Етюд за чалга, джендъри и хейтъри
Съвсем първоначално желая да кажа, че тези от вас – мразещите (да не използваме „ злобари “…) са повода да схвана, че Азис имал нов клип, в който взела участие Цветана Манева и се борели за някаква идея.
Без вас и шума, който вдигнахте, нямаше и да знам за всичко това. Същото важи и за доста, доста други хора, до които стигна с помощта на вас – мразещите критици.
Интересна подигравка, нали?
За към 24 часа изчетох много гледни точки, които се сведоха почти до две: „ за “ и „ срещу “, нямаше много-много нюанси. Но то е обикновено да е по този начин. Има обаче нещо друго, което нямаше по какъв начин да не направи усещане – че тези коментатори, които се оповестиха „ за “, доста упорстваха да стартират всичките си размишления с пояснението, че те не харесват Азис и чалга. Може и единствено да ми се коства по този начин, само че имам възприятието, че такова интро малко скапва резултата на идващите думи. Затова аз ще си запазя мнението чувам ли или не чалга и почитател ли съм на Азис за края на този текст – там ще си кажа генералното мнение за стила и изпълнителя.
Омразата, която се изля, е в немислим размер. Струва ми се обаче, че тя е генерирана „ по инерция “. Забелязал съм, че почитателите на нещо си „ X “, освен не обичат нещото „ Y “, само че си втълпяват, че го ненавиждат – „ Левски “ <--> ЦСКА, Българска социалистическа партия <--> Съюз на демократичните сили, чалга <--> рок. Признавам си, че в миналото и аз бях подобен „ мразещ “. Имаше един интервал от живота ми, в който си бях втълпил, че ненавиждам Хип-Хоп. И когато се появиха „ Ъпсурт “, и ми харесаха и като музика, и като послания, се почувствах много тъпо… Сега си чувам тази музика, без угризения и без страдание. Само че трябваше първо да „ порасна “. Сигурен съм, че най-малко част от вас ми наблюдават мисълта правилно.
Та, за омразата ми беше думата. Манева (или нейната героиня, в случай че приемем, че това е просто роля) ви попита от екрана: „ за какво? Простаци ли сме, невежи, зли ли сме? “, а вие ѝ креснахте в отговор: „ Даааааа! “
Е, очевидно отлагаме еволюцията с още някоя година и още някое друго потомство. Както и да е.
За наличието на самото обръщение няма да приказвам, тъй като ще се проточим, а и много безделници ще наскачат да плюят по „ другите “ и по „ джендърите “. Докато сме на тематиката обаче – може ли някой да ми изясни по какъв начин и за какво започнахте да употребявате думата „ джендър “, която на британски значи просто „ пол “, в някакъв перверзен смисъл? Признавам си – погледнах в Гугъл преводача, с цел да видя дали не са ѝ сменили смисъла. Ми не, не са. Та, може ли да не обиждате езика и здравия разсъдък и да спрете да я употребявате за каквото и да било?
Това, на което желая да акцентира и да подчертая, е, че обществото има потребност от обществени послания. Хора и неща, които да му припомнят, че има такива и такива проблеми, такива и такива премеждия и така нататък Няма да ми писне да дублирам едно и също – би трябвало да има обществени реклами! Щом организациите и представителите им дремят, известните се впрягат да носят послания.
Не приказваме за наличието на клипа, въпреки че ми е ясно, че огромна част от четящите в този момент, си фантазират точно това. Не – приказвам за правото да дадени хора да показват позиция. Ако чалгата е анти културата, да хвърлим едно око на „ културната “ просвета тогава. Тя какви послания изпраща напоследък? Само едно – че е в кома. И за това си има причина и тя е доста елементарна. Представителите ѝ желаят да са богати и сполучливи като чалгарите, само че и да са „ чисти “ и „ неопетнени “ от долнопробност и да са като Кафка. Не е невероятно, само че ние съвсем самоубихме тази алтернатива. Как ли? Ето по какъв начин:
В средите на „ културната “ просвета нещата в прекомерно огромна (не напълно все пак) степен стоят грозно ----> пробва се значи актьорът Х да пробие в кино/театър/художествени среди/литература. Какво обаче чува? Чува, че щом няма „ спонсор “ или най-малко някой прочут, който да му направи реклама, идеята му е изгубена и няма да го огрее. Ама бил доста надарен и можел доста да способства за изкуството. Няма значение – в случай че си незнаен, си бита карта, „ културните “ културчета ги е боязън да влагат в актьора Х – не, те желаят да играят на несъмнено.
Тоест от нещо вършат нищо.
А по какъв начин стоят нещата при чалгата? Инвестират в някоя… да не споделяме чак „ бездарна “, само че елементарна мацка с приятна визия. Рекламират я, вършат всичко по най-хубавите модели на бизнеса и тя става превъзходен артикул. Успешен.
Тоест от нищо вършат нещо.
Може да не ви харесва, само че тук е прикрит ключът от бараката. И след това за какво чалгата ни залива? Ами – за какво ли…
И в този момент – „ Азис няма моралното право да разяснява това или онова… “ Щом няма кой, а на Азис му забраняваме, тогава кой ще приказва? Или да мълчим, а? Мечтата на всеки деспот.
Самият той сподели, че стилът, който съставлява, доста е изпошлял и е станал морално забит в неверна посока – проява на пари, коли, яхти и силикон. Да не би да не е прав? Опитва се да даде нова посока – да накара хората да се замислят за това и това. Какво по-хубаво от това? Защо да не употребява известността си за нещо положително? Защо не приемем, че е пораснал и се попроменил? Щом Beastie Boys се трансформираха и се разграничиха от сексизма си от осемдесетте. Да, хората порастват. Азис не е на 20 към този момент. А и щом „ културните “ среди мълчат по множеството мъчителни тематики, остава на невъзпитаните да приказват.
В началото на текста дадох обещание да си кажа одобрявам ли или не чалга. Не, не одобрявам, просто не е моята музика, толкоз по въпроса – не влагам никакви „ обществени “ аргументи тук. Не забравяйте, че и джазът е почнал като музика на маргиналите и гангстерите. Но не мога да допускам, че ме докарахте до тук – да приказвам в отбрана на непозната музика, която пък и грам не ме интересува. Но се наложи явно.
Не одобрявам чалга, само че одобрявам обстоятелството, че има правото и свободата да съществува. Не съм почитател на Азис, само че съм почитател на това, че един актьор има правото и свободата да си каже мнението, по този начин както почитам и вашето право да си казвате мнението, въпреки и да е друго от моето.
P.S. Няма по какъв начин да не споделя и един спомен отпреди доста години – когато Азис беше в топ славата си. Човек, който не пропускаше миг да се подиграва на един наш сътрудник, че е противоположен, непрекъснато псуваше и наскърбяваше ромите. И без да вижда грам подигравка в държанието си, ми изясни, че Азис му е обичаният артист. Е, това е – БГ народопсихология в няколко думи. Чудете се след това за какво сме все наобратно на света.
Без вас и шума, който вдигнахте, нямаше и да знам за всичко това. Същото важи и за доста, доста други хора, до които стигна с помощта на вас – мразещите критици.
Интересна подигравка, нали?
За към 24 часа изчетох много гледни точки, които се сведоха почти до две: „ за “ и „ срещу “, нямаше много-много нюанси. Но то е обикновено да е по този начин. Има обаче нещо друго, което нямаше по какъв начин да не направи усещане – че тези коментатори, които се оповестиха „ за “, доста упорстваха да стартират всичките си размишления с пояснението, че те не харесват Азис и чалга. Може и единствено да ми се коства по този начин, само че имам възприятието, че такова интро малко скапва резултата на идващите думи. Затова аз ще си запазя мнението чувам ли или не чалга и почитател ли съм на Азис за края на този текст – там ще си кажа генералното мнение за стила и изпълнителя.
Омразата, която се изля, е в немислим размер. Струва ми се обаче, че тя е генерирана „ по инерция “. Забелязал съм, че почитателите на нещо си „ X “, освен не обичат нещото „ Y “, само че си втълпяват, че го ненавиждат – „ Левски “ <--> ЦСКА, Българска социалистическа партия <--> Съюз на демократичните сили, чалга <--> рок. Признавам си, че в миналото и аз бях подобен „ мразещ “. Имаше един интервал от живота ми, в който си бях втълпил, че ненавиждам Хип-Хоп. И когато се появиха „ Ъпсурт “, и ми харесаха и като музика, и като послания, се почувствах много тъпо… Сега си чувам тази музика, без угризения и без страдание. Само че трябваше първо да „ порасна “. Сигурен съм, че най-малко част от вас ми наблюдават мисълта правилно.
Та, за омразата ми беше думата. Манева (или нейната героиня, в случай че приемем, че това е просто роля) ви попита от екрана: „ за какво? Простаци ли сме, невежи, зли ли сме? “, а вие ѝ креснахте в отговор: „ Даааааа! “
Е, очевидно отлагаме еволюцията с още някоя година и още някое друго потомство. Както и да е.
За наличието на самото обръщение няма да приказвам, тъй като ще се проточим, а и много безделници ще наскачат да плюят по „ другите “ и по „ джендърите “. Докато сме на тематиката обаче – може ли някой да ми изясни по какъв начин и за какво започнахте да употребявате думата „ джендър “, която на британски значи просто „ пол “, в някакъв перверзен смисъл? Признавам си – погледнах в Гугъл преводача, с цел да видя дали не са ѝ сменили смисъла. Ми не, не са. Та, може ли да не обиждате езика и здравия разсъдък и да спрете да я употребявате за каквото и да било?
Това, на което желая да акцентира и да подчертая, е, че обществото има потребност от обществени послания. Хора и неща, които да му припомнят, че има такива и такива проблеми, такива и такива премеждия и така нататък Няма да ми писне да дублирам едно и също – би трябвало да има обществени реклами! Щом организациите и представителите им дремят, известните се впрягат да носят послания.
Не приказваме за наличието на клипа, въпреки че ми е ясно, че огромна част от четящите в този момент, си фантазират точно това. Не – приказвам за правото да дадени хора да показват позиция. Ако чалгата е анти културата, да хвърлим едно око на „ културната “ просвета тогава. Тя какви послания изпраща напоследък? Само едно – че е в кома. И за това си има причина и тя е доста елементарна. Представителите ѝ желаят да са богати и сполучливи като чалгарите, само че и да са „ чисти “ и „ неопетнени “ от долнопробност и да са като Кафка. Не е невероятно, само че ние съвсем самоубихме тази алтернатива. Как ли? Ето по какъв начин:
В средите на „ културната “ просвета нещата в прекомерно огромна (не напълно все пак) степен стоят грозно ----> пробва се значи актьорът Х да пробие в кино/театър/художествени среди/литература. Какво обаче чува? Чува, че щом няма „ спонсор “ или най-малко някой прочут, който да му направи реклама, идеята му е изгубена и няма да го огрее. Ама бил доста надарен и можел доста да способства за изкуството. Няма значение – в случай че си незнаен, си бита карта, „ културните “ културчета ги е боязън да влагат в актьора Х – не, те желаят да играят на несъмнено.
Тоест от нещо вършат нищо.
А по какъв начин стоят нещата при чалгата? Инвестират в някоя… да не споделяме чак „ бездарна “, само че елементарна мацка с приятна визия. Рекламират я, вършат всичко по най-хубавите модели на бизнеса и тя става превъзходен артикул. Успешен.
Тоест от нищо вършат нещо.
Може да не ви харесва, само че тук е прикрит ключът от бараката. И след това за какво чалгата ни залива? Ами – за какво ли…
И в този момент – „ Азис няма моралното право да разяснява това или онова… “ Щом няма кой, а на Азис му забраняваме, тогава кой ще приказва? Или да мълчим, а? Мечтата на всеки деспот.
Самият той сподели, че стилът, който съставлява, доста е изпошлял и е станал морално забит в неверна посока – проява на пари, коли, яхти и силикон. Да не би да не е прав? Опитва се да даде нова посока – да накара хората да се замислят за това и това. Какво по-хубаво от това? Защо да не употребява известността си за нещо положително? Защо не приемем, че е пораснал и се попроменил? Щом Beastie Boys се трансформираха и се разграничиха от сексизма си от осемдесетте. Да, хората порастват. Азис не е на 20 към този момент. А и щом „ културните “ среди мълчат по множеството мъчителни тематики, остава на невъзпитаните да приказват.
В началото на текста дадох обещание да си кажа одобрявам ли или не чалга. Не, не одобрявам, просто не е моята музика, толкоз по въпроса – не влагам никакви „ обществени “ аргументи тук. Не забравяйте, че и джазът е почнал като музика на маргиналите и гангстерите. Но не мога да допускам, че ме докарахте до тук – да приказвам в отбрана на непозната музика, която пък и грам не ме интересува. Но се наложи явно.
Не одобрявам чалга, само че одобрявам обстоятелството, че има правото и свободата да съществува. Не съм почитател на Азис, само че съм почитател на това, че един актьор има правото и свободата да си каже мнението, по този начин както почитам и вашето право да си казвате мнението, въпреки и да е друго от моето.
P.S. Няма по какъв начин да не споделя и един спомен отпреди доста години – когато Азис беше в топ славата си. Човек, който не пропускаше миг да се подиграва на един наш сътрудник, че е противоположен, непрекъснато псуваше и наскърбяваше ромите. И без да вижда грам подигравка в държанието си, ми изясни, че Азис му е обичаният артист. Е, това е – БГ народопсихология в няколко думи. Чудете се след това за какво сме все наобратно на света.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ