Чудото с дъщерята на Иаир
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина заболели страдат и се изтезават дълги години; изразходват доста средства за лекари и медикаменти, само че неведнъж без никаква изгода. Безспорно е, че за това има доста аргументи, само че основната от тях е, че не се прибягва в точния момент до целебното лекарство – вярата. Мнозина от страдащите разпореждат всичките си очаквания на медицината, а не помнят, че има един Лекар на лекарите, от Когото зависи освен здравето, само че и животът. Тези, които в точния момент се обръщат към този Лекар, могат да възвърнат и здравето, и живота си. Тази истина се удостоверява от Евангелския текст, разказващ за изцеряването на кръвотечивата жена и за възкресяването на Иаировата щерка, осъществени от Иисус Христос заради вярата в Него.
При Иисус пристигнал един изтъкнат човек – шеф на синагога, на име Иаир, който паднал в нозете Му и Го помолил да пристигна в неговия дом, с цел да изцери едничката му дванадесетгодишна щерка, която умирала.
„ Дъщеря ми умира: Дойди и разпореди върху й ръце, с цел да оздравее и тя ще бъде жива ”.
Христос се отзовавал на родителската тъга и незабавно се отправил към дома на Иаир. Множество народ Го следвало, обкръжавали Го отвред, блъскали се в Него, притискали Го, всеки със своите несгоди и молби.
Но единствено за един човек за една жена, Той попитал: „ Кой се допря до Мене? ” и мощ излязла от Него към дамата, въпреки че тя едвам докоснала крайчеца на дрехата Му. Това била една кръвотечива жена, страдаща от своя кусур, взела решение да отиде при Христос и скрито да се допре до Него, тъй като, съгласно закона, поради нейната нечистотия тя очевидно не можела да пристъпи, само че слушала за Него, че „ целият народ гледаше да се допре до Него, тъй като от Него излизаше мощ и изцеряваше всички ” (Лук. 6:19).
С какво тя е по-различна от другите, та допирът и принуждава Спасителя да я потърси, да я открие, да изслуша болката и, да беседва с нея?
С какво е заслужила мигновеното си излекуване от тежката болест, която години наред изцеждала виталните и сили?
„ Дерзай, дъще, твоята религия те избави ” (Мат.9:22) – тези думи на Иисус, отправени към нея дават отговор на горните въпроси. Нейната неизмеримо мощна религия изтръгнала целебна мощ от Христос. Дванадесет години тя страдала от кръвотечение – болест, която освен обезсилва и разрушава тялото и, само че и съгласно Мойсеевия закон я прави нечиста, лишава я от право да посещава синагогата, кара хората да странят от нея. Прахосала по лекари целия си парцел и от никого не получила облекчение. И eто тя чула за Христос, видяла Го и в нея се разпалила вярата, че Неговата Божествена мощ ще я очисти и изцери.
Изцеренията били нещо всекидневно за всекидневието на Христос – непрекъснато заболели от всевъзможни заболявания: недъгави по рождение, хроми, слепи, прокажени и техните близки търсели помощ от Него и мнозина даже не благодарели за оздравяването си. А тази жена счела себе си за недостойна да безпокои Иисус със своите недоволства. Докоснала с ръка края на дрехата Му, само че с такова уважение, с такава религия и цялостно очакване в Божествената Му мощ, че в същия момент оздравяла и се изпълнила с жизненост и мощ.
Един по-сериозен себеанализ ще ни разкрие, че ние по-скоро приличаме на онази навалица, която сякаш следва Христос, шуми към Него с непрекъснатите си недоволства и безкрайните си желания; притискаме Го с настойчивите си претенции и с безумните си претенции; блъскаме ме се в Него и при все че си оставаме безпределно надалеч от Христа /в мислите си, с полезностите, към които се стремим, с духовната си настройка/ и в действителност изобщо не се допираме до същността на християнството и до духа на Христовото обучение.
Званието християни, спазването на предписанията за благоверен живот… нищо единствено по себе си не ни доближава към Бога, в случай че нямаме цялостна вътрешна насоченост към Него. Както допирът до Христа не е залог за изцерение единствено по себе си, по този начин и външната праведност единствено по себе си не е избавителна. За да почерпим от силата на Христа, с цел да получим отговор на молитвите си, е значимо с какво вътрешно разположение пристъпваме към Бога. Трябва да се поучим от кръвотечивата жена и да имаме същото примирение, самообладание, цялостно очакване в Бога, в Неговата мощ и обич към страдащите хора, непоколебима религия, устояваща на всички тествания.
Докато Господ Иисус Христос се спрял да беседва с дамата страдала от кръвотечение, идва вестта за гибелта на Иаировата щерка.
Пресрещнал ги човек, изпратен от Иаировия дом и им споделил: „ Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя. ”
Разговорът с кръвотечивата жена е едно на пръв взор „ излишно закъснение ”, което обтяга до прекаленост търпението и вярата на клетия татко. Но Иисус, споделил на Иаир: „ Не пердах се, единствено вярвай, и избавена ще бъде. ”
Когато наближили къщата, заварили огромна блъсканица: всички плачели и ридаели. Господ им споделил: „ Детето не е умряло, а спи. ”
Те не разбрали думите Му, по тази причина почнали да му се присмиват, знаейки че тя е мъртва.
Но Иисус Христос, отпратил народа от къщата, взел със себе си единствено родителите на умрялата и тримата Свои апостоли – Петър, Иаков и Иоан, влязал в стаята, където лежало тялото на мъртвата госпожица, хванал я за ръката и споделил: „ Талита куми! ”, което значи, „ Момиче, на тебе споделям, стани! ”
И възвърнал се духът й. Момичето незабавно станало и почнало да върви. Зарадваните й родители се смаяли прекалено много. Иисус Христос заповядал да й дадат да яде и строго им забранил да описват на никого за станалото. Но слухът за това се разнесъл из цялата страна.
Освен за телесното ни здраве и благоденствие, Бог се грижи и за душевното ни възрастване и избавление. Понякога Той забавя Своята помощ, с цел да изпита вярата ни и да изяви в по-голяма мяра неограничената Си мощност. Болките, които понасяме с самообладание, ни смиряват; бедите, които изтърпяваме с неотслабваща религия, ни доближават към Христа; Упованието ни в Бога остава единствената ни вяра за освобождение тогава, когато човешките благоприятни условия доближат своя лимит. И тогава, в най-голямото си оскърбление и мизерия, проумяваме с пределна изясненост какъв брой безсилни сме да се погрижим сами за себе си; проумяваме, че не сме господари на живота си, че единствено по Божия благосклонност съществуваме и в Неговите ръце са живота и гибелта.
Ако се замислим какъв брой рискове ни дебнат отвред и заплашват живота ни: всевъзможни заболявания, злополуки, естествени бедствия, ще разберем, че: е знамение всеки ден, който прибавяме към живота си, знамение е, че сме се съхранили до през днешния ден живи и в релативно положително здраве, макар неразумния си грешен живот.
Човек дотам е повреден от прегрешението, че заболяванията и страданията са неизбежни. Нека, в дните на тествания, да не се отчайваме, а да се укрепяваме с думите на Христа: „ Не пердах се, единствено вярвай! ”
И Онзи, Който върна Иаировата щерка от гибел към живот, и нас ще укрепява и води към безконечен живот.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина заболели страдат и се изтезават дълги години; изразходват доста средства за лекари и медикаменти, само че неведнъж без никаква изгода. Безспорно е, че за това има доста аргументи, само че основната от тях е, че не се прибягва в точния момент до целебното лекарство – вярата. Мнозина от страдащите разпореждат всичките си очаквания на медицината, а не помнят, че има един Лекар на лекарите, от Когото зависи освен здравето, само че и животът. Тези, които в точния момент се обръщат към този Лекар, могат да възвърнат и здравето, и живота си. Тази истина се удостоверява от Евангелския текст, разказващ за изцеряването на кръвотечивата жена и за възкресяването на Иаировата щерка, осъществени от Иисус Христос заради вярата в Него.
При Иисус пристигнал един изтъкнат човек – шеф на синагога, на име Иаир, който паднал в нозете Му и Го помолил да пристигна в неговия дом, с цел да изцери едничката му дванадесетгодишна щерка, която умирала.
„ Дъщеря ми умира: Дойди и разпореди върху й ръце, с цел да оздравее и тя ще бъде жива ”.
Христос се отзовавал на родителската тъга и незабавно се отправил към дома на Иаир. Множество народ Го следвало, обкръжавали Го отвред, блъскали се в Него, притискали Го, всеки със своите несгоди и молби.
Но единствено за един човек за една жена, Той попитал: „ Кой се допря до Мене? ” и мощ излязла от Него към дамата, въпреки че тя едвам докоснала крайчеца на дрехата Му. Това била една кръвотечива жена, страдаща от своя кусур, взела решение да отиде при Христос и скрито да се допре до Него, тъй като, съгласно закона, поради нейната нечистотия тя очевидно не можела да пристъпи, само че слушала за Него, че „ целият народ гледаше да се допре до Него, тъй като от Него излизаше мощ и изцеряваше всички ” (Лук. 6:19).
С какво тя е по-различна от другите, та допирът и принуждава Спасителя да я потърси, да я открие, да изслуша болката и, да беседва с нея?
С какво е заслужила мигновеното си излекуване от тежката болест, която години наред изцеждала виталните и сили?
„ Дерзай, дъще, твоята религия те избави ” (Мат.9:22) – тези думи на Иисус, отправени към нея дават отговор на горните въпроси. Нейната неизмеримо мощна религия изтръгнала целебна мощ от Христос. Дванадесет години тя страдала от кръвотечение – болест, която освен обезсилва и разрушава тялото и, само че и съгласно Мойсеевия закон я прави нечиста, лишава я от право да посещава синагогата, кара хората да странят от нея. Прахосала по лекари целия си парцел и от никого не получила облекчение. И eто тя чула за Христос, видяла Го и в нея се разпалила вярата, че Неговата Божествена мощ ще я очисти и изцери.
Изцеренията били нещо всекидневно за всекидневието на Христос – непрекъснато заболели от всевъзможни заболявания: недъгави по рождение, хроми, слепи, прокажени и техните близки търсели помощ от Него и мнозина даже не благодарели за оздравяването си. А тази жена счела себе си за недостойна да безпокои Иисус със своите недоволства. Докоснала с ръка края на дрехата Му, само че с такова уважение, с такава религия и цялостно очакване в Божествената Му мощ, че в същия момент оздравяла и се изпълнила с жизненост и мощ.
Един по-сериозен себеанализ ще ни разкрие, че ние по-скоро приличаме на онази навалица, която сякаш следва Христос, шуми към Него с непрекъснатите си недоволства и безкрайните си желания; притискаме Го с настойчивите си претенции и с безумните си претенции; блъскаме ме се в Него и при все че си оставаме безпределно надалеч от Христа /в мислите си, с полезностите, към които се стремим, с духовната си настройка/ и в действителност изобщо не се допираме до същността на християнството и до духа на Христовото обучение.
Званието християни, спазването на предписанията за благоверен живот… нищо единствено по себе си не ни доближава към Бога, в случай че нямаме цялостна вътрешна насоченост към Него. Както допирът до Христа не е залог за изцерение единствено по себе си, по този начин и външната праведност единствено по себе си не е избавителна. За да почерпим от силата на Христа, с цел да получим отговор на молитвите си, е значимо с какво вътрешно разположение пристъпваме към Бога. Трябва да се поучим от кръвотечивата жена и да имаме същото примирение, самообладание, цялостно очакване в Бога, в Неговата мощ и обич към страдащите хора, непоколебима религия, устояваща на всички тествания.
Докато Господ Иисус Христос се спрял да беседва с дамата страдала от кръвотечение, идва вестта за гибелта на Иаировата щерка.
Пресрещнал ги човек, изпратен от Иаировия дом и им споделил: „ Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя. ”
Разговорът с кръвотечивата жена е едно на пръв взор „ излишно закъснение ”, което обтяга до прекаленост търпението и вярата на клетия татко. Но Иисус, споделил на Иаир: „ Не пердах се, единствено вярвай, и избавена ще бъде. ”
Когато наближили къщата, заварили огромна блъсканица: всички плачели и ридаели. Господ им споделил: „ Детето не е умряло, а спи. ”
Те не разбрали думите Му, по тази причина почнали да му се присмиват, знаейки че тя е мъртва.
Но Иисус Христос, отпратил народа от къщата, взел със себе си единствено родителите на умрялата и тримата Свои апостоли – Петър, Иаков и Иоан, влязал в стаята, където лежало тялото на мъртвата госпожица, хванал я за ръката и споделил: „ Талита куми! ”, което значи, „ Момиче, на тебе споделям, стани! ”
И възвърнал се духът й. Момичето незабавно станало и почнало да върви. Зарадваните й родители се смаяли прекалено много. Иисус Христос заповядал да й дадат да яде и строго им забранил да описват на никого за станалото. Но слухът за това се разнесъл из цялата страна.
Освен за телесното ни здраве и благоденствие, Бог се грижи и за душевното ни възрастване и избавление. Понякога Той забавя Своята помощ, с цел да изпита вярата ни и да изяви в по-голяма мяра неограничената Си мощност. Болките, които понасяме с самообладание, ни смиряват; бедите, които изтърпяваме с неотслабваща религия, ни доближават към Христа; Упованието ни в Бога остава единствената ни вяра за освобождение тогава, когато човешките благоприятни условия доближат своя лимит. И тогава, в най-голямото си оскърбление и мизерия, проумяваме с пределна изясненост какъв брой безсилни сме да се погрижим сами за себе си; проумяваме, че не сме господари на живота си, че единствено по Божия благосклонност съществуваме и в Неговите ръце са живота и гибелта.
Ако се замислим какъв брой рискове ни дебнат отвред и заплашват живота ни: всевъзможни заболявания, злополуки, естествени бедствия, ще разберем, че: е знамение всеки ден, който прибавяме към живота си, знамение е, че сме се съхранили до през днешния ден живи и в релативно положително здраве, макар неразумния си грешен живот.
Човек дотам е повреден от прегрешението, че заболяванията и страданията са неизбежни. Нека, в дните на тествания, да не се отчайваме, а да се укрепяваме с думите на Христа: „ Не пердах се, единствено вярвай! ”
И Онзи, Който върна Иаировата щерка от гибел към живот, и нас ще укрепява и води към безконечен живот.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ