Качествата на зрелия човек и води ли съзряването до щастие?
Съзряването се случва два пъти в живота ни - веднъж физиологически, в пубертета. Съзряване от избрани биологични предпоставки на пола ни, развой с начало и край. Второто ни съзряване е по-мащабен развой, който може да стартира в друго време и действително - в никакъв случай не свършва. Нашето житейска зрялост.
Има хора, които в никакъв случай не застават на този път. Да, годините минават, те остаряват, само че в никакъв случай не стигат до освен това в живота си от сметки, обичай, непосредствени потребности и добре направлявани от медии, политика, бизнес първоначални реакции. Но веднъж изпиташ ли потребността да схванеш повече, да вникнеш по-добре в хората, да отсееш скъпото освен за себе си, а въобще. Да се помъчиш да видиш връзките сред хората, по-голямата картинка и причинно-следствените закони в нея - към този момент си на пътя на житейското съзряване и там можеш единствено да ставаш по-добър, по-мъдър. И по всяка оптимистична възможност - по-щастлив.
Как се трансформира човек, когато съзрява житейски
Започва да се съмнява и да мисли независимо Критичното мислене през днешния ден е приспано от медиите и те направляват, водени от разнообразни ползи, главния поток публично мнение. Едно е да си осведомен за новините и събитията, друго е да се градиш лично мнение. Дори изборът на медии е въпрос на сериозно мислене. Критичното мислене допуска, че не всичко е такова, каквото ти се предлага, отказване от това безусловно да се съобразяваш и следваш общия поток. Критичното мислене подозира, че зад привидното се крие стопански интерес, блян за въздействие.
Слуша повече, в сравнение с приказва. Слушането е върховен израз на внимание - нещо, което към този момент съвсем не даваме един на различен, тъй като от ден на ден сме залепени към хипнотизиращия ни поток информация, риалити и телевизионни шоу стратегии, обществени мрежи. Когато слушаме хората, ние ги провокираме да приказват повече, да се разкриват и по този начин ги опознаваме по-добре, в сравнение с може би те самите биха желали. Преценката на кого да отдаваме вниманието си е значима, само че не трябва да забравяме, че и от най-обикновените хора може да се научи доста за човешката природа.
Съзряващият човек тренира търпението си. Той умее да изчаква и да види резултатите от събитията преди да реагира. Обмисля и вади своите заключения. Това освен предотвратява доста неточности, само че и развива инстинкт към вярната реакция. Осъзната, рационална и в последна сметка оказваща по-дълбоко влияние. Търпението, изключително когато е съчетано с схващане и приемливост, прави от такива хора положителни другари, положителни събеседници и хората инстинктивно са привлечени от тях.
Опасности: Когато усещаме, че помъдряваме, сме подготвени да обобщаваме заключения защо ли не от опита си. Готови изречения и гръмки заявки. Тази самобитна мъдрост е прекрасен подарък, само че и малко рисков. Подобни мисли за " Живота, Вселената и всичко останало " крият блаженство и могат да прекършат процеса на съзряване. Стигнали сме до несъмнено ходило, споделяме наляво и надясно до какви заключения сме стигнали на него. Хората ни се възхищават и ние стопираме до там. Напротив, мъдрият човек знае, че в никакъв случай не може да спре да учи, няма край и би трябвало да държи мозъка и сърцето си отворени. Като децата.
Част от съзряването са комплицираните връзки с прекалено развитото его. Движението от нашето его, което е наше положение сега, към нашето свръх его, което егото приема за своя по-висша същина. Това свръх его ни заслепява, пречи ни да забележим същността на нещата, на хората, тъй като непрестанно ни тегли към своята позиция. Съблазнява ни с визията, че ние сме по-важни от другите, че те са ни длъжни и ние ги превъзхождаме, а те би трябвало да признават това. Ние сме равни в своята уникалност, действителността ни има същата тежест колкото непознатата. Зрелият човек държи егото си в здравословни граници и то не се пресяга постоянно към свръх егото. Затова зрелият човек умее да прости, да признава грешките си, да се радва за непознатия триумф, а когато нещо не е по усета му - избира деликатно борбите си и дали въобще си коства да хаби силата си.
Има ли разлика сред помъдряване и съзряване? Съзряването е развой, който трае цялостен живот (евентуално), а помъдряването включва по-висши етапи на този развой. И въпреки всичко мъдростта е релативно разбиране. Кой човек е умен? Този, който има подобен житейски опит, водещ до такива дейности, че допустимо най-вече хора го признават за умен всред тях. Те не са еквивалент. Няма еквивалент сред интелигентността и съзряването. Мъдрите хора вникват в живота и умеят да се дистанцират от него, да размишляват и съзерцават неговата трудност, неочакваност.
Интересно е към какво води съзряването? Каква изгода има то за индивида? Трупането на житейски опит и осмислянето му ни носи мъдрост, познание, проницателност, само че в случай че не ни носи и благополучие, то това не значи кой знае какъв брой. Напротив - трупането на познание нормално води до горест, нихилизъм и цинизъм. Затова методът, по който съзряваме, би трябвало да е напоен с мисълта за благополучие, положително и съгласие. Само тогава зрелостта ни води до естетика и задоволеност от живота.
Има хора, които в никакъв случай не застават на този път. Да, годините минават, те остаряват, само че в никакъв случай не стигат до освен това в живота си от сметки, обичай, непосредствени потребности и добре направлявани от медии, политика, бизнес първоначални реакции. Но веднъж изпиташ ли потребността да схванеш повече, да вникнеш по-добре в хората, да отсееш скъпото освен за себе си, а въобще. Да се помъчиш да видиш връзките сред хората, по-голямата картинка и причинно-следствените закони в нея - към този момент си на пътя на житейското съзряване и там можеш единствено да ставаш по-добър, по-мъдър. И по всяка оптимистична възможност - по-щастлив.
Как се трансформира човек, когато съзрява житейски
Започва да се съмнява и да мисли независимо Критичното мислене през днешния ден е приспано от медиите и те направляват, водени от разнообразни ползи, главния поток публично мнение. Едно е да си осведомен за новините и събитията, друго е да се градиш лично мнение. Дори изборът на медии е въпрос на сериозно мислене. Критичното мислене допуска, че не всичко е такова, каквото ти се предлага, отказване от това безусловно да се съобразяваш и следваш общия поток. Критичното мислене подозира, че зад привидното се крие стопански интерес, блян за въздействие.
Слуша повече, в сравнение с приказва. Слушането е върховен израз на внимание - нещо, което към този момент съвсем не даваме един на различен, тъй като от ден на ден сме залепени към хипнотизиращия ни поток информация, риалити и телевизионни шоу стратегии, обществени мрежи. Когато слушаме хората, ние ги провокираме да приказват повече, да се разкриват и по този начин ги опознаваме по-добре, в сравнение с може би те самите биха желали. Преценката на кого да отдаваме вниманието си е значима, само че не трябва да забравяме, че и от най-обикновените хора може да се научи доста за човешката природа.
Съзряващият човек тренира търпението си. Той умее да изчаква и да види резултатите от събитията преди да реагира. Обмисля и вади своите заключения. Това освен предотвратява доста неточности, само че и развива инстинкт към вярната реакция. Осъзната, рационална и в последна сметка оказваща по-дълбоко влияние. Търпението, изключително когато е съчетано с схващане и приемливост, прави от такива хора положителни другари, положителни събеседници и хората инстинктивно са привлечени от тях.
Опасности: Когато усещаме, че помъдряваме, сме подготвени да обобщаваме заключения защо ли не от опита си. Готови изречения и гръмки заявки. Тази самобитна мъдрост е прекрасен подарък, само че и малко рисков. Подобни мисли за " Живота, Вселената и всичко останало " крият блаженство и могат да прекършат процеса на съзряване. Стигнали сме до несъмнено ходило, споделяме наляво и надясно до какви заключения сме стигнали на него. Хората ни се възхищават и ние стопираме до там. Напротив, мъдрият човек знае, че в никакъв случай не може да спре да учи, няма край и би трябвало да държи мозъка и сърцето си отворени. Като децата.
Част от съзряването са комплицираните връзки с прекалено развитото его. Движението от нашето его, което е наше положение сега, към нашето свръх его, което егото приема за своя по-висша същина. Това свръх его ни заслепява, пречи ни да забележим същността на нещата, на хората, тъй като непрестанно ни тегли към своята позиция. Съблазнява ни с визията, че ние сме по-важни от другите, че те са ни длъжни и ние ги превъзхождаме, а те би трябвало да признават това. Ние сме равни в своята уникалност, действителността ни има същата тежест колкото непознатата. Зрелият човек държи егото си в здравословни граници и то не се пресяга постоянно към свръх егото. Затова зрелият човек умее да прости, да признава грешките си, да се радва за непознатия триумф, а когато нещо не е по усета му - избира деликатно борбите си и дали въобще си коства да хаби силата си.
Има ли разлика сред помъдряване и съзряване? Съзряването е развой, който трае цялостен живот (евентуално), а помъдряването включва по-висши етапи на този развой. И въпреки всичко мъдростта е релативно разбиране. Кой човек е умен? Този, който има подобен житейски опит, водещ до такива дейности, че допустимо най-вече хора го признават за умен всред тях. Те не са еквивалент. Няма еквивалент сред интелигентността и съзряването. Мъдрите хора вникват в живота и умеят да се дистанцират от него, да размишляват и съзерцават неговата трудност, неочакваност. Интересно е към какво води съзряването? Каква изгода има то за индивида? Трупането на житейски опит и осмислянето му ни носи мъдрост, познание, проницателност, само че в случай че не ни носи и благополучие, то това не значи кой знае какъв брой. Напротив - трупането на познание нормално води до горест, нихилизъм и цинизъм. Затова методът, по който съзряваме, би трябвало да е напоен с мисълта за благополучие, положително и съгласие. Само тогава зрелостта ни води до естетика и задоволеност от живота.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ