Иран и Русия се опитват да създадат глобален картел за природен газ
Саймън Уоткинс,
Меморандумът за съгласие (MoU) на стойност 40 милиарда щатски $, подписан предишния месец сред " Газпром " и Националната иранска петролна компания (NIOC), е трамплин към това да се даде опция на Русия и Иран да изпълнят дългогодишния си проект да бъдат главните участници в световен картел за снабдители на газ по същия модел като Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК). С основаването на сегашния Форум на страните експортьори от Персийския залив (GECF), този „ Газов ОПЕК “ ще разреши координирането на изключителна част от международните газови запаси и надзор върху цените на газа през идващите години. Заемайки надлежно номер едно и номер две в таблицата с най-големите газови ресурси в света – Русия с малко под 48 трилиона кубични метра (tcm) и Иран с близо 34 трилиона– двете страни са в идеална позиция да създадат това.
Както се вижда в най-новия многостранен меморандум за съгласие сред " Газпром " и NIOC, Алиансът Русия-Иран желае да управлява колкото се може повече от двата основни детайла в световната матрица на доставките – газ, доставян по суша посредством тръбопроводи, и полутечен природен газ (LNG), доставян посредством кораби. Миналата седмица съгласно изказване направено в Техеран от Хамид Хосейни, ръководител на Съюза на експортьорите на нефт, газ и нефтохимически артикули в Иран, след подписването на Меморандума за съгласие сред " Газпром " и NIOC: „ Сега руснаците стигнаха до заключението, че потреблението на газ в света ще се усили, а наклонността към ползване на полутечен природен газ също се усилва и те сами не са в положение да отговорят на международното търсене, тъй че няма място за газова конкуренция [между Русия и Иран]. ” Той добави: „ Победителят от руско-украинската война е Съединени американски щати и те ще завладеят европейския пазар, тъй че в случай че Иран и Русия могат да понижат въздействието на Съединените щати на петролния, газовия и продуктовия пазар като работят дружно, това ще бъде от изгода и за двете страни. ”
Меморандумът за съгласие сред " Газпром " и NIOC, както в началото беше оценен от OilPrice.com, съдържа четири основни детайла, които са ориентирани към построяването на „ Газов ОПЕК “. Един от детайлите е, че съветският държавен газов колос даде обещание цялостната си помощ на NIOC в създаването на газовите залежи Киш и Северен Парс на стойност 10 милиарда щатски $ с оглед двете залежи да създават повече от 10 милиона кубически метра газ дневно.
Вторият детайл е, че " Газпром " ще подкрепи напълно план на стойност 15 милиарда щатски $ за увеличение на налягането в свръхгигантското газово находище Южен Парс на морската граница сред Иран и Катар.
Третият детайл е, че " Газпром " ще даде цялостно подпомагане при завършването на разнообразни планове за полутечен природен газ (LNG) и построяването на газопроводи за експорт.
Четвъртият детайл е, че Русия ще изследва всички благоприятни условия за поощряване на други огромни газови сили в Близкия изток да се причислят към последователното разрастване на картела „ Газов ОПЕК “, съгласно почитан източник, който работи в тясно съдействие с Министерството на петрола на Иран. „ Газът се се преглежда като най-благоприятен артикул при прехода от изкопаеми горива към възобновима сила, тъй че управлението на колкото е допустимо по-голяма част от световния газов поток ще бъде ключът към енергийно основаната мощ през идващите 10 до двадесет години и това към този момент се видя в по-малък мащаб във въздействието на Русия над Европа посредством нейните газови доставки “, добави той.
Погледнато в низходяща вероятност, съюзът Русия-Иран е концентриран върху привличането на открита или скрита поддръжка за структурата на ОПЕК за газ от страна на други огромни производители в Близкия изток, считани за неуверени в решението си дали да се ангажират с оста Русия-Иран-Китай или с оста САЩ-Европа-Япония.
Катар (с третите по величина газови ресурси в света от малко под 24 трилиона кубически метра и най-хубавият снабдител на полутечен естествен газ) от дълго време се преглежда от Русия и Иран като главен претендент за подобен газов картел, като се има поради, че той споделя основния източник на продължаващия му разцвет с Иран под формата на контейнер от 9700 квадратни километра (кв.км), който съдържа минимум общо 51 трилиона кубични метра газ и 50 милиарда барела натурален кондензат.
Иран има изключителни права върху 3 700 кв. км от този контейнер в фамозното си находище Южен Парс (съдържащо към 14 трилиона кубични метра газ), като Северното находище на Катар обгръща останалите 6 000 квадратни километра (и 37 трилиона кубични метра газ).
През 2017 година беше реализирано ново съглашение за съдействие сред Техеран и Доха по отношение на общия контейнер и отвън него, както задълбочено проучих. Оттогава Катар намерено се пробва да избегне отчуждаването на който и да е от двата съществени геополитически блока. В началото на тази година емирът на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, посети Белия дом, а през март се срещна с немския министър на стопанската система Робърт Хабек, като последното посещаване беше, с цел да обсъдят по какъв начин Катар може да помогне за облекчение на възбраните за съветски газ в Европа. Преди тези визити обаче Катар подписа редица дълготрайни покупко-продажби за доставка на полутечен природен газ с Китай, които провокираха забележителна угриженост във Вашингтон (оттук и визитата на Ал Тани в Съединени американски щати през януари).
Освен нуждата от положителни връзки сред Катар и Иран, с цел да се подсигурява оптималното действие на техния голям взаимен газов контейнер, Русия и Иран виждат друга област на особена накърнимост в политическия състав на Доха, която може да бъде употребена в построяването на газов ОПЕК, и това е нейната злост към другия комшия, Саудитска Арабия. Блокадата на Катар от 2017 година до 2021 година беше проведена от Саудитска Арабия и интензивно утвърдена от ОАЕ, Бахрейн и Египет в началото, като по-късно поддръжка пристигна и от Йордания, Либия и други по-малки страни. Това в никакъв случай не е било забравено от Катар, както и поддръжката, оказана на Доха през този интервал от Иран и Русия поогделно или посредством Турция.
Русия, Иран и Катар дружно съставляват малко под 60 % от международните газови ресурси и те бяха трите страни, които изиграха значима роля в основаването на GECF, чиито 11 членове управляват над 71 % от международните газови запаси, 44 % от нърговското произвеждане, 53 % от нейните газопроводи и 57 % от износа на LNG.
Дългосрочната задача на Форума, контрактувана в Москва, е да: „ Повиши ролята на GECF на международната енергийна сцена, с цел да поддържа суверенните права на страните членки върху техните запаси от природен газ, с цел да усили оптимално цената им в интерес на техните хора и да предизвиква тяхната съгласуваност във връзка с световните енергийни разработки предвид на приноса към световното стабилно развиване и енергийната сигурност “.
Отдавна има изказвания за проекти за задълбочаване на съдействието сред членовете на GECF до степен то да стане толкоз мощно на газовия пазар, колкото в миналото беше ОПЕК (преди войната за цените на петрола през 2014-2016 година да бъде разпалена против бранша на шистовия нефт в Съединени американски щати и изгубена от Саудитска Арабия). Още през октомври 2008 година фигури на високо равнище от Русия, Иран и Катар се срещнаха в Техеран, с цел да обсъдят тристранното съдействие и опцията за образуване на картел от страни експортьорки на газ, сходен на ОПЕК. Основна част от повода, заради която концепцията не е изцяло осъществена, е нежеланието от страна на Катар да се причисли твърдо към съюза Русия-Иран, което значи, че променливата част от матрицата за доставки на газ – LNG – остана отвън контрола на Москва и Техеран. Вярно е, че Иран има задоволително газови запаси, с цел да стане в последна сметка LNG суперсила и част от договорката сред " Газпром " и NIOC е е в посока това да се случи, само че също по този начин е правилно, че това е средносрочен до дълготраен план.
В кратковременен проект обаче има признаци, че сдържаността на Катар да се ангажира с " газовата ОПЕК " може да отслабне. Критичната характерност на икономическите проекти на Доха е тя да остане номер едно експортьор на LNG в света, откакто загуби това място за относително неотдавнашен интервал, и в този подтекст дълготрайните покупко-продажби с Китай са извънредно значими за нея. Първият незабравим образец, който сложи образец за следващи покупко-продажби, бе дълготрайното съглашение за покупка и продажба сред China Petroleum & Chemical Corp. (Sinopec) и Qatar Petroleum за 2 милиона тона годишно (mtpa) LNG за период от 10 години. След тези ранни покупко-продажби с Китай, Катар подписа съглашения за доставка на полутечен природен газ с иранският ( а също и китайски и руски) съдружник - Пакистан – по-специално едно 10-годишно съглашение с Qatar Petroleum за доставка на Пакистанската държавна петролна компания с до 3 милиона тона LNG годишно до разнообразни пристанища в страната. Това съглашение се основава на по-ранната договорка, подписана през 2016 година с Катар за доставка на Пакистан - 3,75 милиона тона полутечен природен газ на година, и пристигна почти по същото време, когато близкият съдружник на Пакистан, Бангладеш, подписа сходна договорка с Катар.
Източник: o
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Меморандумът за съгласие (MoU) на стойност 40 милиарда щатски $, подписан предишния месец сред " Газпром " и Националната иранска петролна компания (NIOC), е трамплин към това да се даде опция на Русия и Иран да изпълнят дългогодишния си проект да бъдат главните участници в световен картел за снабдители на газ по същия модел като Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК). С основаването на сегашния Форум на страните експортьори от Персийския залив (GECF), този „ Газов ОПЕК “ ще разреши координирането на изключителна част от международните газови запаси и надзор върху цените на газа през идващите години. Заемайки надлежно номер едно и номер две в таблицата с най-големите газови ресурси в света – Русия с малко под 48 трилиона кубични метра (tcm) и Иран с близо 34 трилиона– двете страни са в идеална позиция да създадат това.
Както се вижда в най-новия многостранен меморандум за съгласие сред " Газпром " и NIOC, Алиансът Русия-Иран желае да управлява колкото се може повече от двата основни детайла в световната матрица на доставките – газ, доставян по суша посредством тръбопроводи, и полутечен природен газ (LNG), доставян посредством кораби. Миналата седмица съгласно изказване направено в Техеран от Хамид Хосейни, ръководител на Съюза на експортьорите на нефт, газ и нефтохимически артикули в Иран, след подписването на Меморандума за съгласие сред " Газпром " и NIOC: „ Сега руснаците стигнаха до заключението, че потреблението на газ в света ще се усили, а наклонността към ползване на полутечен природен газ също се усилва и те сами не са в положение да отговорят на международното търсене, тъй че няма място за газова конкуренция [между Русия и Иран]. ” Той добави: „ Победителят от руско-украинската война е Съединени американски щати и те ще завладеят европейския пазар, тъй че в случай че Иран и Русия могат да понижат въздействието на Съединените щати на петролния, газовия и продуктовия пазар като работят дружно, това ще бъде от изгода и за двете страни. ”
Меморандумът за съгласие сред " Газпром " и NIOC, както в началото беше оценен от OilPrice.com, съдържа четири основни детайла, които са ориентирани към построяването на „ Газов ОПЕК “. Един от детайлите е, че съветският държавен газов колос даде обещание цялостната си помощ на NIOC в създаването на газовите залежи Киш и Северен Парс на стойност 10 милиарда щатски $ с оглед двете залежи да създават повече от 10 милиона кубически метра газ дневно.
Вторият детайл е, че " Газпром " ще подкрепи напълно план на стойност 15 милиарда щатски $ за увеличение на налягането в свръхгигантското газово находище Южен Парс на морската граница сред Иран и Катар.
Третият детайл е, че " Газпром " ще даде цялостно подпомагане при завършването на разнообразни планове за полутечен природен газ (LNG) и построяването на газопроводи за експорт.
Четвъртият детайл е, че Русия ще изследва всички благоприятни условия за поощряване на други огромни газови сили в Близкия изток да се причислят към последователното разрастване на картела „ Газов ОПЕК “, съгласно почитан източник, който работи в тясно съдействие с Министерството на петрола на Иран. „ Газът се се преглежда като най-благоприятен артикул при прехода от изкопаеми горива към възобновима сила, тъй че управлението на колкото е допустимо по-голяма част от световния газов поток ще бъде ключът към енергийно основаната мощ през идващите 10 до двадесет години и това към този момент се видя в по-малък мащаб във въздействието на Русия над Европа посредством нейните газови доставки “, добави той.
Погледнато в низходяща вероятност, съюзът Русия-Иран е концентриран върху привличането на открита или скрита поддръжка за структурата на ОПЕК за газ от страна на други огромни производители в Близкия изток, считани за неуверени в решението си дали да се ангажират с оста Русия-Иран-Китай или с оста САЩ-Европа-Япония.
Катар (с третите по величина газови ресурси в света от малко под 24 трилиона кубически метра и най-хубавият снабдител на полутечен естествен газ) от дълго време се преглежда от Русия и Иран като главен претендент за подобен газов картел, като се има поради, че той споделя основния източник на продължаващия му разцвет с Иран под формата на контейнер от 9700 квадратни километра (кв.км), който съдържа минимум общо 51 трилиона кубични метра газ и 50 милиарда барела натурален кондензат.
Иран има изключителни права върху 3 700 кв. км от този контейнер в фамозното си находище Южен Парс (съдържащо към 14 трилиона кубични метра газ), като Северното находище на Катар обгръща останалите 6 000 квадратни километра (и 37 трилиона кубични метра газ).
През 2017 година беше реализирано ново съглашение за съдействие сред Техеран и Доха по отношение на общия контейнер и отвън него, както задълбочено проучих. Оттогава Катар намерено се пробва да избегне отчуждаването на който и да е от двата съществени геополитически блока. В началото на тази година емирът на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, посети Белия дом, а през март се срещна с немския министър на стопанската система Робърт Хабек, като последното посещаване беше, с цел да обсъдят по какъв начин Катар може да помогне за облекчение на възбраните за съветски газ в Европа. Преди тези визити обаче Катар подписа редица дълготрайни покупко-продажби за доставка на полутечен природен газ с Китай, които провокираха забележителна угриженост във Вашингтон (оттук и визитата на Ал Тани в Съединени американски щати през януари).
Освен нуждата от положителни връзки сред Катар и Иран, с цел да се подсигурява оптималното действие на техния голям взаимен газов контейнер, Русия и Иран виждат друга област на особена накърнимост в политическия състав на Доха, която може да бъде употребена в построяването на газов ОПЕК, и това е нейната злост към другия комшия, Саудитска Арабия. Блокадата на Катар от 2017 година до 2021 година беше проведена от Саудитска Арабия и интензивно утвърдена от ОАЕ, Бахрейн и Египет в началото, като по-късно поддръжка пристигна и от Йордания, Либия и други по-малки страни. Това в никакъв случай не е било забравено от Катар, както и поддръжката, оказана на Доха през този интервал от Иран и Русия поогделно или посредством Турция.
Русия, Иран и Катар дружно съставляват малко под 60 % от международните газови ресурси и те бяха трите страни, които изиграха значима роля в основаването на GECF, чиито 11 членове управляват над 71 % от международните газови запаси, 44 % от нърговското произвеждане, 53 % от нейните газопроводи и 57 % от износа на LNG.
Дългосрочната задача на Форума, контрактувана в Москва, е да: „ Повиши ролята на GECF на международната енергийна сцена, с цел да поддържа суверенните права на страните членки върху техните запаси от природен газ, с цел да усили оптимално цената им в интерес на техните хора и да предизвиква тяхната съгласуваност във връзка с световните енергийни разработки предвид на приноса към световното стабилно развиване и енергийната сигурност “.
Отдавна има изказвания за проекти за задълбочаване на съдействието сред членовете на GECF до степен то да стане толкоз мощно на газовия пазар, колкото в миналото беше ОПЕК (преди войната за цените на петрола през 2014-2016 година да бъде разпалена против бранша на шистовия нефт в Съединени американски щати и изгубена от Саудитска Арабия). Още през октомври 2008 година фигури на високо равнище от Русия, Иран и Катар се срещнаха в Техеран, с цел да обсъдят тристранното съдействие и опцията за образуване на картел от страни експортьорки на газ, сходен на ОПЕК. Основна част от повода, заради която концепцията не е изцяло осъществена, е нежеланието от страна на Катар да се причисли твърдо към съюза Русия-Иран, което значи, че променливата част от матрицата за доставки на газ – LNG – остана отвън контрола на Москва и Техеран. Вярно е, че Иран има задоволително газови запаси, с цел да стане в последна сметка LNG суперсила и част от договорката сред " Газпром " и NIOC е е в посока това да се случи, само че също по този начин е правилно, че това е средносрочен до дълготраен план.
В кратковременен проект обаче има признаци, че сдържаността на Катар да се ангажира с " газовата ОПЕК " може да отслабне. Критичната характерност на икономическите проекти на Доха е тя да остане номер едно експортьор на LNG в света, откакто загуби това място за относително неотдавнашен интервал, и в този подтекст дълготрайните покупко-продажби с Китай са извънредно значими за нея. Първият незабравим образец, който сложи образец за следващи покупко-продажби, бе дълготрайното съглашение за покупка и продажба сред China Petroleum & Chemical Corp. (Sinopec) и Qatar Petroleum за 2 милиона тона годишно (mtpa) LNG за период от 10 години. След тези ранни покупко-продажби с Китай, Катар подписа съглашения за доставка на полутечен природен газ с иранският ( а също и китайски и руски) съдружник - Пакистан – по-специално едно 10-годишно съглашение с Qatar Petroleum за доставка на Пакистанската държавна петролна компания с до 3 милиона тона LNG годишно до разнообразни пристанища в страната. Това съглашение се основава на по-ранната договорка, подписана през 2016 година с Катар за доставка на Пакистан - 3,75 милиона тона полутечен природен газ на година, и пристигна почти по същото време, когато близкият съдружник на Пакистан, Бангладеш, подписа сходна договорка с Катар.
Източник: o
Превод за " Гласове ": Георги Ванчев
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ