Саудитска Арабия, едно от най-сухите места в света, постигна нещо

...
Саудитска Арабия, едно от най-сухите места в света, постигна нещо
Коментари Харесай

Как Саудитска Арабия накара и пустинята да цъфти


Саудитска Арабия, едно от най-сухите места в света, реализира нещо необикновено - накара даже пустинята да разцъфти. Как стана това и кои са факторите, които способстваха за благосъстоянието и възхода на тази страна?

 

е едно от най-сухите места в света. Въпреки това страната през днешния ден съумява значително сама да създава нужните ѝ хранителни артикули и даже да изнася огромни количества жито, плодове и млечни творби. А сателитни фотоси демонстрират, че посред пустинята в северната част на Саудитска Арабия има тучни зелени полета с буйна растителност на огромна повърхност. Също по този начин явно е, че те не са зародили по натурален метод. Как е допустимо това?

През 70-те години Саудитска Арабия стартира да развива така наречен пустинно земеделие, за което употребява дребното налични водни източници в страната. Тя е без реки и езера, няма и области с богата естествена растителност, защото преваляванията са нищожни или въобще липсват, написа " Нешънъл Джиографик ". Изданието изяснява, че през вековете саудитците са успявали да задоволяват главните си потребности посредством оазиси, а по-късно и посредством съоръжения за обезсоляване на вода. Но някои по-нови планове и промени в пустинята в това време са нараснали доста потребностите от воден запас.

Под напън от петролната рецесия

За началото на пустинното земеделие в Саудитска Арабия, сложено през 1973 година, написа и " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " в обширна публикация. Тогава, поради, арабските страни лимитират производството си на нефт. Идеята е била западните страни да бъдат подложени на напън поради поддръжката, която оказват на Израел. В резултат от това цената на петрола се покачва от 3 щатски $ за барел (около 159 литра) до 12 $.

Саудитска Арабия се страхувала от възможни ответни ограничения от страна на Запада поради внезапния скок на петролните цени. А по това време тя към момента била мощно подвластна от вноса на хранителни артикули от други страни. Тогава държавното управление в Рияд сложило началото на огромна стратегия за продоволствено самозадоволяване. Селското стопанство било подкрепено с великодушни дотации, а фермерите получили позволение да употребяват запасите от подпочвени води на Кралството.

От вносител на храни към експортьор
Редакцията предлага
Започнало построяването на стотици изкуствени системи за напояване. Само сред 1990 година и 2015 година, да вземем за пример, във Уади ас Сирхан - изсъхнал северен регион, близо до границата с Йордания - точно по този метод били усвоени над 1000 кв. километра земеделска земя. Площ, по-голяма от тази на която се простира немската столица Берлин. 

Обработването на сухите и пустинни земи станало допустимо само посредством употребата на подпочвените води. При това част от тях се изпомпвали на повърхността от 1 км. дълбочина. Напояването ставало с големи автоматизирани мобилни системи за разпространяване на водата. Обикновено те обхващали пространство от няколкостотин метра, само че достигали и до диаметър от 3 километра. 

Така през 80-те години на предишния век страната последователно се трансформирала от вносител на храни в експортьор. Дори станала шестият в света експортьор на пшеница. Днес Рияд изнася обилни количества зърнени култури, зеленчуци, плодове и млечни артикули.

" Камилите не летят, пустините не цъфтят "

Водата, тъкмо както и петролът, е невъзобновяем запас. Тази, която се употребява за напояване, е от остарели ресурси на повече от 30 000 години. Хидролозите я назовават " палео вода " или " вода от Ледниковия интервал ". Заради дребното количество превалявания на процедура тя не се възобновява. Според отчет на Организация на обединените нации, от 1980-те години до през днешния ден равнището на подпочвените води в някои региони на света е спадало с до 6 метра годишно.

Още през 1990-те години първите водни кладенци в Саудитска Арабия стартират да пресъхват или да дават само солена вода. Правителството в Рияд реагира, като понижава сензитивно дотациите за зърно. Това обаче не довело до стремежи резултат, а водното ползване не отбелязало сериозен спад. Причината била повишеното развъждане на зеленчуци, както и фуражи за животните.

Държавните дотации за напояване на пустинята де факто довели до голямо разхищаване на запаси, се твърди в отчет от 2004 година, който е озаглавен " Камилите не летят, пустините не цъфтят ". Негов създател е Ели Елхадж, някогашен ръководещ шеф на Арабската национална банка. Същата политика на водна употреба траяла и през 80-те и 90-те години. Прекратяването на дотациите се забавило заради опозиция от страна на ръководещите елити, които в продължение на десетилетия печелели положителни пари от пустинното земеделие.  

Едва през 2008 година саудитското държавно управление поставя завършек на тази политика за употреба на водата и основава проект по какъв начин дефинитивно да прекрати производството на пшеница. А през 2015 година афишира и решение за последователното прекъсване на производството на фуражи.

" Износ " на проблемите в чужбина

Решенията на саудитските проблеми обаче на процедура се „ изнасят “ в чужбина. Това е сенчестата страна на саудитския взрив в земеделието. Пример за това е компанията Almarai - един от най-големите саудитски производители на храни и измежду най-големите международни производители на мляко и млечни творби. Компанията реализира това, като наема или купува обработваеми площи в други елементи на света. През 2014 година групата придобива към 40 кв. км. земеделска земя в окръг Ла Пас, Аризона. След това земеделието там изцяло трансформира своя темперамент и се приспособява към произвеждане на фураж за експорт в Саудитска Арабия.

Люцерната последователно става главната просвета в земите на саудитската компания в Аризона. Това се реализира още веднъж с помощта на изпомпване на подпочвените води. Затова проблемите се придвижват и към. Заради спадналите равнища на подпочвените води доста от старите американски ферми през днешния ден са принудени да задълбочат съществуващите кладенци или да построяват напълно нови. А това е добър образец по какъв начин в глобализирания свят проблемите постоянно се демонстрират не там, където са основани.

****

Разгледайте и тази снимкова изложба на Дъждовни води:

Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР