Момчил Дойчев: Новият руски тоталитаризъм воюва срещу ценностите на демокрацията
Съвременната хибридна война на новия съветски тоталитаризъм се отличава от Студената война на Съюз на съветските социалистически републики срещу Западния свят. Ако тогава се подриваха основите на западните общества посредством агитация на комунистически идеологеми за " щастието " да живееш в комунистическия лагер и посредством образуване и финансиране на леви терористични групи на Запад, през днешния ден съветската хибридна война има за съществена цел самата ценностна база на Западната цивилизация, установи доцент доктор Момчил Дойчев*, в разбор, оповестен в профила му във Facebook.
Войната е срещу полезностите на Западния свят - тъкмо против тези полезности, които са го създали несравнимо по-успешен и по-силен от тоталитарната комунистическа система, наложена със мощ и гнет в Русия и превзетата от нея Източна Европа. Атакува се пазарната стопанска система с идеологемата за " пазарен фундаментализъм ", който водел до " нечувана беднотия ". Атакува се свободата, тъй като водела до безвластие, " свободия в нравите " и " подриване на обичайните полезности ". Атакува се демократичната народна власт, тъй като водела до " демократичен тоталитаризъм ". Атакуват се хуманизмът и толерантността на западната просвета, тъй като водели до привилегии за " недостойни и нездравословни малцинства ".
В това отношение актуалната съветска хибридна агитация има за съдружници в нашите западни страни както новите крайни консерватори и неофашисти, по този начин и крайните леви радикални " либерали ". От крайните псевдо-консерватори се взема концепцията за неограничената властническа власт, за " отбрана на обичайните полезности " (като тези да имаме право да бием и държим дамите вкъщи). На второ място да се откажем от светската власт посредством десекуларизация на публичния живот, да се насочим към властнически модел на обществото посредством налагане със мощ на " ред, правда и правдивост ", което не е нищо друго с изключение на апел за налагане на нова тирания (ре-тоталитаризация).
Но по-опасни са " интимните неприятели на демокрацията ". Сред интимните неприятели на демокрацията Цветан Тодоров отбелязва ултралиберализма, политическото месианство и популизма. Той подчертава върху ултралиберализъм, който условно може да се назова " десен " и " стопански ". Като негови представители той слага мислители като Фридрих Хайек, Лудвиг декор Мизес и даже типичен либерали като Адам Смит и Бастиа. Тяхната " виновност " е, че се опълчват коренно на левичарството и социализма като " път към робството ". Критиката към " десния ултралиберализъм " се насочва главно към икономическата му теория по отношение на ролята на пазара. Ултралибералите се дистанцират от " меката ръка " на класическия демократизъм и се застъпват за такава минимална форма на държавна намеса, която разчиства пътя на конкуренцията и тоталното владичество на пазара, в което има вътрешно несъгласие.
За страдание Цветан Тодоров не преглежда заплахата от левия ултралиберализъм. Всъщност левият ултралиберализъм, който господства интелектуалния спор в западните общества е доста по-интимен и рисков зложелател на демокрацията. Докато десните ултралиберали пазят по-външни характерности на демокрацията и посредством така наречен " политическо месианство " наивно считат, че е вероятен " експорт на народна власт " в недемократични страни, в които липсва изцяло демократична политическа просвета, левите ултралиберали пледират за " неограничена независимост " и " безгранична правдивост ". Те отхвърлят " буржоазната репресивна приемливост " (защото, видите ли, както ни убеждава Маркузе, не разрешавала на левите терористи да взривят западната цивилизация!) и са за " същинска, неограничена приемливост " към враговете на свободата и демокрацията с оглед да унищожат и двете.
Така всъщност левите ултралиберали, които отхвърлят тирания през прозореца, я вкарват назад през вратата на западните общества. Достатъчно е да напомним какъв брой доста левичари през днешния ден поддържат фашизоидната нападателна олигархична тирания в Русия освен тъй като е антиамериканска, само че и тъй като се преглежда като цивилизационна опция, а не като победа на тоталитарното варварството над цивилизацията. Това е абсурд и неразрешимо ирационално несъгласие в идейния багаж на днешната левица.
Ултралевите " либерали " от 50 години фабрикуват разнообразни малцинства за да разпарчатосат демокрацията на враждебни едни на други политически групировки, воюващи едни с други и защитаващи радикални противоположни на същинската народна власт и същинския демократизъм хрумвания. Ако " отдясно " оферират безусловно свободен (без правила, обезпечени от държавата) пазар, то " отляво " пледират за безспорна независимост на нравите ( " всичко е разрешено " вместо " всичко, което не е неразрешено със закон е разрешено " ), " безгранична приемливост " (към тези, които разрушават свободата и демокрацията, както и обвързвано с предоставяне на незаслужени привилегии на изфабрикувани малцинства), пропагандиране на самостоятелните права на индивида, само че без никакви отговорности към обществото и прочие
От всичко това се възползва хибридната пропагандна война на новия тоталитаризъм - и десните радикални ултраконсерватори, и левите радикални ултралиберали станаха съдружници на съветския хибриден тоталитарен режим, подривайки ценностната основа на западната цивилизация.
Достатъчно е да забележим резулатите от това в изискванията на популисткия дух на днешното време. Същностните политически проблеми на нашето време се подменят от псевдодебати като: в Съединени американски щати - " за " и " срещу " Тръмп, във Англия - " за " и " срещу " Брекзит, у нас за Борисов-Фандъкова или БСП-Мая Манолова.
Ако съпоставим западните водачи, сринали комунизма преди 30 години с днешните западни водачи доближаваме до извод дали въобще е възмогно съпоставяне. Можем ли да съпоставяме Рейгън с Тръмп (а и с Обама и Буш), Тачър с Джонсън, Кол с Меркел, Митеран с Макрон, папа Йоан Павел Втори с неговите наследници на Светия трон?
Всички тези водачи са признак за рецесията на западната демократична народна власт. А идването на власт на несъответстващи западни водачи е една от задачите на хибридната война на новия съветски тоталитаризъм.
* Доц. доктор Момчил Дойчев е учител по политически науки в Нов български университет и съпредседател на Атлантическия съвет на България.
Войната е срещу полезностите на Западния свят - тъкмо против тези полезности, които са го създали несравнимо по-успешен и по-силен от тоталитарната комунистическа система, наложена със мощ и гнет в Русия и превзетата от нея Източна Европа. Атакува се пазарната стопанска система с идеологемата за " пазарен фундаментализъм ", който водел до " нечувана беднотия ". Атакува се свободата, тъй като водела до безвластие, " свободия в нравите " и " подриване на обичайните полезности ". Атакува се демократичната народна власт, тъй като водела до " демократичен тоталитаризъм ". Атакуват се хуманизмът и толерантността на западната просвета, тъй като водели до привилегии за " недостойни и нездравословни малцинства ".
В това отношение актуалната съветска хибридна агитация има за съдружници в нашите западни страни както новите крайни консерватори и неофашисти, по този начин и крайните леви радикални " либерали ". От крайните псевдо-консерватори се взема концепцията за неограничената властническа власт, за " отбрана на обичайните полезности " (като тези да имаме право да бием и държим дамите вкъщи). На второ място да се откажем от светската власт посредством десекуларизация на публичния живот, да се насочим към властнически модел на обществото посредством налагане със мощ на " ред, правда и правдивост ", което не е нищо друго с изключение на апел за налагане на нова тирания (ре-тоталитаризация).
Но по-опасни са " интимните неприятели на демокрацията ". Сред интимните неприятели на демокрацията Цветан Тодоров отбелязва ултралиберализма, политическото месианство и популизма. Той подчертава върху ултралиберализъм, който условно може да се назова " десен " и " стопански ". Като негови представители той слага мислители като Фридрих Хайек, Лудвиг декор Мизес и даже типичен либерали като Адам Смит и Бастиа. Тяхната " виновност " е, че се опълчват коренно на левичарството и социализма като " път към робството ". Критиката към " десния ултралиберализъм " се насочва главно към икономическата му теория по отношение на ролята на пазара. Ултралибералите се дистанцират от " меката ръка " на класическия демократизъм и се застъпват за такава минимална форма на държавна намеса, която разчиства пътя на конкуренцията и тоталното владичество на пазара, в което има вътрешно несъгласие.
За страдание Цветан Тодоров не преглежда заплахата от левия ултралиберализъм. Всъщност левият ултралиберализъм, който господства интелектуалния спор в западните общества е доста по-интимен и рисков зложелател на демокрацията. Докато десните ултралиберали пазят по-външни характерности на демокрацията и посредством така наречен " политическо месианство " наивно считат, че е вероятен " експорт на народна власт " в недемократични страни, в които липсва изцяло демократична политическа просвета, левите ултралиберали пледират за " неограничена независимост " и " безгранична правдивост ". Те отхвърлят " буржоазната репресивна приемливост " (защото, видите ли, както ни убеждава Маркузе, не разрешавала на левите терористи да взривят западната цивилизация!) и са за " същинска, неограничена приемливост " към враговете на свободата и демокрацията с оглед да унищожат и двете.
Така всъщност левите ултралиберали, които отхвърлят тирания през прозореца, я вкарват назад през вратата на западните общества. Достатъчно е да напомним какъв брой доста левичари през днешния ден поддържат фашизоидната нападателна олигархична тирания в Русия освен тъй като е антиамериканска, само че и тъй като се преглежда като цивилизационна опция, а не като победа на тоталитарното варварството над цивилизацията. Това е абсурд и неразрешимо ирационално несъгласие в идейния багаж на днешната левица.
Ултралевите " либерали " от 50 години фабрикуват разнообразни малцинства за да разпарчатосат демокрацията на враждебни едни на други политически групировки, воюващи едни с други и защитаващи радикални противоположни на същинската народна власт и същинския демократизъм хрумвания. Ако " отдясно " оферират безусловно свободен (без правила, обезпечени от държавата) пазар, то " отляво " пледират за безспорна независимост на нравите ( " всичко е разрешено " вместо " всичко, което не е неразрешено със закон е разрешено " ), " безгранична приемливост " (към тези, които разрушават свободата и демокрацията, както и обвързвано с предоставяне на незаслужени привилегии на изфабрикувани малцинства), пропагандиране на самостоятелните права на индивида, само че без никакви отговорности към обществото и прочие
От всичко това се възползва хибридната пропагандна война на новия тоталитаризъм - и десните радикални ултраконсерватори, и левите радикални ултралиберали станаха съдружници на съветския хибриден тоталитарен режим, подривайки ценностната основа на западната цивилизация.
Достатъчно е да забележим резулатите от това в изискванията на популисткия дух на днешното време. Същностните политически проблеми на нашето време се подменят от псевдодебати като: в Съединени американски щати - " за " и " срещу " Тръмп, във Англия - " за " и " срещу " Брекзит, у нас за Борисов-Фандъкова или БСП-Мая Манолова.
Ако съпоставим западните водачи, сринали комунизма преди 30 години с днешните западни водачи доближаваме до извод дали въобще е възмогно съпоставяне. Можем ли да съпоставяме Рейгън с Тръмп (а и с Обама и Буш), Тачър с Джонсън, Кол с Меркел, Митеран с Макрон, папа Йоан Павел Втори с неговите наследници на Светия трон?
Всички тези водачи са признак за рецесията на западната демократична народна власт. А идването на власт на несъответстващи западни водачи е една от задачите на хибридната война на новия съветски тоталитаризъм.
* Доц. доктор Момчил Дойчев е учител по политически науки в Нов български университет и съпредседател на Атлантическия съвет на България.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ