Създателите на света приличат повече на нас, отколкото на богове
Създателите на света наподобяват повече на нас, в сравнение с боговете …Въпросът дали Вселената има основател и кой би могъл да бъде, е измежду най-старите в човешката история.Но, на фона на разгорещените разногласия сред вярващи в остарелите религиозни богове и скептици, една опция е съвсем подценена – концепцията, че Вселената към нас е основана от хора, наподобяващи на нас самите, употребявайки устройства, които не са прекомерно разнообразни от тези на днешните учени.Както и при доста други неща в актуалната физика, концепцията включва ускоряване на частиците – нещо, което се случва в Големия адронен колайдер (Large Hadron Collider) в Швейцария.
Преди Големият адронен колайдер да стартира да работи, няколко учени се тревожат, че може да сътвори черна дупка, която да унищожи света. Въпреки, че е изцяло допустимо устройството да генерира изкуствена черна дупка, то тя би била прекомерно дребна, с цел да погълне атом, камо ли Земята.За основаването на нова Вселена обаче ще е нужна машина, малко по-мощна от колайдера. И е допустимо нашата лична Вселена да е била „ създадена “ по този метод.
Това е допустимо по две аргументи. Първо, черните дупки могат, както добре знаят феновете на научната фантастика, да работят като „ порти “ към други райони на пространството и времето. Второ, заради любопитния факт, че гравитацията има негативна сила, не е нужна сила, с цел да се сътвори Вселена.Въпреки колосалното количество сила, съдържащо се във всеки атом на материята, то е тъкмо уравновесено от негативността на гравитацията.Освен това, черните дупки се „ вършат “ релативно елементарно. За всеки обект има сериозен радиус, наименуван Радиус на Шварцшилд (Schwarzschild radius), при който неговата маса ще образува черна дупка. Радиусът на Шварцшилд за Слънцето е към две благи, 1/200 000-та от сегашната си широчина. За да се трансформира Земята в черна дупка, ще би трябвало да се „ стисне в топка “ с радиус от един сантиметър.Черните дупки, които биха могли да бъдат основани в ускорител на частици, биха били надалеч по-малки – дребни маси, „ изцедени “ в необикновено дребни размери. Но, заради негативната сила на гравитацията, няма значение какъв брой дребни са такива дупки. Те ще имат капацитет да се надуват и уголемяват в личните си измерения, вместо да гълтам нашите лични.Подобно разширение е тъкмо това, което нашата Вселена прави при Големия гърмеж, когато внезапно избухва от мъничко снопче материя в пълностоен Космос.Алън Гът (Alan Guth) от Масачузетския софтуерен институт (Massachusetts Institute of Technology) пръв предлага необятно признатата в този момент концепция за галактическа инфлация, т. е., че изходната точка на Големия гърмеж е надалеч по-малка и разширението й надалеч по-бързо, в сравнение с се предполагаше.Той е изследвал техническите особености на „ основаването на Вселени в лабораторията “ и е стигнал до извода, че законите на физиката по принцип вършат допустимо всичко това.Големият въпрос е дали това към този момент се е случвало? Нашата Вселена дизайнерска ли е? С това се няма поради фигура на Бог, който следи и оформя всички аспекти на живота.Еволюцията посредством натурален асортимент и всички други процеси, породили нашата планета и живота на нея, са задоволителни, с цел да обяснят по какъв начин сме такива, каквито сме, поради законите на физиката, които работят във нашата Вселена.Съвременната физика допуска, че нашата Вселена е една от многото, част от Мултивселената, където другите райони на пространството и времето могат да имат разнообразни свойства. Силата на гравитацията може да бъде по-силна в някои и по-слаба в други.Ако нашата Вселена е основана от софтуерно напреднала цивилизация в друга част на Мултивселената, „ дизайнерът “ може да е виновен за Големия гърмеж, само че нищо повече.Четете още: Изчезна без диря най-голямата позната черна дупка във ВселенатаАко такива „ дизайнери “ вършат Вселени, като създават черни дупки, единственият метод да го създадем, за който знаем, има три равнища, на които те могат да работят.Първото е просто да се създават черни дупки, без да се въздейства върху законите на физиката в новата Вселена. Човечеството е съвсем на това равнище, което романът на Грегъри Бенфорд (Gregory Benford) – „ Космос “ (Cosm), слага в занимателен подтекст.След детонация, американска изследователка се оказва в ускорител на частици, с нова Вселена в ръце,която е с размерите на бейзболна топка.Второто равнище, за малко по-напреднала цивилизация, включва „ бутане “ на свойствата на „ бебешките “ Вселени в избрана посока. Може да е допустимо да се вършат черни дупки по подобен метод, че силата на гравитацията да е малко по-силна, в сравнение с в родителската Вселена, без „ дизайнерите “ да могат да кажат какъв брой по-силна.Третото равнище, за една доста напреднала цивилизация, включва способността да се задават точни параметри, като по този метод тя се проектира в елементи. Аналогия може да се направи с дизайнерските бебета. Вместо да се занимават с ДНК, с цел да получат съвършеното дете, учените работят със законите на физиката, с цел да получат съвършената Вселена.Важно е обаче, че в нито един от тези случаи, даже и на най-напредналото равнище, не би било допустимо „ дизайнерите “ да се намесват в новите Вселени, откакто те са се формирали. От момента на своя Голям гърмеж всяка Вселена ще развива сама.Това може да звучи пресилено, само че потресаващото в тази доктрина е какъв брой евентуално е това да се случи или към този момент да се е случило. Всичко, което се изисква, е еволюцията да протича естествено в Мултивселената, до момента в който най-малко в една Вселена интелектът доближи почти нашето равнище.От тази начална точка, „ интелигентните дизайнери “ основават задоволително Вселени, подобаващи за еволюция, като нашата (с други думи, подобаващи за образован живот). Те се „ развъждат “ бързо, като „ неинтелигентните “ Вселени са дребна част на цялата Мултивселена.Следователно, става преобладаващо евентуално всяка дадена Вселена, в това число нашата лична, да бъде проектирана, а не „ естествена “.„ Интелигентните дизайнери “ са тип, който е сходен на нашия, а не на безконечен и неясен Бог.Най-вероятната причина такива „ дизайнери “ да вършат Вселени е все едно да се учи природата на равнище субатомни частици, т. е. „ тъй като го могат “. Цивилизация, която разполага с технология за основаване на нови Вселени, сигурно би намерила изкушението неустоимо.И в случай че „ интелигентните “ са сходни на нас, то тогава изкушението да стигнат на по-високи равнища на дизайна на Вселени, ще е голямо.Тази концепция дава най-хубавия фокус до момента на пъзела, който Алберт Айнщайн (Albert Einstein) е употребявал, че „ най-неразбираемото нещо във Вселената е, че тя е разбираема “. Вселената е разбираема за човешкия разум, тъй като е проектирана, най-малко до известна степен, от интелигентни същества с мозъци, сходни на нашия.Великият английски астроном Фред Хойл (Fred Hoyle) допуска, че законите на физиката са толкоз неповторими, че благоприятстват за човешкото битие и Вселената е „ измислена от някой “.Вселената е основана, с цел да обезпечи дом за живот, даже и да е еволюирала посредством развой на натурален асортимент, без потребност от външна интервенция.Човекът не е основан по религиозния облик Божи. По-скоро, нашата Вселена е основана, по облик на своите „ дизайнери “.По материали на доктор Джон Гриби (Dr. John Gribbi), академик и астроном в Университета в Съсекс, създател на „ В търсене на Мултивселената “ (In Search of the Multiverse).Като четец на HiddenTruth, ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с хора, които са мислещи по целия свят.
Преди Големият адронен колайдер да стартира да работи, няколко учени се тревожат, че може да сътвори черна дупка, която да унищожи света. Въпреки, че е изцяло допустимо устройството да генерира изкуствена черна дупка, то тя би била прекомерно дребна, с цел да погълне атом, камо ли Земята.За основаването на нова Вселена обаче ще е нужна машина, малко по-мощна от колайдера. И е допустимо нашата лична Вселена да е била „ създадена “ по този метод.
Това е допустимо по две аргументи. Първо, черните дупки могат, както добре знаят феновете на научната фантастика, да работят като „ порти “ към други райони на пространството и времето. Второ, заради любопитния факт, че гравитацията има негативна сила, не е нужна сила, с цел да се сътвори Вселена.Въпреки колосалното количество сила, съдържащо се във всеки атом на материята, то е тъкмо уравновесено от негативността на гравитацията.Освен това, черните дупки се „ вършат “ релативно елементарно. За всеки обект има сериозен радиус, наименуван Радиус на Шварцшилд (Schwarzschild radius), при който неговата маса ще образува черна дупка. Радиусът на Шварцшилд за Слънцето е към две благи, 1/200 000-та от сегашната си широчина. За да се трансформира Земята в черна дупка, ще би трябвало да се „ стисне в топка “ с радиус от един сантиметър.Черните дупки, които биха могли да бъдат основани в ускорител на частици, биха били надалеч по-малки – дребни маси, „ изцедени “ в необикновено дребни размери. Но, заради негативната сила на гравитацията, няма значение какъв брой дребни са такива дупки. Те ще имат капацитет да се надуват и уголемяват в личните си измерения, вместо да гълтам нашите лични.Подобно разширение е тъкмо това, което нашата Вселена прави при Големия гърмеж, когато внезапно избухва от мъничко снопче материя в пълностоен Космос.Алън Гът (Alan Guth) от Масачузетския софтуерен институт (Massachusetts Institute of Technology) пръв предлага необятно признатата в този момент концепция за галактическа инфлация, т. е., че изходната точка на Големия гърмеж е надалеч по-малка и разширението й надалеч по-бързо, в сравнение с се предполагаше.Той е изследвал техническите особености на „ основаването на Вселени в лабораторията “ и е стигнал до извода, че законите на физиката по принцип вършат допустимо всичко това.Големият въпрос е дали това към този момент се е случвало? Нашата Вселена дизайнерска ли е? С това се няма поради фигура на Бог, който следи и оформя всички аспекти на живота.Еволюцията посредством натурален асортимент и всички други процеси, породили нашата планета и живота на нея, са задоволителни, с цел да обяснят по какъв начин сме такива, каквито сме, поради законите на физиката, които работят във нашата Вселена.Съвременната физика допуска, че нашата Вселена е една от многото, част от Мултивселената, където другите райони на пространството и времето могат да имат разнообразни свойства. Силата на гравитацията може да бъде по-силна в някои и по-слаба в други.Ако нашата Вселена е основана от софтуерно напреднала цивилизация в друга част на Мултивселената, „ дизайнерът “ може да е виновен за Големия гърмеж, само че нищо повече.Четете още: Изчезна без диря най-голямата позната черна дупка във ВселенатаАко такива „ дизайнери “ вършат Вселени, като създават черни дупки, единственият метод да го създадем, за който знаем, има три равнища, на които те могат да работят.Първото е просто да се създават черни дупки, без да се въздейства върху законите на физиката в новата Вселена. Човечеството е съвсем на това равнище, което романът на Грегъри Бенфорд (Gregory Benford) – „ Космос “ (Cosm), слага в занимателен подтекст.След детонация, американска изследователка се оказва в ускорител на частици, с нова Вселена в ръце,която е с размерите на бейзболна топка.Второто равнище, за малко по-напреднала цивилизация, включва „ бутане “ на свойствата на „ бебешките “ Вселени в избрана посока. Може да е допустимо да се вършат черни дупки по подобен метод, че силата на гравитацията да е малко по-силна, в сравнение с в родителската Вселена, без „ дизайнерите “ да могат да кажат какъв брой по-силна.Третото равнище, за една доста напреднала цивилизация, включва способността да се задават точни параметри, като по този метод тя се проектира в елементи. Аналогия може да се направи с дизайнерските бебета. Вместо да се занимават с ДНК, с цел да получат съвършеното дете, учените работят със законите на физиката, с цел да получат съвършената Вселена.Важно е обаче, че в нито един от тези случаи, даже и на най-напредналото равнище, не би било допустимо „ дизайнерите “ да се намесват в новите Вселени, откакто те са се формирали. От момента на своя Голям гърмеж всяка Вселена ще развива сама.Това може да звучи пресилено, само че потресаващото в тази доктрина е какъв брой евентуално е това да се случи или към този момент да се е случило. Всичко, което се изисква, е еволюцията да протича естествено в Мултивселената, до момента в който най-малко в една Вселена интелектът доближи почти нашето равнище.От тази начална точка, „ интелигентните дизайнери “ основават задоволително Вселени, подобаващи за еволюция, като нашата (с други думи, подобаващи за образован живот). Те се „ развъждат “ бързо, като „ неинтелигентните “ Вселени са дребна част на цялата Мултивселена.Следователно, става преобладаващо евентуално всяка дадена Вселена, в това число нашата лична, да бъде проектирана, а не „ естествена “.„ Интелигентните дизайнери “ са тип, който е сходен на нашия, а не на безконечен и неясен Бог.Най-вероятната причина такива „ дизайнери “ да вършат Вселени е все едно да се учи природата на равнище субатомни частици, т. е. „ тъй като го могат “. Цивилизация, която разполага с технология за основаване на нови Вселени, сигурно би намерила изкушението неустоимо.И в случай че „ интелигентните “ са сходни на нас, то тогава изкушението да стигнат на по-високи равнища на дизайна на Вселени, ще е голямо.Тази концепция дава най-хубавия фокус до момента на пъзела, който Алберт Айнщайн (Albert Einstein) е употребявал, че „ най-неразбираемото нещо във Вселената е, че тя е разбираема “. Вселената е разбираема за човешкия разум, тъй като е проектирана, най-малко до известна степен, от интелигентни същества с мозъци, сходни на нашия.Великият английски астроном Фред Хойл (Fred Hoyle) допуска, че законите на физиката са толкоз неповторими, че благоприятстват за човешкото битие и Вселената е „ измислена от някой “.Вселената е основана, с цел да обезпечи дом за живот, даже и да е еволюирала посредством развой на натурален асортимент, без потребност от външна интервенция.Човекът не е основан по религиозния облик Божи. По-скоро, нашата Вселена е основана, по облик на своите „ дизайнери “.По материали на доктор Джон Гриби (Dr. John Gribbi), академик и астроном в Университета в Съсекс, създател на „ В търсене на Мултивселената “ (In Search of the Multiverse).Като четец на HiddenTruth, ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с хора, които са мислещи по целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ