Създаването на превантивни програми с картиране на семействата, в които

...
Създаването на превантивни програми с картиране на семействата, в които
Коментари Харесай

Проф. Константинов: Генетично носителство за бета-таласемия има при 3,6% от населението у нас

Създаването на превантивни стратегии с картиране на фамилиите, в които има доказано генетично носителство за бета-таласемия, и построяването на мултидисциплинарни експертни центрове са правилният метод, по който би трябвало да се върви към ограничение на това тежко генетично заболяване. За това прикани на конференция през вчерашния ден проф. Добрин Константинов, ръководител на Българското здравно сдружение по детска хематология. Заедно с проф. Бранимир Спасов, ръководител на Българското здравно съдружие по хематология, те показаха, че пренаталното генетично консултиране и планирането на бременността са една от ограниченията, към които следва да бъде ориентирана здравната политика, с цел да не се позволява раждането на деца с бета-таласемия.  

„ Вече има образци за сполучливи превантивни политики, които се ползват в страни с високо разпространяване на бета-таласемия майор, една от тях е Кипър, има и други – Италия, Гърция “, означи проф. Спасов.

Той бе безапелационен, че една от огромните празноти в метода към бета-таласемията у нас идва от неналичието на указател. Хематологът бе безапелационен, че неговото основаване би трябвало да стане приоритет и да не се бави повече.

По приблизителни данни пациентите с това заболяване у нас са 300, а генетично носителство се следи при 3,6% от популацията, което не е малко, уточни проф. Добрин Константинов. По думите му включването на болестта в скрининг, сходно на прилагания за фенилкетонурия и хипотиреоидизъм, също би било едно положително решение.

За последните десетилетия бета-таласемията се трансформира от съдбовно и нелечимо заболяване с неприятна прогноза в хронично заболяване, с което човек може да живее пълноценно в продължение на десетилетие след слагането на диагнозата, стана ясно на конференцията. У нас се ползват актуалните лечебни схеми, които са налични в развитите страни, също така към този момент има опция и за осъществяване на високоинформативно ЯМР-изследване, което е характерно за тези случаи и би трябвало се назначи допустимо най-рано в хода на диагностичния развой. 

Поддържането на добра осведоменост у лекарите също е значима задача и в стратегиите за образование на педиатрите тези тематики са добре наранени, не по-малко значимо е обаче същата готовност да имат и персоналните лекари, показаха двамата експерти. Те приканиха случаите на анемия да се обясняват от експерт, да не се позволява самолечение с стоманени препарати, а пациентът да се насочва към хематолог за диагностично уточняване.
Източник: zdrave.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР