Създаването на имидж е едно от най-лесните неща в света.

Създаването на имидж е едно от най-лесните неща в света. Когато човек, компания, гражданско съдружие или политическа партия заеме безапелационна позиция по проблем, който е понятен за обществото, то жителите разпознават тази позиция положително или отрицателно. Така се образува отношение и имидж изключително, когато се взе участие интензивно в публичния спор.

Зелените хрумвания претърпяха бурно развиване от 1987 година насам.

През 1987 година започнаха митингите против обгазяването на град Русе от химическия цех в Гюргево. Първо се сътвори Комитетът за отбрана на Русе, по-късно Екогласност, а една от първите регистрирани опозиционни партии след рухването на Тодор Живков от власт на 10-ти ноември 1989 година бе Зелената партия.

В началото на 90-те митингите бяха против проектите за водни централи в Рила и Пирин и против построяването на АЕЦ Белене. Зелената партия, като част от Съюза на Демократичните Сили (СДС), вкара 17 депутата във Великото Народно Събрание, а през 1990 ръководителят на партията Александър Каракачанов бе определен за кмет на София.

В началото на 90-те Съюз на демократичните сили се опитваше да обхване цялото политическо пространство от стоящите по-вляво зелени, земеделци и социалдемократи до радикалдемократите и демократите в дясно. Това беше сантименталното време на “прехода ”.

Тогава болшинството от нас наивно се надявахме, че след 4-5 години на промени всички някакси ще заживеем в едно по-добро бъдеще. Промените през 90-те и изключително след 1997 година с въвеждането на валутния ръб и приватизирането на голямата част от промишлеността дадоха големи благоприятни условия за начало на малък и междинен бизнес.

Възможностите за бързо професионално израстване бяха доста и много стопански дейни хора се възползваха от тях. Никой не разгласи края на прехода, само че за мен той завърши някъде про времето на държавното управление на Симеон Сакскобургготски, когато свърши приватизацията и България стана член на Европейския съюз и НАТО.