Султана Рачо Петрова без малко да заколи мъжа си
Съвременниците й драговолно злословят по неин адрес. Била като капризно и капризно дете – и това е най-мекото изявление за нея. Иначе я назовават кокотка, новобогаташ, интригантка, извратено същество… Не й признават даже певческия гений, въпреки че е неоспорим. Възхитената румънска кралица Кармен Силва желае да я прати да учи пеене в Париж. Добри Ганчев в своите мемоари споделя с неприкрита подигравка, че като пътували един път дружно за София и спрели в Петрохан, Султана изпяла няколко „ части “ от своя репертоар, та „ шопите се втурнаха да видят що става, не колят ли някого “. Не могли те, шопите, да си обяснят пее или плаче някой, съгласно Д. Ганчев.
И отново същият хроникьор споделя такава преживелица: когато семейство Рачо Петрови се връща от сватбено странствуване, в кораба от Виена младата младоженка се държи по този начин скандално с мъжа си (нарекла го обществено „ лукавец “), че той замахнал със сабята си да си пререже гърлото. Запитана за какво го мъчи по този начин, младоженката дала отговор: „ Защото го обичам “. Много фрапантен отговор за тези времена, когато от дамите се желало самообладание и примирение, тъй като мъжкото самочувствие не търпяло наоколо хем красавица, хем умница със лично мнение.
Родена е в 1869 година в Тулча. Баща й, Панталей Минчович, издънка на богат търновски жанр, е притежател на чифлици, пасища, търговски кораби и адвокатски фирми за експорт на пшеница. Майка й, красива жеравненка, умира млада. Децата учат във френски лицей в Букурещ. На 15-16 години Султана е към този момент хубавица, за която лудеят известни румънски князе. Бащата обаче желае да върне фамилията си в освободена България и един ден те се озовават в София.
Но новата столица не наподобява на блестящия Букурещ, тя е дрипава, мръсна, мизерна. На мястото на днешната Съдебна палата има бостани, на мястото на непостроеното още Народно заседание се ширят турски гробища… До самата градска градина има тресавище, в което вечер крякат жаби. Тук-там по тесните криви и кални улици с продънени калдъръми мъждеят газови фенери.
Няма удоволствия и развлечения за дами
изключително неомъжени. Ето за какво по този начин бързо младата Султана скланя да се омъжи за Рачо Петров, 24-годишния мустакат красавец, началник-щаб на армията. След години тя признава: „ Не бях виждала татко си от деня на моята рискована сватба. Той беше наскърбен, сърдеше ми се… Въпреки че беше дал единодушието си за Рачо Петров, с течение на времето той беше схванал, че това беше грешка… Нито аз бях за Рачо Петров, нито той за мен. Възпитана в първокласен интернат, аз бях научила доста непотребни неща, само че не и домакинство. Галена, в никакъв случай несмъмрена нито от дядо ми, нито от обичания ми муйчо Телемак, който се възхищаваше и от най-големите ми лудории, татко ми късно разбра, че Рачо Петров с упорития си и недодялан темперамент ще унищожи най-ценното у мен: слънчевата ми радостна натура, добрина и основно – детската непорочност “.
Незатихваща мълва афишира Султана за държанка на Фердинанд. Казват, че точно на нейната красота и ненаситна страст брачният партньор й дължи кариерата си. Истината е, че военачалник Рачо Петров, който съвсем на студентска възраст е към този момент началник-щаб на настоящата войска в Сръбско-българската война през 1885 година, който има решаваща роля в свалянето от власт на Стамболов през 1894 година, а през 1903-1905 година оглавява „ втория стамболовистки режим ”, си има
собствен път на възходи и падения
Често пъти той е непосредствен на трона, а брачната половинка му е в недружелюбност и назад.
Ако Султана Рачо Петрова не беше оставила мемоари – три тома, близо 370 страници, вероятно нямаше към този момент да я помним. Но този писмен труд ни дава друга визия за „ кокотката ” и „ егоистката ”. „ Свежест, преснота и добрина се усещат на всички места ”, написа в предговора Димо Кьорчев. Това не е дневник на персоналните й истории и прекарвания, това е книга за политиката и политическите мъже през един доста плевел исторически интервал на България. Вътре съвсем не се загатват трите й деца, незадълбочено се означават съпружеските стълкновения, които довеждат до развода й. От нея разбираме, че дамата с най-модните тоалети и кукленски красиво личице в доста случаи е била по-храбра и по-прозорлива от министрите и генералите на своето време. Спомените впечатляват с
приемливост, човечност и родолюбие
Вече стара и самотна, Султана е оповестена за „ болшевишки сътрудник ” и в дома й неведнъж вършат обиски, а някогашният й брачен партньор я съди с години. След Първата международна война тя гостува на Фердинанд и се пробва да му засвидетелства преданост, като след завръщането си посещава Александър Стамболийски и моли да разреши на княгините Евдокия и Надежда да се върнат в България. Тя споделя по какъв начин Стамболийски я пита с хитровата усмивка: „ Таман сме сами, я кажете истината, какви ви бяха връзките със остарелия цар? ” Не съгласно книгата, а съгласно анекдота, тя дала отговор с достолепие: „ Ако желаех да се изповядам, щях да отида при поп ”.
През 1944 година Султана е изпратена в концлагера „ Гонда вода ”. Умира през 1946-а. Най-горчивото й самопризнание: „ Независимостта постоянно е била мое предпочитание, зависимостта – моя орис ”.
И отново същият хроникьор споделя такава преживелица: когато семейство Рачо Петрови се връща от сватбено странствуване, в кораба от Виена младата младоженка се държи по този начин скандално с мъжа си (нарекла го обществено „ лукавец “), че той замахнал със сабята си да си пререже гърлото. Запитана за какво го мъчи по този начин, младоженката дала отговор: „ Защото го обичам “. Много фрапантен отговор за тези времена, когато от дамите се желало самообладание и примирение, тъй като мъжкото самочувствие не търпяло наоколо хем красавица, хем умница със лично мнение.
Родена е в 1869 година в Тулча. Баща й, Панталей Минчович, издънка на богат търновски жанр, е притежател на чифлици, пасища, търговски кораби и адвокатски фирми за експорт на пшеница. Майка й, красива жеравненка, умира млада. Децата учат във френски лицей в Букурещ. На 15-16 години Султана е към този момент хубавица, за която лудеят известни румънски князе. Бащата обаче желае да върне фамилията си в освободена България и един ден те се озовават в София.
Но новата столица не наподобява на блестящия Букурещ, тя е дрипава, мръсна, мизерна. На мястото на днешната Съдебна палата има бостани, на мястото на непостроеното още Народно заседание се ширят турски гробища… До самата градска градина има тресавище, в което вечер крякат жаби. Тук-там по тесните криви и кални улици с продънени калдъръми мъждеят газови фенери.
Няма удоволствия и развлечения за дами
изключително неомъжени. Ето за какво по този начин бързо младата Султана скланя да се омъжи за Рачо Петров, 24-годишния мустакат красавец, началник-щаб на армията. След години тя признава: „ Не бях виждала татко си от деня на моята рискована сватба. Той беше наскърбен, сърдеше ми се… Въпреки че беше дал единодушието си за Рачо Петров, с течение на времето той беше схванал, че това беше грешка… Нито аз бях за Рачо Петров, нито той за мен. Възпитана в първокласен интернат, аз бях научила доста непотребни неща, само че не и домакинство. Галена, в никакъв случай несмъмрена нито от дядо ми, нито от обичания ми муйчо Телемак, който се възхищаваше и от най-големите ми лудории, татко ми късно разбра, че Рачо Петров с упорития си и недодялан темперамент ще унищожи най-ценното у мен: слънчевата ми радостна натура, добрина и основно – детската непорочност “.
Незатихваща мълва афишира Султана за държанка на Фердинанд. Казват, че точно на нейната красота и ненаситна страст брачният партньор й дължи кариерата си. Истината е, че военачалник Рачо Петров, който съвсем на студентска възраст е към този момент началник-щаб на настоящата войска в Сръбско-българската война през 1885 година, който има решаваща роля в свалянето от власт на Стамболов през 1894 година, а през 1903-1905 година оглавява „ втория стамболовистки режим ”, си има
собствен път на възходи и падения
Често пъти той е непосредствен на трона, а брачната половинка му е в недружелюбност и назад.
Ако Султана Рачо Петрова не беше оставила мемоари – три тома, близо 370 страници, вероятно нямаше към този момент да я помним. Но този писмен труд ни дава друга визия за „ кокотката ” и „ егоистката ”. „ Свежест, преснота и добрина се усещат на всички места ”, написа в предговора Димо Кьорчев. Това не е дневник на персоналните й истории и прекарвания, това е книга за политиката и политическите мъже през един доста плевел исторически интервал на България. Вътре съвсем не се загатват трите й деца, незадълбочено се означават съпружеските стълкновения, които довеждат до развода й. От нея разбираме, че дамата с най-модните тоалети и кукленски красиво личице в доста случаи е била по-храбра и по-прозорлива от министрите и генералите на своето време. Спомените впечатляват с
приемливост, човечност и родолюбие
Вече стара и самотна, Султана е оповестена за „ болшевишки сътрудник ” и в дома й неведнъж вършат обиски, а някогашният й брачен партньор я съди с години. След Първата международна война тя гостува на Фердинанд и се пробва да му засвидетелства преданост, като след завръщането си посещава Александър Стамболийски и моли да разреши на княгините Евдокия и Надежда да се върнат в България. Тя споделя по какъв начин Стамболийски я пита с хитровата усмивка: „ Таман сме сами, я кажете истината, какви ви бяха връзките със остарелия цар? ” Не съгласно книгата, а съгласно анекдота, тя дала отговор с достолепие: „ Ако желаех да се изповядам, щях да отида при поп ”.
През 1944 година Султана е изпратена в концлагера „ Гонда вода ”. Умира през 1946-а. Най-горчивото й самопризнание: „ Независимостта постоянно е била мое предпочитание, зависимостта – моя орис ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ