Ангел Кодинов: Класирането за Токио 2020 е постижимо, кану-каякът за мен е забавление
Състезателят на едноместно кану Ангел Кодинов е роден на 4 септември 1997 година в Пловдив. Възпитаник е на състезателен клуб по кану-каяк „ Тракия “, където треньор е татко му Николай Кодинов. Започва да е занимава с гребане през 2011-та и още същата година на държавното състезание по кану-каяк в Пловдив заема две пети места – на 500 и на 2000 метра, както и едно седмо – на 1000 метра. През есента печели надпреварата на 2000 метра в регатата „ Никола Велев “ и от този момент няма съперник на единичното кану. Първата си интернационална победа взема на 27 май 2012 година на регатата в Пиешчани, Словакия. Макар и на 15 години, той печели надпреварата на 1000 метра при 16-годишните юноши. Следват бронзов орден на 1000 метра на Световното за юноши, сребърни медали на 1000 и 500 метра на Европейското, както и бронзов – на 200 метра. Успехите го класират на второ място в анкетата за „ Най-добър млад състезател на Пловдив “ за 2015 година. В олимпийската 2016 година идва грандиозният триумф – извоюва квота за Рио де Жанейро, където е освен най-младият гребец в регатата по кану-каяк, само че и най-младият български състезател въобще. През миналата година печели сребро на Световното състезание на 500 метра. След този триумф разумно бе определен за Спортист на Пловдив 2019 година.
-Какво е възприятието да си най-хубав състезател на Пловдив за 2019 година?
Това беше огромна изненада за мен, аз нямах детайлна информация по отношение на останалите номинирани. Аз бях на лагер, слязох от Белмекен особено за награждаването и това несъмнено беше една доста приятна изненада за мен.
-Как оценяваш миналата спортна година?
Чисто като резултати мога да кажа, че това, което си бях сложил като цели, го изпълних. Можеше да реализира и още, само че като цяло съм удовлетворен. Имах положителни резултати на младежкото състезание, при мъжете нямах кой знае какви упования, само че и там нещата се получиха.
-Според теб какви са възможностите ти за продобиване на квота за Токио 2020?
Спрямо работата, която сега правя, и проекта, който извършвам, бих споделил, че възможностите са ми много положителни. Смятам, че класирането на Олимпиада е постижимо, тъй като веднъж към този момент съм правил това. Предния път, обаче, беше малко по-лесно, тъй като бяха по-малко мощните страни, които не си бяха обезпечили квоти. Сега може да се каже, че 80% от мощните страни в кану-каяка нямат квота и това е малко плашещо. Като цяло всичко може да се чака. Всички са съперници, тъй като квотите за Европа са единствено четири, а има най-малко 10 страни, които ще спорят за място на Олимпиадата.
-Първоначално тренираш волейбол… Защо реши да зарежеш този спорт и да се насочиш към кану-каяка?
Бях дребен – на 11-12 години, когато завърших с волейбола. Тогава бях в Локомотив. Треньорът ми там, Бог да го елементарни, тогава ми сподели, че вижда, че не съм екипен състезател и мъчно се сработвам с останалите деца. Понеже знаеше, че родителите ми са били в кану-каяка, ме насочи към този спорт. Честно казано, тогава към този момент и на мен не ми беше толкоз забавен волейбола и отидох с един другар, който тренираше на Гребната база, и по този начин стартира всичко.
-Спомняш ли си първия път, когато се качи на кану? Кое беше най-трудно за теб?
Помня го като преживяване, по принцип салдото е сложен, само че първият път се качих на лодка, която не се обръща елементарно, и на процедура не усетих още тогава какво е. Естествено, първоначално си беше мъчно, само че като бях всеки ден и то по през целия ден там, привикнах.
-Коя е обичаната ти отдалеченост?
Олимпийската отдалеченост към този момент е единствено 1000 метра, друга няма. Тя постоянно ми е била цел и съм се стремял към нея. Иначе до момента съм имал повече триумф на 500 метра – сребърният орден пристигна точно на такава отдалеченост, 2017 година също бях във финала на 500 метра, станах осми, преди този момент през 2016-та след предквалификацията за Олимпиадата имаше Световна купа. Там участвах единствено на 500 метра и станах седми. Това на процедура беше и моят дебют при мъжете. С оглед на това може да се каже, че към този момент по-големите ми триумфи при мъжете са на 500 метра.
-Неведнъж си казвал, че искаш да достигнеш триумфите на една от легендите в този спорт – Николай Бухалов. И той като теб потегля от Гребната база в Пловдив като доближава до две олимпийски трофеи. Поддържаш ли контакти с него и той дава ли ти препоръки по какъв начин да станеш още по-добър?
Разбира се, всеки ден, когато съм си в Пловдив се виждаме по Гребната база. Няма по какъв начин да не се удивлявам на него, той е първият двоен олимпийски първенец на България. Николай Бухалов ми оказва помощ със препоръки, а и аз обичам да виждам видеа на най-различни първенци и оттова самичък почиствам доста от нещата в моето гребане.
-Кое е най-важното качество съгласно теб, с цел да имаш триумфи днес в елитното кану?
Ако беше единствено едно, щеше да е елементарно. Общо взето постоянството е извънредно значимо, също по този начин и упоритостта. Ключово е и това мъдро, с мисъл, да провеждаш подготвителния развой, както и надпреварите. Както при всеки спорт е необходим също и доста хъс.
- Какви ограничения би трябвало да търпи един играч по кану-каяк? Как прекарваш дребното свободно време, което ти остава?
Когато сме в режим, вечерните излизания са много лимитирани. При нас сезонът на процедура е непрекъснат, тъй като в случай че не си в съревнование, си в подготовка и тогава също няма по какъв начин да си разрешаваш да излизаш вечер. С режимът на храненията е също много тежка програмата, тъй като в случай че не спазваш подобен режим, триумфът ти спада с към 20%. Относно свободното ми време, сега, да вземем за пример, съм на лагер в Гърция. Наблизо тук има горещи извори и днес следобед ходихме до тях с моите спаринг сътрудници. Аз обичам сходни разходки, като по този начин си пречиствам главата от тренировките.
-Спазваш ли някакъв обред преди старт и религиозен ли си?
Може би последвам някакви стъпки, само че го върша машинално, а не умишлено. Това са някакви дребни неща, върху които даже не се възнамерявам и са част от подготовката за съревнование.
- Какво е за теб кану-каяка?
Не банкет този спорт като работа, а по-скоро като развлечение, за мен постоянно е било по-скоро като занимание. Усеща се, несъмнено, когато си на лагер, изключително в последните дни, натежава, тъй като е монотонно, едно и също всеки ден, и това е малко напрягащо. Иначе, когато има многообразие, доста добре го претърпявам и го одобрявам като развлечение.
-Какво е възприятието да си най-хубав състезател на Пловдив за 2019 година?
Това беше огромна изненада за мен, аз нямах детайлна информация по отношение на останалите номинирани. Аз бях на лагер, слязох от Белмекен особено за награждаването и това несъмнено беше една доста приятна изненада за мен.
-Как оценяваш миналата спортна година?
Чисто като резултати мога да кажа, че това, което си бях сложил като цели, го изпълних. Можеше да реализира и още, само че като цяло съм удовлетворен. Имах положителни резултати на младежкото състезание, при мъжете нямах кой знае какви упования, само че и там нещата се получиха.
-Според теб какви са възможностите ти за продобиване на квота за Токио 2020?
Спрямо работата, която сега правя, и проекта, който извършвам, бих споделил, че възможностите са ми много положителни. Смятам, че класирането на Олимпиада е постижимо, тъй като веднъж към този момент съм правил това. Предния път, обаче, беше малко по-лесно, тъй като бяха по-малко мощните страни, които не си бяха обезпечили квоти. Сега може да се каже, че 80% от мощните страни в кану-каяка нямат квота и това е малко плашещо. Като цяло всичко може да се чака. Всички са съперници, тъй като квотите за Европа са единствено четири, а има най-малко 10 страни, които ще спорят за място на Олимпиадата.
-Първоначално тренираш волейбол… Защо реши да зарежеш този спорт и да се насочиш към кану-каяка?
Бях дребен – на 11-12 години, когато завърших с волейбола. Тогава бях в Локомотив. Треньорът ми там, Бог да го елементарни, тогава ми сподели, че вижда, че не съм екипен състезател и мъчно се сработвам с останалите деца. Понеже знаеше, че родителите ми са били в кану-каяка, ме насочи към този спорт. Честно казано, тогава към този момент и на мен не ми беше толкоз забавен волейбола и отидох с един другар, който тренираше на Гребната база, и по този начин стартира всичко.
-Спомняш ли си първия път, когато се качи на кану? Кое беше най-трудно за теб?
Помня го като преживяване, по принцип салдото е сложен, само че първият път се качих на лодка, която не се обръща елементарно, и на процедура не усетих още тогава какво е. Естествено, първоначално си беше мъчно, само че като бях всеки ден и то по през целия ден там, привикнах.
-Коя е обичаната ти отдалеченост?
Олимпийската отдалеченост към този момент е единствено 1000 метра, друга няма. Тя постоянно ми е била цел и съм се стремял към нея. Иначе до момента съм имал повече триумф на 500 метра – сребърният орден пристигна точно на такава отдалеченост, 2017 година също бях във финала на 500 метра, станах осми, преди този момент през 2016-та след предквалификацията за Олимпиадата имаше Световна купа. Там участвах единствено на 500 метра и станах седми. Това на процедура беше и моят дебют при мъжете. С оглед на това може да се каже, че към този момент по-големите ми триумфи при мъжете са на 500 метра.
-Неведнъж си казвал, че искаш да достигнеш триумфите на една от легендите в този спорт – Николай Бухалов. И той като теб потегля от Гребната база в Пловдив като доближава до две олимпийски трофеи. Поддържаш ли контакти с него и той дава ли ти препоръки по какъв начин да станеш още по-добър?
Разбира се, всеки ден, когато съм си в Пловдив се виждаме по Гребната база. Няма по какъв начин да не се удивлявам на него, той е първият двоен олимпийски първенец на България. Николай Бухалов ми оказва помощ със препоръки, а и аз обичам да виждам видеа на най-различни първенци и оттова самичък почиствам доста от нещата в моето гребане.
-Кое е най-важното качество съгласно теб, с цел да имаш триумфи днес в елитното кану?
Ако беше единствено едно, щеше да е елементарно. Общо взето постоянството е извънредно значимо, също по този начин и упоритостта. Ключово е и това мъдро, с мисъл, да провеждаш подготвителния развой, както и надпреварите. Както при всеки спорт е необходим също и доста хъс.
- Какви ограничения би трябвало да търпи един играч по кану-каяк? Как прекарваш дребното свободно време, което ти остава?
Когато сме в режим, вечерните излизания са много лимитирани. При нас сезонът на процедура е непрекъснат, тъй като в случай че не си в съревнование, си в подготовка и тогава също няма по какъв начин да си разрешаваш да излизаш вечер. С режимът на храненията е също много тежка програмата, тъй като в случай че не спазваш подобен режим, триумфът ти спада с към 20%. Относно свободното ми време, сега, да вземем за пример, съм на лагер в Гърция. Наблизо тук има горещи извори и днес следобед ходихме до тях с моите спаринг сътрудници. Аз обичам сходни разходки, като по този начин си пречиствам главата от тренировките.
-Спазваш ли някакъв обред преди старт и религиозен ли си?
Може би последвам някакви стъпки, само че го върша машинално, а не умишлено. Това са някакви дребни неща, върху които даже не се възнамерявам и са част от подготовката за съревнование.
- Какво е за теб кану-каяка?
Не банкет този спорт като работа, а по-скоро като развлечение, за мен постоянно е било по-скоро като занимание. Усеща се, несъмнено, когато си на лагер, изключително в последните дни, натежава, тъй като е монотонно, едно и също всеки ден, и това е малко напрягащо. Иначе, когато има многообразие, доста добре го претърпявам и го одобрявам като развлечение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ