Американската мечта се превърна в американски кошмар
Сътресенията от 60-те година на XX век се върнаха в Съединени американски щати, само че този път политическата и обществена поляризация необратимо раздират демократичната тъкан на американското общество. Институционалната нефункционалност и обществените медии са на път да трансфорат демокрацията в призрачен сън. Една политическа система, която няма принадлежности да сплоти народа и е неспособна да обезпечи успокоение по време на стихии. Разделението е на всички места и изключително визира най-важните места: президентът е подпалвач, а не примирител, той даже не знае по какъв начин да се бори с вируси, само че е движимост в битката със своите съграждани; Конгресът е некадърен да позволи дребни разногласия, а камо ли съществени проблеми.
Бунтовете в американските градове след бруталните убийства на Бреона Тейлър в Луисвил през март и Джордж Флойд в Минеаполис през май от ръцете на полицията са единствено спусъка на едно многокалибрено оръжие, което евентуално в никакъв случай няма да бъде подложено на утилизация. " Бунтът е езикът на тези, които не са чути ", споделя Мартин Лутър Кинг две години преди убийството му в една епоха, в която различията се измерваха с патрони и кръв - убийствата на Джон Кенеди, Малкълм Екс и Робърт Кенеди, протестите, вътрешният тероризъм и войната във Виетнам. И през днешния ден американците не престават да заобикалят сянката си, отхвърлят расизма и убеждават, че имат една фантазия - американската фантазия. Но този път Малкълм Екс може би е прав: " Ние не виждаме никаква американска фантазия. Ние претърпяваме единствено американски призрачен сън ". Да, кошмарът от неналичието на лидер със светла визия за бъдещето на една страна, в която свободата посредством принуждение е привилегия единствено на белите, които владеят политическия език.
Съединени американски щати са на ръба на война и извънредно доста се нуждаят от водача, който нямат. Един президент, който в действителност желае мир. И Доналд Тръмп евентуално не е този водач. Той е политически подпалвач и политически талант, който знае доста добре по какъв начин да манипулира дълбокото разделяне на американското общество. Той е популист, който предлага елементарни и неработещи решения на комплицирани проблеми, а в това време експлоатира гнева, налива масло в огъня и се надява да употребява огромния пожар, с цел да бъде избран отново.
Тръмп реалокира цифровото разделяне в действителността. Лекомислените и непоследователни дейности на американската администрация (над 100 000 умряли от ковид, срив на стопанската система, кавги със съдружници и овакантяване на основни интернационалните договори) водят единствено към веднъж, а точно нестабилно бъдеще. Това се случва и по улиците на Съединени американски щати, където витае несигурността и законът на джунглата се трансформира във господство на закона.
" Спасителят " Тръмп през последните дни сподели, че повече не може да базира предизборната си акция на икономическите достижения и заради тази причина избра риториката на Джордж Уолъс и Ричард Никсън от 1968 година " закон и ред ", само че в своя властническа версия. Той загатна за тази версия със опасността да хвърли армията, употребявайки Закона за потушаване на въстания от 1807 година (Законът е задействан по-малко от 20 пъти в историята на Съединени американски щати и за последно това е направено при Джордж Буш през 1992 година по отношение на огромните протести в Лос Анджелис след побоя над Родни Кинг), макар че дни по-рано се скри в бункера на Белия дом от личния си народ, а след това се появи като " същински " главнокомандващ с потреблението на Националната армия за пречистване на стачкуващите, с цел да театралничи за фотография с Библия в ръка пред църквата " Сейнт Джордж ". Тръмп евентуално няма да повтори триумфа на Никсън през 1968 година, тъй като той не схваща този триумф. Никсън обещаваше освен ред, само че и мир в страната и чужбина. Днешният американски президент предлага единствено спор и никакъв път за излизане, тъй като той е самата причина за огромна част от ескалиралото в американското общество напрежение. Още през 2016 година Тръмп се описваше като " претендент на закона и реда ", когато Съединени американски щати продължаваха да търсят отговори на същите въпроси - полицейския произвол и афроамериканците.
" Ние би трябвало да поддържаме закона и реда на най-високо равнище или ще престанем да имаме страна ", предизвести той по време на предизборната си акция през 2016 година
Тръмп може да потърси и исторически паралели с 1920 година, когато Съединени американски щати бяха обхванати от смъртоносна пандемия, стопански срив и принуждение на расова основа, когато Уорън Хардинг от Републиканската партия нанася най-голямото проваляне на демократите в историята на президентските избори. Въпреки това Хардинг влиза в историята като един от слабите президенти на Съединени американски щати, накъдето се е запътил самият Доналд Тръмп, повличайки със себе си и Републиканската партия.
Кандидатът на демократите за президент на Съединени американски щати Джо Байдън, който не е най-качественият избор, само че има по-голяма възможност да се обкръжи от трезвомислещи съветници, е прав с предизвестието си, че Съединени американски щати са на значим кръстопът в историята на фона на определяния от демократи " фашистки " и " диктаторски " език на жителя на Белия дом. За разлика от Тръмп, който дефинира всички протестиращи за нарушители, демократите разграничават мирните митинги от мародерите. Но демократите не са същинският коректив и те са част от казуса.
Когато Съединени американски щати прокараха Закона за гражданските права през 1964 година, това стана с гласовете на републиканците и с подписа на президент от Демократическата партия. Този компромис избави страната, само че постави завършек на политическата система и сложи началото на политическата поляризация. Идеологическите и демографски разлики сред Демократическата партия и Републиканската партия в никакъв случай не са били толкоз огромни. Те сковават Конгреса в моменти, когато би трябвало да се намеси за усмиряване на спорове и обществено разделяне. Това е подсилено и от софтуерната и медийна промяна. Социалните мрежи се трансфораха в разплодник на дезинформация и безкрайни словесни войни, предизвиквани и благодарение на ботовете. Експертизата се подлага на подозрение. Повече от 70% от американците употребяват минимум една обществена медия, което на процедура значи, че болшинството американци са онлайн. Колкото повече хората стоят в обществените мрежи, толкоз е по-голяма вероятността разделянето да се задълбочи. Отделно мрежите са пристрастяващи. На фона на това обичайните медии, които се разделят идеологически, търсят нападателни способи за прекъсване загубата на публика.
" Има прекалено много неща, които не желаеме да знаем за себе си ", написа Джеймс Болдуин. Но в ерата на технологиите американците виждат освен какви са и кои са техните водачи, а и сериозните пробойни в системата. Когато политическата система на една страна се провали, проваля се и механизмът за разрешаване на проблемите. Днес Съединени американски щати са в толкоз неприятно положение, тъй като най-големите проблеми не престават да се натрупат и остават неразрешени.
Много постоянно основните моменти в историята са белязани с принуждение. Американската гражданска война е извоювана с принуждение. Френската гражданска война е извоювана с принуждение. Придружените с принуждение безредици в Съединени американски щати могат да се трансфорат в катализатор на фундаментална смяна, само че в каква посока...
Бунтовете в американските градове след бруталните убийства на Бреона Тейлър в Луисвил през март и Джордж Флойд в Минеаполис през май от ръцете на полицията са единствено спусъка на едно многокалибрено оръжие, което евентуално в никакъв случай няма да бъде подложено на утилизация. " Бунтът е езикът на тези, които не са чути ", споделя Мартин Лутър Кинг две години преди убийството му в една епоха, в която различията се измерваха с патрони и кръв - убийствата на Джон Кенеди, Малкълм Екс и Робърт Кенеди, протестите, вътрешният тероризъм и войната във Виетнам. И през днешния ден американците не престават да заобикалят сянката си, отхвърлят расизма и убеждават, че имат една фантазия - американската фантазия. Но този път Малкълм Екс може би е прав: " Ние не виждаме никаква американска фантазия. Ние претърпяваме единствено американски призрачен сън ". Да, кошмарът от неналичието на лидер със светла визия за бъдещето на една страна, в която свободата посредством принуждение е привилегия единствено на белите, които владеят политическия език.
Съединени американски щати са на ръба на война и извънредно доста се нуждаят от водача, който нямат. Един президент, който в действителност желае мир. И Доналд Тръмп евентуално не е този водач. Той е политически подпалвач и политически талант, който знае доста добре по какъв начин да манипулира дълбокото разделяне на американското общество. Той е популист, който предлага елементарни и неработещи решения на комплицирани проблеми, а в това време експлоатира гнева, налива масло в огъня и се надява да употребява огромния пожар, с цел да бъде избран отново.
Тръмп реалокира цифровото разделяне в действителността. Лекомислените и непоследователни дейности на американската администрация (над 100 000 умряли от ковид, срив на стопанската система, кавги със съдружници и овакантяване на основни интернационалните договори) водят единствено към веднъж, а точно нестабилно бъдеще. Това се случва и по улиците на Съединени американски щати, където витае несигурността и законът на джунглата се трансформира във господство на закона.
" Спасителят " Тръмп през последните дни сподели, че повече не може да базира предизборната си акция на икономическите достижения и заради тази причина избра риториката на Джордж Уолъс и Ричард Никсън от 1968 година " закон и ред ", само че в своя властническа версия. Той загатна за тази версия със опасността да хвърли армията, употребявайки Закона за потушаване на въстания от 1807 година (Законът е задействан по-малко от 20 пъти в историята на Съединени американски щати и за последно това е направено при Джордж Буш през 1992 година по отношение на огромните протести в Лос Анджелис след побоя над Родни Кинг), макар че дни по-рано се скри в бункера на Белия дом от личния си народ, а след това се появи като " същински " главнокомандващ с потреблението на Националната армия за пречистване на стачкуващите, с цел да театралничи за фотография с Библия в ръка пред църквата " Сейнт Джордж ". Тръмп евентуално няма да повтори триумфа на Никсън през 1968 година, тъй като той не схваща този триумф. Никсън обещаваше освен ред, само че и мир в страната и чужбина. Днешният американски президент предлага единствено спор и никакъв път за излизане, тъй като той е самата причина за огромна част от ескалиралото в американското общество напрежение. Още през 2016 година Тръмп се описваше като " претендент на закона и реда ", когато Съединени американски щати продължаваха да търсят отговори на същите въпроси - полицейския произвол и афроамериканците.
" Ние би трябвало да поддържаме закона и реда на най-високо равнище или ще престанем да имаме страна ", предизвести той по време на предизборната си акция през 2016 година
Тръмп може да потърси и исторически паралели с 1920 година, когато Съединени американски щати бяха обхванати от смъртоносна пандемия, стопански срив и принуждение на расова основа, когато Уорън Хардинг от Републиканската партия нанася най-голямото проваляне на демократите в историята на президентските избори. Въпреки това Хардинг влиза в историята като един от слабите президенти на Съединени американски щати, накъдето се е запътил самият Доналд Тръмп, повличайки със себе си и Републиканската партия.
Кандидатът на демократите за президент на Съединени американски щати Джо Байдън, който не е най-качественият избор, само че има по-голяма възможност да се обкръжи от трезвомислещи съветници, е прав с предизвестието си, че Съединени американски щати са на значим кръстопът в историята на фона на определяния от демократи " фашистки " и " диктаторски " език на жителя на Белия дом. За разлика от Тръмп, който дефинира всички протестиращи за нарушители, демократите разграничават мирните митинги от мародерите. Но демократите не са същинският коректив и те са част от казуса.
Когато Съединени американски щати прокараха Закона за гражданските права през 1964 година, това стана с гласовете на републиканците и с подписа на президент от Демократическата партия. Този компромис избави страната, само че постави завършек на политическата система и сложи началото на политическата поляризация. Идеологическите и демографски разлики сред Демократическата партия и Републиканската партия в никакъв случай не са били толкоз огромни. Те сковават Конгреса в моменти, когато би трябвало да се намеси за усмиряване на спорове и обществено разделяне. Това е подсилено и от софтуерната и медийна промяна. Социалните мрежи се трансфораха в разплодник на дезинформация и безкрайни словесни войни, предизвиквани и благодарение на ботовете. Експертизата се подлага на подозрение. Повече от 70% от американците употребяват минимум една обществена медия, което на процедура значи, че болшинството американци са онлайн. Колкото повече хората стоят в обществените мрежи, толкоз е по-голяма вероятността разделянето да се задълбочи. Отделно мрежите са пристрастяващи. На фона на това обичайните медии, които се разделят идеологически, търсят нападателни способи за прекъсване загубата на публика.
" Има прекалено много неща, които не желаеме да знаем за себе си ", написа Джеймс Болдуин. Но в ерата на технологиите американците виждат освен какви са и кои са техните водачи, а и сериозните пробойни в системата. Когато политическата система на една страна се провали, проваля се и механизмът за разрешаване на проблемите. Днес Съединени американски щати са в толкоз неприятно положение, тъй като най-големите проблеми не престават да се натрупат и остават неразрешени.
Много постоянно основните моменти в историята са белязани с принуждение. Американската гражданска война е извоювана с принуждение. Френската гражданска война е извоювана с принуждение. Придружените с принуждение безредици в Съединени американски щати могат да се трансфорат в катализатор на фундаментална смяна, само че в каква посока...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ