СДС: Стига популизъм с хляба
Съюзът на демократичните сили дефинира като популистки заиграванията с цената на хляба и от ръководещи, и от парламентарната съпротива.
Това се споделя в публична позиция на партията.
Искането комерсиалните вериги да продават хляба без облага е ехтене от социализма. Това не е дясна политика! Това е метод, присъщ за плановата, само че не и за пазарната стопанска система.
Припомняме на ръководещите, че от 30 години България не е социалистическа, комитетът по цените го няма и държавните регулации останаха в предишното, дружно с Член 1-ви и други неприятни мемоари от тоталитарния режим.
Предложението на Българска социалистическа партия - Данък добавена стойност за хляба да стане 5 %, няма да понижи крайната му цена за потребителите.
Данък добавена стойност не е панацея. Най-показателният образец е Държавата Израел – с едни от най-високите цени на храните и нулева ставка на Данък добавена стойност за тях. Наред с това, диференцираните Данък добавена стойност ставки са остро подложени на критика в Европейски Съюз и евентуално скоро ще бъдат или отстранени, или сведени до най-малко. Те са среда за Данък добавена стойност измами, водят до утежняване и оскъпяване на административния надзор и са причина за деформиране на пазарните връзки.
Обективни аргументи за повишаването на хляба има и те са: повишението на цените на пшеницата, газта, електрическата енергия, горивата, които са борсови артикули, само че също по този начин и повишението на заплатите в този бранш. Цената на хляба ще продължава да се въздейства от тези фактори. Факт е, че в България имаме едни от най-високи разноски за храна в целия Европейски съюз – към 30% от приходите ни, само че това е по този начин, тъй като имаме най-ниския Брутният вътрешен продукт.
Проблемът не е единствено във високите цени на храните, а и в ниските ни приходи, които са обусловени от незадоволителния растеж на стопанската система и ниския Брутният вътрешен продукт. Затрудненията на потребителите с най-ниски приходи не би трябвало да се вземат решение с деформиране на пазарните правила, а посредством подкрепящи обществени ограничения на съответните институции.
От Съюз на демократичните сили още веднъж предлагаме на всички политически сили да се обединим към концепцията за удвояване на Брутният вътрешен продукт през идващите 10 години до 200 милиарда лева, което ще докара и до двойно нарастване на приходите на жителите през 2028 година
Ако не реализираме действителен стопански напредък и удвояване на Брутният вътрешен продукт, всевъзможни хрумвания за непазарно задържане на цените на стоките няма да доведат до действителни изгоди за потребителите, а ще слагат под подозрение един от водещите правила на Европейски Съюз – пазарната стопанска система.
Това се споделя в публична позиция на партията.
Искането комерсиалните вериги да продават хляба без облага е ехтене от социализма. Това не е дясна политика! Това е метод, присъщ за плановата, само че не и за пазарната стопанска система.
Припомняме на ръководещите, че от 30 години България не е социалистическа, комитетът по цените го няма и държавните регулации останаха в предишното, дружно с Член 1-ви и други неприятни мемоари от тоталитарния режим.
Предложението на Българска социалистическа партия - Данък добавена стойност за хляба да стане 5 %, няма да понижи крайната му цена за потребителите.
Данък добавена стойност не е панацея. Най-показателният образец е Държавата Израел – с едни от най-високите цени на храните и нулева ставка на Данък добавена стойност за тях. Наред с това, диференцираните Данък добавена стойност ставки са остро подложени на критика в Европейски Съюз и евентуално скоро ще бъдат или отстранени, или сведени до най-малко. Те са среда за Данък добавена стойност измами, водят до утежняване и оскъпяване на административния надзор и са причина за деформиране на пазарните връзки.
Обективни аргументи за повишаването на хляба има и те са: повишението на цените на пшеницата, газта, електрическата енергия, горивата, които са борсови артикули, само че също по този начин и повишението на заплатите в този бранш. Цената на хляба ще продължава да се въздейства от тези фактори. Факт е, че в България имаме едни от най-високи разноски за храна в целия Европейски съюз – към 30% от приходите ни, само че това е по този начин, тъй като имаме най-ниския Брутният вътрешен продукт.
Проблемът не е единствено във високите цени на храните, а и в ниските ни приходи, които са обусловени от незадоволителния растеж на стопанската система и ниския Брутният вътрешен продукт. Затрудненията на потребителите с най-ниски приходи не би трябвало да се вземат решение с деформиране на пазарните правила, а посредством подкрепящи обществени ограничения на съответните институции.
От Съюз на демократичните сили още веднъж предлагаме на всички политически сили да се обединим към концепцията за удвояване на Брутният вътрешен продукт през идващите 10 години до 200 милиарда лева, което ще докара и до двойно нарастване на приходите на жителите през 2028 година
Ако не реализираме действителен стопански напредък и удвояване на Брутният вътрешен продукт, всевъзможни хрумвания за непазарно задържане на цените на стоките няма да доведат до действителни изгоди за потребителите, а ще слагат под подозрение един от водещите правила на Европейски Съюз – пазарната стопанска система.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ