СТСБ към КНСБ: Истанбулската конвенция цели да защити жените от насилие, затова, че са жени
Съюзът на транспортните синдикати в България твърдо застава зад схващането, че приемането на Истанбулската спогодба е нужна крачка за противопоставяне и за справяне с насилието против дамите освен в европейски, само че и в световен мащаб и поддържа изцяло нейната ратификация от страна на България, осведомиха от пресцентъра на СТСБ към КНСБ.
"По създание Истанбулската спогодба е юридически инструмент и обезщетителен механизъм, основан за отбрана на единия от двата пола - жертва на непропорционална експанзия - и решение на действителен тежък обществен проблем.
В последните дни станахме очевидци на опити да се манипулира публичното мнение посредством излагане на причини срещу ратификацията на Конвенцията с изместване на фокуса на разговора върху въпроси, които не са неин предмет, не са наранени в нея, и не биха могли да бъдат споделени при разбора на наредбите на Конвенцията поотделно, а още по-малко в тяхната цялост.
Първото от тези възражения е, че Конвенцията въвеждала понятието „ трети пол “, а точно определението за пол в член 3в от Конвенцията, като „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “. Дори да приемем очевидната неправилност в изрече, която стана мотив за свободно пояснение на смисъла на това определение, от функционалното пояснение на наредбата се постанова изводът, че Конвенцията приема за вероятни само и единствено двата съществуващи пола. В тази връзка подчертаваме, че при тълкуването на наредбите на нормативните актове, включително и на интернационалните контракти, по които Република България е страна, следва да се има поради задачата на съответния нормативен акт или контракт, и то в подтекста на взаимовръзката сред обособените му разпореждания. В сегашния случай задачата на Конвенцията е да отбрани дамите от принуждение, осъществявано над тях поради това, че са дами.
На второ място беше изложено изказванието, че Конвенцията задължавала България да включва в образователните си стратегии образование за различна половост на индивида. Това обвързване произтичало от наредбата на чл.12, т.1 от Конвенцията: „ Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете “, както и от чл.14, ал.1 от Конвенцията „ Страните подхващат, където е уместно, нужните стъпки за включване на съгласуван с разрастващите се благоприятни условия на учащите се образователен материал по въпроси като равнопоставеност сред дамите и мъжете, нестереотипни функции на пола, взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностните връзки, принуждение над дамите, учредено на пола, и право на персонална цялост, в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива “.
В тази връзка, желаеме да обърнем внимание, че Конвенцията адресира проблеми, като професионалната ветрикална и хоризонтална сегрегации по пол, които водят до неравнопоставеност сред двата пола и дават предпоставки за принуждение както на работното място, по този начин и вкъщи. Подчертаваме също, че насилието над дами може да приема най-различни форми, а стереотипните функции на мъжете и дамите, визирани в Конвенцията - като да вземем за пример възбраната дамите да ръководят коли, да гласоподават, да работят, да излизат с намерено лице и т. н. - са безспорни форми на обществено обусловено принуждение над дамите, надълбоко подкопаващи полезностите, които в България по този начин или другояче към този момент са построени. В нито една част от текста няма и намек за подкопаване на тези обичайни полезности на обществата, които не са ориентирани към омаловажаване и унижение на дамите и лишаването им от права, предвид на стереотипните възгледи за тяхната непълноценност и маловажност.
Третият мотив срещу ратификацията на Конвенцията, стартиран в обществото е, че задължението на страните по чл.60 от Конвенцията да дават бежански статут на дами, жертви на принуждение, учредено на пола, представлявало опасност от прилив на бежанци с ексцентрична полова ориентировка от страните с мюсюлмански общества към България. Тук желаем само да напомним, че в Република България е настоящ Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Чл.8, ал.5, т.6 от ЗУБ постановява, че Република България признава за гонене по смисъла на този закон и дейностите, ориентирани против лица по причина на техния пол. Горното значи, че от ратификацията на Конвенцията не биха се трансформирали по никакъв метод ситуацията и правният статут на бежанците у нас.
За цялост на ревюто следва да подчетаем, че доколкото Конвенцията обрисува правна рамка за влияние върху избрани обществени фактори, предпоставящи принуждение, учредено на биологични разлики сред половете, считаме че нейната ратификация е основна освен във връзка с оправянето с насилието над дами у нас, само че и за това България като страна да даде образец на тези страни, в които ставаме очевидци на неравностойно и нечовешко отнасяне на дамите, и в които насилието над дамите бива освен оправдавано, само че и насърчавано ", се споделя в позицията на СТСБ към КНСБ.
"По създание Истанбулската спогодба е юридически инструмент и обезщетителен механизъм, основан за отбрана на единия от двата пола - жертва на непропорционална експанзия - и решение на действителен тежък обществен проблем.
В последните дни станахме очевидци на опити да се манипулира публичното мнение посредством излагане на причини срещу ратификацията на Конвенцията с изместване на фокуса на разговора върху въпроси, които не са неин предмет, не са наранени в нея, и не биха могли да бъдат споделени при разбора на наредбите на Конвенцията поотделно, а още по-малко в тяхната цялост.
Първото от тези възражения е, че Конвенцията въвеждала понятието „ трети пол “, а точно определението за пол в член 3в от Конвенцията, като „ обществено построени функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете “. Дори да приемем очевидната неправилност в изрече, която стана мотив за свободно пояснение на смисъла на това определение, от функционалното пояснение на наредбата се постанова изводът, че Конвенцията приема за вероятни само и единствено двата съществуващи пола. В тази връзка подчертаваме, че при тълкуването на наредбите на нормативните актове, включително и на интернационалните контракти, по които Република България е страна, следва да се има поради задачата на съответния нормативен акт или контракт, и то в подтекста на взаимовръзката сред обособените му разпореждания. В сегашния случай задачата на Конвенцията е да отбрани дамите от принуждение, осъществявано над тях поради това, че са дами.
На второ място беше изложено изказванието, че Конвенцията задължавала България да включва в образователните си стратегии образование за различна половост на индивида. Това обвързване произтичало от наредбата на чл.12, т.1 от Конвенцията: „ Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики, учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете “, както и от чл.14, ал.1 от Конвенцията „ Страните подхващат, където е уместно, нужните стъпки за включване на съгласуван с разрастващите се благоприятни условия на учащите се образователен материал по въпроси като равнопоставеност сред дамите и мъжете, нестереотипни функции на пола, взаимно почитание, ненасилствено разрешаване на спорове в междуличностните връзки, принуждение над дамите, учредено на пола, и право на персонална цялост, в формалните образователни стратегии и на всички просветителни нива “.
В тази връзка, желаеме да обърнем внимание, че Конвенцията адресира проблеми, като професионалната ветрикална и хоризонтална сегрегации по пол, които водят до неравнопоставеност сред двата пола и дават предпоставки за принуждение както на работното място, по този начин и вкъщи. Подчертаваме също, че насилието над дами може да приема най-различни форми, а стереотипните функции на мъжете и дамите, визирани в Конвенцията - като да вземем за пример възбраната дамите да ръководят коли, да гласоподават, да работят, да излизат с намерено лице и т. н. - са безспорни форми на обществено обусловено принуждение над дамите, надълбоко подкопаващи полезностите, които в България по този начин или другояче към този момент са построени. В нито една част от текста няма и намек за подкопаване на тези обичайни полезности на обществата, които не са ориентирани към омаловажаване и унижение на дамите и лишаването им от права, предвид на стереотипните възгледи за тяхната непълноценност и маловажност.
Третият мотив срещу ратификацията на Конвенцията, стартиран в обществото е, че задължението на страните по чл.60 от Конвенцията да дават бежански статут на дами, жертви на принуждение, учредено на пола, представлявало опасност от прилив на бежанци с ексцентрична полова ориентировка от страните с мюсюлмански общества към България. Тук желаем само да напомним, че в Република България е настоящ Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Чл.8, ал.5, т.6 от ЗУБ постановява, че Република България признава за гонене по смисъла на този закон и дейностите, ориентирани против лица по причина на техния пол. Горното значи, че от ратификацията на Конвенцията не биха се трансформирали по никакъв метод ситуацията и правният статут на бежанците у нас.
За цялост на ревюто следва да подчетаем, че доколкото Конвенцията обрисува правна рамка за влияние върху избрани обществени фактори, предпоставящи принуждение, учредено на биологични разлики сред половете, считаме че нейната ратификация е основна освен във връзка с оправянето с насилието над дами у нас, само че и за това България като страна да даде образец на тези страни, в които ставаме очевидци на неравностойно и нечовешко отнасяне на дамите, и в които насилието над дамите бива освен оправдавано, само че и насърчавано ", се споделя в позицията на СТСБ към КНСБ.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ