Състезателката по сноуборд Теодора Пенчева гостува в предаването Код Спорт

Състезателката по сноуборд Теодора Пенчева гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Тя стартира да тренира  фигурното пързаляне. Впоследствие обаче схваща, че нейния спорт е сноуборд. Решаваща роля за избора има по-големият ѝ брат, който е първенец на България. Така стартира нейната приказка. Родена е в София, само че живее в Чепеларе. Миналата година се върна към професионалния спорт след 6-годишно спиране. Талантливата ни състезателка взе присъединяване в стартовете за международната купа в Банско. Тя ще показа страната ни на олимпийските игри в Пьончан през 2018 година. - Теодора, шест години спиране, а към този момент имаш и квота за олимпийските игри следващата година. Кога взе решението да се върнеш още веднъж към спортния сноуборд? - Всичко стана непринудено и изведнъж. За всичко за отговорни Радо Янков и треньорът му Георги Атанасов. След триумфите на Радо през по-миналия сезон, се взе решение да се организира Световна купа в България. Възможността да карам в България на такова съревнование, още веднъж да застана на старта с тези хора, които са били част от моя живот толкоз дълго време, взе да ме човърка от вътрешната страна. Реших, че желая да приема това предизвикателство. Започна подготвителният развой и малко по малко да карам. Но апетитът идва с яденето и колкото повече наближаваше Световната купа в Банско, толкоз повече тренировки. Пампорово доста ме поддържа и направи допустимо продължаването ми в подготвителния развой и отсега нататък. Влязох в отбора Янков – Атанасов, те ме одобриха доста добре. В този страховит тим, с изключение на да прогресираш, няма какво друго да направиш. Успях да взема квота. Всичко беше изведнъж. Вече с възрастта не дръзвам да споделям упования. Не е както едно време, когато споделях: „ Сега това ще се случи… “ Поставям си основни цели и сега, в който я покоря, си сътворявам последваща. Общо взето по този начин стигнах дотук. Вече съм устремена към идната цел. - Каква беше физическата ти подготовка най-после на този шестгодишен интервал, когато реши да се върнеш? Как се усещаше? Беше ли карала сноуборд в това време? - Това е доста неуместен въпрос, тъй като физическата ми подготовка на края на този шестгодишен стадий, беше под всякаква рецензия. Започнах в действителност от безспорното дъно. Свалих много килограми и това също ми оказа помощ да вляза малко по-бързо във форма. Редуцирането на тегло с тренировки спомага за още по-голяма детонация в граденето на качества. - Когато реши да се връщаш и показа с околните си, те поддържаха ли те или ти споделиха, че си луда? Как реагираха, когато взе това решение? - Естествено всички споделиха, че съм луда, тъй като това беше безспорен поврат. Въпреки че толкоз години съм се занимавала, след този шестгодишен стадий на отмора, беше тотално видоизменение да вляза назад в състезателен режим. Всички споделиха, че съм луда, само че с усмивка на разположение. Хората към мен извънредно доста ме поддържаха – фамилията ми, мъжът ми, майка ми… Наистина получих невероятна поддръжка, която от своя страна ми даде доста огромна мощ и тласък да продължа. - А за какво се отхвърли? Кои бяха аргументите да сложиш завършек на спортната си кариера? - Бяха доста аргументите. Може би просто беше пристигнало време, в което трябваше да се откажа. Имаше доста дълъг интервал на застой, нямахме никакви усъвършенствания в класиранията. Нищо не променяхме, с цел да го реализираме. Буквално бяхме изпаднали в цикличност. В един миг даже желанието ми да карам беше изпаднало в едно изключително положение. А то постоянно е било извънредно мощно, тъй като това е нещо, което извънредно доста обичам. Решавайки да взема нещата в мои ръце, започнах да упражнявам по-сериозно. Получи се херния, оперираха ме, а възобновяване беше малко по-сложно. Общо взето цялост от тези неща сложиха края или по-скоро началото на шестгодишната отмора. - Какво прави през това време? - Правих доста неща. Много се опасявах да спра да карам. С мъжа ми заминахме за Чепеларе, започнахме там да градим един друг живот. Имахме бар, в този момент си строим база за развиване на рисков спорт и туризъм в Чепеларе. Започнах да карам кайт, да карам ски, и да върша доста други неща, за които в никакъв случай нямаш време в процеса на тренировки в сноуборда или гледаш да ги редуцираш, с цел да не се нараниш. Сега разбирам всички тези неща какъв брой доста ми оказват помощ да карам сноуборд. Дори и карането на кола ми оказва помощ, колкото и необичайно да звучи. Траекторията в завоя и всички умения като ги включиш в едно, ти дава доста по-голямо чувство и опция да прогресираш. - Кога за първи път се качи на ръб? Кой те възпламени? - Брат ми. Аз бях на 16 години, а той беше републикански първенец по сноуборд. Беше един от първите сноубордисти. Първия ми сноуборд той го завоюва на едно съревнование. Подари ми го, започнах да се боря, само че още първия ден паднах в една река. Казах: „ Това нещо не го желая! Карай си го ти! “ Продължих да си карам ски с другари, само че на идната година брат ми сподели да предпочитам – или да карам борда или ще го подари на някой различен. Реших да опитвам още веднъж. Усетих огромен кеф, подкарах го и по този начин започнах и аз да карам. - Сега разграничават ли ти се тренировките от тези през първия спортен интервал? - Много. Тренировките, хората, режимите, програмата – всичко е тотално радикално друго. Нещата толкоз доста се трансформират годишно и непрекъснато прогресират. За тези шест години всичко е доста променено, в това число и метода на трениране. Радо е моят образец за всичко сега. Разликата е от земята до небето. - Тренирате ли дружно с Радо? - На снега сме непрекъснато дружно, само че в залата имам извънредно доста да наваксвам и не упражняваме дружно, тъй като ще го бавя и в допълнение ще се нервирам от нещата, които той прави, а аз не мога. Надявам се скоро да можем да упражняваме дружно, само че на този стадий към момента не се срещаме в залата. - А на сняг – оказва помощ ли ти това, че си с него? - Със сигурност ми оказва помощ. Много си приказваме. За мен е супер преди всяко мое втурване да виждам неговото втурване. По този метод получавам съвършен образец. Много е елементарно, когато образецът е пред теб и по-късно правиш „ копи – пейст “. Не че мога да „ пейстна “ Радо Янков естествено, само че се пробвам да заимствам доста неща. Определено доста ми оказва помощ. Няма спор. - Каква е програмата ти за лятото? Планирана ли е подготовката? Кога е първата подготовка на сняг? - Цялото лято е безусловно планувано. Засега оставяме в София и в Чепеларе. В София ще упражняваме характерните тренировки в зала и на стадион. В Чепеларе ще акцентираме на колелото и на дългите походи в планината, тъй като това също е доста значимо за дишането и за постоянството. След като натрупам мощ и устойчивост, през септември се качваме на сноубордовете и отиваме на сняг за характерната подготовка. - Това, че идващият сезон е олимпийски по някакъв метод стимулира ли те в допълнение, натоварва ли те или просто си поставяш дребни цели и не се смущаваш от тази тежест? - Наистина си слагам къси цели. За мен олимпиадата е нещо доста огромно. Това ще бъде първата ми олимпиада в живота, нищо че съм имала толкоз дълга спортна кариера зад тила си. Определено ме стимулира, само че по-скоро завръщането ми. Когато върша нещо, виждам да го върша по най-хубавия метод. Олимпиадата е най-голямата цел, която сега съм си задала по стълбичката от цели. По никакъв метод не ми пречи, а в противен случай – знам, че имам 10 месеца, в които би трябвало да дам всичко най-хубаво от себе си и да се запазя здрава. - Като погледнеш обратно към предишния сезон кой беше най-силният прочувствен миг от него? Като теглиш чертата, кое е най-хубавото в него? - Хубавото, когато се върнах след отмора е, че безусловно всичко беше извънредно прочувствено и зареждащо. Помня първата Европейска купа, с която стартирахме. На нея бях извънредно зле, само че фактът, че се спуснах за мен бе огромен напредък. След това Турция, когато си взех първите 50 точки. Там имах две победи и това беше ужасно. Изживяването в Банско, по-късно в Корея да видя олимпийската писта. Може би най-голямото нещо, което ме раздруса беше в Испания на международното състезание, когато взех първата част от квотата за олимпийските игри и съумях да се класирам в топ 30. В първото ми втурване слязох с 12-о време на трасе, което беше отвън всевъзможни мои упования. Направих нещо доста огромно и хубаво. Може би не съм правила такова нещо и до момента в кариерата си. Даде ми криле. Като видях видео стената, че съм 12-та, сама си се прегръщах и ръкоплясках. Беше извънредно необичайно, само че и неповторимо. Определено беше най-силният ми миг. Когато Радо и Джоко си потеглиха за България, аз останах сама в Италия, с цел да се опитам да хвана останалата част от точките за олимпиадата. В момента, в който го направих на техния шампионат и към този момент имах квота, тогава асимилирах какво съм постигнала през този сезон. Вече се отпуснах и в действителност беше върхът. Беше доста хубаво. Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+