Анестезиолозите на алианса
" Съвет на мъдреците ", управителен от генералния секретар на НАТО Столтенберг, ще предложи фундаментални промени в отговор на обвиняванията на френския президент Макрон, че алианса е в " мозъчна гибел ".
© Reuters В " мозъчна гибел " ли е НАТО? Това беше фундаменталният въпрос, който трябваше да обясняват водачите на " най-успешния защитителен съюз в човешката история " в Лондон във вторник и сряда. Формалният мотив беше юбилейната среща по случай 70 години от подписването на Вашингтонския контракт, с който се учредява Северноатлантическият алианс. Вместо за фойерверки и шампанско обаче държавните глави на страните членки се бяха подготвили за съвършената стихия. Която за благополучие сякаш към този момент се размина.
Четирите конници на предвкусвания " северноатлантически апокалипсис " се споделяха Еманюел Макрон, Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган и Борис Джонсън. Последният парадоксално и ненадейно беше сменен от... усмихнатия канадски министър председател Джъстин Трюдо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Лошият " вестоносец
Безспорният буревестник обаче си остана френският президент Макрон със знаменателното си изявление пред английското сп. Economist. " Според мен сега сме очевидци на мозъчната гибел на НАТО. Трябва да сме наясно ", бомбастично разгласи той при започване на ноември, взривявайки нежното чувство за единение измежду европейските съдружници. След което конкретизира паниките си: " Нестабилността на нашия американски сътрудник и възходящото напрежение помогнаха концепцията за европейска защита последователно да се наложи... И бих споделил, че в някой миг ще би трябвало да преразгледаме НАТО. " По време на сегашния конгрес Макрон натърти, че към момента стои зад своите думи. Американският президент пък нетипично влезе в ролята на бранител на НАТО и непосредствено го укори, че коментарът му е " доста, доста гнусен ".
Откровенията на френския държавен глава бяха предизвикани от дейностите на други двама членове на гореспоменатата деструктивна четворка – Тръмп и Ердоган. Първият ненадейно изтегли американските военни елементи, воюващи против ИДИЛ, от Северна Сирия, създавайки стратегически вакуум в района. Вторият пък мигновено се опита да го запълни и стартира военна интервенция против сирийските кюрдски сили, които бяха съдружници на Съединени американски щати в антитерористичната акция, изнасяйки на гърба си цялата борба " на терен ". Така кюрдите бяха принудени да се договорят със силите на сирийския президент Башар ал Асад и Русия, с цел да не бъдат унищожени от турската войска. " Просто вижте какво се случва. Имаме сътрудници, които са дружно в една и съща част на света и няма никакво сходство на съгласуваност и стратегическо взимане на решения сред Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО. Имаме некоординирани нападателни дейности от различен съдружник в НАТО - Турция, в район, където нашите ползи са заложени на карта ", избухна по този мотив Макрон.
Дипломация " по ориенталски "
И с цел да стане стратегическата неразбория преди срещата в Лондон цялостна, тук се намеси турският президент Ердоган. Първоначално ядосаният държавен глава отвърна, че не НАТО, а Макрон е в " мозъчна гибел ". Вместо по-късно да деескалира риториката, той избра да контраатакува, като непосредствено заплаши, че ще блокира проектите на алианса за защита на Полша и Прибалтика при положение на съветска експанзия. За да не го направи, Ердоган ултимативно изиска да получи съюзническа поддръжка за интервенцията си против сирийските кюрди и НАТО да разгласи техните сили за самозащита YPG за терористична организация. Което пък накара доста западни дипломати импровизирано да разясняват, че Ердоган сякаш е взел Източна Европа за пленник. Силно терзание в НАТО предизвика и решението на Турция да закупи съветски зенитно-ракетни комплекси С-400, тъй като това може да спомогне за компрометиране на технологиите, употребявани в стелт-самолетите F-35. Този ход накара Съединени американски щати да извадят Анкара от програмата за разработка и придобиване на " невидимите " изтребители, което предизвика в допълнение напрежение в съюзническите редици. По отношение на турските зенитни ракети С-400 генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг разяснява в сряда, че те " в никакъв случай няма да са част от интегрираната противовъздушна защита на НАТО ".
Очакванията за натовската среща в Лондон също бяха, че английският министър председател Борис Джонсън няма да изиграе изключително градивна роля поради идните парламентарни избори в страната, минаващи под знака на Brexit. Изненадващо обаче той се оправи релативно добре с ролята си на посредник, а на неговото място в групата на " неприятните момчета " на НАТО несъзнателно се намести Джъстин Трюдо. Канадският министър-председател предизвика медиен скандал, като изпадна в откровения за Тръмп, без да се усети, че камерата на канадската телевизия CBC го записва. Американският президент предстоящо се разсърди, назова Трюдо " лицемер ", анулира заключителната си конференция и скоропостижно напусна Лондон.
Шокова терапия за НАТО
Въпреки прехвърчането на искри и обществената замяна на обвинявания и обиди сред водачите лондонската среща на НАТО по-скоро може да се дефинира като триумф. " Успяхме да преодолеем неразбирателствата между тях и продължаваме да изпълняваме нашата съществена задача да се пазиме един различен ", разгласи след края на форума генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг.
Най-видимият триумф в тази ситуация е, че турският президент Ердоган към този момент не осъществя заканите си да блокира проектите за укрепване на отбраната в Източна Европа. И то без да получи в подмяна желаното решение във връзка с неговите кюрдски съперници. За момента не е ясно дали Ердоган е изтъргувал отстъпката против някакъв съответен ангажимент, или просто е решил, че да разцепва алианса е контрапродуктивно и срещу турските национални ползи. " Добре знае се, че има разнообразни гледни точки в НАТО по какъв начин би трябвало да се дефинират сирийските кюрдски групировки YPG и PYD. Това не бе съответно дискутирано по време на днешната среща. Но е проблем, който е обсъждан сред съдружниците и е необятно прочут факт, че позициите се разграничават. Това, за което всички се съгласихме, е, че не трябва да излагаме на риск достиженията си в борбата с тероризма ", разяснява Столтенберг. Той посочи също по този начин, че проектите за защита, в това число тези за Полша и Прибалтика, от време на време се ревизират, като това е направено и на актуалната среща. " Днес също по този начин дадохме старт на нашата нова Инициатива за бойна подготвеност (Readiness Initiative), с която прибавяме още сили, с цел да действаме бързо и да изпращаме подкрепления, в случай че е нужно ", добави генералният секретар на НАТО. В рамките на този план съюзническите страни би трябвало да обезпечат 30 батальонни групи, 30 самолетни ескадрили и 30 военни кораба, които могат да бъдат приведени в оперативна подготвеност за не повече от 30 дни.
Освен с обществената замяна на остри реплики и чувството за разединение лондонската среща на НАТО ще бъде запомнена и с няколко стратегически решения, най-важното от които е дефинирането на Китай като опасност. " За първи път говорихме за възхода на Китай – и като провокации, и като благоприятни условия, които предлага. А също и по какъв начин това се отразява на нашата сигурност. Лидерите се съгласиха, че към това би трябвало да подходим дружно като алианс. И че би трябвало да намерим метод да окуражим Китай да се включи в споразуменията за надзор над въоръженията ", разяснява Йенс Столтенберг след срещата.
В случая става дума най-много за създадените от режима в Пекин съвременни ракетни системи, които могат да носят нуклеарно оръжие. " Преди няколко седмици те показаха нови междуконтинентални балистични ракети, способни да доближат Европа и Северна Америка. Представиха хиперзвукови и крилати ракети. Те разполагат със стотици ракети със междинен обхват, които биха нарушили контракта INF, в случай че Китай го беше подписал. Затова желаеме да ги включим към съответстваща система за надзор на въоръженията в бъдеще ", прецизира генералният секретар на НАТО. В този подтекст би трябвало да се преглежда и решението на алианса да се концентрира върху сигурността на бъдещите 5G-телекомуникационни мрежи, както и да разгласи космоса за пета оперативна зона след сушата, въздуха, морското пространство и интернет. Което ще рече, че оттук насетне даже офанзивата против съюзнически орбитални спътници може да пояснява като акт на експанзия, който да задейства прословутия " член 5 " за взаимна отбрана на държавите-членки.
© Reuters В " мозъчна гибел " ли е НАТО? Това беше фундаменталният въпрос, който трябваше да обясняват водачите на " най-успешния защитителен съюз в човешката история " в Лондон във вторник и сряда. Формалният мотив беше юбилейната среща по случай 70 години от подписването на Вашингтонския контракт, с който се учредява Северноатлантическият алианс. Вместо за фойерверки и шампанско обаче държавните глави на страните членки се бяха подготвили за съвършената стихия. Която за благополучие сякаш към този момент се размина.
Четирите конници на предвкусвания " северноатлантически апокалипсис " се споделяха Еманюел Макрон, Доналд Тръмп, Реджеп Ердоган и Борис Джонсън. Последният парадоксално и ненадейно беше сменен от... усмихнатия канадски министър председател Джъстин Трюдо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Лошият " вестоносец
Безспорният буревестник обаче си остана френският президент Макрон със знаменателното си изявление пред английското сп. Economist. " Според мен сега сме очевидци на мозъчната гибел на НАТО. Трябва да сме наясно ", бомбастично разгласи той при започване на ноември, взривявайки нежното чувство за единение измежду европейските съдружници. След което конкретизира паниките си: " Нестабилността на нашия американски сътрудник и възходящото напрежение помогнаха концепцията за европейска защита последователно да се наложи... И бих споделил, че в някой миг ще би трябвало да преразгледаме НАТО. " По време на сегашния конгрес Макрон натърти, че към момента стои зад своите думи. Американският президент пък нетипично влезе в ролята на бранител на НАТО и непосредствено го укори, че коментарът му е " доста, доста гнусен ".
Откровенията на френския държавен глава бяха предизвикани от дейностите на други двама членове на гореспоменатата деструктивна четворка – Тръмп и Ердоган. Първият ненадейно изтегли американските военни елементи, воюващи против ИДИЛ, от Северна Сирия, създавайки стратегически вакуум в района. Вторият пък мигновено се опита да го запълни и стартира военна интервенция против сирийските кюрдски сили, които бяха съдружници на Съединени американски щати в антитерористичната акция, изнасяйки на гърба си цялата борба " на терен ". Така кюрдите бяха принудени да се договорят със силите на сирийския президент Башар ал Асад и Русия, с цел да не бъдат унищожени от турската войска. " Просто вижте какво се случва. Имаме сътрудници, които са дружно в една и съща част на света и няма никакво сходство на съгласуваност и стратегическо взимане на решения сред Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО. Имаме некоординирани нападателни дейности от различен съдружник в НАТО - Турция, в район, където нашите ползи са заложени на карта ", избухна по този мотив Макрон.
Дипломация " по ориенталски "
И с цел да стане стратегическата неразбория преди срещата в Лондон цялостна, тук се намеси турският президент Ердоган. Първоначално ядосаният държавен глава отвърна, че не НАТО, а Макрон е в " мозъчна гибел ". Вместо по-късно да деескалира риториката, той избра да контраатакува, като непосредствено заплаши, че ще блокира проектите на алианса за защита на Полша и Прибалтика при положение на съветска експанзия. За да не го направи, Ердоган ултимативно изиска да получи съюзническа поддръжка за интервенцията си против сирийските кюрди и НАТО да разгласи техните сили за самозащита YPG за терористична организация. Което пък накара доста западни дипломати импровизирано да разясняват, че Ердоган сякаш е взел Източна Европа за пленник. Силно терзание в НАТО предизвика и решението на Турция да закупи съветски зенитно-ракетни комплекси С-400, тъй като това може да спомогне за компрометиране на технологиите, употребявани в стелт-самолетите F-35. Този ход накара Съединени американски щати да извадят Анкара от програмата за разработка и придобиване на " невидимите " изтребители, което предизвика в допълнение напрежение в съюзническите редици. По отношение на турските зенитни ракети С-400 генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг разяснява в сряда, че те " в никакъв случай няма да са част от интегрираната противовъздушна защита на НАТО ".
Очакванията за натовската среща в Лондон също бяха, че английският министър председател Борис Джонсън няма да изиграе изключително градивна роля поради идните парламентарни избори в страната, минаващи под знака на Brexit. Изненадващо обаче той се оправи релативно добре с ролята си на посредник, а на неговото място в групата на " неприятните момчета " на НАТО несъзнателно се намести Джъстин Трюдо. Канадският министър-председател предизвика медиен скандал, като изпадна в откровения за Тръмп, без да се усети, че камерата на канадската телевизия CBC го записва. Американският президент предстоящо се разсърди, назова Трюдо " лицемер ", анулира заключителната си конференция и скоропостижно напусна Лондон.
Шокова терапия за НАТО
Въпреки прехвърчането на искри и обществената замяна на обвинявания и обиди сред водачите лондонската среща на НАТО по-скоро може да се дефинира като триумф. " Успяхме да преодолеем неразбирателствата между тях и продължаваме да изпълняваме нашата съществена задача да се пазиме един различен ", разгласи след края на форума генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг.
Най-видимият триумф в тази ситуация е, че турският президент Ердоган към този момент не осъществя заканите си да блокира проектите за укрепване на отбраната в Източна Европа. И то без да получи в подмяна желаното решение във връзка с неговите кюрдски съперници. За момента не е ясно дали Ердоган е изтъргувал отстъпката против някакъв съответен ангажимент, или просто е решил, че да разцепва алианса е контрапродуктивно и срещу турските национални ползи. " Добре знае се, че има разнообразни гледни точки в НАТО по какъв начин би трябвало да се дефинират сирийските кюрдски групировки YPG и PYD. Това не бе съответно дискутирано по време на днешната среща. Но е проблем, който е обсъждан сред съдружниците и е необятно прочут факт, че позициите се разграничават. Това, за което всички се съгласихме, е, че не трябва да излагаме на риск достиженията си в борбата с тероризма ", разяснява Столтенберг. Той посочи също по този начин, че проектите за защита, в това число тези за Полша и Прибалтика, от време на време се ревизират, като това е направено и на актуалната среща. " Днес също по този начин дадохме старт на нашата нова Инициатива за бойна подготвеност (Readiness Initiative), с която прибавяме още сили, с цел да действаме бързо и да изпращаме подкрепления, в случай че е нужно ", добави генералният секретар на НАТО. В рамките на този план съюзническите страни би трябвало да обезпечат 30 батальонни групи, 30 самолетни ескадрили и 30 военни кораба, които могат да бъдат приведени в оперативна подготвеност за не повече от 30 дни.
Освен с обществената замяна на остри реплики и чувството за разединение лондонската среща на НАТО ще бъде запомнена и с няколко стратегически решения, най-важното от които е дефинирането на Китай като опасност. " За първи път говорихме за възхода на Китай – и като провокации, и като благоприятни условия, които предлага. А също и по какъв начин това се отразява на нашата сигурност. Лидерите се съгласиха, че към това би трябвало да подходим дружно като алианс. И че би трябвало да намерим метод да окуражим Китай да се включи в споразуменията за надзор над въоръженията ", разяснява Йенс Столтенберг след срещата.
В случая става дума най-много за създадените от режима в Пекин съвременни ракетни системи, които могат да носят нуклеарно оръжие. " Преди няколко седмици те показаха нови междуконтинентални балистични ракети, способни да доближат Европа и Северна Америка. Представиха хиперзвукови и крилати ракети. Те разполагат със стотици ракети със междинен обхват, които биха нарушили контракта INF, в случай че Китай го беше подписал. Затова желаеме да ги включим към съответстваща система за надзор на въоръженията в бъдеще ", прецизира генералният секретар на НАТО. В този подтекст би трябвало да се преглежда и решението на алианса да се концентрира върху сигурността на бъдещите 5G-телекомуникационни мрежи, както и да разгласи космоса за пета оперативна зона след сушата, въздуха, морското пространство и интернет. Което ще рече, че оттук насетне даже офанзивата против съюзнически орбитални спътници може да пояснява като акт на експанзия, който да задейства прословутия " член 5 " за взаимна отбрана на държавите-членки.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ