Великите европейци - Ролинг стоунс, втора част
„ Сатисфекшън ” - с тази ария за Ролинг Стоунс започва…..не, не всичко, а единствено международната популярност, която ги застига през 1965-та, три години, откакто се появяват на музикалната сцена. Истинското начало на Стоунс обаче май е не през 62-ра, а през 50-та, когато в Дартфорд, графство Кент, две момчета се срещат в началното учебно заведение. Мик Джагър и Кийт Ричардс са деца на фамилии от ниските равнища на английската междинна класа.
От дребен Мик се интересува от пеене повече от всичко друго, захласва се по Мъди Уотърс, Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и другите огромни американски блус и рок-енд-рол музиканти. Кийт Ричардс пък получава първата си китара и уроци от дядо си, който е джаз музикант със личен оркестър. Той му пуска Луис Арстронг, Били Холидей, Дюк Елингтън и Скот Мур, първият китарен кумир на момчето. Мик и Кийт са 4 години дружно в учебно заведение, само че се изгубват, когато Ричардс сменят квартала. Намират се още веднъж през 61-ва на гаровия перон в Дартфорд. Някои през днешния ден считат, че там би трябвало да се вдигне статуя, която да увековечи момента, само че тогава Джагър просто носи куп албуми под мишница, двамата ги преглеждат и се оказва, че си падат по една и съща музика. На всичкото от горната страна, Мик към този момент има момчешка група и кани приятеля си в нея. През март 62-ра двамата отиват в лондонския Ийлинг джаз клуб, където срещат ориста си - Брайън Джоунс. С него, басиста Бил Уаймън, барабаниста Чарли Уотс и пианиста Йън Стюарт, те основават Ролинг Стоунс.
Стоунс, Кажи ми
Tell me – това е първата лична комбинация на Джагър/Ричардс, която Стоунс записват на дребна плоча през 1964. Дотогава те пеят непознати части, към този момент са известни като блусари в лондонските клубове, само че бавят старта със личните композиции. За това обаче упорства Олдъм, пресметнал, че по този начин всички ще получават доста повече пари. Той ги притиска и даже един ден довежда в студиото Ленън и Маккартни, за обмяна на опит. Те най-сетне се вземат решение и в следствие се появява Tell me, парче, което обаче още не звучи напълно като същинските Ролинг Стоунс. Критикът Ричи Унтърбъргър го назовава „ по-скоро поп-рок балада ” и споделя: „ Когато Джагър/Ричардс започнаха да пишат песни дружно, те не бяха извлечени от блуса, само че постоянно бяха мудни и изненадващо красиви ”. Това се дължи на обстоятелството, че двамата действително не знаят от кое място да подхванат нещата, с цел да стигнат до себе си. Един ден Олдъм ги затваря в кухнята и ги заплашва, че няма да ги пусне, до момента в който не напишат ария. И им споделя каква тъкмо я желае: „ Искам ария с тухлени стени към нея, високи прозорци и никакъв секс ”. Така се ражда баладата As tears go by, „ Както сълзите се стичат ”. Те я дават на певицата Мариане Фейтфул, гадже на Мик, и с нея тя доближава 9 място в английската ранглиста. В тяхното осъществяване след това пък песента става огромен шлагер в Щатите. Така или другояче, това още не е напълно същинският Стоунс. По този мотив Мик Джагър споделя: „ В оня интервал бяхме доста поп насочени – не седяхме да слушаме Мъди Уотърс, слушахме всичко. Кийт и аз влязохме в рутината за такива мелодии, направени за 10 минути. Мисля, че ги приемахме малко на смях, като интервал на чиракуване ”. Да, бе, чиракуване – знаете ли колцина музикални гении биха желали да бъдат чираци като тези двамата…..
Стоунс, Както сълзите се стичат
Първата публична изява на Ролинг Стоунс е през юли 62-ра в „ Марки клъб ”, Лондон. После те за осем месеца усядат в „ Краудеди ”, където към този момент ги открива Олдъм и незабавно стартира да се разпорежда. Според него съставът на групата е прекомерно огромен, а пухкавият и добросърдечен пианист Йън Стюарт не дава отговор на имиджа, тъй че той се отдръпва в сянка, без да напуща. Олдъм урежда за Стоунс контракт със звукозаписната компания „ Дека рекърдс ”. Тя одеве се е провалила в опит да притегли „ Бийтълс ” и взема решение да подкрепи техните „ съперници ”, като им дава доста положителни условия, в това число собствеността върху мастър копието. С „ Дека ” момчетата имат и голяма независимост по повод времето на записите, за разлика от тежките условия, които ЕМИ слага на „ Бийтълс ”. Първият сингъл на Стоунс излиза през лятото на 63-та, с песента на Чък Бери Come on. Тя доближава 21 място в английската ранглиста за сингли, а след това Стоунс потеглят на първо английско турне като подгряваща група за гостуващите американски звезди Бо Дидли, Литъл Ричард, Евърли брадърс. В началото на 64-та излиза и първият им албум, озаглавен The Rolling Stones. Три месеца той оглавява английската ранглиста за албуми, в Австралия стои на върха цяла година, а американската му версия е на 11 позиция в класацията Билборд 200. Лека бавно нервността по тези звучно търкалящи се камъни стартира да придобива в действителност планетарни мащаби.
Стоунс, Искам да върша обич с теб
Песни като „ Искам да върша обич с теб ”, „ Честно, ще го направя ” и много други от първия албум на Стоунс докарват тълпите до същински бяс. И то освен общоприетите тълпи девойки, които изпадат в нервност и замерят групата с гащички, а и тълпи момчета, чиято възбуденост минава в експанзия. Паметен остава концертът в залата Winter gardens, Блякпул. Там пощръклелите почитатели първо трошат лампите, след това се качват на сцената и чупят пианото „ Стенуей ”, а най-после се сбиват свиреп, вследствие на което 50 души са настанени в болница. Това не е нито първият, нито единственият сходен случай – постоянно още с появяването на Стоунс пристрастеностите се разпалват до там, че би трябвало да се анулира самия концерт. Такива вълнения стават непрекъснато и по време на първото им американско турне, част от така нареченото „ английско музикално настъпление в Съединени американски щати ” през 1964. Когато по време на турнето момчетата са поканени в фамозното шоу на Ед Съливан, той първо им се подиграва за прическите и театралното им държание, а след това даже декларира, че поради проблемите с публиката, които провокират на концертите си, в никакъв случай повече няма да ги кани. Ед Съливан е неприятен оракул, през годините по-късно той ги кани още доста пъти, макар че те не престават да се държат нахакано и да не им пука за такива като него, може би тъй като прелестно знаят, че времето е на тяхна страна. И даже оповестяват това в едноименната си ария от втория албум, наименуван също по този начин простичко като първия - The Rolling Stones 2.
Стоунс, Времето е на моя страна
Музикантите от Ролинг Стоунс обаче не просто умишлено построяват и поддържат скандалния си имидж на неприятни момчета. Нали се сещате, не е допустимо да правиш това толкоз дълго и съвършено, в случай че не е част от природата ти. Така че безкрайните любовни афери, проблемите с алкохола, арестите за опиати, побоищата и даже гибелта, са неизменима част от общия живот на групата, доколкото всеки от момчетата в нея е претрупан със своите човешки пристрастености и недостатъци. Първият в действителност голям потрес за всички обаче е гибелта на Брайън Джоунс през 1969. Джоунс не просто е създател, а е сложен музикант и водеща фигура в групата. Той е слайд китарист, само че свири също на темп и соло китари, хармоника, пиано, орган, маримба, ситар, всевъзможни дървени дудуци, саксофон, обой и други принадлежности. Двамата с Кийт Ричардс измислят оня неповторим китарен жанр на Ролинг Стоунс, който Ричардс назовава „ античното изкуство на тъкането ” и значи преплитането на звуците от темп и соло китарата, които свирят партиите си по едно и също време. Басистът Бил Уаймън споделя за Джоунс: „ Той направи групата. Той подбра членовете. Той измисли името. Той избираше музиката, която свирехме. Той правеше концертите. Той беше доста авторитетен, доста значим, доста образован – и след това постепенно стартира да губи това, просто го пропиля и взриви всичко ”. Егоистичен красавец, любим на дамите и фен на опиатите, Брайън Джоунс последователно затъва в грандомания и мечти, до момента в който през юли 1969 го намират надрусан, пийнал и мъртъв на дъното на басейна му. Месец преди този момент Мик Джагър, Кийт Ричардс и Чарли Уотс го посещават и му споделят, че групата Ролинг Стоунс, която Брайън Джоунс образува преди 7 години, ще продължи към този момент без него. И тя в действителност продължава.
Стоунс, Без очаквания
От дребен Мик се интересува от пеене повече от всичко друго, захласва се по Мъди Уотърс, Чък Бери, Литъл Ричард, Бо Дидли и другите огромни американски блус и рок-енд-рол музиканти. Кийт Ричардс пък получава първата си китара и уроци от дядо си, който е джаз музикант със личен оркестър. Той му пуска Луис Арстронг, Били Холидей, Дюк Елингтън и Скот Мур, първият китарен кумир на момчето. Мик и Кийт са 4 години дружно в учебно заведение, само че се изгубват, когато Ричардс сменят квартала. Намират се още веднъж през 61-ва на гаровия перон в Дартфорд. Някои през днешния ден считат, че там би трябвало да се вдигне статуя, която да увековечи момента, само че тогава Джагър просто носи куп албуми под мишница, двамата ги преглеждат и се оказва, че си падат по една и съща музика. На всичкото от горната страна, Мик към този момент има момчешка група и кани приятеля си в нея. През март 62-ра двамата отиват в лондонския Ийлинг джаз клуб, където срещат ориста си - Брайън Джоунс. С него, басиста Бил Уаймън, барабаниста Чарли Уотс и пианиста Йън Стюарт, те основават Ролинг Стоунс.
Стоунс, Кажи ми
Tell me – това е първата лична комбинация на Джагър/Ричардс, която Стоунс записват на дребна плоча през 1964. Дотогава те пеят непознати части, към този момент са известни като блусари в лондонските клубове, само че бавят старта със личните композиции. За това обаче упорства Олдъм, пресметнал, че по този начин всички ще получават доста повече пари. Той ги притиска и даже един ден довежда в студиото Ленън и Маккартни, за обмяна на опит. Те най-сетне се вземат решение и в следствие се появява Tell me, парче, което обаче още не звучи напълно като същинските Ролинг Стоунс. Критикът Ричи Унтърбъргър го назовава „ по-скоро поп-рок балада ” и споделя: „ Когато Джагър/Ричардс започнаха да пишат песни дружно, те не бяха извлечени от блуса, само че постоянно бяха мудни и изненадващо красиви ”. Това се дължи на обстоятелството, че двамата действително не знаят от кое място да подхванат нещата, с цел да стигнат до себе си. Един ден Олдъм ги затваря в кухнята и ги заплашва, че няма да ги пусне, до момента в който не напишат ария. И им споделя каква тъкмо я желае: „ Искам ария с тухлени стени към нея, високи прозорци и никакъв секс ”. Така се ражда баладата As tears go by, „ Както сълзите се стичат ”. Те я дават на певицата Мариане Фейтфул, гадже на Мик, и с нея тя доближава 9 място в английската ранглиста. В тяхното осъществяване след това пък песента става огромен шлагер в Щатите. Така или другояче, това още не е напълно същинският Стоунс. По този мотив Мик Джагър споделя: „ В оня интервал бяхме доста поп насочени – не седяхме да слушаме Мъди Уотърс, слушахме всичко. Кийт и аз влязохме в рутината за такива мелодии, направени за 10 минути. Мисля, че ги приемахме малко на смях, като интервал на чиракуване ”. Да, бе, чиракуване – знаете ли колцина музикални гении биха желали да бъдат чираци като тези двамата…..
Стоунс, Както сълзите се стичат
Първата публична изява на Ролинг Стоунс е през юли 62-ра в „ Марки клъб ”, Лондон. После те за осем месеца усядат в „ Краудеди ”, където към този момент ги открива Олдъм и незабавно стартира да се разпорежда. Според него съставът на групата е прекомерно огромен, а пухкавият и добросърдечен пианист Йън Стюарт не дава отговор на имиджа, тъй че той се отдръпва в сянка, без да напуща. Олдъм урежда за Стоунс контракт със звукозаписната компания „ Дека рекърдс ”. Тя одеве се е провалила в опит да притегли „ Бийтълс ” и взема решение да подкрепи техните „ съперници ”, като им дава доста положителни условия, в това число собствеността върху мастър копието. С „ Дека ” момчетата имат и голяма независимост по повод времето на записите, за разлика от тежките условия, които ЕМИ слага на „ Бийтълс ”. Първият сингъл на Стоунс излиза през лятото на 63-та, с песента на Чък Бери Come on. Тя доближава 21 място в английската ранглиста за сингли, а след това Стоунс потеглят на първо английско турне като подгряваща група за гостуващите американски звезди Бо Дидли, Литъл Ричард, Евърли брадърс. В началото на 64-та излиза и първият им албум, озаглавен The Rolling Stones. Три месеца той оглавява английската ранглиста за албуми, в Австралия стои на върха цяла година, а американската му версия е на 11 позиция в класацията Билборд 200. Лека бавно нервността по тези звучно търкалящи се камъни стартира да придобива в действителност планетарни мащаби.
Стоунс, Искам да върша обич с теб
Песни като „ Искам да върша обич с теб ”, „ Честно, ще го направя ” и много други от първия албум на Стоунс докарват тълпите до същински бяс. И то освен общоприетите тълпи девойки, които изпадат в нервност и замерят групата с гащички, а и тълпи момчета, чиято възбуденост минава в експанзия. Паметен остава концертът в залата Winter gardens, Блякпул. Там пощръклелите почитатели първо трошат лампите, след това се качват на сцената и чупят пианото „ Стенуей ”, а най-после се сбиват свиреп, вследствие на което 50 души са настанени в болница. Това не е нито първият, нито единственият сходен случай – постоянно още с появяването на Стоунс пристрастеностите се разпалват до там, че би трябвало да се анулира самия концерт. Такива вълнения стават непрекъснато и по време на първото им американско турне, част от така нареченото „ английско музикално настъпление в Съединени американски щати ” през 1964. Когато по време на турнето момчетата са поканени в фамозното шоу на Ед Съливан, той първо им се подиграва за прическите и театралното им държание, а след това даже декларира, че поради проблемите с публиката, които провокират на концертите си, в никакъв случай повече няма да ги кани. Ед Съливан е неприятен оракул, през годините по-късно той ги кани още доста пъти, макар че те не престават да се държат нахакано и да не им пука за такива като него, може би тъй като прелестно знаят, че времето е на тяхна страна. И даже оповестяват това в едноименната си ария от втория албум, наименуван също по този начин простичко като първия - The Rolling Stones 2.
Стоунс, Времето е на моя страна
Музикантите от Ролинг Стоунс обаче не просто умишлено построяват и поддържат скандалния си имидж на неприятни момчета. Нали се сещате, не е допустимо да правиш това толкоз дълго и съвършено, в случай че не е част от природата ти. Така че безкрайните любовни афери, проблемите с алкохола, арестите за опиати, побоищата и даже гибелта, са неизменима част от общия живот на групата, доколкото всеки от момчетата в нея е претрупан със своите човешки пристрастености и недостатъци. Първият в действителност голям потрес за всички обаче е гибелта на Брайън Джоунс през 1969. Джоунс не просто е създател, а е сложен музикант и водеща фигура в групата. Той е слайд китарист, само че свири също на темп и соло китари, хармоника, пиано, орган, маримба, ситар, всевъзможни дървени дудуци, саксофон, обой и други принадлежности. Двамата с Кийт Ричардс измислят оня неповторим китарен жанр на Ролинг Стоунс, който Ричардс назовава „ античното изкуство на тъкането ” и значи преплитането на звуците от темп и соло китарата, които свирят партиите си по едно и също време. Басистът Бил Уаймън споделя за Джоунс: „ Той направи групата. Той подбра членовете. Той измисли името. Той избираше музиката, която свирехме. Той правеше концертите. Той беше доста авторитетен, доста значим, доста образован – и след това постепенно стартира да губи това, просто го пропиля и взриви всичко ”. Егоистичен красавец, любим на дамите и фен на опиатите, Брайън Джоунс последователно затъва в грандомания и мечти, до момента в който през юли 1969 го намират надрусан, пийнал и мъртъв на дъното на басейна му. Месец преди този момент Мик Джагър, Кийт Ричардс и Чарли Уотс го посещават и му споделят, че групата Ролинг Стоунс, която Брайън Джоунс образува преди 7 години, ще продължи към този момент без него. И тя в действителност продължава.
Стоунс, Без очаквания
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ