ВЕИ проектите вече са „от първостепенен обществен интерес“
Съветът на Европейски Съюз одобри насоки към новата инструкция за възобновимата сила
Европа може да стане напълно енергийно самостоятелна до 2030 година, само че това ще коства колкото 3/4 от бюджета на Европейски Съюз (снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съвет разгласи набор от секторни политики, с цел да подтикне увеличението на каузи на възобновимата сила в секторите, които „ се бавят “ с тази задача. Новата ВЕИ инструкция гласи, че Европа би трябвало да реализира 42,5% дял на възобновимата сила до 2030 година Изследвания сочат, че Европейски Съюз може да реализира и 100%, само че това би коствало към 2 трилиона евро.
Европейският съвет в Брюксел одобри набор от ограничения под шапката на Директивата за възобновима сила. Гласувана през юни, тя изисква всички държави-членки на Европейския съюз да допринесат за постигането на общата цел на Европейски Съюз 42,5% от употребяваната сила да идва от възобновими източници и това да бъде реализирано до края на десетилетието.
Новите правила имат за цел да подбуден измененията в браншове, в които интеграцията на възобновимата сила е „ по-бавна “, се споделя в прессъобщение на Съвета на Европейски Съюз. Това са превозът, производството и постройките. Някои секторни правила включват отговорности, до момента в който други разчитат по-скоро на пожелателния темперамент – оферти и благоприятни условия.
Секторни политики
В региона на превоза държавите-членки могат да изберат да се стремят към обвързваща цел от 14,5% понижаване на интензивността на парниковите газове при потреблението на възобновими източници до 2030 година или обвързващ дял от минимум 29% от възобновимите източници в крайното ползване на сила до 2030 година
Въвежда се „ подцел “ от 5,5% за модерните биогорива (обикновено получени от нехранителни суровини) и възобновими горива от небиологичен генезис (предимно възобновим водород и синтетични горива на атомна основа) в каузи на възобновимите енергийни източници, употребявани в транспортния бранш.
За индустрията държавите-членки ще усилят потреблението на възобновима сила с 1,6% годишно. Те „ имат опцията “ да понижат приноса на възобновимите горива от небиологичен генезис с 20%. Успоредно с това 42% от водорода, употребен в промишлеността, би трябвало да идва от възобновими горива от небиологичен генезис (RFNBO) до 2030 година и 60% до 2035 година
още по темата
Правилата допускат още, че делът на употребявания водород от изкопаеми горива е не повече от 23% през 2030 година и 20% през 2035 година
Новите правила за постройките, отоплението и охлаждането плануват „ индикативна цел “ от най-малко 49% цел за потребление на възобновима сила в постройките до края на десетилетието. В прессъобщението се показва, че задачите за отопление и изстудяване „ последователно ще се усилват “. По-конкретно, планувани са обвързващо нарастване от 0,8% годишно на национално равнище до 2026 година и 1,1% от 2026 година до 2030 година Минималният междинен годишен %, използван за всички държави-членки, се добавя от спомагателни индикативни нараствания, изчислени особено за всяка страна членка.
Първостепенен публичен интерес
Процедурите за издаване на разрешителни за планове за възобновима сила също ще бъдат засилени. Тяхното внедряване ще бъде „ ускорено “, с цел да помогне за постигането на задачите. Държавите-членки ще разпознават области, заслужаващи ускорение, а плановете за възобновима сила ще преминат през „ банален “ и „ бърз развой на издаване на разрешителни “. Проектите за възобновима сила също ще се смятат за „ от първокачествен публичен интерес “, което ще „ ограничи основанията за правни възражения до нови съоръжения “.
Директивата също по този начин укрепва критериите за резистентност при потреблението на сила от биомаса. Същевременно тя се стреми да понижи риска от „ неустойчиво “ произвеждане на биоенергия. „ Държавите-членки ще подсигуряват използването на каскадния принцип, с фокус върху схемите за подкрепяне и съответно отчитане на националните специфики “, се споделя в прессъобщението.
Изпълняващият длъжността министър на екологичния преход на Испания Тереза Рибера разказа новите правила като „ стъпка напред “, която разрешава на Европейски Съюз да преследва задачите си в региона на климата по „ почтен, доходоносен и конкурентен метод “.
„ Общият подтекст “, основан от руско-украинския спор и последствията от пандемията, докара до скок в цените на силата в Европейски Съюз. Това акцентира нуждата от възстановяване на енергийната успеваемост и увеличение на потреблението на възобновима сила.
Енергийна самодостатъчност на солена цена
Междувременно стана ясно, че европейската енергийна система може да се освободи от вноса на газ и нефт, само че това ще й коства към 2 трилиона евро, съгласно ново изследване. Европа може да се зарежда напълно от личните си възобновими енергийни източници от 2030 година нататък, гласи анализът на Потсдамския институт за проучване на въздействието върху климата – стига държавните управления и частните вложители да са подготвени да похарчат въпросните пари.
Ще отнеме още едно десетилетие, с цел да се преобразува цялата енергийна система и да премине към възобновими източници, съгласно изследването. За задачата ще са нужни по 140 милиарда евро годишно във времето до 2030 година и по 100 милиарда евро годишно през десетилетието по-късно.
Цитираната сума се равнява на 75% от настоящия годишен бюджет на Европейски Съюз. Според откривателите, по-голямата част от тази сума евентуално може да пристигна от частни вложители, тъкмо както допуска Международният валутен фонд в последния си отчет.
Докато по-голямата част от средствата биха били нужни за разширение на системата за рандеман на вятърна сила на сушата, слънчевите, водородните и геотермалните запаси ще бъдат спомагателни стълбове на тактиката.
Изследването, поръчано от Aquila Capital – един от най-големите частни вложители във възобновими енергийни източници в Европа – допуска, че тази енергийна система, основана на 100% възобновими енергийни източници, ще донесе спад в разноските за сила за потребителите и понижена накърнимост във времена на геополитическо напрежение.
Европа може да стане напълно енергийно самостоятелна до 2030 година, само че това ще коства колкото 3/4 от бюджета на Европейски Съюз (снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съвет разгласи набор от секторни политики, с цел да подтикне увеличението на каузи на възобновимата сила в секторите, които „ се бавят “ с тази задача. Новата ВЕИ инструкция гласи, че Европа би трябвало да реализира 42,5% дял на възобновимата сила до 2030 година Изследвания сочат, че Европейски Съюз може да реализира и 100%, само че това би коствало към 2 трилиона евро.
Европейският съвет в Брюксел одобри набор от ограничения под шапката на Директивата за възобновима сила. Гласувана през юни, тя изисква всички държави-членки на Европейския съюз да допринесат за постигането на общата цел на Европейски Съюз 42,5% от употребяваната сила да идва от възобновими източници и това да бъде реализирано до края на десетилетието.
Новите правила имат за цел да подбуден измененията в браншове, в които интеграцията на възобновимата сила е „ по-бавна “, се споделя в прессъобщение на Съвета на Европейски Съюз. Това са превозът, производството и постройките. Някои секторни правила включват отговорности, до момента в който други разчитат по-скоро на пожелателния темперамент – оферти и благоприятни условия.
Секторни политики
В региона на превоза държавите-членки могат да изберат да се стремят към обвързваща цел от 14,5% понижаване на интензивността на парниковите газове при потреблението на възобновими източници до 2030 година или обвързващ дял от минимум 29% от възобновимите източници в крайното ползване на сила до 2030 година
Въвежда се „ подцел “ от 5,5% за модерните биогорива (обикновено получени от нехранителни суровини) и възобновими горива от небиологичен генезис (предимно възобновим водород и синтетични горива на атомна основа) в каузи на възобновимите енергийни източници, употребявани в транспортния бранш.
За индустрията държавите-членки ще усилят потреблението на възобновима сила с 1,6% годишно. Те „ имат опцията “ да понижат приноса на възобновимите горива от небиологичен генезис с 20%. Успоредно с това 42% от водорода, употребен в промишлеността, би трябвало да идва от възобновими горива от небиологичен генезис (RFNBO) до 2030 година и 60% до 2035 година
още по темата
Правилата допускат още, че делът на употребявания водород от изкопаеми горива е не повече от 23% през 2030 година и 20% през 2035 година
Новите правила за постройките, отоплението и охлаждането плануват „ индикативна цел “ от най-малко 49% цел за потребление на възобновима сила в постройките до края на десетилетието. В прессъобщението се показва, че задачите за отопление и изстудяване „ последователно ще се усилват “. По-конкретно, планувани са обвързващо нарастване от 0,8% годишно на национално равнище до 2026 година и 1,1% от 2026 година до 2030 година Минималният междинен годишен %, използван за всички държави-членки, се добавя от спомагателни индикативни нараствания, изчислени особено за всяка страна членка.
Първостепенен публичен интерес
Процедурите за издаване на разрешителни за планове за възобновима сила също ще бъдат засилени. Тяхното внедряване ще бъде „ ускорено “, с цел да помогне за постигането на задачите. Държавите-членки ще разпознават области, заслужаващи ускорение, а плановете за възобновима сила ще преминат през „ банален “ и „ бърз развой на издаване на разрешителни “. Проектите за възобновима сила също ще се смятат за „ от първокачествен публичен интерес “, което ще „ ограничи основанията за правни възражения до нови съоръжения “.
Директивата също по този начин укрепва критериите за резистентност при потреблението на сила от биомаса. Същевременно тя се стреми да понижи риска от „ неустойчиво “ произвеждане на биоенергия. „ Държавите-членки ще подсигуряват използването на каскадния принцип, с фокус върху схемите за подкрепяне и съответно отчитане на националните специфики “, се споделя в прессъобщението.
Изпълняващият длъжността министър на екологичния преход на Испания Тереза Рибера разказа новите правила като „ стъпка напред “, която разрешава на Европейски Съюз да преследва задачите си в региона на климата по „ почтен, доходоносен и конкурентен метод “.
„ Общият подтекст “, основан от руско-украинския спор и последствията от пандемията, докара до скок в цените на силата в Европейски Съюз. Това акцентира нуждата от възстановяване на енергийната успеваемост и увеличение на потреблението на възобновима сила.
Енергийна самодостатъчност на солена цена
Междувременно стана ясно, че европейската енергийна система може да се освободи от вноса на газ и нефт, само че това ще й коства към 2 трилиона евро, съгласно ново изследване. Европа може да се зарежда напълно от личните си възобновими енергийни източници от 2030 година нататък, гласи анализът на Потсдамския институт за проучване на въздействието върху климата – стига държавните управления и частните вложители да са подготвени да похарчат въпросните пари.
Ще отнеме още едно десетилетие, с цел да се преобразува цялата енергийна система и да премине към възобновими източници, съгласно изследването. За задачата ще са нужни по 140 милиарда евро годишно във времето до 2030 година и по 100 милиарда евро годишно през десетилетието по-късно.
Цитираната сума се равнява на 75% от настоящия годишен бюджет на Европейски Съюз. Според откривателите, по-голямата част от тази сума евентуално може да пристигна от частни вложители, тъкмо както допуска Международният валутен фонд в последния си отчет.
Докато по-голямата част от средствата биха били нужни за разширение на системата за рандеман на вятърна сила на сушата, слънчевите, водородните и геотермалните запаси ще бъдат спомагателни стълбове на тактиката.
Изследването, поръчано от Aquila Capital – един от най-големите частни вложители във възобновими енергийни източници в Европа – допуска, че тази енергийна система, основана на 100% възобновими енергийни източници, ще донесе спад в разноските за сила за потребителите и понижена накърнимост във времена на геополитическо напрежение.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ