Проф. Амелия Личева: Съвременната българска литература е в контекста на европейските и като тенденция, и като тематика
Съвременната българска литература е в подтекста на европейските и като наклонност, и като тема. Това съобщи пред БГНЕС проф. Амелия Личева, книжовен критик, есеист и стихотворец, учител в СУ ”Св. Климент Охридски " след полемика в книжовен клуб „ Перото ”, проведена от Национален център за книгата, на тематика: „ Съвременната българска литература в подтекста на европейската модерност ”.
Българската литература към този момент има свое място и значителност на европейската литературна сцена, а тематиките в нея са сходни на настоящите тематики, които вълнуват и писателите от другите държави-членки. Това събитие към момента е известно измежду по-тесен кръг експерти и преводачи и се развива редом с все по-засилващия се интерес към литературата на представителите на така наречен „ дребни езици ” в Европейския съюз. Тези две редом протичащи трендове са фактор, който играе голяма роля във взаимното ни опознаване като нации в огромното европейско семейство и все по-убедително задава посоката на „ новата модерност ” в литературна Европа.
Част от актуалната българска литература е вгледана в близкото минало, по този начин както европейската литература до ден-днешен се пробва да дебатира въпросите за Втората международна война, изключително там, където има контузии и други, продължи проф. Личева. На второ място, в търсенето на създателите е опитът да бъде обяснено сегашното – доста мощна наклонност у нас, да се изясни прехода и днешния ни ден. От трета страна, мощна е наклонността за основаване на антиутопични текстове, счита проф. Личева. В европейски мащаб в тази тематика са създатели като Маргарет Атууд, като Мишел Уелбек. В актуалната българска литература в последно време се появиха такива романи – антиутопии на Васил Георгиев, на Димана Трънкова. В този подтекст българската литература по нищо не отстъпва на европейските, е мнението на специалистът към Националния център за книгата.
След 1989 година имаше спад на преводна българска литература по обясними аргументи, само че от 2000-та година насам ползата е много сериозен, твърди проф. Личева. В тази сфера работят доста положителни и одобрени преводачи като Джезепе дел Агата, като Мари Врина, като Анджела Родел, и много млади преводачи, които направиха доста за преводите на български създатели зад граница. От актуалните писатели най-превеждан е Георги Господинов, следван от Теодора Димова, Алек Попов, Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Алек Попов и други
Всяка уважаваща страна има политики, посредством които оказва помощ на литературата си и промотирането й на открито, удостовери проф. Личева. Правят го и страни с езици доста по-разпространени от българския, добави тя. Националният център за книгата с самодейностите си работи в тази посока,но би трябвало да има още доста благоприятни условия. Към министерството на културата съществува една стратегия, само че достъпът до нея на непознатите издателства е доста усложнен, по тази причина има още какво да се желае, счита проф. Личева. /БГНЕС
Българската литература към този момент има свое място и значителност на европейската литературна сцена, а тематиките в нея са сходни на настоящите тематики, които вълнуват и писателите от другите държави-членки. Това събитие към момента е известно измежду по-тесен кръг експерти и преводачи и се развива редом с все по-засилващия се интерес към литературата на представителите на така наречен „ дребни езици ” в Европейския съюз. Тези две редом протичащи трендове са фактор, който играе голяма роля във взаимното ни опознаване като нации в огромното европейско семейство и все по-убедително задава посоката на „ новата модерност ” в литературна Европа.
Част от актуалната българска литература е вгледана в близкото минало, по този начин както европейската литература до ден-днешен се пробва да дебатира въпросите за Втората международна война, изключително там, където има контузии и други, продължи проф. Личева. На второ място, в търсенето на създателите е опитът да бъде обяснено сегашното – доста мощна наклонност у нас, да се изясни прехода и днешния ни ден. От трета страна, мощна е наклонността за основаване на антиутопични текстове, счита проф. Личева. В европейски мащаб в тази тематика са създатели като Маргарет Атууд, като Мишел Уелбек. В актуалната българска литература в последно време се появиха такива романи – антиутопии на Васил Георгиев, на Димана Трънкова. В този подтекст българската литература по нищо не отстъпва на европейските, е мнението на специалистът към Националния център за книгата.
След 1989 година имаше спад на преводна българска литература по обясними аргументи, само че от 2000-та година насам ползата е много сериозен, твърди проф. Личева. В тази сфера работят доста положителни и одобрени преводачи като Джезепе дел Агата, като Мари Врина, като Анджела Родел, и много млади преводачи, които направиха доста за преводите на български създатели зад граница. От актуалните писатели най-превеждан е Георги Господинов, следван от Теодора Димова, Алек Попов, Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Алек Попов и други
Всяка уважаваща страна има политики, посредством които оказва помощ на литературата си и промотирането й на открито, удостовери проф. Личева. Правят го и страни с езици доста по-разпространени от българския, добави тя. Националният център за книгата с самодейностите си работи в тази посока,но би трябвало да има още доста благоприятни условия. Към министерството на културата съществува една стратегия, само че достъпът до нея на непознатите издателства е доста усложнен, по тази причина има още какво да се желае, счита проф. Личева. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ