Защо САЩ се опита да забрани нарязания на филийки хляб?
Съвременният живот е цялостен с улеснения, само че малко неща могат да надминат в това връзки нарязания на филии самун.
Просто помислете. За да си приготвите сандвич, всичко, което би трябвало да извършите, е да отворите плика и да извадите нужния брой авансово нарязани филийки.
Не е належащо да изваждате целия самун, да търсите нож и да го режете, което ще докара до неравномерни филии с изронени корички.
Почти е комичен фактът, че на хората са им нужни повече от две хиляди години, с цел да схванат това. Сега си представете някой, който се пробва да ви отнеме това велико откритие.
Правителството на Съединени американски щати се пробва да направи това през 1943 година Втората международна война е в разгара си и Америка, както множеството страни, образували съюз против Хитлер, се пробва да пести запаси, които да пренасочи за военните дейности. Храната е един от тях.
Организацията, носеща името War Food Administration, е основана тъкмо с тази цел - да управлява производството и разпространяването на храна за военните и главните цивилен потребности.
Най-важната й работа обаче е да предотвратява загубата на храна. Клод Викард е ръководителят й по това време, както и секретар по земеделието. Той има страхотна концепция - да се забрани нарязаният самун, тъй като той кара американците да ядат повече.
Най-голямото откритие
Нарязаният самун е фиктивен от Ото Фредерик Роуведер - офталмолог, трансформирал се в бижутер с три магазина за в Сейнт Джоузеф, Мисури. Вероятно, до момента в който продава обеци и колиета на дами, Роуведер чува домакините, обсъждащи тежката и изморителна активност по рязането на самун.
Още през 1912 година той има подготвен първообраз на машина за тази цел, само че има проблем да реши каква да е дебелината на филията. Така че той сформира къс въпросник и го разгласява като реклама в няколко огромни вестника.
В течение на няколко месеца повече от 30 000 домакини показват избора си за дебелина на резена самун. Четири години по-късно Роуведер продава своя бижутерски бизнес и със средствата стартира работа по изобретението си в зарязан склад за произвеждане на машината.
За страдание, през 1917 година работилницата изгаря, като е погубен и неговият първообраз, дружно със стотици чертежи и хиляди часове работа, показва Amusing Planet.
Огънят връща Роуведер минимум 10 години обратно, само че в края на краищата, през 1928 година той има изцяло работеща машина, която освен реже хляба, само че и го опакова.
Компанията за самун Chillicothe от Мисури е първата, която употребява машината на изобретателя. В рамките на седмици продажбите им се изстрелват до небето. Американците ядат самун както в никакъв случай до момента.
В рамките на пет години съвсем всяка реномирана хлебарница в страната разполага с машини за рязане на самун, а 80% от хляба, създаван в Съединени американски щати, е нарязан.
Повече четете ТУК
Просто помислете. За да си приготвите сандвич, всичко, което би трябвало да извършите, е да отворите плика и да извадите нужния брой авансово нарязани филийки.
Не е належащо да изваждате целия самун, да търсите нож и да го режете, което ще докара до неравномерни филии с изронени корички.
Почти е комичен фактът, че на хората са им нужни повече от две хиляди години, с цел да схванат това. Сега си представете някой, който се пробва да ви отнеме това велико откритие.
Правителството на Съединени американски щати се пробва да направи това през 1943 година Втората международна война е в разгара си и Америка, както множеството страни, образували съюз против Хитлер, се пробва да пести запаси, които да пренасочи за военните дейности. Храната е един от тях.
Организацията, носеща името War Food Administration, е основана тъкмо с тази цел - да управлява производството и разпространяването на храна за военните и главните цивилен потребности.
Най-важната й работа обаче е да предотвратява загубата на храна. Клод Викард е ръководителят й по това време, както и секретар по земеделието. Той има страхотна концепция - да се забрани нарязаният самун, тъй като той кара американците да ядат повече.
Най-голямото откритие
Нарязаният самун е фиктивен от Ото Фредерик Роуведер - офталмолог, трансформирал се в бижутер с три магазина за в Сейнт Джоузеф, Мисури. Вероятно, до момента в който продава обеци и колиета на дами, Роуведер чува домакините, обсъждащи тежката и изморителна активност по рязането на самун.
Още през 1912 година той има подготвен първообраз на машина за тази цел, само че има проблем да реши каква да е дебелината на филията. Така че той сформира къс въпросник и го разгласява като реклама в няколко огромни вестника.
В течение на няколко месеца повече от 30 000 домакини показват избора си за дебелина на резена самун. Четири години по-късно Роуведер продава своя бижутерски бизнес и със средствата стартира работа по изобретението си в зарязан склад за произвеждане на машината.
За страдание, през 1917 година работилницата изгаря, като е погубен и неговият първообраз, дружно със стотици чертежи и хиляди часове работа, показва Amusing Planet.
Огънят връща Роуведер минимум 10 години обратно, само че в края на краищата, през 1928 година той има изцяло работеща машина, която освен реже хляба, само че и го опакова.
Компанията за самун Chillicothe от Мисури е първата, която употребява машината на изобретателя. В рамките на седмици продажбите им се изстрелват до небето. Американците ядат самун както в никакъв случай до момента.
В рамките на пет години съвсем всяка реномирана хлебарница в страната разполага с машини за рязане на самун, а 80% от хляба, създаван в Съединени американски щати, е нарязан.
Повече четете ТУК
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ