точка на мненията за дебата и " тезите " е на първо място геополитическа - тя има по-голяма тежест от военно-техническите аспекти.
С невъоръжено око се вижда, че обезпечаването на сигурността на българското въздушно пространство няма по какъв начин да бъде сравнявано с рутинна бизнес-трансакция. Съединени американски щати е най-могъщата страна в НАТО – отбранителният съюз, на който България е член относително неотдавна (от 2004 г.) Чрез договорката страната ни си купува сигурност, циментирайки нежните си връзки с държавата-мотор на Пакта. И все още ние сме измежду „ свободните ездачи ”, които не покриват условието на Алианса за най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита. А президентът Тръмп не обича гратисчиите, както и " сътрудниците ", които се пробват да хитруват, демонстрирайки геополитическа " еластичност ". Като Турция, да вземем за пример, която няма да получи от Съединени американски щати самолетите F-35, откакто купи от Русия зенитните комплекси С-400.
Накратко, съперниците на договорката за изтребителите, без значение дали го осъзнават или не, слагат под подозрение нашия геополитически избор.
За репутацията на един президент
Сделката за бойните самолети беше и остава опция за трупане на политически капитал. Но дали някои не желаят да акумулират и финансов капитал?
Президентът Радев е упрекван, че е лобирал за самолетите " Грипен " през 2014 година като шеф на Военновъздушни сили, а по-късно и посредством назначеното от него служебно държавно управление. Има и такива, за които поддръжката, която господин Радев получи от Българска социалистическа партия, с цел да бъде определен за президент, е артикул на дългата ръка на Русия и " аферата Решетников ".
Меко казано е любопитно, че през 2012 година в изявление господин Радев защитава… закупуването на F-16, тъй като " цената на пакета е в пъти по-ниска от другите оферти ".
С последното си несъгласие президентът Радев залага на карта своята известност. За мнозина неговата безапелационна позиция по договорката за самолетите ще удостовери, и то по неоспорим метод, подозренията в неговата преданост на натовски военачалник.
Автор: Петър Чолаков, за Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията
Президентът Радев предстоящо наложи несъгласие върху закона за одобрение на договорите по договорката. В претекстовете си президентът показва " извънредно тревожната липса на консенсус " по тематиката и " острите разногласия в Народното събрание ". Президентът акцентира " внезапното повишаване на бюджетния недостиг ", вследствие на договорката, както и това, че " законът е признат по бързата писта ", а остават " неизяснени " редица значими въпроси като цени, периоди за доставки и други
Аргументите им издишат
Анализът на доводите на съперниците на договорката за 8-те самолета F-16 значително обезсилва претекстовете на президента.
Критиците на договорката главно се концентрираха върху нейните параметри. От Българска социалистическа партия акцентираха, че от Lockheed Martin/САЩ не оферират алтернатива за разсрочено заплащане: " плащаме 2 милиарда, а получаваме първите самолети чак през 2023 година ". Според кабинета " Борисов 3 " разсрочено заплащане не е допустимо, тъй като България не е сключвала сходни покупко-продажби със САЩ/американски компании, т.е. страната ни няма положителна " кредитна история ".
Що се отнася до цената и периодите за доставка – те са ясни: цената е 1,256 милиарда долара; шест от самолетите ще получим през 2023 година, останалите два през 2024 година Очаква се решение на Конгреса, с което цената да бъде понижена с още 60 милиона $.
По отношение на " бързата писта ": офертите, направени от Съединени американски щати, бяха годни до началото на септември 2019 година, т.е. Народното събрание трябваше да ратифицира договорите до 31 юли, с цел да има време " да се придвижи процедурата ". До 5.09. би трябвало да бъдат преведени 1,256 милиарда $, с цел да стартира производството на самолетите. Българска социалистическа партия и " Воля " желаеха отсрочване на ратификацията с 3-6 месеца, което на практика означаваше да се откажем от американската оферта.
Полковник Стоянов, основният секретар на президента, разкритикува „ орязания пакет въоръжения ” за самолетите. Те можели да пускат единствено свободно падащи бомби. В този си тип " пакетът " не давал нищо повече на авиацията от това, с което разполагал самолетът " Албатрос " на капитан Продан Таракчиев по време на Балканските войни (1912-1913 г.) В същия дух неведнъж се изрече и президентът Румен Радев. В претекстовете на ветото е посочен и " орязаният пакет ".
" Самолети-ковчези " и други откровени нелепости
Отговорът е, че самолетите ще правят основно air policing (за което „ цялостният пакет ” не е нужен); нищо не пречи на по-късен стадий да бъдат закупени аварийни мотори, високоточни бомби (всяка на цена 200 млн.), ракети въздух-земя и други Не на последно място " цялостният пакет " би оскъпил доста договорката – първичната цена бе 1,41 милиарда $
От " Атака " желаеха американците да ни дадат самолетите гратис, тъй като имали бази у нас. Какво друго можем да чакаме от партия, чийто водач не крие топлите си връзки с съветския президент Владимир Путин? Водачът на НФСБ Валери Симеонов, който е измежду дребното наши „ патриоти ”, които на думи се отнасят студено към Кремъл, пък съобщи, че не желае „ съветски самолети-ковчези ”, само че българското небе можело да се отбранява и " посредством възобновяване на няколко ракетни бази ". В последна сметка и той, като социалистите, счита, че цената е " извънредно висока ". За партията-фирма " Воля " е задоволително да кажем, че през последната година тя се сближи с обединения като Rassemblement national, за които има доказателства, че са спонсорирани от Русия.
В резюме, като познаваме реториката на " нормалните обвинени " и техните нови сподвижници, неналичието на политически консенсус по договорката не е изненадваща. Това, което в действителност буди паника, е упорството на съветските проксита в една натовска страна.
Геополитически избор
Отправната точка на мненията за дебата и " тезите " е на първо място геополитическа - тя има по-голяма тежест от военно-техническите аспекти.
С невъоръжено око се вижда, че обезпечаването на сигурността на българското въздушно пространство няма по какъв начин да бъде сравнявано с рутинна бизнес-трансакция. Съединени американски щати е най-могъщата страна в НАТО – отбранителният съюз, на който България е член относително неотдавна (от 2004 г.) Чрез договорката страната ни си купува сигурност, циментирайки нежните си връзки с държавата-мотор на Пакта. И все още ние сме измежду „ свободните ездачи ”, които не покриват условието на Алианса за най-малко 2% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита. А президентът Тръмп не обича гратисчиите, както и " сътрудниците ", които се пробват да хитруват, демонстрирайки геополитическа " еластичност ". Като Турция, да вземем за пример, която няма да получи от Съединени американски щати самолетите F-35, откакто купи от Русия зенитните комплекси С-400.
Накратко, съперниците на договорката за изтребителите, без значение дали го осъзнават или не, слагат под подозрение нашия геополитически избор.
За репутацията на един президент
Сделката за бойните самолети беше и остава опция за трупане на политически капитал. Но дали някои не желаят да акумулират и финансов капитал?
Президентът Радев е упрекван, че е лобирал за самолетите " Грипен " през 2014 година като шеф на Военновъздушни сили, а по-късно и посредством назначеното от него служебно държавно управление. Има и такива, за които поддръжката, която господин Радев получи от Българска социалистическа партия, с цел да бъде определен за президент, е артикул на дългата ръка на Русия и " аферата Решетников ".
Меко казано е любопитно, че през 2012 година в изявление господин Радев защитава… закупуването на F-16, тъй като " цената на пакета е в пъти по-ниска от другите оферти ".
С последното си несъгласие президентът Радев залага на карта своята известност. За мнозина неговата безапелационна позиция по договорката за самолетите ще удостовери, и то по неоспорим метод, подозренията в неговата преданост на натовски военачалник.
Автор: Петър Чолаков, за Deutsche Welle
Заглавието е на редакцията
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ