Невидими не по своя воля
Съществуват удивителни разкази за хора, които ненадейно и необяснимо стават безусловно невидими - в своите домове, по време на празненства и даже в оживени магазини. Преобръщайки законите на физиката, човешки същества напущат границите на триизмерното пространство и се изгубват от погледа на очевидците. Личността на засегнатия резервира своето физическо наличие, сетивата й възприемат обикновено обкръжаващата действителност, само че не може да бъде чута или забелязана от близките. Промяната настава ненадейно, срещу волята и постоянно без самият пострадал да забележи ставащото с него.
Изключително странният и необичаен феномен е наименуван спонтанна човешка непрозрачност (СЧН - В оригинал Human Spontaneous Involuntary Invisibility - HSII). Водещ експерт в проучването му от 1994 година насам е американката Дона Хигби. Тя е разговаряла и кореспондирала с десетки жертви на СЧН в Съединени американски щати, Англия, Европа, Австралия, Пуерто Рико и Бразилия и е потърсила мнението на авторитетни учени в опита си да дефинира извънредно рядкото и необичайно събитие.
Един от първите случаи, с които се сблъсква, е този на Мелани от Вентура, Калифорния, която била сполетяна от феномена на канапето във всекидневната, до момента в който се взирала замислено в отсрещната стена. В това време брачният партньор й я потърсил и обиколил всички стаи в къщата, преминавайки напълно покрай нея, без да я забележи. Инцидентът траял към 10 минути, след което Мелани още веднъж станала забележима за учудване на брачна половинка си, който бил уверен, че се е скрила от него и отказал да повярва на нейната версия. Вера, жителка на същия град, с учудване забелязала, че неколкократно става невидима (в директния смисъл) за своите сътрудници в пощенската работа, в универсалния магазин и на други обществени места.
Спонтанната непрозрачност преследва и през днешния ден живота на Шийла от Роанок и на Гленда от Форт Уърт, щата Тексас, проявявайки се в кафенета, кинотеатри, заведения за хранене и аерогари. Джанис от Минеаполис, щата Минесота, също претърпяла серия от прояви на явлението, един от които траял извънредно дълго. Като младеж тя взела участие със свои връстници в опит за кражба от повсеместен магазин. Групата от невръстни извършители била хваната и отведена в полицейския арест. Всички участници били разпитани, само че не и Джанис. Въпреки, че се качила и пътувала със своите съучастници в полицейския автомобил и била изправена дружно с тях против чиновниците на реда в сектора, нито служителите на реда, нито останалите чиновници и защитата й обърнали някакво внимание и тя гладко напуснала постройката. Когато по-късно Джанис обсъждала случая с останалите арестувани, те въобще не си спомняли нейното наличие от момента, в който полицията ги задържала в магазина.
Множество хора участват и на драмата на попадналия “в зоната на здрача ” 37 годишен Питър, гражданин на Глочестършир, Англия. През 1987 година той бил поканен на частно празненство и решил да се изкъпе. До вратата на банята останала жена в очакване на реда си. След като излязъл от банята и затворил вратата, Питър се отправил към гостната, доближил се до своите другари и почнал да беседва с тях, само че те въобще не реагирали. Помислил, че се майтапят с него, Питър се обърнал към приятелката си и я помолил за цигара. По всичко личало, че тя въобще не го вижда и чува. Вбесен от неуместните “шеги ”, пострадалият решил да се върне при дамата, която го изчаквала, до момента в който се къпел. Заварил я на същото място и тя го погледнала изумено, явно сигурна, че той към момента е под душа. Питър слязъл още веднъж при празнуващите и всичко към този момент било наред. Запитани за какво преди не са реагирали на наличието му, те единомислещо декларирали, че въобще не са го забелязали.
Още преди три хилядолетия постигането на контролируема непрозрачност е било детайл от свръхестествените знания и умения на хиндуистките мъдреци “ришис ”, отразени в основаните от тях свещени книги “Веди ”. Между 700 и 300 година преди Христа в Индия се появяват тайните доктрини “Упанишади ”. В раздела “Йогататва ” се съдържа мистично обучение и на практика инструкции за преодоляването на ултрамощни естествени сили за влияние върху непознато схващане и форми на окръжаващата действителност, наречени “сидхас ”.
Една от йогическите сидхи е обвързвана с постигането на непрозрачност. Патанджали, създател на един от най-ранните индийски трактати “Йога-сутра ”, се пробва да изясни процеса, в който човешкото тяло престава да бъде очевидно. Според него човек може да стане незабележим за близките чрез централизация и медитация. Процесът се обективира, когато отразените в окото на наблюдаващия светлинни лъчи, построяват облика на близките физически обекти и контакта с тялото на преживяващия феномена се губи. В своя коментар към “Йога-сутра ” огромният мъдрец Вивеканада свързва явлението с прекосяване в “по-високо положение на осцилация ”, което отделя от нашия свят милиони невидими, неосезаеми и неразбираеми духове.
Австралийските туземци, архаичните нации на Северна и Южна Америка и племената, обитаващи земите зад полярния кръг, също са познавали магическите ритуали, свързани с невидимостта, практикувани от локалните шамани. От ХІІІ в. и на Стария континент се появяват текстове, възпроизвеждащи уменията на магове и вълшебници да стават невидими. В свои трудове от ХVІ век изтъкнати мислители от окултното общество на розенкройцерите разкриват по какъв начин човек може да се движи незабележим измежду себеподобните си. Х. Спенсър Луис, основал американския клон на розенкройцерите “Ancient and Mystical Order Rosae Crucis ” в Сан Хосе, Калифорния смята, че непрозрачност може да се реализира посредством секретна процедура, предизвикваща обгръщането “в облаци ” на човешкото тяло и скриваща го от погледа на близките.
Метод, допускащ привидното дематериализиране на индивида, е основан и от Джон Маку, един от ранните масонски водачи. Херметическият медал на златната зора е оставил манускрипти за така наречен “ритуал на невидимостта ”, в който участникът се обгръща в “подобна на облак ” плащеница. Предполага се, че теософката Елена Блаватска е следила, била е отдадена и е изпълнявала неведнъж ритуала пред очевидци. Американските спиритуалисти също са познавали “облака ” и процеса на неговото основаване.
Изследователи стигат до извода, че облакът е субстанция, интегрирана в зоната сред галактическата пустош и осезаемата физическа материя, невидима за човешкото око и в това време изцяло действителна. Лабораторни опити демонстрират, че “облак ” от свободни електрони би всмукнал контактуващите с него светлинни лъчи. Попаднали върху обхванат с подобен “облак ” човек, лъчите няма да се отразят или пречупят и никакъв облик няма да постъпи в ретината на намиращи се в близост наблюдаващи.
Ние към момента не сме в положение да си представим съзнателното основаване на подобен екраниращ облика резултат, само че създаденият от учените Майкъл Талбот, Карл Прибрам и Дейвид Бом квантов холографски модел на действителността, е вероятен ключ за разрешаване на енигмата. Според него човешкото схващане е “приемник ” в безпределна мрежа от честоти, изграждащи физическата действителност във тип на вселенска суперхолограма. В собствен доклад за квантовата холограма Едгар Мичел развива концепцията, че сетивното разбиране (перцепция) на обектите е двупосочен развой, а мозъкът е квантова система.
Между съзнанието на наблюдаващия и облика на следения обект непрекъснато и етапно се реализира така наречен “комплексен резонанс ”, който дава отговор за долавянето и разпознаването на действителните форми, пропорции и компактност на материалното тяло. Ако резонансът отсъства, даже в случай че окото вижда обекта, квантовият мозък не е кадърен да го разпознава. Квантовата интерпретация е безапелационна версия в търсене на истината за процесите, които стоят в основата на човешката непрозрачност и предизвикателство, окуражаващо напъните ни чрез задълбочени проучвания да се доближим до опознаването и преодоляването на феномена като почтени наследници на античните отдадени.
