Съществува ли любов в двадесет и първи век? Истинска любов.

Съществува ли обич в двадесет и първи век? Истинска обич. Такава, от която ти омекват коленете и погледа ти се премрежва и замъглява. Такава, от която ти е мъчно да вървиш по улиците, без въображаемо да си до индивида с който си. Такава, от която не знаеш къде се намираш. Такава, за която четем в приказките и скрито се надяваме да я има. Съществува ли?

Задавам си този въпрос, защото съм извънредно влюбен в приятелката си. Толкова влюбен, че чак се тревожа. И ние сякаш започнахме малко по малко – сантиментални вечери, излизания, разходки в парка, кино, спектакъл. Бяхме се разбрали, че ще е единствено секс. Като множеството двойки на модерния ни машинизиран свят през днешния ден. Днешния младеж рядко желае да се занимава с усеща. Играта е такава – следва дългото събличане и късото обличане в пробната на влюбването.

Unsplash.com

Ако една дреха не ти става, в случай че ти е прекомерно тясна, или пък прекомерно необятна – ти я сменяш. Съвсем естествено е. От друга страна ми се коства, че хората на сегашната епоха се заменят точно по този начин – като ризи и тениски. Това ми звучи някак тъжно. Навява ми чувство за краткотрайност. Но белким не е истина? Омръзва им да се носят един другиго и се захвърлят. Като остарели, износени суитшърти. Извинете ме, в случай че звучи прекомерно жестоко, само че такова е мнението ми.

В този смисъл аз съм разкрил обичаната си дреха. Пасва ми идеално и по цвят, и по мярка. Абсолютно ми е по размер. Въпреки че съм стихотворец и съм заобиколен от дами – обичам и предпочитам своето момиче. Ежедневно. Всяка заран и всяка вечер. Понякога се тревожа от огромността на тая отговорност – някой да те обича. Ти да обичаш някого. И да трепериш над него като над есенен лист, който всеки момент ще падне от дървото и ще се слее с останалите есенни листа.

Unsplash.com

Понякога възприятието минава всевъзможни граници. После се питам мислено – нужно ли въобще да се слагат граници в любовта? Надали. Във своята същина тя е едно надълбоко проваляне и също по този начин е едно високо издигане. Тя е завой след завой, да държиш ръката на близък и да не я изпускаш, да правиш опити да не се отклоняваш от пътя, най-малко доколкото е допустимо. Говоря при положение, че си взел изрично решение, че това е твоята половинка. В последна сметка две половини основават едно цяло.

Всъщност не желая да давам дефиниции за любовта. Това би я затворило в рамка. Би я задушило. Любовта би трябвало да диша. Трябва да има свободата и силата да устоява. Дори и да идат порои. Любовта би трябвало да съществува. Ще ми се да съществува. Напук на действителността и всичко останало.