КАК ЕУРОТО СТАНА ЕВРО
Съветът за съгласуваност по европейските въпроси (СЕВ) към Министерския съвет подсети в страницата си във Facebook по какъв начин България съумя да се пребори преди 7 години да споделя на европейската валута " евро ", а не " еуро ", както упорстваха европейските институции и изключително Европейската централна банка. Спорът бе за една писмен знак, тъй като западните страни не желаеха да трансформират с мъничко дизайна на общата валута и да включат кирилицата. Те уверяваха, че гръцкото изписване ΕΥΡΩ наподобява на изписването на кирилица ЕУРО, което значи, че е задоволително да се промени думата на български, а не да се прибавя нов надпис с изменена писмен знак.
Ето каква версия на разногласието показа СЕВ:
" Битката за отстояване на сходството сред правописните и правоговорните правила в българския език е една от първите, които страната ни води като пълновръстен член на Европейски Съюз. Тогавашният министър по европейските въпроси Гергана Паси дефинира успеха като „ кулминационна точка на дълго изграждано единение на институциите в България “.
През май 2013 година върху новите банкноти, печатани от Европейската централна банка, за първи път се появяват надписи на кирилица - наименованието на единната валута " евро ", както и съкращението " ЕЦБ ". Подписът на президента на ЕЦБ Марио Драги е подложен върху новите купюри след тежък спор сред българските и европейските институции по отношение на думата, с която на български ще се изписва общата европейска валута.
С доста професионализъм, дипломатичност и положително познаване на разпоредбите и процедурите на Европейски Съюз България печели борбата, която на моменти е изглеждала обречена, заради твърдото гледище на ЕЦБ за разбиране на термина „ еуро “. След като лингвистичните причини не са признати, страната ни стига до там, че показва твърдостта на позицията си като постанова запаса върху съглашението за асоцииране на Черна гора. Мотивът е, че не одобряваме превода на документа на български език, където за първи път думата „ евро ” се изписва като „ еуро ”. България е в деликатна обстановка – от една страна, не желае да забавя интеграционния развой на Черна гора, от друга, не желае на нея да се гледа като на капризното дете в фамилията, само че също по този начин – държи да отбрани своя интерес. За да не бавим съседите си от Черна гора, само че и да не вършим компромис с писмеността и традициите си, на всички места в българския превод заменяме термина с интернационално приетият знак Евро. Междувременно предизвестяваме, че ще наложим запаса върху текста на български език на Лисабонския контракт, когато влезе за разискване и приемане.
По свидетелството на дипломат Бойко Коцев, аргументът, с който надвиваме, откриваме в европейското законодателство. Според решение на Европейския съвет в Мадрид от декември 1995 година наименованието на общата валута би трябвало да бъде еднообразно на всичките публични езици, само че при отчитане на съществуването на разнообразни писмености. Това значи, че всички, които пишат на латиница, следва да употребяват един и същи термин и той към този момент е одобрен – EURO. България обаче влиза в Европейски Съюз с нова за организацията писменост – кирилицата, което ни дава право да използваме утвърдилия се у нас термин и да го изписваме на български език по одобрения метод – „ евро ”. За да стане това действителност, е належащо консенсусното единодушие на всички страни членки, както и на ЕЦБ. България съумява да завоюва поддръжката на ДЧ, само че съпротивата на ЕЦБ остава твърда. Банката предлага компромис, който ние не одобряваме – в формалните документи да се изписва „ еуро “, а в всекидневието, в медиите, да се употребява „ евро “. След отхвърли ни, ЕЦБ желае да потвърдим, че на кирилица думата „ евро “ във всичките страни, употребяващи тази писменост, се написа точно по този начин, защото това е същността на Мадридското решение. „ Може би ЕЦБ смяташе, че ние – страните, употребяващи кирилицата, няма да можем да се разберем между тях и по този метод да стимулира отхвърли за българското искане “, е догатката на дипломат Бойко Коцев. Въпреки, че потвърждаваме, че във всички страни с кирилица се изписва „ евро “, ЕЦБ не стопира натиска, тоз път с аргумента, че за бърза замяна на банкнотите с нов надпис няма софтуерно време и ще коства доста скъпо. Тогава ние предлагаме да не се пристъпва неотложно към замяна на банкнотите с оглед изписване валутата и на кирилица, само че при идната емисия това наложително да стане. Окончателното решение е взето на Междуправителствената конференция по приемане на Лисабонския контракт през декември 2007 година
Банкнотата от 5 евро от 2013 година е първият купюр с надпис на кирилица. "
Ето каква версия на разногласието показа СЕВ:
" Битката за отстояване на сходството сред правописните и правоговорните правила в българския език е една от първите, които страната ни води като пълновръстен член на Европейски Съюз. Тогавашният министър по европейските въпроси Гергана Паси дефинира успеха като „ кулминационна точка на дълго изграждано единение на институциите в България “.
През май 2013 година върху новите банкноти, печатани от Европейската централна банка, за първи път се появяват надписи на кирилица - наименованието на единната валута " евро ", както и съкращението " ЕЦБ ". Подписът на президента на ЕЦБ Марио Драги е подложен върху новите купюри след тежък спор сред българските и европейските институции по отношение на думата, с която на български ще се изписва общата европейска валута.
С доста професионализъм, дипломатичност и положително познаване на разпоредбите и процедурите на Европейски Съюз България печели борбата, която на моменти е изглеждала обречена, заради твърдото гледище на ЕЦБ за разбиране на термина „ еуро “. След като лингвистичните причини не са признати, страната ни стига до там, че показва твърдостта на позицията си като постанова запаса върху съглашението за асоцииране на Черна гора. Мотивът е, че не одобряваме превода на документа на български език, където за първи път думата „ евро ” се изписва като „ еуро ”. България е в деликатна обстановка – от една страна, не желае да забавя интеграционния развой на Черна гора, от друга, не желае на нея да се гледа като на капризното дете в фамилията, само че също по този начин – държи да отбрани своя интерес. За да не бавим съседите си от Черна гора, само че и да не вършим компромис с писмеността и традициите си, на всички места в българския превод заменяме термина с интернационално приетият знак Евро. Междувременно предизвестяваме, че ще наложим запаса върху текста на български език на Лисабонския контракт, когато влезе за разискване и приемане.
По свидетелството на дипломат Бойко Коцев, аргументът, с който надвиваме, откриваме в европейското законодателство. Според решение на Европейския съвет в Мадрид от декември 1995 година наименованието на общата валута би трябвало да бъде еднообразно на всичките публични езици, само че при отчитане на съществуването на разнообразни писмености. Това значи, че всички, които пишат на латиница, следва да употребяват един и същи термин и той към този момент е одобрен – EURO. България обаче влиза в Европейски Съюз с нова за организацията писменост – кирилицата, което ни дава право да използваме утвърдилия се у нас термин и да го изписваме на български език по одобрения метод – „ евро ”. За да стане това действителност, е належащо консенсусното единодушие на всички страни членки, както и на ЕЦБ. България съумява да завоюва поддръжката на ДЧ, само че съпротивата на ЕЦБ остава твърда. Банката предлага компромис, който ние не одобряваме – в формалните документи да се изписва „ еуро “, а в всекидневието, в медиите, да се употребява „ евро “. След отхвърли ни, ЕЦБ желае да потвърдим, че на кирилица думата „ евро “ във всичките страни, употребяващи тази писменост, се написа точно по този начин, защото това е същността на Мадридското решение. „ Може би ЕЦБ смяташе, че ние – страните, употребяващи кирилицата, няма да можем да се разберем между тях и по този метод да стимулира отхвърли за българското искане “, е догатката на дипломат Бойко Коцев. Въпреки, че потвърждаваме, че във всички страни с кирилица се изписва „ евро “, ЕЦБ не стопира натиска, тоз път с аргумента, че за бърза замяна на банкнотите с нов надпис няма софтуерно време и ще коства доста скъпо. Тогава ние предлагаме да не се пристъпва неотложно към замяна на банкнотите с оглед изписване валутата и на кирилица, само че при идната емисия това наложително да стане. Окончателното решение е взето на Междуправителствената конференция по приемане на Лисабонския контракт през декември 2007 година
Банкнотата от 5 евро от 2013 година е първият купюр с надпис на кирилица. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ