Съвсем обикновена делнична вечер, в която аз и синът ми

Съвсем елементарна делнична вечер, в която аз и синът ми се разхождаме напразно из квартала. На един ъгъл виждаме новооткрита изложба, отворена врата и аз различавам картините на Ставри Калинов – един от дребното родни художници, чиито творби познавам. Влизаме – и попадаме в парадайса. Галерията е цялостна с картини на ангели, светци и древен сюжети, прелестна Богородица и оркестър от херувими, а измежду тях се извисяват на постаменти страшни чудовища, снесли злокобно яйца на всички места в този небесен свят. Някои от картините светят, а други са просто огряни от светлината на залязващото слънце. Няма потребност от специфични знания, страстите са напълно забележими и понятни за всеки – и положителните, и неприятните. В последна сметка религията и нейните истории и лица са едни от най-разпознаваемите знаци в нашата просвета.
  В дъното на галерията седеше самият художник и не можеше да не му кажем какъв брой ни харесват творбите му. Разбира се той се трогна доста повече от оценката на детето, което още не може да лъже, най-малкото за изкуство. Избра ни две репродукции и ги подписа на гърба, а по-късно ги обърна, с цел да забележим какво ни се е паднало. На мен – дървото на живота, на сина ми – дървото на познанието. Достатъчно алегорично. Еднакво впечатлени и от видяното, и от положителното отношение си тръгнахме, вечерта внезапно беше станала специфична за нас.
  Галерия „ Нике “ е на бул. „ Прага “ 32.