Съвсем без изненада темата за робството“ и съжителството“ вече години

Съвсем без изненада тематиката за „ робството “ и „ съжителството “ към този момент години наред е измежду най-обсъжданите у нас. На първо четене използването на думата „ общуване “ за петвековния интервал, през който българите сме били под Османска власт, е безразсъден и неуместен.

А актуалният българин е изключително сензитивен на тематика история. Той необятно манифестира своето родолюбие, което за жалост е лимитирано до обществените мрежи и в диалозите на по чашка.

Според проф. Христо Матанов – учител в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, структурата на националното схващане на българина е към момента е незряла. Според него за повече от 100 години след Освобождението на България, българинът не е съумял да построи съществени основи на националното си съзнание.

Къде е истината!? И какво излиза наяве при второ четене?

„ „ Владичество “ е научният исторически термин, обвързван с Османската империя, а „ общуване ” в никакъв случай не е било вкарвано като формален термин, само че то съществува в ежедневния живот – по какъв начин другояче ще си разбираем понятия от българската кухня “, споделя проф. Матанов.

Църква-костница „ Св. Неделя “ (Батак)

В литературата се употребява думата „ иго ”, защото тя е влезнала в паметта, в душeвността на българина и тъй като, когато се напише стихотворение или ода, те са доста по-въздействащи, в сравнение с най-гениалното историческо произведение.

„ Абсолютно ясно е, че с „ иго ” литераторите споделят, че българите са доста зле по време на Османската империя, а историците, употребявайки „ господство ”, не значи, че споделят, че българите са живели доста добре. “

Проф. Матанов изяснява и смисъла на думата „ общуване ” – „ контакти, при които се обменят културни полезности, и те се демонстрират в етнологията и историята, а всекидневие без „ общуване ” не може да съществува, тъй като историята не е някакъв спектакъл, при който излизат – колят се, женят се и си отиват ”.

Видно е и че в историческата просвета има годен термин, който да се употребява. Очевидно е и че просветителната ни система има потребност от „ ъпдейт “ и промяна, само че дано това не бъде за сметка на политическо или каквото и да било друго изкривяване или нагласяне на историята.

Подбрахме 10 исторически извора, отразяващи робския статут на българите в границите на Османската Империя. Те отразяват усещанията и мнението на пътешественици и чужденци посетили българските земи, по време на Османското господство.

1. Уилям Гладстон, из „ Българските ужаси и Източният въпрос “, 1876 година

„ Българските ужаси и Източният въпрос “, Уилям Гладстон (1876)

„ Но, с цел да завърша, се връщам към това, което е алфата и омегата на този значим и скръбен случай. Като остарял прислужник на короната и страната, моля към сънародниците си, от които може да зависи доста повече, в сравнение с от кой и да е различен народ в Европа, да изискат и упорстват пред държавното управление ни, което е работило единствено в една посока, да задейства и в друга и да употребява цялата си мощ, с цел да се подреди наред с другите европейски страни и да спомогне за отнемането на изпълнителната власт от ръцете на турците в България. Нека турците отстранен злоупотребите си по единствения вероятен метод: като се махнат. Заптиетата, мюдюрите, юзбашите, бимбашиите, каймаканите и пашите им, всички дружно, уповавам се, с всичко, което имат, ще се махнат от местата, които са опустошили и осквернили. Това изцяло избавяне, това благословено избавяне е единственото отмъщение, което можем да дадем на големите купища мъртви, на изнасилените майки, девойки и деца, към оскърбената и посрамена цивилизация, към законите на Бога, в случай че щете, и на Аллах, към моралното възприятие на човечество въобще. Няма нарушител в тюрма в Европа, няма човекоядец в Южните острови, възмущението на който да не кипне и прелее при описа за това, което е осъществено, което е проучено прекомерно късно, само че още остава неотмъстено, което е надминало всички жестоки и отвратителни пристрастености и което може още веднъж да избухне в нова жетва от убийства в прогизналата и воняща на кръв земя и във въздуха, пропит с закононарушения и позор… “

2. Елемен Микещ, маджарски странник, 1738 година

„ Видин. Вътрешният град не е прекрасен, външният е противен, запустял и кален. Тук всеки ден гледахме печални неща, тъй като всеки ден виждаме по какъв начин водят от улица на улица робите – ту мъже, ту девойки, ту дами с деца. Щастлива е оная жена, която я купуват дружно с детето й, тъй като неведнъж един купува дамата, а различен детето: в един час те се разделят, с цел да не се съберат в никакъв случай. Обикновено нещо беше, когато един турчин искаше да продаде един трагичен германец (пленник от войната), водеше го от улица на улица като викаше: „ 10 талера, шест талера, пет талера му е цената ”, само че никой не му даваше нищо за него. В яда си, че никой не изиска да го купи, той го заведе в кафенето и го продаде там за чаша кафе. “

3. Бенямин Калай, маджарски странник, 1868 година

През 1868 година Бенямин Калай, дружно с Феликс Каниц, посещават Видин с дипломатическа цел.
„ Видин. Надлъж край Дунав се простират кулите на добре непокътната цитадела. Всички градски къщи са от дърво или са издигнати единствено от тиня, тъй като турците не разрешават строителство от камък отвън крепостта, тъй като считат, че такива здания при положение на въстание могат да служат като защитни места. Между къщите напълно отворени, без порти и витрини, заемат място със своите артикули дюкянджиите, клекнали край стената, висока няколко стъпки. Ако постройката е кафене на етажа или приземие, седят група турци паралелно с кръстосани крайници, пушещи с чибуци и безмълвно загледани в Дунав или замислени върху света. При залез слънце крепостните порти се затварят и до изгрев слънце се прекратява всяко придвижване сред крепостта и града. На доста места, както и във Видин, камбаните са неразрешени.

4. Анонимен френски източник, 1621 година

„ България е наречена от античните Долна Мизия. Но народите, които живееха по крайбрежията на Волга, когато пристигнаха да живеят тук, я назоваха Волгария, което бе изопачено на България. Лесно може да се откри, че когато страната е била свободна, жителите й са били доста луксозно облечени, тъй като и в този момент, при все това турците не им оставят нищо, дамите са облечени доста чисто. Те окачват на главите си всевъзможни монети, каквито им попаднат. Така грижливо сплитат косите си, че е много мъчно да разпознаеш тъканта на тази работа. Ризите им са бродирани към пазвата с разноцветни конци. Когато видяха нашите, се учудиха на скромността ни и за какво не ги обогатим с тази комбинация от цветове. Мъжете носят някакъв тип смешно таке. “

„ Българските мъченици “, Константин Маковски

5. Антон Вранчич, странник, делегат на Фердинанд Хабсбург, 1553-1567 година

„ Продължавайки по този път, ние настигнахме някакви турци, които караха и удряха коне и мулета, натоварени с цялостни кошове хора. Лицата на една част от тях бяха покрити с дрипи, а лицата на другите бяха открити. Затова ги запитах и ми дадоха отговор, че натоварените са пленници, а покритите са по-млади и по-знатни и по този начин ги защищават, да не се повредят лицата им от слънчевия зной и многото прахуляк.

6. Ханс Дерншвам, 1553 – 1555 година

„ По пътя срещнахме 10 товарни коня, на тях по 2 коша и във всеки панер по един човек – отвлечени от всякакви места хора. Караха ги към Цариград. Ако не са търговци, които търгуват с пленници, то несъмнено някой върховен турски лукавец ги праща за подарък, защото те всички не познават по-голяма и по-полезна търговия от тая. Минахме през едно разрушено тържище – Люлебургаз. Там лежеше един непогребан българин от тези, които срещахме доста да отиват към Цариград – събират ги съгласно наредбата за потребностите на султана и пашите, да гледат конете и да правят друга тежка работа. Къщите имат огромни дворове, обградени с тръни и стени от тиня – човек не смее да излезе, тъй като ще го отвлекат и продадат. Разбойниците нямат друго прехранване, с изключение на да купуват и продават пленници, тъй като турците желаят единствено да вървят без работа, а пленниците да правят всичко. Такива търговци – евреи, турци и неприятни християни, има безчет. От Цариград до София – турците не обработват земята, а единствено българите. “

„ Баташкото кръвопролитие “ на полския художник Антони Пьотровски (1889)

7. Джорджина Макензи и Аделина Ърби, 1861 година

„ Българите са отлични прислужници – сръчни, предани, почтени и са единствените в Турция, които не са мързеливи. Често се правят очевидни убийства, които остават безнаказани и в случай че жертвите са от раята, управляващите не обръщат никакво внимание. Дори да извърнат, няма никаква вяра килърът да бъде съден, защото християнинът не може да дава показания по наказателни каузи. Може да запитате, за какво християните не се съпротивляват. На първо място те не са въоръжени като мохамеданите; на второ – пострадването на мохамеданин от християнин се санкционира строго. В Турция смъртната присъда е необичайност – ще заповядат да ударят прочут брой камшици на наказания, при половината от които той умира. Материалното подтисничество на турската система е по-малкото зло, в сравнение с деморализиращото й влияние. Само тези от раята, които са раболепни и безскрупулни, могат да си пробият път към властта. Награждава се користолюбието и измяната. Измета на обществото се издига до върха. ”

8. Джанюариъс Макгахан, публицист, 1877 година

Журналистът от английския вестник „ Daily News “ разказва събитията, разиграли се по българските земи и в частност Батак, след Баташкото кръвопролитие.
„ … Не беше оживял нито един покрив, нито една стена. Всичко бе маса от развалини…Отново видяхме камара от скелети и черепи пред нас. Забелязахме, че всички те са дребни и че частите облекло, смесени сред тях и пръснати в близост, бяха елементи от женски такъми. Тогава всички черепи бяха отделени от останалата част на костите, съвсем всички скелети бяха без глава. Тези дами до една са били обезглавени. Ние се спуснахме към града…Батак е бил населено място от 900 къщи и с към 8000 или 9000 жители…При установяване броя на популацията по броя на къщите в реда на нещата е да се считат приблизително осем и или девет души на къща…От другата страна на пътя имаше два скелета на деца…Броят на децата, убити при тези кланета, е повече от огромен… Причината е елементарна. Когато мюсюлманин убие прочут брой неверници, той е сигурен, че ще отиде в парадайса, без значение какви са неговите грехове. Мохамед е възнамерявал евентуално, че единствено въоръжени хора би трябвало да се броят, само че елементарният мохамеданин взема това наставление в доста по-широк смисъл и брои също по този начин дамите и децата. С цел да надуят броя, тук, в Батак, башибозуците са удряли намерено бременни дами и убивали неродени деца. С доближаване към центъра на града костите, скелетите и черепите ставаха все по-многобройни… “

Паметник на Макгахан в гр. Елена

9. Джанюариъс Макгахан, публицист от „ Daily News “

„ Турските зверства, признавани от тях самите и от приятелите им, са изцяло задоволителни, и даже са повече от задоволителни, с цел да ни доведат до едно вярно умозаключение, и смятам за ненужно да уголемявам мрачната сума. Когато през цялото време на вашите проучвания вие отвсякъде чувате като аргументиран факт, че са изгорени 60 или 70 села и са убити 15,000 души, множеството дами и деца, то за какво ви е да отивате по-далеч? Какво друго ще изброявате, когато най-ужасните детайлности за злодействата на турците, които безчестят дамите, секат на части децата и обнизват щиковете си с останките от човешките тела, се удостоверяват от стотици очевидци и освен от българите, само че от европейските консули във Филибе, от немските служители по железницата, от гърците, арменците, свещениците, мисионерите и дори от самите турци? “

10. Оскар Уайлд, „ Сонет за избиването на християните в България “, 1876 година

„ Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твоето възкресение не бе ли
сън единствено, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници умират.
Не чуваш ли по какъв начин вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез измежду тази завист!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът прокълнат
Ако в действителност си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощност безгранична
преди да те измести Мохамед. “