Равни бойци: Ту-95 го сравниха с В-52
Съветският и съветският стратегически бомбардировач-ракетоносец Ту-95 “Мечка” е най-бързият турбовитлов аероплан, до момента в който американският В-52 е стратегически бомбардировач, кадърен да носи разнообразни оръжия, в това число нуклеарни на височина до 15 километра.
Те към момента са на въоръжение и към момента тече самобитен спор кой от тях е по-добър, написа "Поглединфо ".
Техническите характерности на двата самолета са оценени от специалиста Максим Кисляков. Той отбелязва, че стратегическият бомбардировач B-52 “Стратофортрес” стартира да влиза в армията през юни 1955 година Основната му задача е да доставя бомби до всяка точка на Съюз на съветските социалистически републики.
С какво може да се опълчи Съветският съюз? Проектантите получават задачата непременно да основат стратегически притежател на нуклеарни, а в бъдеще и на термоядрени оръжия, с които да могат да стигнат Съединени американски щати.
Така се появява стратегическият бомбардировач-ракетоносец Ту-95 “Мечка”. През ноември 1952 година първият четиримоторен Ту-95-1 (прототип) излетява в небето в тестов режим. Максималната му скорост е огромна - малко по-малко от 900 километра в час. През 1955 година Андрей Туполев завършва първия първообраз и Ту-95-2 минава на държавни тествания. И тогава той влиза в серийно произвеждане съвсем по едно и също време с B-52B.
Експертът отбелязва, че главните индикатори на двата самолета не са се трансформирали. И двата са дълги 49 метра, “Мечката” е малко по-висока - 13 метра против 12. Но размахът на крилата на B-52 е по-голям от Ту-95 - 56 метра.
Но вътрешното съоръжение се е трансформирало. В Ту-95 новият радар Novella-HB1.021 с фазиран масив открива въздушни цели на разстояние 90 километра, а повърхностни цели до 320 км. Той може по едно и също време да съпровожда до 50 обекта. Ту-95 има цифрова "стъклена кабина ", която демонстрира цялата информация на екрани в действително време.
B-52 също е претърпял няколко усъвършенствания. Поставена е оптично-електронната система за наблюдаване AN / AAQ-6, която замести образците от 70-те години. Тя има по едно и също време две зрителни полета: необятно - за навигация и тясно - за хващане на задачата. Сателитната навигация е заменена с познатия GPS.
На лазерни жироскопи има инерционна навигация SPN / GEANS. Що се отнася до ракетите, тези на Ту-95 - X-101 и X-102 ще поразяват задачата на разстояние от 5500 километра, до момента в който американските AMG-86B - единствено до 2400.
Максим Кисляков заключва: Ту-95 и В-52 от раждането си са равни бойци. И двата самолета споделят почетното звание на небесни ветерани. И те ще продължат да бъдат в употреба, най-малко до 2040 година.
Превод: В.Сергеев
Те към момента са на въоръжение и към момента тече самобитен спор кой от тях е по-добър, написа "Поглединфо ".
Техническите характерности на двата самолета са оценени от специалиста Максим Кисляков. Той отбелязва, че стратегическият бомбардировач B-52 “Стратофортрес” стартира да влиза в армията през юни 1955 година Основната му задача е да доставя бомби до всяка точка на Съюз на съветските социалистически републики.
С какво може да се опълчи Съветският съюз? Проектантите получават задачата непременно да основат стратегически притежател на нуклеарни, а в бъдеще и на термоядрени оръжия, с които да могат да стигнат Съединени американски щати.
Така се появява стратегическият бомбардировач-ракетоносец Ту-95 “Мечка”. През ноември 1952 година първият четиримоторен Ту-95-1 (прототип) излетява в небето в тестов режим. Максималната му скорост е огромна - малко по-малко от 900 километра в час. През 1955 година Андрей Туполев завършва първия първообраз и Ту-95-2 минава на държавни тествания. И тогава той влиза в серийно произвеждане съвсем по едно и също време с B-52B.
Експертът отбелязва, че главните индикатори на двата самолета не са се трансформирали. И двата са дълги 49 метра, “Мечката” е малко по-висока - 13 метра против 12. Но размахът на крилата на B-52 е по-голям от Ту-95 - 56 метра.
Но вътрешното съоръжение се е трансформирало. В Ту-95 новият радар Novella-HB1.021 с фазиран масив открива въздушни цели на разстояние 90 километра, а повърхностни цели до 320 км. Той може по едно и също време да съпровожда до 50 обекта. Ту-95 има цифрова "стъклена кабина ", която демонстрира цялата информация на екрани в действително време.
B-52 също е претърпял няколко усъвършенствания. Поставена е оптично-електронната система за наблюдаване AN / AAQ-6, която замести образците от 70-те години. Тя има по едно и също време две зрителни полета: необятно - за навигация и тясно - за хващане на задачата. Сателитната навигация е заменена с познатия GPS.
На лазерни жироскопи има инерционна навигация SPN / GEANS. Що се отнася до ракетите, тези на Ту-95 - X-101 и X-102 ще поразяват задачата на разстояние от 5500 километра, до момента в който американските AMG-86B - единствено до 2400.
Максим Кисляков заключва: Ту-95 и В-52 от раждането си са равни бойци. И двата самолета споделят почетното звание на небесни ветерани. И те ще продължат да бъдат в употреба, най-малко до 2040 година.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ