За първи път: СНИМКИ от отвличането на деца в „Златни пясъци” преди 30 години
Сава Денев Протурски националисти отвличат две деца и раняват трима души в курорта „ Златни пясъци ” преди 30 години. Снимки от този случай за първи път се появяват обществено. Кадрите бяха предоставени само за Дарик от полк. Сава Денев, който тогава договаря с похитителите.
На 8 юли 1987 година Никола Николов (48 г.), синът му Орлин (21 г.) и Невен Асенов (24 г.), които са от силистренски села, качват в Добрич в синята си „ Лада ” Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.). Насочват се към курорта „ Златни пясъци ”, където хвърлят три гранати. Искат да доближат до Турция, като заплашват, че убият децата. След повече от денонощие договаряния и пътуванр развръзката настава край село Изгрев. Децата са избавени, а двама от терористите са мъртви. Единственият оживял по-късно е наказан на гибел.
Освен неповторимите фотоси Сава Денев споделя пред Дарик и историята на случая. По това време той е заместник-началник на окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи във Варна и избран като договарящ с похитителите.
Полковник Денев, опишете първо ситуацията в България в средата на 80-те години на предишния век.
Обстановката беше относително естествена. Проблемът беше с така наречен преименувани лица, които с напускането на страната оголиха икономическия фронт на страната и най-много работата в селското стопанство беше нарушена. България беше и в интернационална изолираност, защото другите страни не можаха да възприемат за нещо обикновено насилственото преименуване.
В средата на 80-те години стават редица терористични актове, осъществени от протурски националисти, наранени от Възродителния развой. Тяхната тактичност от кого е създадена и има ли сходства с националистическите и политическите групировки, които през 70-те и 80-те години правят редица терористични офанзиви в Ирландия, Испания, Италия, Германия?
Т. нар. Турско национално-освободително придвижване ползваше опита в интернационален проект. В първичния вид на тяхната стратегия бяха заложени точки, че в България би трябвало да се извършат всеобщо терористични актове. По-късно тези точки бяха махнати с помощта на включването на Ахмед Доган в управлението на придвижването.
Ролята на Ахмед Доган е позитивна?
В този смисъл ролята му е позитивна.
Хората, които правиха нападенията, радваха ли се на известност измежду мюсюлманското население, одобряваше ли то техните дейности - допускам, че Държавна сигурност е следила настроенията?
Не се одобряваха от множеството хора. В пресата нямаше огромен размер информация и се разпространяваха от уста на уста.
Формата на опозиция посредством гнет след началото на Възродителния развой беше ли предстояща от Държавна сигурност?
Беше предстояща и се бяхме подготвили. Имахме цялостен размер информация за техните дейности и задачата ни беше да ги предотвратим, а не да ги изчакваме да създадат нещо и по-късно да реагираме. Следствие на което имаме малко действителни провали от терористични актове. Най-голямото е атентатът на гара Буново, където в купето за майки и деца беше заложен гърмеж и починаха 7 души, измежду които и две деца.
Там нямахте ли предварителна информация?
Нямахме.
Финансирането им по какъв начин се осъществяваше – имахте ли данни за парични потоци от непознати страни?
Имахме информация, че турското консулство в Бургас интензивно работи по този въпрос.
Ветеринарният доктор Никола Николов (48 г.) и синът му Орлин (21 г.) от силистренското село Чернолик, Невен Асенов (24 г.) от близкото село Боил – това е триото, което стои зад гърмежите пред хотел „ Интернационал ” преди 30 години и отвличането на две деца. Какъв е техният профил и привличали ли са по някакъв метод вниманието на службите преди 8 юли 1987 година?
Бащата е партиен член, а брат му е бил ръководител на локалната партийна организация.
Т.е. хора, от които не се чакат сходни дейности?
Действително от тях не би трябвало да се чакат такива дейности, като се има поради, че Орлин е бил пратен да служи на границата, а също така е бил и комсомолски секретар. Смяната на имената е оказало извънредно негативно влияние върху техния светоглед. Преди това не са имали никакви прояви, дори са били в поддръжка на всички провеждани мероприятия.
Акцията им дълго ли е планувана?
Планирана е няколко месеца. Първо вършат опит да откраднат бронетранспортьор от поделението в село Болярово, където е служил Орлин, и с него цяла група от Чернолик да премине в Турция. Два дни преди вземането на деца за заложници качват на стоп чужденки за заложници. Те обаче са били по-едри девойки и е било преценено, че с тях мъчно ще извършат замисленото, поради което са ги свалили.
Някой знаел ли за това, което са подготвяли?
В селото са знаели, само че никой не е подал информация до нас.
Никола Николов за какво бяга единствено с единия си наследник, той има още двама?
Когато е трябвало да вземат бронетранспортьора, са били всичките дружно със брачната половинка му. След това обаче вземат решение майката и другите синове да останат в България, с цел да видят какво ще стане.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик
Как се доставят с гранати?
След като не съумяват да възпламенят бронетранспортьора, вземат половината от боекомплекта му.
Никой ли не е забелязал неналичието?
Никой, до момента в който не беше разнищен казусът.
Как са примамени похитените деца Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.)?
Спират с колата в Добрич и питат децата къде е бензиностанцията, с цел да заредят бензин. Децата се качат с тях, с цел да им покажат. По пътя Орлин им предлага да ги заведат до „ Златни пясъци ”. Децата желаят да отидат до „ Албена ”, само че им дават обещание да им подарят нож и златен пръстен и те се съгласяват.
Случайно ли са определени тъкмо тези деца?
Съвсем инцидентно.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик
Защо курортът „ Златни пясъци ” е определен за място, където да бъдат сложени настояванията?
Смятали са, че като огромен курорт ще им бъда обърнато най-голямо внимание от представители на Министерство на вътрешните работи, с които да открият контакт да слагат своите претенции – да стигнат до турската граница и да я минат с колата.
Каква е последователност на събитията, откакто децата към този момент са колата и са стигнали до „ Златни пясъци ”?
Първо минават по алеята пред хотел „ Интернационал ” и почват да хвърлят авансово готови позиви. В тях написа, че имат гранати и 20 кг гърмеж в багажника на колата. Исканията им са преминат в Турция, където ще освободят заложниците. Понеже никой не обръща внимание на позивите им, вземат решение да хвърлят три гранати в тревната повърхност. Хвърлят си също паспортите и скъсани български пари, крещейки, че желаят среща с върховен представител на Министерство на вътрешните работи. Около 15:30 ч. ни подадоха информация и дружно с ген. Станков се изнесохме в Районното ръководство на „ Златни пясъци ”, където беше основан щаб.
Как бяхте определен да преговаряте с похитителите?
Министърът на Министерство на вътрешните работи разпореди да намерим ген. Григор Шопов, който почиваше наоколо в станцията на Централен комитет на Българска комунистическа партия, и шефа на направление „ Терор ” ген. Сава Джендов, който пък се намираше в Бургас. Веднага намерихме ген. Шопов и той оглави щаба. Щабът реши аз да повеждам договарянията, което беше първото ми присъединяване в такава интервенция.
Как се осъществяваше връзката с похитителите?
С мегафон ги информирахме, че върховен представител на Министерство на вътрешните работи идва да беседва с тях. Отидох до колата и се показах, че съм заместник-началник на окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи във Варна, че съм без оръжие и съм претрупан да договарям с тях.
Какво желаеха от Вас?
Да им осигуря гладко да преминат граница с Турция и там освободят децата. В противоположен случай ще взривят колата, ще избият децата и доста други хора, защото имат 20 кг гърмеж.
Как установихте самоличността им, те сами ли се показаха?
Казаха, че са си изхвърлили паспортите в близост и ги намерихме. Децата си споделиха имената, проверихме в Добрич и се оказа, че родителите им ги търсят – отишли за самун, а пък ги няма.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик
Уплашени ли изглеждаха децата?
Не, за тях в началото това беше игра. Те схванаха сложността на обстановката, откакто видяха, че похитителите слагат претенции, хвърлят гранати, заключили са вратите.
На всяка цена да се спасят заложниците или непременно да се спрат похитителите към Турция - допускам, че е стоял подобен въпрос пред вас в щаба?
Стоеше подобен въпрос, само че главната задача, която се сложи, беше да се резервира животът на децата. Винаги, даже когато се отвлича аероплан, се знае, че се извършват настояванията на похитителите, до момента в който е допустимо, с цел да се избави животът на заложниците.
Затова им осигурихте кулоар до границата?
Решихме да позабавим нещата, до момента в който се организираме. Казахме им, че никоя страна не приема на своя територия терористи и би трябвало да осведомяваме министерството на външните работи на Турция, а посолството им да позволи по какъв метод можем да ги заведем в Турция, другояче никой няма да ги пусне да минат границата. Имахме проект да организираме среща с подправен турски дипломат, който да ги убеди да пуснат децата, а той ще ги заведе до границата.
Какви други разновидности се обсъждаха за неутрализирането на похитителите?
Първият вид беше да ги изведем от „ Златни пясъци ” в посока към Аладжа манастир, в региона на Дървения мост да създадем засада и там баретите да ги нападат. При договарянията обаче те настояха да минем през Варна, а не през Аладжа манастир.
Втората засада беше проведена на един мост над река Камчия след местността Пода по пътя за Бургас. Предтекстът беше, че там ще ги чакат майката на Орлин и майката на Никола. Те обаче стопираха надалеч от моста – на бензиностанцията на Старо Оряхово. Там изчакахме да се организира срещата с роднините им, само че резултатът беше негативен. Майките ги умоляваха, разплакаха се дамите, само че докторът, Орлин и Невен бяха непреклонни. Нахокаха ги и им споделиха – заминавайте си, ние продължаваме.
На бензиностанцията се задържахме дълго време и организирах житейски диалог с тях – какво работят, за какво са тръгнали. Николов показа, че има пчелин, продава мед, добре живее, само че промяната на имената го е извадила от равновесие и по тази причина са се решили на тази последна постъпка.
Бащата беше на високо интелектуално равнище, културен и интелигентен човек, приключил е ветеринарна медицина. Орлин също беше доста безсънен юноша. Невен беше по-ограничен като разсъдък. Той беше по-радикално надъхан. Предложих им да освободят децата, а аз да стана техен пленник и да продължат с мен. Те обаче споделиха – теб ще те прежалят, а децата са сигурен щит.
На това място трябваше да се срещата с подправения представител на турското посолство. Дегизировката обаче не беше добра и върнахме колата. Похитителите изгубиха самообладание и някъде към сред 3 и 4 ч. сутринта споделиха да тръгваме.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик
Успели сте да сложите подслушвателно устройство в колата?
Да аз го сложих. Слушахме ги непрекъснато и това ни помагаше доста.
Обсъждаха ли съществено да убият децата?
Действително имаха съществени немерения. Те си бяха приготвили и отрова. Ако стане нещо, първо да се отровят, само че да взривят колата. Има един забавен случай с гонене на коли, който наподобява на американските филми. Казахме им, че окръжният шеф на Бургас не позволява да минем през града, а през „ Меден рудник ”. Колоната от коли се водеше от кола на КАТ, след нея съм аз, зад мен са похитителите със силистренската „ Лада ” и още 5-6 коли на Министерство на вътрешните работи. Малко преди входа на Бургас силистренската кола зави по черен път и потегли към града. Колите зад нея направиха същото, а ние останахме последни.
Последва лудо препускане по черния път, подвигнаха се облаци от прахуляк. Силистренската кола влезе в Бургас и без да съблюдава знаци и светофари спряха точно зад Окръжния комитет на партията. Докато стигнем, към този момент се беше събрала навалица от любопитни, само че никой не се доближава до колата.
Изтичах до тях и започнаха да се карам за какво нарушават сделките. Виждам, че седящият на задната седалка Орлин е изпаднал в нервност и трепери. Каза, че не може да държи повече гранатите и ще ги изтърве, а децата са до него от двете му страни. Поиска вода, донесоха термос и татко му стартира да го полива. Вкарах си главата през прозореца и хванах ръцете на Орлин, тъй като щеше да изтърве гранатите. Когато се успокои, го пуснах, а татко му хвърли термоса на асфалт. Тълпата се разбяга, тъй като помислиха, че е хвърлил граната.
След като излязохме от Бургас се реализира срещата с „ турския консул ”. Проведоха диалог, като бащата и Орлин съвсем се бяха съгласили. Невен обаче отхвърли, сподели „ Това е клопка на Държавна сигурност, продължаваме с децата до границата ”.
Не беше безапелационен индивидът, който е бил в ролята на турския консул?
Беше доста безапелационен, само че Невен го разпозна като преводача на Тодор Живков, който е гледал по малкия екран. Качи ги съвсем принудително в колата. По пътя ги слушаме по какъв начин си приказват, че при още една клопка ще влязат в някой къмпинг и ще хвърлят гранати, с цел да избият повече хора. Залепиха се на 5-6 метра от нашата кола.
Спряхме в село Изгрев, с цел да си купим храна. Там по радиостанцията ме откри ген. Джендов и ми сподели на завой след селото е проведена засада, като бронетранспортьор е препречил пътя, а в близост са баретите.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик
Това е взето като решение след неуспеха с „ турския консул ”?
Точно по този начин. Казаха, че това е последната спирка и няма да ги пускаме повече, тъй като сме на 40 километра от границата. Тук ще се взема решение казусът, диалозите ще се водят до дупка, само че децата би трябвало да бъдат избавени. Това става някъде в следобедните часове на 9 юли, като бяха приготвени прожектори да водим договаряния цяла нощ. Един вертолет също се появи и започнаха да ги убеждават да се откажат и предадат.
Към диалозите с похитителите се причисли и командирът на баретите полковник Васил Велков, който се показа като шеф на районното ръководство на Мичурин, днешното Царево. Даде им храна и също се опита да ги разубеди.
Дръпнахме се настрани и Велков ми сподели, че е заложен гърмеж по ръба на шосето, където е спряна колата – на към 30 метра от бронетранспортьора. Планът беше той да бъде задействан, колата да се обърне и баретите да нападат. Отговорих на Велков, че този вид е изключен, тъй като похитителите държат в ръцете си гранати с извадени шплентове. Обърнем ли колата, те ще взривят гранатите и ще убият децата. А изрично беше казано, че животът на децата би трябвало да бъде избавен.
Велков ги убеждава може би половин час да се предадат. Похитителите ме потърсиха по радиостанцията и ми споделиха, че към този момент не могат да чакат и ще потеглят. Казах им, че ще се забележим в пъкъла, тъй като нищо не могат да създадат.
Те забелязали, че има междина сред бронетранспортьора и гората, през която да минат. Там обаче има оперативна кола, в която се блъскат, а по-късно се удрят и в бронетранспортьора. От удара силистренската „ Лада ” стартира да се връща обратно по инерция.
При конфликта Орлин изтърва гранатите, които се взривяват след няколко секунди. Видях по какъв начин колата се обви в облак от дим и стартира да гори. Задното стъкло на колата профуча край Велков и щеше да му откъсне главата.
Взривната вълна изхвърля Орлин и едното дете на задния похлупак, които потеглят към гората. Там обаче са баретите и те по-късно докараха Дарин и Орлин, който си беше глътнал езика. Другото момче беше скочило през прозореца.
Чакахме да се взриви колата, само че се оказа, че в нея няма 20 кг гърмеж, а единствено сандък с тухли. Половин час пламтя колата и изгоря. Никола Николов и Невен изгоряха в нея.
Те имали ли прелиминарен проект какво ще вършат в Турция, в случай че стигнат до такава степен - някой чакал ли ги, обещавал ли им е нещо?
Доколкото имам информация, не са имали сделка някой да ги чака.
Каква оценка получихте за вашите дейности?
Оценката беше добра, тъй като децата бяха живи.
Какво се случи с децата след това?
На Дарин му направиха интервенция на крачето, защото беше раздрано от парче от граната. Възстанови се, само че кракът му стана по-къс. И психическата контузия за двете деца.
Единственият оживял грабител Орлин е наказан на гибел. Справедливо ли е това наказване?
Не мога да осъждам, само че след този случай получихме информация, че са се отказали от всички планове за терористични актове. Орлин е младо момче, не мога да съм сигурен, че е заслужил смъртната присъда. Но трябваше да се реагира доста остро, с цел да се предупредят всички други, които възнамеряват да извършат такива терористични актове.
Цялото изявление със Сава Денев може да слушате в звуковия файл.
На 8 юли 1987 година Никола Николов (48 г.), синът му Орлин (21 г.) и Невен Асенов (24 г.), които са от силистренски села, качват в Добрич в синята си „ Лада ” Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.). Насочват се към курорта „ Златни пясъци ”, където хвърлят три гранати. Искат да доближат до Турция, като заплашват, че убият децата. След повече от денонощие договаряния и пътуванр развръзката настава край село Изгрев. Децата са избавени, а двама от терористите са мъртви. Единственият оживял по-късно е наказан на гибел.
Освен неповторимите фотоси Сава Денев споделя пред Дарик и историята на случая. По това време той е заместник-началник на окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи във Варна и избран като договарящ с похитителите.
Полковник Денев, опишете първо ситуацията в България в средата на 80-те години на предишния век.
Обстановката беше относително естествена. Проблемът беше с така наречен преименувани лица, които с напускането на страната оголиха икономическия фронт на страната и най-много работата в селското стопанство беше нарушена. България беше и в интернационална изолираност, защото другите страни не можаха да възприемат за нещо обикновено насилственото преименуване.
В средата на 80-те години стават редица терористични актове, осъществени от протурски националисти, наранени от Възродителния развой. Тяхната тактичност от кого е създадена и има ли сходства с националистическите и политическите групировки, които през 70-те и 80-те години правят редица терористични офанзиви в Ирландия, Испания, Италия, Германия?
Т. нар. Турско национално-освободително придвижване ползваше опита в интернационален проект. В първичния вид на тяхната стратегия бяха заложени точки, че в България би трябвало да се извършат всеобщо терористични актове. По-късно тези точки бяха махнати с помощта на включването на Ахмед Доган в управлението на придвижването.
Ролята на Ахмед Доган е позитивна?
В този смисъл ролята му е позитивна.
Хората, които правиха нападенията, радваха ли се на известност измежду мюсюлманското население, одобряваше ли то техните дейности - допускам, че Държавна сигурност е следила настроенията?
Не се одобряваха от множеството хора. В пресата нямаше огромен размер информация и се разпространяваха от уста на уста.
Формата на опозиция посредством гнет след началото на Възродителния развой беше ли предстояща от Държавна сигурност?
Беше предстояща и се бяхме подготвили. Имахме цялостен размер информация за техните дейности и задачата ни беше да ги предотвратим, а не да ги изчакваме да създадат нещо и по-късно да реагираме. Следствие на което имаме малко действителни провали от терористични актове. Най-голямото е атентатът на гара Буново, където в купето за майки и деца беше заложен гърмеж и починаха 7 души, измежду които и две деца.
Там нямахте ли предварителна информация?
Нямахме.
Финансирането им по какъв начин се осъществяваше – имахте ли данни за парични потоци от непознати страни?
Имахме информация, че турското консулство в Бургас интензивно работи по този въпрос.
Ветеринарният доктор Никола Николов (48 г.) и синът му Орлин (21 г.) от силистренското село Чернолик, Невен Асенов (24 г.) от близкото село Боил – това е триото, което стои зад гърмежите пред хотел „ Интернационал ” преди 30 години и отвличането на две деца. Какъв е техният профил и привличали ли са по някакъв метод вниманието на службите преди 8 юли 1987 година?
Бащата е партиен член, а брат му е бил ръководител на локалната партийна организация.
Т.е. хора, от които не се чакат сходни дейности?
Действително от тях не би трябвало да се чакат такива дейности, като се има поради, че Орлин е бил пратен да служи на границата, а също така е бил и комсомолски секретар. Смяната на имената е оказало извънредно негативно влияние върху техния светоглед. Преди това не са имали никакви прояви, дори са били в поддръжка на всички провеждани мероприятия.
Акцията им дълго ли е планувана?
Планирана е няколко месеца. Първо вършат опит да откраднат бронетранспортьор от поделението в село Болярово, където е служил Орлин, и с него цяла група от Чернолик да премине в Турция. Два дни преди вземането на деца за заложници качват на стоп чужденки за заложници. Те обаче са били по-едри девойки и е било преценено, че с тях мъчно ще извършат замисленото, поради което са ги свалили.
Някой знаел ли за това, което са подготвяли?
В селото са знаели, само че никой не е подал информация до нас.
Никола Николов за какво бяга единствено с единия си наследник, той има още двама?
Когато е трябвало да вземат бронетранспортьора, са били всичките дружно със брачната половинка му. След това обаче вземат решение майката и другите синове да останат в България, с цел да видят какво ще стане.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик Как се доставят с гранати?
След като не съумяват да възпламенят бронетранспортьора, вземат половината от боекомплекта му.
Никой ли не е забелязал неналичието?
Никой, до момента в който не беше разнищен казусът.
Как са примамени похитените деца Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.)?
Спират с колата в Добрич и питат децата къде е бензиностанцията, с цел да заредят бензин. Децата се качат с тях, с цел да им покажат. По пътя Орлин им предлага да ги заведат до „ Златни пясъци ”. Децата желаят да отидат до „ Албена ”, само че им дават обещание да им подарят нож и златен пръстен и те се съгласяват.
Случайно ли са определени тъкмо тези деца?
Съвсем инцидентно.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик Защо курортът „ Златни пясъци ” е определен за място, където да бъдат сложени настояванията?
Смятали са, че като огромен курорт ще им бъда обърнато най-голямо внимание от представители на Министерство на вътрешните работи, с които да открият контакт да слагат своите претенции – да стигнат до турската граница и да я минат с колата.
Каква е последователност на събитията, откакто децата към този момент са колата и са стигнали до „ Златни пясъци ”?
Първо минават по алеята пред хотел „ Интернационал ” и почват да хвърлят авансово готови позиви. В тях написа, че имат гранати и 20 кг гърмеж в багажника на колата. Исканията им са преминат в Турция, където ще освободят заложниците. Понеже никой не обръща внимание на позивите им, вземат решение да хвърлят три гранати в тревната повърхност. Хвърлят си също паспортите и скъсани български пари, крещейки, че желаят среща с върховен представител на Министерство на вътрешните работи. Около 15:30 ч. ни подадоха информация и дружно с ген. Станков се изнесохме в Районното ръководство на „ Златни пясъци ”, където беше основан щаб.
Как бяхте определен да преговаряте с похитителите?
Министърът на Министерство на вътрешните работи разпореди да намерим ген. Григор Шопов, който почиваше наоколо в станцията на Централен комитет на Българска комунистическа партия, и шефа на направление „ Терор ” ген. Сава Джендов, който пък се намираше в Бургас. Веднага намерихме ген. Шопов и той оглави щаба. Щабът реши аз да повеждам договарянията, което беше първото ми присъединяване в такава интервенция.
Как се осъществяваше връзката с похитителите?
С мегафон ги информирахме, че върховен представител на Министерство на вътрешните работи идва да беседва с тях. Отидох до колата и се показах, че съм заместник-началник на окръжното ръководство на Министерство на вътрешните работи във Варна, че съм без оръжие и съм претрупан да договарям с тях.
Какво желаеха от Вас?
Да им осигуря гладко да преминат граница с Турция и там освободят децата. В противоположен случай ще взривят колата, ще избият децата и доста други хора, защото имат 20 кг гърмеж.
Как установихте самоличността им, те сами ли се показаха?
Казаха, че са си изхвърлили паспортите в близост и ги намерихме. Децата си споделиха имената, проверихме в Добрич и се оказа, че родителите им ги търсят – отишли за самун, а пък ги няма.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик Уплашени ли изглеждаха децата?
Не, за тях в началото това беше игра. Те схванаха сложността на обстановката, откакто видяха, че похитителите слагат претенции, хвърлят гранати, заключили са вратите.
На всяка цена да се спасят заложниците или непременно да се спрат похитителите към Турция - допускам, че е стоял подобен въпрос пред вас в щаба?
Стоеше подобен въпрос, само че главната задача, която се сложи, беше да се резервира животът на децата. Винаги, даже когато се отвлича аероплан, се знае, че се извършват настояванията на похитителите, до момента в който е допустимо, с цел да се избави животът на заложниците.
Затова им осигурихте кулоар до границата?
Решихме да позабавим нещата, до момента в който се организираме. Казахме им, че никоя страна не приема на своя територия терористи и би трябвало да осведомяваме министерството на външните работи на Турция, а посолството им да позволи по какъв метод можем да ги заведем в Турция, другояче никой няма да ги пусне да минат границата. Имахме проект да организираме среща с подправен турски дипломат, който да ги убеди да пуснат децата, а той ще ги заведе до границата.
Какви други разновидности се обсъждаха за неутрализирането на похитителите?
Първият вид беше да ги изведем от „ Златни пясъци ” в посока към Аладжа манастир, в региона на Дървения мост да създадем засада и там баретите да ги нападат. При договарянията обаче те настояха да минем през Варна, а не през Аладжа манастир.
Втората засада беше проведена на един мост над река Камчия след местността Пода по пътя за Бургас. Предтекстът беше, че там ще ги чакат майката на Орлин и майката на Никола. Те обаче стопираха надалеч от моста – на бензиностанцията на Старо Оряхово. Там изчакахме да се организира срещата с роднините им, само че резултатът беше негативен. Майките ги умоляваха, разплакаха се дамите, само че докторът, Орлин и Невен бяха непреклонни. Нахокаха ги и им споделиха – заминавайте си, ние продължаваме.
На бензиностанцията се задържахме дълго време и организирах житейски диалог с тях – какво работят, за какво са тръгнали. Николов показа, че има пчелин, продава мед, добре живее, само че промяната на имената го е извадила от равновесие и по тази причина са се решили на тази последна постъпка.
Бащата беше на високо интелектуално равнище, културен и интелигентен човек, приключил е ветеринарна медицина. Орлин също беше доста безсънен юноша. Невен беше по-ограничен като разсъдък. Той беше по-радикално надъхан. Предложих им да освободят децата, а аз да стана техен пленник и да продължат с мен. Те обаче споделиха – теб ще те прежалят, а децата са сигурен щит.
На това място трябваше да се срещата с подправения представител на турското посолство. Дегизировката обаче не беше добра и върнахме колата. Похитителите изгубиха самообладание и някъде към сред 3 и 4 ч. сутринта споделиха да тръгваме.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик Успели сте да сложите подслушвателно устройство в колата?
Да аз го сложих. Слушахме ги непрекъснато и това ни помагаше доста.
Обсъждаха ли съществено да убият децата?
Действително имаха съществени немерения. Те си бяха приготвили и отрова. Ако стане нещо, първо да се отровят, само че да взривят колата. Има един забавен случай с гонене на коли, който наподобява на американските филми. Казахме им, че окръжният шеф на Бургас не позволява да минем през града, а през „ Меден рудник ”. Колоната от коли се водеше от кола на КАТ, след нея съм аз, зад мен са похитителите със силистренската „ Лада ” и още 5-6 коли на Министерство на вътрешните работи. Малко преди входа на Бургас силистренската кола зави по черен път и потегли към града. Колите зад нея направиха същото, а ние останахме последни.
Последва лудо препускане по черния път, подвигнаха се облаци от прахуляк. Силистренската кола влезе в Бургас и без да съблюдава знаци и светофари спряха точно зад Окръжния комитет на партията. Докато стигнем, към този момент се беше събрала навалица от любопитни, само че никой не се доближава до колата.
Изтичах до тях и започнаха да се карам за какво нарушават сделките. Виждам, че седящият на задната седалка Орлин е изпаднал в нервност и трепери. Каза, че не може да държи повече гранатите и ще ги изтърве, а децата са до него от двете му страни. Поиска вода, донесоха термос и татко му стартира да го полива. Вкарах си главата през прозореца и хванах ръцете на Орлин, тъй като щеше да изтърве гранатите. Когато се успокои, го пуснах, а татко му хвърли термоса на асфалт. Тълпата се разбяга, тъй като помислиха, че е хвърлил граната.
След като излязохме от Бургас се реализира срещата с „ турския консул ”. Проведоха диалог, като бащата и Орлин съвсем се бяха съгласили. Невен обаче отхвърли, сподели „ Това е клопка на Държавна сигурност, продължаваме с децата до границата ”.
Не беше безапелационен индивидът, който е бил в ролята на турския консул?
Беше доста безапелационен, само че Невен го разпозна като преводача на Тодор Живков, който е гледал по малкия екран. Качи ги съвсем принудително в колата. По пътя ги слушаме по какъв начин си приказват, че при още една клопка ще влязат в някой къмпинг и ще хвърлят гранати, с цел да избият повече хора. Залепиха се на 5-6 метра от нашата кола.
Спряхме в село Изгрев, с цел да си купим храна. Там по радиостанцията ме откри ген. Джендов и ми сподели на завой след селото е проведена засада, като бронетранспортьор е препречил пътя, а в близост са баретите.
Снимки: персонален списък на Сава Денев, възложен само на Дарик Това е взето като решение след неуспеха с „ турския консул ”?
Точно по този начин. Казаха, че това е последната спирка и няма да ги пускаме повече, тъй като сме на 40 километра от границата. Тук ще се взема решение казусът, диалозите ще се водят до дупка, само че децата би трябвало да бъдат избавени. Това става някъде в следобедните часове на 9 юли, като бяха приготвени прожектори да водим договаряния цяла нощ. Един вертолет също се появи и започнаха да ги убеждават да се откажат и предадат.
Към диалозите с похитителите се причисли и командирът на баретите полковник Васил Велков, който се показа като шеф на районното ръководство на Мичурин, днешното Царево. Даде им храна и също се опита да ги разубеди.
Дръпнахме се настрани и Велков ми сподели, че е заложен гърмеж по ръба на шосето, където е спряна колата – на към 30 метра от бронетранспортьора. Планът беше той да бъде задействан, колата да се обърне и баретите да нападат. Отговорих на Велков, че този вид е изключен, тъй като похитителите държат в ръцете си гранати с извадени шплентове. Обърнем ли колата, те ще взривят гранатите и ще убият децата. А изрично беше казано, че животът на децата би трябвало да бъде избавен.
Велков ги убеждава може би половин час да се предадат. Похитителите ме потърсиха по радиостанцията и ми споделиха, че към този момент не могат да чакат и ще потеглят. Казах им, че ще се забележим в пъкъла, тъй като нищо не могат да създадат.
Те забелязали, че има междина сред бронетранспортьора и гората, през която да минат. Там обаче има оперативна кола, в която се блъскат, а по-късно се удрят и в бронетранспортьора. От удара силистренската „ Лада ” стартира да се връща обратно по инерция.
При конфликта Орлин изтърва гранатите, които се взривяват след няколко секунди. Видях по какъв начин колата се обви в облак от дим и стартира да гори. Задното стъкло на колата профуча край Велков и щеше да му откъсне главата.
Взривната вълна изхвърля Орлин и едното дете на задния похлупак, които потеглят към гората. Там обаче са баретите и те по-късно докараха Дарин и Орлин, който си беше глътнал езика. Другото момче беше скочило през прозореца.
Чакахме да се взриви колата, само че се оказа, че в нея няма 20 кг гърмеж, а единствено сандък с тухли. Половин час пламтя колата и изгоря. Никола Николов и Невен изгоряха в нея.
Те имали ли прелиминарен проект какво ще вършат в Турция, в случай че стигнат до такава степен - някой чакал ли ги, обещавал ли им е нещо?
Доколкото имам информация, не са имали сделка някой да ги чака.
Каква оценка получихте за вашите дейности?
Оценката беше добра, тъй като децата бяха живи.
Какво се случи с децата след това?
На Дарин му направиха интервенция на крачето, защото беше раздрано от парче от граната. Възстанови се, само че кракът му стана по-къс. И психическата контузия за двете деца.
Единственият оживял грабител Орлин е наказан на гибел. Справедливо ли е това наказване?
Не мога да осъждам, само че след този случай получихме информация, че са се отказали от всички планове за терористични актове. Орлин е младо момче, не мога да съм сигурен, че е заслужил смъртната присъда. Но трябваше да се реагира доста остро, с цел да се предупредят всички други, които възнамеряват да извършат такива терористични актове.
Цялото изявление със Сава Денев може да слушате в звуковия файл.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ