Защо не можем да се наспим
Съвременният метод на живот трансформира от ден на ден хора в „ сови ”, които лягат късно и стават късно, а обществото продължава да желае от нас да сме ранобудни „ чучулиги ”. Каква е повода?
Telegraph.co.uk цитира мнението на професор Тил Рьонеберг от Мюнхенския университет, който от години изследва механизма на " вътрешния часовник ". Този механизъм е подвластен най-много от слънчевата светлина. Когато хората са лишени от нея, биологичният им темп бързо се нарушава. Дните стартират да им наподобяват по-дълги, стоят будни няколко часа повече, след което доста по-дълго време спят. В актуалния свят е все по-трудно човек да следва естествения си биологичен часовник.
След прекосяването на няколко часови зони със аероплан множеството хора страдат от нарушавания в съня и изнемощялост. Според Рьонеберг същото се случва с две трети от актуалните хора и без да пътуват – те са принудени да станат и да стартират работа по време на биологичната си нощ. Затова и ученият приказва за „ обществена часова разлика ”. Засегнатите от нея са по-склонни към тютюнопушене, несъразмерна приложимост на алкохол и кофеин, затруднена централизация, внезапни промени в настроенията и затлъстяване. Защо за някои хора е толкоз мъчно да стават рано?
Вътрешният ни часовник е артикул на еволюцията, изяснява Рьонеберг: за развиването на биологичния темп при индивида значима роля е изиграл огънят. Защитени от него по време на сън, хората са можели да търсят храна денем. Още тогава е било нужно някои да бъдат „ сови ”, а други „ чучулиги ”, с цел да има постоянно човек, който да стои на стража, до момента в който останалите спят. За младежите е било преимущество да спят до късно, тъй като са били физически най-годни да ловуват нощем. И през днешния ден младежите нормално се будят по-късно, а обществото ги възприема като лентяи. Според Рьонеберг образованието би се подобрило доста, в случай че уроците стартират по-късно.
