Мистерия: живите камъни, които се движат от само себе си СНИМКИ
Състезателната писта (Racetrack Playa) е езеро, което се намира в Долината на гибелта в източната част на Калифорния, на към 3 часа път от Лос Анджелис. Това е най-горещото място на Земята. В южната част на долината се намира пресъхнало езеро, в което като че ли камъните се движат от самосебе си.
През последните години този феномен е следен стотици пъти. Тежки камъни с размери на футболни топки се движат в разнообразни направления, оставяйки ясни следи. Скороста им е към половин миля за час, а браздите оставащи след тях се резервират с години.
Учени от целия свят изследват този феномен към този момент 50 години. Засега чудото няма разумно пояснение.
Едно от първите догатки било, че камъните се придвижват спомагани от гравитацията. Оказало се обаче, че северната част на езерото е по-висока от южната, а камъните се движели точно към посоката с по-голяма височина.
Друга догадка е, че камъните се задвижват от мощните ветрове, макар, че някои от тях тежат доста и са с немалки размери.
Двамата откриватели – Боб Шарп и Дуайт Кери стартират да следят обширно камъните през 1972 година. Те стигат до извода, че вятърът реалокира камъните. Подкрепят тезата си с изказванието, че преобладаващите ветрове, които духат в долината са с посока от югозапад на североизток, а това е и траекторията на следите.
Според геоложката Д-р Паула Месина, придвижването на камъните е провокирано от комбинацията сред дъжд и вятър. Тя следи камъните през последните 10 години и твърди, че въпреки и редки преваляванията по тези места са задоволителни да създадат почвата хлъзгава, а мощните ветрове свършват останалата работа.
Много хора се пробват да станат очевидци на този феномен и да уловят придвижването на „ живите “ камъни. Те прикрепят камери към скалите, надявайки се, че ще съумеят да запишат придвижванията.
Долината на гибелта е Национален парк и да се употребяват избрани техники е строго неразрешено. Забранен и е достъпът до там през дъждовния интервал, защото всеки един човешки отпечатък ще остави незаличими следи върху почвата за доста години напред.
През последните години този феномен е следен стотици пъти. Тежки камъни с размери на футболни топки се движат в разнообразни направления, оставяйки ясни следи. Скороста им е към половин миля за час, а браздите оставащи след тях се резервират с години.
Учени от целия свят изследват този феномен към този момент 50 години. Засега чудото няма разумно пояснение.
Едно от първите догатки било, че камъните се придвижват спомагани от гравитацията. Оказало се обаче, че северната част на езерото е по-висока от южната, а камъните се движели точно към посоката с по-голяма височина.
Друга догадка е, че камъните се задвижват от мощните ветрове, макар, че някои от тях тежат доста и са с немалки размери.
Двамата откриватели – Боб Шарп и Дуайт Кери стартират да следят обширно камъните през 1972 година. Те стигат до извода, че вятърът реалокира камъните. Подкрепят тезата си с изказванието, че преобладаващите ветрове, които духат в долината са с посока от югозапад на североизток, а това е и траекторията на следите.
Според геоложката Д-р Паула Месина, придвижването на камъните е провокирано от комбинацията сред дъжд и вятър. Тя следи камъните през последните 10 години и твърди, че въпреки и редки преваляванията по тези места са задоволителни да създадат почвата хлъзгава, а мощните ветрове свършват останалата работа.
Много хора се пробват да станат очевидци на този феномен и да уловят придвижването на „ живите “ камъни. Те прикрепят камери към скалите, надявайки се, че ще съумеят да запишат придвижванията.
Долината на гибелта е Национален парк и да се употребяват избрани техники е строго неразрешено. Забранен и е достъпът до там през дъждовния интервал, защото всеки един човешки отпечатък ще остави незаличими следи върху почвата за доста години напред.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ