Етика и естетика
Съвсем не се искаше прекомерно мощен темперамент
имахме парченце от нужната смелост
само че в действителност всичко това бе единствено въпрос на усет
Да на усет
който те задължава да си излезеш да направиш мимика
да не спестиш подигравката
даже в случай че по тази причина трябваше да падне
скъпият капител на тялото
главата
Збигнев Херберт
Може би съм податлив към генерализиране, само че за мен " постмодерният " честен релативизъм е едно огромно зло, което докара до ответна реакция: до напредък на религиозния фундаментализъм и тероризъм по свeта. Хората, които са морални релативисти, нормално одобряват освен че липсват общовалидни морални правила (например терористът за едни може да е воин и страдалец за други), само че и че нравственос и хармония са две изцяло разнообразни неща.
Например едно гениално произведение на литературата може да бъде израз на невисок морал. Не, не може! Ако едно произведение е аморално, даже да е изтънчено написано, няма да е гениално. Т.С. Елиът счита, че в оценката на художественото произведение би трябвало да се употребяват и етически критерии. Аз бих отишъл още по-далеч: нравственос и хармония са двете страни на същото нещо.
Морално е това, което е красиво
(или най-малко не е грозно) в човешките взаимоотношения. А красивото е хармонично съответствие на формите, сходно на моралните междучовешки отношение.
Трябва обаче да се създадат две значими разяснения. Първо, ясно е, че морално и законно не са едно и също нещо. Например, не е нелегално да лъжеш някого, че си най-хубавият му другар, до момента в който скрито работиш против него. Такова държание не е нелегално, само че е аморално. Второ, няма спор, че разнообразни хора в разнообразни общества и времена имат и са имали друго схващане за това какво е морално. В едни общества морално е дамите да забулват телата и даже лицата си в черно, когато са на улицата, до момента в който мъжете им вървят гордо пред тях по тенис фланелки и къси панталони. В други общества е изцяло обикновено хората да вървят голи. Оскар Уайлд е лежал в пандиза за хомосексуализъм. А в актуалните демократични общества е обикновено хората да имат неконвенционална полова ориентировка и даже да се гордеят с нея. За едни хора морално е да се санкционират " неверниците ", класовите или политическите врагове. За други морално е точно да бъдеш търпелив към хората с разнообразни убеждения, да не ги съдиш, в случай че не са създали нищо незаконно.
Но не значи ли това конкретизиране, че въпреки всичко няма общовалиден морал, че моралните релативисти имат право? Не, не значи това. Първо, има някои фундаментални морални правила, които са годни за всички човешки общества. Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не пожелавай нищо, което е на близък ти (дори в случай че пожелаването или завистта не могат да се квалифицират като кражба или като лъжесвидетелство) - тези Божи заповеди могат да се одобряват като морални правила от всяко човешко създание, без значение от пол, раса, класа или вяра, в това число от атеистите и крайните либерали. Има ли страна, в която да крадеш, да лъжесвидетелстваш или да убиваш не е закононарушение? Без спазването на тези правила просто няма да има общество. Златното морално предписание е да не постъпваме с близък си ( съседа, приятеля, колегата) по този начин както не желаеме той или тя да постъпва с нас. Според Евангелието от Лука (6:31), Христос споделя: " И както желаете да постъпват с вас индивидите, така и вие постъпвайте с тях. "
Това е главно предписание и на демократичната народна власт: всеки индидивид би трябвало да бъде свободен, доколкото не лимитира свободата на другите. Без това главно морално предписание, без приемливост към другите, без концепция за правдивост, без общоприето разбиране за положително и зло, просто няма да съществува човешко общество.
Но въпреки всичко в действителния живот се оказва мъчно да се съблюдава даже това главно морално предписание. Защото ние, хората не сме изцяло рационални същества. Изпитваме яд, ревнивост, злоба, както и обич, физическа и психическа жадност.
Страстите и потребностите ни заслепяват
даже когато знаем и усещаме кое е морално и красиво. Имаме и расови или религиозни предубеждения, които още от деца сме попили от фамилната и социална среда.
Освен всичко това действителният живот ни слага нормално в комплицирани обстановки, в които няма елементарен честен избор. Например, с цел да спасиш някого би трябвало да излъжеш — него или някой различен. Злото постоянно подмамва хората под прикритието на Добро. Благороден яд. Победа над националните врагове. Наказване на богохулниците.
Доброто, както и красивото, в последна сметка е въпрос на вътрешен нюх. Злото е грозно, то най-често ни отвращава. Освен в случай че сме заслепени от пристрастености и предубеждения. Но има и такива хора, чието подушване за грозното или аморалното е едва. Как може да им се разбираем неприятната миризма, в случай че не я усещат? Законът може да се изясни.
Моралът е въпрос на нюх. Въпрос на усет
Повечето хора имат възприятие за виновност, когато са постъпили незаслужено с някого и са удовлетворени от себе си, когато са постъпили заслужено. Да нараниш слаб човек, като му кажеш, че е противен и малоумен, даже това да е истината, не е красиво, не е морално. Но въпреки това, в случай че този човек противен и малоумен човек има мощ, има власт и е направил нещо непоносимо, да го наругаеш, даже да го заплюеш в лицето, е и морално и красиво.
Трудно е да се изясни рационално какво е красиво и какво е грозно. Красива може да бъде и една изящна класическа скулптура и една груба, ъгловата бетонна конструкция. Човек може да има персонални желания, само че в случай че е естет, ще може да разграничи красивото от грозното и в друга хармония. Да разграничи труфя от същинското произведение на изкуството. Моралът също е въпрос на усет, на нюх. Моралният човек, без значение от политическите или религиозните си убеждения, се отвращава от аморалното, от злото, както индивидът с естетическо възприятие се усеща отхвърлен от грозното.
Чували сме, че " на усет и цвет товарищи нет ". И въпреки всичко има някакъв интернационален или народен консенсус за цената на класиците във всяко изкуство. И всеки човек с усет ще усети разликата сред стойностно изкуство и блудкав кич.
Естетиката е нещо, което не може да се сложи в калъпа на заучените правила, както и моралът не може да се сложи в калъпа на законовите правила. Понякога морално може да е точно престъпването на законовите правила. Също по този начин красиво може да е престъпването на признатите в обещано време и на обещано място естетически правила. Освен това един романист да вземем за пример може да е елегантен в своя поминък, в подреждането на думите и отново да основава живописен артикул, на който нещо не му доближава, просто тъй като на създателя не му доближава възприятие за морал.
Морализаторсво и морал обаче са две разнообразни неща.
Често морализаторите са просто прикрити тирани
които желаят всички в близост да се подчиняват на тяхната воля и техните показа. Те размахват морализаторски пръст, с цел да скрият своята жадност за власт. Морализаторството в обществото е нещо сходно на труфя в изкуството. То е натрапчиво отвратителна хубавина. Мухлясало кафе с пет лъжички захар. Комунистическата тирания беше кич: незаконна робия мощно подсладена с апели за правдивост и морал. Има, несъмнено, разнообразни типове идеологически кич: и ляв и десен, и вселенски и националистически, и набожен и антирелигиозен. Доброто, като и красивото, е оттатък всяка идеология. То даже най-често е противоположното на всяка идеология.
Отвъд персоналния нюх и усет, няма прецизно естетически и етически правила. Например вие харесвате Банкси - мистериозният художник на графити по стените на градовете — да вземем за пример неговата " улична картина " на мъж и жена, които сякаш се прегръщат и се гледат в очите, а в действителност всеки гледа мобилния си телефон зад тила на другия. Това значи ли, че би трябвало да харесвате всевъзможни идейни графити с морална рекламация? Например един трафопост оцветен с българския трибагреник или бетонна стена с голям противен графит прекопиран от неприятен портрет на Левски? Или, да кажем, вие харесвате Рембранд. Това значи ли, че би трябвало да харесвате портрета на Сталин или на Хитлер, нарисуван от подмазвач-художник в жанр Рембранд, тъй като диктаторът е желал да се впише в художествената класика?
Важно е и за един човек на изкуството и за един политик да са опитни в своя поминък, да бъдат експерти. Но един човек на изкуството, даже и да е умел в занаята си, без възприятие за красиво и положително не може да бъде огромен създател. И един политически водач без нюх за красиво и положително не може да бъде честен пример. Красиво и положително са едно и също нещо. Крайно време е да се сътвори една международна партия, която да се бори с грозното — и в изкуството, и в човешките взаимоотношения. " Красивите и умните " против грозната и глупава надменност на властта. И политическата и икономическата власт.
имахме парченце от нужната смелост
само че в действителност всичко това бе единствено въпрос на усет
Да на усет
който те задължава да си излезеш да направиш мимика
да не спестиш подигравката
даже в случай че по тази причина трябваше да падне
скъпият капител на тялото
главата
Збигнев Херберт
Може би съм податлив към генерализиране, само че за мен " постмодерният " честен релативизъм е едно огромно зло, което докара до ответна реакция: до напредък на религиозния фундаментализъм и тероризъм по свeта. Хората, които са морални релативисти, нормално одобряват освен че липсват общовалидни морални правила (например терористът за едни може да е воин и страдалец за други), само че и че нравственос и хармония са две изцяло разнообразни неща.
Например едно гениално произведение на литературата може да бъде израз на невисок морал. Не, не може! Ако едно произведение е аморално, даже да е изтънчено написано, няма да е гениално. Т.С. Елиът счита, че в оценката на художественото произведение би трябвало да се употребяват и етически критерии. Аз бих отишъл още по-далеч: нравственос и хармония са двете страни на същото нещо.
Морално е това, което е красиво
(или най-малко не е грозно) в човешките взаимоотношения. А красивото е хармонично съответствие на формите, сходно на моралните междучовешки отношение.
Трябва обаче да се създадат две значими разяснения. Първо, ясно е, че морално и законно не са едно и също нещо. Например, не е нелегално да лъжеш някого, че си най-хубавият му другар, до момента в който скрито работиш против него. Такова държание не е нелегално, само че е аморално. Второ, няма спор, че разнообразни хора в разнообразни общества и времена имат и са имали друго схващане за това какво е морално. В едни общества морално е дамите да забулват телата и даже лицата си в черно, когато са на улицата, до момента в който мъжете им вървят гордо пред тях по тенис фланелки и къси панталони. В други общества е изцяло обикновено хората да вървят голи. Оскар Уайлд е лежал в пандиза за хомосексуализъм. А в актуалните демократични общества е обикновено хората да имат неконвенционална полова ориентировка и даже да се гордеят с нея. За едни хора морално е да се санкционират " неверниците ", класовите или политическите врагове. За други морално е точно да бъдеш търпелив към хората с разнообразни убеждения, да не ги съдиш, в случай че не са създали нищо незаконно.
Но не значи ли това конкретизиране, че въпреки всичко няма общовалиден морал, че моралните релативисти имат право? Не, не значи това. Първо, има някои фундаментални морални правила, които са годни за всички човешки общества. Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не пожелавай нищо, което е на близък ти (дори в случай че пожелаването или завистта не могат да се квалифицират като кражба или като лъжесвидетелство) - тези Божи заповеди могат да се одобряват като морални правила от всяко човешко създание, без значение от пол, раса, класа или вяра, в това число от атеистите и крайните либерали. Има ли страна, в която да крадеш, да лъжесвидетелстваш или да убиваш не е закононарушение? Без спазването на тези правила просто няма да има общество. Златното морално предписание е да не постъпваме с близък си ( съседа, приятеля, колегата) по този начин както не желаеме той или тя да постъпва с нас. Според Евангелието от Лука (6:31), Христос споделя: " И както желаете да постъпват с вас индивидите, така и вие постъпвайте с тях. "
Това е главно предписание и на демократичната народна власт: всеки индидивид би трябвало да бъде свободен, доколкото не лимитира свободата на другите. Без това главно морално предписание, без приемливост към другите, без концепция за правдивост, без общоприето разбиране за положително и зло, просто няма да съществува човешко общество.
Но въпреки всичко в действителния живот се оказва мъчно да се съблюдава даже това главно морално предписание. Защото ние, хората не сме изцяло рационални същества. Изпитваме яд, ревнивост, злоба, както и обич, физическа и психическа жадност.
Страстите и потребностите ни заслепяват
даже когато знаем и усещаме кое е морално и красиво. Имаме и расови или религиозни предубеждения, които още от деца сме попили от фамилната и социална среда.
Освен всичко това действителният живот ни слага нормално в комплицирани обстановки, в които няма елементарен честен избор. Например, с цел да спасиш някого би трябвало да излъжеш — него или някой различен. Злото постоянно подмамва хората под прикритието на Добро. Благороден яд. Победа над националните врагове. Наказване на богохулниците.
Доброто, както и красивото, в последна сметка е въпрос на вътрешен нюх. Злото е грозно, то най-често ни отвращава. Освен в случай че сме заслепени от пристрастености и предубеждения. Но има и такива хора, чието подушване за грозното или аморалното е едва. Как може да им се разбираем неприятната миризма, в случай че не я усещат? Законът може да се изясни.
Моралът е въпрос на нюх. Въпрос на усет
Повечето хора имат възприятие за виновност, когато са постъпили незаслужено с някого и са удовлетворени от себе си, когато са постъпили заслужено. Да нараниш слаб човек, като му кажеш, че е противен и малоумен, даже това да е истината, не е красиво, не е морално. Но въпреки това, в случай че този човек противен и малоумен човек има мощ, има власт и е направил нещо непоносимо, да го наругаеш, даже да го заплюеш в лицето, е и морално и красиво.
Трудно е да се изясни рационално какво е красиво и какво е грозно. Красива може да бъде и една изящна класическа скулптура и една груба, ъгловата бетонна конструкция. Човек може да има персонални желания, само че в случай че е естет, ще може да разграничи красивото от грозното и в друга хармония. Да разграничи труфя от същинското произведение на изкуството. Моралът също е въпрос на усет, на нюх. Моралният човек, без значение от политическите или религиозните си убеждения, се отвращава от аморалното, от злото, както индивидът с естетическо възприятие се усеща отхвърлен от грозното.
Чували сме, че " на усет и цвет товарищи нет ". И въпреки всичко има някакъв интернационален или народен консенсус за цената на класиците във всяко изкуство. И всеки човек с усет ще усети разликата сред стойностно изкуство и блудкав кич.
Естетиката е нещо, което не може да се сложи в калъпа на заучените правила, както и моралът не може да се сложи в калъпа на законовите правила. Понякога морално може да е точно престъпването на законовите правила. Също по този начин красиво може да е престъпването на признатите в обещано време и на обещано място естетически правила. Освен това един романист да вземем за пример може да е елегантен в своя поминък, в подреждането на думите и отново да основава живописен артикул, на който нещо не му доближава, просто тъй като на създателя не му доближава възприятие за морал.
Морализаторсво и морал обаче са две разнообразни неща.
Често морализаторите са просто прикрити тирани
които желаят всички в близост да се подчиняват на тяхната воля и техните показа. Те размахват морализаторски пръст, с цел да скрият своята жадност за власт. Морализаторството в обществото е нещо сходно на труфя в изкуството. То е натрапчиво отвратителна хубавина. Мухлясало кафе с пет лъжички захар. Комунистическата тирания беше кич: незаконна робия мощно подсладена с апели за правдивост и морал. Има, несъмнено, разнообразни типове идеологически кич: и ляв и десен, и вселенски и националистически, и набожен и антирелигиозен. Доброто, като и красивото, е оттатък всяка идеология. То даже най-често е противоположното на всяка идеология.
Отвъд персоналния нюх и усет, няма прецизно естетически и етически правила. Например вие харесвате Банкси - мистериозният художник на графити по стените на градовете — да вземем за пример неговата " улична картина " на мъж и жена, които сякаш се прегръщат и се гледат в очите, а в действителност всеки гледа мобилния си телефон зад тила на другия. Това значи ли, че би трябвало да харесвате всевъзможни идейни графити с морална рекламация? Например един трафопост оцветен с българския трибагреник или бетонна стена с голям противен графит прекопиран от неприятен портрет на Левски? Или, да кажем, вие харесвате Рембранд. Това значи ли, че би трябвало да харесвате портрета на Сталин или на Хитлер, нарисуван от подмазвач-художник в жанр Рембранд, тъй като диктаторът е желал да се впише в художествената класика?
Важно е и за един човек на изкуството и за един политик да са опитни в своя поминък, да бъдат експерти. Но един човек на изкуството, даже и да е умел в занаята си, без възприятие за красиво и положително не може да бъде огромен създател. И един политически водач без нюх за красиво и положително не може да бъде честен пример. Красиво и положително са едно и също нещо. Крайно време е да се сътвори една международна партия, която да се бори с грозното — и в изкуството, и в човешките взаимоотношения. " Красивите и умните " против грозната и глупава надменност на властта. И политическата и икономическата власт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ