Създадена на кръстопът, страната ни ражда номади - така е

Създадена на кръстопът, страната ни ражда номади - по този начин е било, по този начин е и в този момент. В интервала, когато границите бяха затворени, а бягството се приемаше за държавна измяна, цената беше доста висока, само че отново имаше хора, които търсеха живота си другаде.
Днес младите одобряват за даденост обстоятелството, че могат да търсят реализация в други страни без особени проблеми, с изключение на компликациите при акомодацията, само че това са общо взето естествени неща.
Не им се постанова да бягат през телени мрежи, да се трансформират в цели, да претърпяват безпомощно проблемите на фамилията си, останало тук. Много житейски драми останаха зад тила ни. В момента житейската драма е друга - остават възрастните, а децата основават живота си на хиляди километри. Почти няма семейство, което да не е дало бежанец. Тъжно и мъчно е, когато ти се раждат внучета зад океана и единственият метод да общуваш с тях е през десктопа...
Това е всекидневието на новата емиграция и нейните корени тук. А корените остаряват и няма кой да им даде една чаша вода. 

От началото на 20. век до 1991 година страната ни е дала малко над 1 милион емигранти. 
Стената падна през 1989-та, само че до 1993-та кандидат- емигрантите можеха да претендират за политическо леговище. После и Америка, и Европа се произнесоха, че страната ни към този момент е с демократично ръководство и те нямат право на тоя статут.
Първата вълна емигранти се насочи с туристическа виза към Канада с екскурзии до Куба. Използваха междинния полет и оставаха в Канада. Някои се заселиха там трайно, мнозина не съумяха и се върнаха. Заразени от емигрантската жила, мнозина от тях отново пробваха, само че другаде.
После се оказа, че съседката ни Гърция има огромна потребност от берачи на портокали и това беше сезонният шлагер. Пред гръцкото консулство в Пловдив непрестанно се виеше голяма опашка, първите етажи на прилежащите здания бяха наети от организации за преводи, визи и устройване на работа. От няколко години към този момент то е затворено. 
Преди 20 години емигрантски квоти, в които влизаха и българите, поддържаха единствено Съединени американски щати, Нова Зеландия и Австралия. Най- легално можеше да се отиде в Аржентина и Венецуела. Германия приемаше драговолно наши студенти, стига да могат да заявяват сметка с 12 000 марки. Работниците там отиваха най-често с групов контракт, което ще рече - през организация. Най- огромен интерес при започване на 90-те има към Съединени американски щати - лотарията " Зелена карта " дава късмет на 2000 души до 1999 да заминат. Най-голям късмет имат фамилии с едно дете, в които мъжът е със приблизително особено обучение и документ за дадена специалност. Хора с висше обучение и добър британски получават през 1999-та визата си за Америка още същият ден.
В Канада също с приоритет се одобряваха млади фамилии - изключително в случай че най-малко единият владее добре френски език - нормално ги насочваха към френскоговорящата провинция Квебек. За да стигнат до такава степен обаче, им се постановяваше да заявяват средства, задоволителни за 6 месеца живот в Канада. За тричленно семейство това означаваше 9000 канадски $. И в този момент Канада няма посолство в България, за процедурата се постановяваше да се върви до Белград.
Докато в Канада и Америка нашите емигранти можеха да се осъществят с специалността си, за Гърция до 1999-та година към този момент бяха отпътували 100 000 незаконни емигранти - най-вече дами, много от тях с висше обучение.
По-късно се наложи Гърция да заплати за първокласния си метод на живот, само че истината е, че този интервал оказа помощ и на доста български фамилии, тъй като заплатите на домашните прислужници и гледачки на възрастни хора най-малко двойно надвишаваха междинните приходи у нас. Жените на междинна възраст бяха основно настоящо лице в тоя поток на работна ръка. Това повлия и на идващото потомство, което растеше тук без майка и получаваше пари наготово. То е в основата на много проблеми, продължаващи и през днешния ден, когато статистиката регистрира сериозен брой младежи, които нито учат, нито работят. За страдание, тази наклонност стартира от повече от 20 години. 
Освен Гърция, дестинация номер едно малко по-късно стана Испания. Днес е Англия. Интересно е, че преди 20 години тази страна беше безусловно недостижима за нас. Югозападният университет пръв съумя да изпрати 20 студенти на селскостопанска бригада и те всичките останаха там, това сътвори проблеми при издаването на визи за идващите. 
Преди 20 години трябваха 6000 $, с цел да емигрираш във Венецуела или Аржентина, след 6 месеца ти издаваха непрекъснат паспорт. Като че там беше най-лесно да останеш. 
След влизането ни в Европейския съюз, вратите към този момент бяха отворени, опашките пред посолствата изчезнаха, нямаше потребност от визи. На летищата българите прекосяваха бързо през портала " ЕU members only ". И се потегли.
Новият свят отвори границите си и това наподобява напълно обикновено за всички, родени след 1989-та. Последна преди месеци отвори работния си пазар Швейцария. А страната ни, основана на кръстопът, от ден на ден оредява и даже бежанците от военните региони я подминават. При такова международно устройство сега това не е необичайно, нито е необичайно, че можеш да търсиш положителната си реализация или просто по-голяма заплата на открито.
Това обаче, което родените по-рано знаят и помнят, е, че и това е интервал от историята, който може да свърши. И тогава емиграцията става в действителност рискова случка. И отново ще има хора, които ще я изберат, тъй като такава е човешката природа.