Мъж 40 дни копа земята и стана национален герой
Съвременното общество в Индия продължава да е разграничено на касти. Има висши и низши прослойки на популацията. Всяко равнище си има свои права, което е много необичайно във времената на битката за пълноправие. Тази страна продължава да се подчинява на остарели хилядолетни обичаи. Кастовата принадлежност на човек предопределя избора и на неговата бъдеща брачна половинка, специалност и място на живеене.
Кастата, наричана " неприкосновени " или далитите са в дъното на публичната подчиненост. Те постоянно са подложени на дискриминация. За тях в индийското общество има доста забрани. Понякога несправедливостта във връзка с тези хора се намира на границата сред живота и гибелта.
Кастова дискриминация в актуалното индийско общество
Доста неприятна обстановка се случи в една индийска провинция със фамилията на Балурао Тайне. Веднъж жена му тръгнала за вода към кладенеца, чийто притежател бил човек от по-горна прослойка. Естествено, той не дал вода на дамата. Още повече, той я прокудил и напсувал, давайки ѝ да разбере, че представители на по-низшите класи нямат право да се доближават до кладенеца. Мъжът мощно се разстроил от това събитие. Затова той решил, че към този момент не може да се лишава от най-необходимото поради класовите различия.
Решение, което трансформирало живота на цялото село
Решението му било да изкопае собствен бунар. Кладенецът, който да е благосъстоятелност на неговото семейство и на останалите далити. Благородното му дело обаче не получило поддръжка от близки и родственици, както и съседи. Семейството му и съседите решили, че той е полудял. Да се търси вода так, където към този момент три кладенеца били пресъхнали, в действителност било безумие. Още повече, че за основаването на бунар са нужни минимум четирима души, в случай че не и петима.
Бапурао обаче решил да не се отхвърля. Макар и да нямал никакъв опит по въпроса, той не спирал да копае. Всеки ден той се молил на Господ и се надявал, че интуицията няма да го подведе. В последна сметка се оказало, че той копае на вярното място.
Нищо не било в действие да откаже мъжа от концепцията му. Като допълнение към 8-часовия работен ден Бапурао се трудил по кладенеца още 6 часа всекидневно - 4 часа преди работа и 2 часа след.
Радостно събитие
Няма думи, способни да опишат насладата му, когато след 40 дни копаене Бапурао въпреки всичко се натъкнал на вода. Кладенецът с дълбочина 4.5 метра станал единственият източник на вода за селото. Всичките поданици били безпределно признателни на Бапурао за това значимо събитие в живота им.
Бапурао Тайне не е герой за независимост, не е Махатма Ганди, само че с помощта на желанието му да пие вода, той съумя да реализира малко правдивост за своето семейство и своите съселяни.
Превод и редакция: Блиц
Кастата, наричана " неприкосновени " или далитите са в дъното на публичната подчиненост. Те постоянно са подложени на дискриминация. За тях в индийското общество има доста забрани. Понякога несправедливостта във връзка с тези хора се намира на границата сред живота и гибелта.
Кастова дискриминация в актуалното индийско общество
Доста неприятна обстановка се случи в една индийска провинция със фамилията на Балурао Тайне. Веднъж жена му тръгнала за вода към кладенеца, чийто притежател бил човек от по-горна прослойка. Естествено, той не дал вода на дамата. Още повече, той я прокудил и напсувал, давайки ѝ да разбере, че представители на по-низшите класи нямат право да се доближават до кладенеца. Мъжът мощно се разстроил от това събитие. Затова той решил, че към този момент не може да се лишава от най-необходимото поради класовите различия.
Решение, което трансформирало живота на цялото село
Решението му било да изкопае собствен бунар. Кладенецът, който да е благосъстоятелност на неговото семейство и на останалите далити. Благородното му дело обаче не получило поддръжка от близки и родственици, както и съседи. Семейството му и съседите решили, че той е полудял. Да се търси вода так, където към този момент три кладенеца били пресъхнали, в действителност било безумие. Още повече, че за основаването на бунар са нужни минимум четирима души, в случай че не и петима.
Бапурао обаче решил да не се отхвърля. Макар и да нямал никакъв опит по въпроса, той не спирал да копае. Всеки ден той се молил на Господ и се надявал, че интуицията няма да го подведе. В последна сметка се оказало, че той копае на вярното място.
Нищо не било в действие да откаже мъжа от концепцията му. Като допълнение към 8-часовия работен ден Бапурао се трудил по кладенеца още 6 часа всекидневно - 4 часа преди работа и 2 часа след.
Радостно събитие
Няма думи, способни да опишат насладата му, когато след 40 дни копаене Бапурао въпреки всичко се натъкнал на вода. Кладенецът с дълбочина 4.5 метра станал единственият източник на вода за селото. Всичките поданици били безпределно признателни на Бапурао за това значимо събитие в живота им.
Бапурао Тайне не е герой за независимост, не е Махатма Ганди, само че с помощта на желанието му да пие вода, той съумя да реализира малко правдивост за своето семейство и своите съселяни.
Превод и редакция: Блиц
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ