Мадрид с усмивка: Музеят на модата
Създаден доскоро повече от 10 години и ситуиран в особено издигната за задачата постройка, музеят на модата е малко настрана от главния туристически поток в испанската столица, само че точно по тази причина е и наложителен за девойки – спокоен, забавен и извънредно хубав.
Първата галерия с исторически испански костюми се случва в далечната 1925 година Впрочем музеят и в този момент се назовава по този начин – „ Музей на костюма “, тъй като сбирката му е основно историческа, а е известно, че облеклата в историята са показали в голяма степен статута (икономически, обществен, семеен) на хората. Дори и през днешния ден, когато някой е облечен в облекла, по които можем да разчетем народност, ера или жанр, ние ги назоваваме „ костюм “. За благополучие, в всекидневието ни от дълго време са отпаднали съвсем всички сходни условности. Сградата се намира в прелестен зелен парк с леко хълмист релеф, тъй че се вижда отдалече. Построена е по план, спечелил Националния приз за архитектура през 1969 година, и от откриването си до 1992 година е била дом на Музея на изкуствата „ Кралица София “. Самото здание е качено върху пилони, тъй че от прозорците му паркът се вижда идеално.
Музеят на модата като институция постоянно е колеблив сред две задания – от една страна, да споделя за самите облекла, за тяхната роля в историята на обществото, за основателите им, в последна сметка просто да демонстрира облекла, красиви и неповторими като картини. От друга страна, модата като част от историята има доста повече смисли и смисли от просто облекла. Тя образува и показва визиите на всяка ера за красивото тяло, за това, което е секси, скъпо, влиятелно. Всяко време си има свои силуети, материи, цветове, обувки.
Музеят в Мадрид е съумял да събере под един покрив и двете. Половината експозиция е разходка, сходна на лабиринт, из облеклата на Испания през последните към пет века. Исторически Испания доста рано развива своя лична текстилна и фешън промишленост. Разбира се, въздействието на огромните европейски градове отпред с Париж е неизбежно, само че Испания има свои специфики и те личат напълно ясно – ярки цветове, шалове, ресни, рисунки с претекстове от далечни земи, донесени от мореплавателите. Напълно в духа на европейската мода, мъжките облекла са наедно, в случай че не и по-красиви от женските. Традиционните национални носии на Испания заслужават не по-малко внимание, да не приказваме за одеждите на матадорите. Испания има свои специфики и те личат напълно ясно – ярки цветове, шалове, ресни, рисунки с претекстове от далечни земи, донесени от мореплавателите. От испанските дизайнери на предишния век най-подробно е разказано и са показани творбите на Мариано Фортуни и Кристобал Баленсиага. Приносът на Фортуни в текстилната промишленост е непостижим и до през днешния ден, а фабриката му във Венеция продължава да работи за огромните фешън къщи. Баленсиага е име, което не се нуждае от показване, а облеклата му, основани преди половин век и повече, могат да се носят и през днешния ден – нали това е висшата мода. Съвременната испанска мода е показана както посредством именитите дизайнери (например Адолфо Домингес), по този начин и посредством Zara и Mango – фешън феномен, който несъмнено има своето място в този музей.
Теоретичната част на музея е освен забавна, само че и изцяло налична за опити – всичко може да се допира, опитва, снима. Кринолини, обувки на платформи, корсети, ръкавици и какво ли не. За страдание, част от реквизита липсва или е мощно развален. В специфични кътчета е разказано за историята на текстилните бои, кройките, средствата за закопчаване на облеклата, за това какъв брой коства един кат облекла през вековете по отношение на междинното месечно заплащане (през ХVІІ век – 760%, през днешния ден – единствено 10%).
В последна сметка, колкото и да се споделя, няма да е същото както, когато да се види. Така че запишете в мадридския си to do лист.
Благодарим на Yotuel за пътуването до Мадрид.
Първата галерия с исторически испански костюми се случва в далечната 1925 година Впрочем музеят и в този момент се назовава по този начин – „ Музей на костюма “, тъй като сбирката му е основно историческа, а е известно, че облеклата в историята са показали в голяма степен статута (икономически, обществен, семеен) на хората. Дори и през днешния ден, когато някой е облечен в облекла, по които можем да разчетем народност, ера или жанр, ние ги назоваваме „ костюм “. За благополучие, в всекидневието ни от дълго време са отпаднали съвсем всички сходни условности. Сградата се намира в прелестен зелен парк с леко хълмист релеф, тъй че се вижда отдалече. Построена е по план, спечелил Националния приз за архитектура през 1969 година, и от откриването си до 1992 година е била дом на Музея на изкуствата „ Кралица София “. Самото здание е качено върху пилони, тъй че от прозорците му паркът се вижда идеално.
Музеят на модата като институция постоянно е колеблив сред две задания – от една страна, да споделя за самите облекла, за тяхната роля в историята на обществото, за основателите им, в последна сметка просто да демонстрира облекла, красиви и неповторими като картини. От друга страна, модата като част от историята има доста повече смисли и смисли от просто облекла. Тя образува и показва визиите на всяка ера за красивото тяло, за това, което е секси, скъпо, влиятелно. Всяко време си има свои силуети, материи, цветове, обувки.
Музеят в Мадрид е съумял да събере под един покрив и двете. Половината експозиция е разходка, сходна на лабиринт, из облеклата на Испания през последните към пет века. Исторически Испания доста рано развива своя лична текстилна и фешън промишленост. Разбира се, въздействието на огромните европейски градове отпред с Париж е неизбежно, само че Испания има свои специфики и те личат напълно ясно – ярки цветове, шалове, ресни, рисунки с претекстове от далечни земи, донесени от мореплавателите. Напълно в духа на европейската мода, мъжките облекла са наедно, в случай че не и по-красиви от женските. Традиционните национални носии на Испания заслужават не по-малко внимание, да не приказваме за одеждите на матадорите. Испания има свои специфики и те личат напълно ясно – ярки цветове, шалове, ресни, рисунки с претекстове от далечни земи, донесени от мореплавателите. От испанските дизайнери на предишния век най-подробно е разказано и са показани творбите на Мариано Фортуни и Кристобал Баленсиага. Приносът на Фортуни в текстилната промишленост е непостижим и до през днешния ден, а фабриката му във Венеция продължава да работи за огромните фешън къщи. Баленсиага е име, което не се нуждае от показване, а облеклата му, основани преди половин век и повече, могат да се носят и през днешния ден – нали това е висшата мода. Съвременната испанска мода е показана както посредством именитите дизайнери (например Адолфо Домингес), по този начин и посредством Zara и Mango – фешън феномен, който несъмнено има своето място в този музей.
Теоретичната част на музея е освен забавна, само че и изцяло налична за опити – всичко може да се допира, опитва, снима. Кринолини, обувки на платформи, корсети, ръкавици и какво ли не. За страдание, част от реквизита липсва или е мощно развален. В специфични кътчета е разказано за историята на текстилните бои, кройките, средствата за закопчаване на облеклата, за това какъв брой коства един кат облекла през вековете по отношение на междинното месечно заплащане (през ХVІІ век – 760%, през днешния ден – единствено 10%).
В последна сметка, колкото и да се споделя, няма да е същото както, когато да се види. Така че запишете в мадридския си to do лист.
Благодарим на Yotuel за пътуването до Мадрид.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ