Русия и замразените конфликти
Счита се, че Москва има изгода от разпалването на рецесии в някогашните руски републики, защото при сходна обстановка те не може да станат част от Запада, написа Щефан Шол в публикация за немския вестник Badische Zeitung. Авторът привежда като образец споровете в Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия и Източна Украйна, които съгласно него потвърждават, че сходни проблеми въпроси са напълно в полза на Кремъл.
Има места в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, където градините са обрасли с бурени, в пясъчниците гният войнишки мешки, а тогавашни бойци скучаят зад стените на бетонните блокове. Това са места, които от дълго време не са фронт, само че не са и държавни граници. Това са линии на ничията земя, постоянно не повече от един километър необятни и дълги няколкостотин метра. Републиките на юг и запад от Руската федерация изобилстват с такива, от позиция на интернационалното право, бели петна. Тях назовават замразени спорове.
В тях са забъркани някогашни руски републики, техните национални малцинства и в някаква степен – постоянно Русия. През 1988 година в арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан избухнаха кървави етнически конфликти, които през 1992 година прераснаха в сражения сред арменци и азербайджанци. Арменците превзеха целия район. Резултатът: от 25 хиляди до 50 хиляди починали, 1,1 млн. души, принудени да изоставен родните си места. През 1994 година бе оповестено помирение. Още повече, че Москва, която играеше ролята на медиатор, получи малко – в района непрестанно се оповестява за нови конфликти.
През 1989 година в грузинската провинция Южна Осетия избухнаха боеве. Резултат: две хиляди убити, 120 хиляди бежанци. През 2008 година грузинската войска се опита да си върне Южна Осетия, само че бе отбита от намесилите се в спора съветски бойци. В друга грузинска провинция – Абхазия, също се стигна до яростни боеве – през 1992 година, когато оръжие едни против други насочиха локални, севернокавказки и съветски доброволци – от една страна, против грузинци. Резултат: осем хиляди убити и 250 хиляди бежанци.
Етническите проблеми сред румънскоговорящото преобладаващо население на Молдова и славяните в Приднестровието също прераснаха във война – през 1992 година Убити бяха 600 души. През април 2014 година съветски бойци разпалиха в украинския Донбас въоръжени конфликти. След подписването на Минските съглашения през 2015 година боевете отслабнаха, само че не бяха прекъснати. Оттогава насам в спора са починали 10 хиляди души, над един милион души бяха принудени да изоставен домовете си.
Резултатът от всички тези войни – пет държавни формирания, които нямат статут на интернационално приети страни, и четири постсъветски страни, които се пробват да ги върнат в рамките си. Някои историци упрекват за обстановката Сталин, който се е опитал да отдели доста руски републики. В случай на опит за оповестяване на самостоятелност, там е трябвало да избухват кървави спорове. С тази цел да вземем за пример е присъединена арменската християнска провинция Горни Карабах към мюсюлманския Азербайджан. „ По-скоро обаче за това е отговорна ранната идеология на болшевиките. За тях класата е била по-важна от нацията, те са желали да подчинят аграрната провинция Горни Карабах на пролетарския център Баку “, смята политологът Аждар Куртов.
Според редица наблюдаващи Москва има изгода от този спор: той попречва достъпа на Азербайджан до скъпи запаси, само че и не разрешава на бедните, само че демократично настроени арменци да се трансферират в западния лагер.
Русия обаче поддържа и други въстанали републики. През 2008 година тя призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Счита се, че и Приднестровието, и Донбас от икономическа и военна позиция зависят напълно от Москва. Тя е заинтригувана от тлеещите спорове в Грузия, Молдова и Украйна, тъй като НАТО кардинално не приема в редиците си страни с нерешени териториални проблеми.
Въпреки това непризнатите републики и изключително разрушения Донбас с повече от три милиона поданици са тежко задължение са съветския бюджет. „ Русия на драго сърце би върнала Донбас на Украйна, в случай че бе решително в това, ще тя ще остане неутрална, буферна страна “, изяснява киевският политолог Вадим Карасев.
Оказвайки помощ на сепаратистите с оръжие, Кремъл настрои против себе си болшинството украинци и грузинци. Сега те се ориентират към Съединени американски щати и Европейски Съюз. „ Обществото счита, че не би трябвало да се водят договаряния с окупатори. Абхазия и Южна Осетия в този момент са разграничени на сфери на въздействия на международните сили “, твърди Валериан Хабурдзания, някогашен министър на националната сигурност на Грузия. Съгласно думите му, тази обстановка не оказва помощ за разрешаване на споровете. Ето за какво са налице опасения, че тези ничии земи сред войната и мира от ден на ден ще затъват в опустошаване. Както напомня Хабурдзания, Втората международна война продължи шест години, само че остави Германия разграничена за 45 година
Превод: Агенция " Фокус ".
*Забележка: Статията съдържа оценки на цитираните медии и не е отражение на позицията на организацията.
Има места в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, където градините са обрасли с бурени, в пясъчниците гният войнишки мешки, а тогавашни бойци скучаят зад стените на бетонните блокове. Това са места, които от дълго време не са фронт, само че не са и държавни граници. Това са линии на ничията земя, постоянно не повече от един километър необятни и дълги няколкостотин метра. Републиките на юг и запад от Руската федерация изобилстват с такива, от позиция на интернационалното право, бели петна. Тях назовават замразени спорове.
В тях са забъркани някогашни руски републики, техните национални малцинства и в някаква степен – постоянно Русия. През 1988 година в арменския анклав Нагорни Карабах в Азербайджан избухнаха кървави етнически конфликти, които през 1992 година прераснаха в сражения сред арменци и азербайджанци. Арменците превзеха целия район. Резултатът: от 25 хиляди до 50 хиляди починали, 1,1 млн. души, принудени да изоставен родните си места. През 1994 година бе оповестено помирение. Още повече, че Москва, която играеше ролята на медиатор, получи малко – в района непрестанно се оповестява за нови конфликти.
През 1989 година в грузинската провинция Южна Осетия избухнаха боеве. Резултат: две хиляди убити, 120 хиляди бежанци. През 2008 година грузинската войска се опита да си върне Южна Осетия, само че бе отбита от намесилите се в спора съветски бойци. В друга грузинска провинция – Абхазия, също се стигна до яростни боеве – през 1992 година, когато оръжие едни против други насочиха локални, севернокавказки и съветски доброволци – от една страна, против грузинци. Резултат: осем хиляди убити и 250 хиляди бежанци.
Етническите проблеми сред румънскоговорящото преобладаващо население на Молдова и славяните в Приднестровието също прераснаха във война – през 1992 година Убити бяха 600 души. През април 2014 година съветски бойци разпалиха в украинския Донбас въоръжени конфликти. След подписването на Минските съглашения през 2015 година боевете отслабнаха, само че не бяха прекъснати. Оттогава насам в спора са починали 10 хиляди души, над един милион души бяха принудени да изоставен домовете си.
Резултатът от всички тези войни – пет държавни формирания, които нямат статут на интернационално приети страни, и четири постсъветски страни, които се пробват да ги върнат в рамките си. Някои историци упрекват за обстановката Сталин, който се е опитал да отдели доста руски републики. В случай на опит за оповестяване на самостоятелност, там е трябвало да избухват кървави спорове. С тази цел да вземем за пример е присъединена арменската християнска провинция Горни Карабах към мюсюлманския Азербайджан. „ По-скоро обаче за това е отговорна ранната идеология на болшевиките. За тях класата е била по-важна от нацията, те са желали да подчинят аграрната провинция Горни Карабах на пролетарския център Баку “, смята политологът Аждар Куртов.
Според редица наблюдаващи Москва има изгода от този спор: той попречва достъпа на Азербайджан до скъпи запаси, само че и не разрешава на бедните, само че демократично настроени арменци да се трансферират в западния лагер.
Русия обаче поддържа и други въстанали републики. През 2008 година тя призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Счита се, че и Приднестровието, и Донбас от икономическа и военна позиция зависят напълно от Москва. Тя е заинтригувана от тлеещите спорове в Грузия, Молдова и Украйна, тъй като НАТО кардинално не приема в редиците си страни с нерешени териториални проблеми.
Въпреки това непризнатите републики и изключително разрушения Донбас с повече от три милиона поданици са тежко задължение са съветския бюджет. „ Русия на драго сърце би върнала Донбас на Украйна, в случай че бе решително в това, ще тя ще остане неутрална, буферна страна “, изяснява киевският политолог Вадим Карасев.
Оказвайки помощ на сепаратистите с оръжие, Кремъл настрои против себе си болшинството украинци и грузинци. Сега те се ориентират към Съединени американски щати и Европейски Съюз. „ Обществото счита, че не би трябвало да се водят договаряния с окупатори. Абхазия и Южна Осетия в този момент са разграничени на сфери на въздействия на международните сили “, твърди Валериан Хабурдзания, някогашен министър на националната сигурност на Грузия. Съгласно думите му, тази обстановка не оказва помощ за разрешаване на споровете. Ето за какво са налице опасения, че тези ничии земи сред войната и мира от ден на ден ще затъват в опустошаване. Както напомня Хабурдзания, Втората международна война продължи шест години, само че остави Германия разграничена за 45 година
Превод: Агенция " Фокус ".
*Забележка: Статията съдържа оценки на цитираните медии и не е отражение на позицията на организацията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ