Промяна в политиката на Ердоган с поглед към Запада
Сближаването с Европа и Съединените щати принуждава държавното управление на Ердоган да отсрочи доста от своите военни, геостратегически и стопански проекти, които то трансформира в основни през последните години. Главната насилствена смяна беше планът за турските военновъздушни сили.
Съседните военни анализатори означават, че въпреки Турция да е съпроизводител на F-16 от 80-те години на предишния век - взела участие е и в програмата F-35 - в този момент е принудена да се съветва по отношение на закупуването от Съединени американски щати на 40 блока F-16 и модернизацията на още 80 изтребителя. Досега не е чута информация за съдействие в региона на производството, нито пък е сигурен позитивният резултат от консултациите.
Изборът на Анкара да получи С-400 от Русия докара до изключването ѝ от програмата за когенерация на F-35 и до наказания по CAATSA. Преди няколко месеца Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че Анкара може да закупи изтребители и подводници от Русия, само че войната в Украйна и напъните за възобновяване на връзките със Запада изтласкаха тези благоприятни условия от рафта. Анкара желае неотложно да стартира съдействие с Вашингтон по въпроса за изтребителите, защото политически и военни анализатори акцентират, че поради тези избори турските Военновъздушни сили са изгубили всякакво преимущество пред страните от района. Гърция получава изтребители Rafale от 4-то потомство и модернизира F-16 равнище Viper, Египет разполага с флот с Rafale, а Израел употребява изтребители F-35 от 5-то потомство.
Друг план, който се счита за " замразен ", е Истанбулският канал. Преди четири години Реджеп Тайип Ердоган го показа като " вманиачен проект " за създаване на канал от Черно до Мраморно море, целящ да понижи трафика в Босфора. Но несигурността в Черно море и осъществяването на изискванията на Договора от Монтрьо, забраняващ прекосяването на военни кораби по време на войната в Украйна, провокираха преразглеждане на проектите.
Допълнителна причина е известността на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който изрично се опълчва на построяването на Истанбулския канал по екологични, стопански и политически аргументи. Социологическите изследвания демонстрират, че известността на Имамоглу е 60-62% и възможен спор по въпроса може да нанесе вреди на турското държавно управление в навечерието на президентските избори през 2023 година
В икономическата политика се чака развиване и диверсификация от предишното, защото настояването на държавното управление за понижаване на лихвените проценти - макар противоположните рекомендации на турските икономисти - докара формалната инфлация до 61,1%, рекордно равнище за последните 20 години. Това се счита за повода, заради която през последните седмици Ердоган престана да приказва за икономическата си доктрина, съгласно която " лихвените проценти са повода, а инфлацията - резултатът ". В същото време централната банка спря намаляването на лихвените проценти и ги резервира постоянни на равнище от 14%, а мнозина предвиждат, че скоро лихвите ще стартират да се покачват, защото се чака инфлацията през лятото да доближи 70-75%.
Източно Средиземноморие
И в Източното Средиземноморие се следи съществено разграничение на турската политика от предишното. Турските медии, както и държавното управление, не загатват доста връзките с Либия и турско-либийския меморандум. Според опитни анализатори това е обвързвано с напъните за доближаване с Египет. На фона на всичко това изследванията на публичното мнение демонстрират, че опитът за помиряване със Запада може да има предизборни аргументи.
Проевропейски уклон на турските жители
Проучванията в Турция демонстрират, че болшинството от гласоподавателите желаят европейския курс на страната си. В изследване на немския фонд " Маршал " 75% от младежите на възраст 18-24 години дават отговор позитивно на въпроса дали желаят Турция да се причисли към Европейски Съюз. Като цяло поддръжката на турците за Европейски Съюз е 61,4%. През 2021 година 68,8% от младежите поддържат европейския курс.
На въпроса " С коя страна би трябвало да си сътрудничи Турция в интернационалните връзки? " 33,1% от турците желаят съдействие с Европейски Съюз - като измежду младежите на възраст 18-24 година този % се усилва до 44,4% -, 24,6% дават отговор " с никого ", 5,6% желаят съдействие с Русия, до момента в който през 2021 година този % е бил 14, 7%. В дъното е желанието им към Съединени американски щати с 4,7%. /БГНЕС
Съседните военни анализатори означават, че въпреки Турция да е съпроизводител на F-16 от 80-те години на предишния век - взела участие е и в програмата F-35 - в този момент е принудена да се съветва по отношение на закупуването от Съединени американски щати на 40 блока F-16 и модернизацията на още 80 изтребителя. Досега не е чута информация за съдействие в региона на производството, нито пък е сигурен позитивният резултат от консултациите.
Изборът на Анкара да получи С-400 от Русия докара до изключването ѝ от програмата за когенерация на F-35 и до наказания по CAATSA. Преди няколко месеца Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че Анкара може да закупи изтребители и подводници от Русия, само че войната в Украйна и напъните за възобновяване на връзките със Запада изтласкаха тези благоприятни условия от рафта. Анкара желае неотложно да стартира съдействие с Вашингтон по въпроса за изтребителите, защото политически и военни анализатори акцентират, че поради тези избори турските Военновъздушни сили са изгубили всякакво преимущество пред страните от района. Гърция получава изтребители Rafale от 4-то потомство и модернизира F-16 равнище Viper, Египет разполага с флот с Rafale, а Израел употребява изтребители F-35 от 5-то потомство.
Друг план, който се счита за " замразен ", е Истанбулският канал. Преди четири години Реджеп Тайип Ердоган го показа като " вманиачен проект " за създаване на канал от Черно до Мраморно море, целящ да понижи трафика в Босфора. Но несигурността в Черно море и осъществяването на изискванията на Договора от Монтрьо, забраняващ прекосяването на военни кораби по време на войната в Украйна, провокираха преразглеждане на проектите.
Допълнителна причина е известността на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който изрично се опълчва на построяването на Истанбулския канал по екологични, стопански и политически аргументи. Социологическите изследвания демонстрират, че известността на Имамоглу е 60-62% и възможен спор по въпроса може да нанесе вреди на турското държавно управление в навечерието на президентските избори през 2023 година
В икономическата политика се чака развиване и диверсификация от предишното, защото настояването на държавното управление за понижаване на лихвените проценти - макар противоположните рекомендации на турските икономисти - докара формалната инфлация до 61,1%, рекордно равнище за последните 20 години. Това се счита за повода, заради която през последните седмици Ердоган престана да приказва за икономическата си доктрина, съгласно която " лихвените проценти са повода, а инфлацията - резултатът ". В същото време централната банка спря намаляването на лихвените проценти и ги резервира постоянни на равнище от 14%, а мнозина предвиждат, че скоро лихвите ще стартират да се покачват, защото се чака инфлацията през лятото да доближи 70-75%.
Източно Средиземноморие
И в Източното Средиземноморие се следи съществено разграничение на турската политика от предишното. Турските медии, както и държавното управление, не загатват доста връзките с Либия и турско-либийския меморандум. Според опитни анализатори това е обвързвано с напъните за доближаване с Египет. На фона на всичко това изследванията на публичното мнение демонстрират, че опитът за помиряване със Запада може да има предизборни аргументи.
Проевропейски уклон на турските жители
Проучванията в Турция демонстрират, че болшинството от гласоподавателите желаят европейския курс на страната си. В изследване на немския фонд " Маршал " 75% от младежите на възраст 18-24 години дават отговор позитивно на въпроса дали желаят Турция да се причисли към Европейски Съюз. Като цяло поддръжката на турците за Европейски Съюз е 61,4%. През 2021 година 68,8% от младежите поддържат европейския курс.
На въпроса " С коя страна би трябвало да си сътрудничи Турция в интернационалните връзки? " 33,1% от турците желаят съдействие с Европейски Съюз - като измежду младежите на възраст 18-24 година този % се усилва до 44,4% -, 24,6% дават отговор " с никого ", 5,6% желаят съдействие с Русия, до момента в който през 2021 година този % е бил 14, 7%. В дъното е желанието им към Съединени американски щати с 4,7%. /БГНЕС
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ