Препоръчваме ви: Пиесата `Същият ден`
„ Същият ден “ е черна гротеска за парадокса и повтарящите се исторически неточности, в които са забъркани клоуни, по едно и също време почтени и отговорни. Те са част от силата, която желае положително, само че постоянно основава зло.
Пиесата е страшна и смешна приказка до безкрайност за всекидневното изпитание да бъдеш човек в безчовечен условия. Действието се развива 30 години след 1989. Героите са дядо и внук, пътуващи по към този момент издигнатия плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те доставят още веднъж живите 86 български лагера и описват за раждането на новия режим, за тайните му и очевидни проявления. Историята им прелива в скандал сред тези, които са виновни за това повтаряне. Публиката се трансформира в очевидец на контузия и рана, която се е отворила на разнообразни места по света през предишния и сегашния век.
" Историите, които описват двамата основни герои, са тяхното неспиращо изтезание и тяхното евентуално възмездие. Те също по този начин са и надълбоко заровената виновност, която ги принуждава ден след ден да се сблъскват с истината за съучастието им в една система на принуждение. За мен беше значимо да съпоставя тези комплицирани тематики с ежедневните взаимоотношения сред двама души. В същността си това е фамилната история на хора, които вършат своите сложни избори в комплицирана обстановка. Не би трябвало да ги съдим, а да ги изслушаме. Чрез разнообразни форми на описване, те съумяват да покажат пластовете на виновността, скръбта и срама. Трагедията на обстановката им е, че цикълът стартира още веднъж и още веднъж всеки ден. “ Естефания Фадул
" Историята се повтаря първо като покруса, след това като фарс, само че това, че хората на власт – политическа, икономическа или каквато и да е друга – са за смях и ги иронизираме или им се подиграваме не понижава болката, която те предизвикват ежедневно и която се развъжда. Където има власт, няма обич, само че където няма никаква власт и правила, царува безпорядък. Странен и мъчителен абсурд. " Стефан Иванов
Билети може да закупите тук.
Пиесата е страшна и смешна приказка до безкрайност за всекидневното изпитание да бъдеш човек в безчовечен условия. Действието се развива 30 години след 1989. Героите са дядо и внук, пътуващи по към този момент издигнатия плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те доставят още веднъж живите 86 български лагера и описват за раждането на новия режим, за тайните му и очевидни проявления. Историята им прелива в скандал сред тези, които са виновни за това повтаряне. Публиката се трансформира в очевидец на контузия и рана, която се е отворила на разнообразни места по света през предишния и сегашния век.
" Историите, които описват двамата основни герои, са тяхното неспиращо изтезание и тяхното евентуално възмездие. Те също по този начин са и надълбоко заровената виновност, която ги принуждава ден след ден да се сблъскват с истината за съучастието им в една система на принуждение. За мен беше значимо да съпоставя тези комплицирани тематики с ежедневните взаимоотношения сред двама души. В същността си това е фамилната история на хора, които вършат своите сложни избори в комплицирана обстановка. Не би трябвало да ги съдим, а да ги изслушаме. Чрез разнообразни форми на описване, те съумяват да покажат пластовете на виновността, скръбта и срама. Трагедията на обстановката им е, че цикълът стартира още веднъж и още веднъж всеки ден. “ Естефания Фадул
" Историята се повтаря първо като покруса, след това като фарс, само че това, че хората на власт – политическа, икономическа или каквато и да е друга – са за смях и ги иронизираме или им се подиграваме не понижава болката, която те предизвикват ежедневно и която се развъжда. Където има власт, няма обич, само че където няма никаква власт и правила, царува безпорядък. Странен и мъчителен абсурд. " Стефан Иванов
Билети може да закупите тук.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ