Няма да е скучно. Какво става във Франция седмици преди изборите
САЩ, януари 2021 година Тръмп трудно се разделя с властта, негови последователи и хвърлят в безпорядък улиците на Вашингтон. Точно в тези дни един язвителен профил в Туитър, разгласява като че ли от името на Ангела Меркел следната смешка: „ Мога да ви обещая, че моето слизане от власт ще бъде доста скучно “.
Тази прогноза се оказа вярна. Изборите в Германия отминаха без драма, отпред на страната е нов канцлер, партията на Меркел даже не е във властта, а всичко това мина като една скучновата хроника за света.
Но в този момент е наред Франция, където нещата не наподобяват по никакъв начин тривиално. Президентските избори там са по-късно повече от два месеца. Засега е несъмнено, че Еманюел Макрон би стигнал до балотаж, в случай че се кандидатира, само че не е ясно против кого би се изправил. Бъдещият му конкурент е тъкмо това, което лишава от досада изборите във втората по величина европейска стопанска система.
През януари Франция пое ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Това може да повлияе на външнополитическите въпроси, свързани с Русия, НАТО, Балканите и България. Личността на идващия собственик на Елисейския замък ще бъде решаваща.
Защо Макрон не си афишира кандидатурата
Засега безапелационният водач в социологическите изследвания е точно актуалният президент, който събира към 24% поддръжка. Той има и постоянни резултати за утвърждението на французите от началото на пандемията през март 2020 година - сред 40 и 45%.
Това е висок % и на фона на конфликтите, свързани с мюсюлманското малцинство. Покрай тях Реджеп Тайип Ердоган даже съумя да показа Маркон като знак на западната ненавист към мюсюлманите. В последните месеци Франция, както и останалите страни в Европейски Съюз, е притисната и от енергийната рецесия и растящите цени на горивата, блокирани с мораториум върху цените.
Само преди дни пък президентът се зарече, че ще направи „ сложен “ живота на неимунизираните жители
Само преди дни пък президентът се зарече, че ще направи „ сложен “ живота на неимунизираните жители, а малко по-късно в действие влезе и ограничението на достъпа до заведения за хранене, заведения, кина, театри и даже за пътувания на огромни дистанции, единствено за ваксинирани.
Всичко това обаче не дава отрицателно отражение в поддръжката за Макрон. Въпросът е за какво тогава той не бърза да си разгласи кандидатурата. Според медии и анализатори това е единствено въпрос на условност.
„ Няма никакво подправено закъснение ", споделя самият Макрон. И продължи: "Искам да го направя. Когато здравната обстановка го разреши, когато съм изяснил всичко вътре в себе си, ще показва решението си с нужната доза почитание към политическата система “.
Той продължава да упорства за нуждата от реформиране на пенсионната система, в това число и за повдигането на пенсионната възраст в страната. Тези стремежи за промяна бяха потиснати поради последствията от пандемията. Основна тематика е и това по какъв начин страната ще си възстановяви стопанската система.
Борбата на дясната съпротива
Кой обаче ще прави компания на Макрон на втория тур?
До преди няколко месеца отговорът изглеждаше явен и се очакваше това да бъде противничката му от преди 5 години – Марин льо Пен . В средата на 2021 година тя даже водеше в изследванията пред Макрон, само че към този момент въобще не е несъмнено, че точно тя ще доближи до балотаж.
Още когато рано-рано разгласи кандидатурата си през септември, Льо Пен се оказа изправена пред проблем, който до момента не беше срещала. Тя получи сериозна конкуренция за вота на крайнодесните и популистите в лицето на някогашния публицист и известен публицист Ерик Земур .
Това към този момент дава сериозен отрицателен резултат върху упоритостите третата й кандидатура най-сетне да се окаже сполучлива. За няколко месеца тя се срина с цели 8 пункта в изследванията - до 15-16% поддръжка. Според някои анализатори това се дължи на обстоятелството, че Льо Пен към този момент не наподобява като най-радикалният състезател на сцената. Със Земур, подложен до нея, тя наподобява дори по-уравновесен избор. Въпросът е за кого от двамата това е плюс.
Всичко това може да се открие в програмните видеа, с които двамата извънредно десни претенденти се обърнаха към евентуалните гласоподаватели. Земур се опита образно да имитира Шарл дьо Гол и обрисува съвсем съдбовно бъдеще за страната, включващо горящи църкви и протести. В същото време Льо Пен беше снимана с бял шал край стъклената пирамида пред Лувъра, където Макрон беше произнесъл победната си тирада през 2017 година, и се обрисува като вдъхваща доверие, умерена държавничка.
„ Изправена пред заканите, които ни чакат и провокациите, които лежат пред нас, ви приканвам да следвате пътя на разсъдъка и на сърцето “, сподели тя.
Земур пък не стопира с прокламациите, ориентирани против исляма и мюсюлманите, което към този момент му донесе няколко присъди. Последната такава беше за, защото назова непридружаваните деца мигранти „ крадци “, „ изнасилвачи “ и „ убийци “.
Льо Пен, в опит да вдигне демонизацията на партията си „ Национален общ брой “, насочи фокуса към икономическите ограничения. Въпреки че към момента не се отхвърля от реториката, ориентирана против мигрантите, тя към този момент не приказва за излизане от еврозоната. Вече предлага и рационални бюджетни политики, без да отстъпва от апелите за усилване на ограниченията, свързани с националната сигурност.
Най-голямото затруднение за този по-балансиран облик на Льо Пен наподобява ще се окаже кандидатурата на Валери Пекрес . В нейно лице обичайна, консервативна десница вижда своя късмет за връщането на президентския пост, който дълги години беше в ръцете им. Нещо повече, партията й я избра в конкуренция със считаните по-рано за любимци Ерик Сиоти, Ксавие Бертран и водилия договарянията за Брекзит Мишел Барние .
Пекрес е някогашен министър на образованието, бюджета, както и държавен представител по време на ръководството на Никола Саркози . След 2015 година тя завоюва районните избори в района Ил дьо Франс , където се намира и Париж. Именно огромният й институционален опит, консервативните позиции и отчетливото опълчване против Макрон, изключително във връзка ръководството на държавните финанси, съгласно анализаторите я вършат най-тежък съперник както за Льо Пен, по този начин и за сегашния президент. В едно от изследванията за възможен съперник на балотажа, резултатите демонстрираха, че Пекрес може да надделее над Маркон.
Вероятно се питате къде остава левицата, чийто представител Франсоа Оланд беше президент в предходния мандат. Въпросът може да остане без отговор, тъй като все още представителите на левите партии не наподобява да имат необикновен късмет в конкуренцията. Кметицата на Париж и съпартийка на Оланд в Социалистическата партия Ан Идалго получава по-малко от 5% поддръжка. Най-силният представител от лявото пространство е водачът на „ Непокорна Франция “ Жан-Люк Меланшон , който събира 10% поддръжка, които не са му задоволителни даже за балотаж.
Какво желаят претендентите за Европа, НАТО и Русия
В миг на разрастващите се няколко рецесии и съществено тестване в лицето на дейностите на Русия по отношение на Украйна, изборите във Франция могат да имат основно значение за бъдещето на целия континент. Докато Германия пое курс към по-леви политики и затвърждаване на зеленото развиване на стопанската система, към този момент най-малко Берлин не дава знак, че новият канцлер Олаф Шолц ще може да изземе лидерските функционалности на Ангела Меркел в Европейски Съюз.
Именно тази липса оставя отворена врата за представителя на Елисейския замък и неслучайно след отдръпването на Меркел редица анализатори, а и политически водачи погледнаха към Еманюел Макрон за възможното водачество на страните на остарелия континент. Настоящият френски президент е корав последовател на общата европейска политика и неведнъж е приказвал за опциите за укрепване на връзките сред обособените страни членки, както и за подобряването на положението във всяка една от тях.
В сряда пред Европейския парламент той даде и изясненост по два от основните външнополитически въпроса пред Европейски Съюз – заканите на Русия против Украйна, както и възможното разширение на блока в страните от Западните Балкани. Макрон изиска съставянето на общ проект за защита, която да бъде в синхрон с проектите на НАТО и тогава да бъде преговорен с Русия. По отношение на страните от Западните Балкани пък той прикани за „ откровен “ диалог по отношение на вероятността пред тяхното присъединение.
Ако Макрон предлага все по-дълбоки връзки с Европейски Съюз и НАТО, то Ерик Земур не един път е изказвал благосклонностите си към ръководствата в държавни членки, които са обявявани за „ черните овце “ на съюза като Полша и Унгария . В редица свои изявленията той е казвал, че е подготвен да вдигне стена по границата даже на други членки на Шенген, в случай че това ще защищити страната му от „ мигрантите “. Преди седмици той сподели, че при положение, че бъде определен за президент, незабавно би отдръпнал Франция от стратегическото командване на НАТО. С него вероятността за разширение на Европейски Съюз с благословията на Париж наподобява илюзорна.
Позицията на Марин льо Пен във връзка с Европейски Съюз може да се дефинира в най-хубавия случай като „ непостоянна “. До 2017 година партията й претендираше, че страната би трябвало да напусне еврозоната и блока, само че по-късно се отметна от това под предлог, че това поражда прекалено много боязън у сънародниците й. Тя се отхвърли й от желанието за протест на Европейския съд за правата на индивида и Шенгенското пространство. Преди дни тя още веднъж заприказва за потребността от фундаментални промени в структурата на Европейски Съюз. По отношение на Русия пък тя нееднократно се е изказвала в интерес на възстановяване на връзките с Москва и е била сериозна по отношение на Съединени американски щати и НАТО във връзка с политиките им в Източна Европа и съответно в Украйна.
Въпреки че се дефинира за 1/3 Тачър и 2/3 Меркел, Валери Пекрес не споделя позициите на някогашната канцлерка, свързани с мигрантите и приема им в Европейски Съюз. Тя неведнъж се е изказвала в интерес на нуждата за укрепване на границите на съюза и недопускането на огромни талази от мигранти. По отношение на Европейски Съюз тя твърдо декларира, че е срещу концепцията блокът да се трансформира във федерален съюз и се афишира в интерес на запазването на независимостта на обособените страни членки. Тя е и срещу концепцията на Макрон за увеличение на въздействието на блока във връзка с бюджетните и политиките за защита в обособените страни.
Тази прогноза се оказа вярна. Изборите в Германия отминаха без драма, отпред на страната е нов канцлер, партията на Меркел даже не е във властта, а всичко това мина като една скучновата хроника за света.
Но в този момент е наред Франция, където нещата не наподобяват по никакъв начин тривиално. Президентските избори там са по-късно повече от два месеца. Засега е несъмнено, че Еманюел Макрон би стигнал до балотаж, в случай че се кандидатира, само че не е ясно против кого би се изправил. Бъдещият му конкурент е тъкмо това, което лишава от досада изборите във втората по величина европейска стопанска система.
През януари Франция пое ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Това може да повлияе на външнополитическите въпроси, свързани с Русия, НАТО, Балканите и България. Личността на идващия собственик на Елисейския замък ще бъде решаваща.
Защо Макрон не си афишира кандидатурата
Засега безапелационният водач в социологическите изследвания е точно актуалният президент, който събира към 24% поддръжка. Той има и постоянни резултати за утвърждението на французите от началото на пандемията през март 2020 година - сред 40 и 45%.
Това е висок % и на фона на конфликтите, свързани с мюсюлманското малцинство. Покрай тях Реджеп Тайип Ердоган даже съумя да показа Маркон като знак на западната ненавист към мюсюлманите. В последните месеци Франция, както и останалите страни в Европейски Съюз, е притисната и от енергийната рецесия и растящите цени на горивата, блокирани с мораториум върху цените.
Само преди дни пък президентът се зарече, че ще направи „ сложен “ живота на неимунизираните жители
Само преди дни пък президентът се зарече, че ще направи „ сложен “ живота на неимунизираните жители, а малко по-късно в действие влезе и ограничението на достъпа до заведения за хранене, заведения, кина, театри и даже за пътувания на огромни дистанции, единствено за ваксинирани.
Всичко това обаче не дава отрицателно отражение в поддръжката за Макрон. Въпросът е за какво тогава той не бърза да си разгласи кандидатурата. Според медии и анализатори това е единствено въпрос на условност.
„ Няма никакво подправено закъснение ", споделя самият Макрон. И продължи: "Искам да го направя. Когато здравната обстановка го разреши, когато съм изяснил всичко вътре в себе си, ще показва решението си с нужната доза почитание към политическата система “.
Той продължава да упорства за нуждата от реформиране на пенсионната система, в това число и за повдигането на пенсионната възраст в страната. Тези стремежи за промяна бяха потиснати поради последствията от пандемията. Основна тематика е и това по какъв начин страната ще си възстановяви стопанската система.
Борбата на дясната съпротива
Кой обаче ще прави компания на Макрон на втория тур?
До преди няколко месеца отговорът изглеждаше явен и се очакваше това да бъде противничката му от преди 5 години – Марин льо Пен . В средата на 2021 година тя даже водеше в изследванията пред Макрон, само че към този момент въобще не е несъмнено, че точно тя ще доближи до балотаж.
Още когато рано-рано разгласи кандидатурата си през септември, Льо Пен се оказа изправена пред проблем, който до момента не беше срещала. Тя получи сериозна конкуренция за вота на крайнодесните и популистите в лицето на някогашния публицист и известен публицист Ерик Земур .
Това към този момент дава сериозен отрицателен резултат върху упоритостите третата й кандидатура най-сетне да се окаже сполучлива. За няколко месеца тя се срина с цели 8 пункта в изследванията - до 15-16% поддръжка. Според някои анализатори това се дължи на обстоятелството, че Льо Пен към този момент не наподобява като най-радикалният състезател на сцената. Със Земур, подложен до нея, тя наподобява дори по-уравновесен избор. Въпросът е за кого от двамата това е плюс.
Всичко това може да се открие в програмните видеа, с които двамата извънредно десни претенденти се обърнаха към евентуалните гласоподаватели. Земур се опита образно да имитира Шарл дьо Гол и обрисува съвсем съдбовно бъдеще за страната, включващо горящи църкви и протести. В същото време Льо Пен беше снимана с бял шал край стъклената пирамида пред Лувъра, където Макрон беше произнесъл победната си тирада през 2017 година, и се обрисува като вдъхваща доверие, умерена държавничка.
„ Изправена пред заканите, които ни чакат и провокациите, които лежат пред нас, ви приканвам да следвате пътя на разсъдъка и на сърцето “, сподели тя.
Земур пък не стопира с прокламациите, ориентирани против исляма и мюсюлманите, което към този момент му донесе няколко присъди. Последната такава беше за, защото назова непридружаваните деца мигранти „ крадци “, „ изнасилвачи “ и „ убийци “.
Льо Пен, в опит да вдигне демонизацията на партията си „ Национален общ брой “, насочи фокуса към икономическите ограничения. Въпреки че към момента не се отхвърля от реториката, ориентирана против мигрантите, тя към този момент не приказва за излизане от еврозоната. Вече предлага и рационални бюджетни политики, без да отстъпва от апелите за усилване на ограниченията, свързани с националната сигурност.
Най-голямото затруднение за този по-балансиран облик на Льо Пен наподобява ще се окаже кандидатурата на Валери Пекрес . В нейно лице обичайна, консервативна десница вижда своя късмет за връщането на президентския пост, който дълги години беше в ръцете им. Нещо повече, партията й я избра в конкуренция със считаните по-рано за любимци Ерик Сиоти, Ксавие Бертран и водилия договарянията за Брекзит Мишел Барние .
Пекрес е някогашен министър на образованието, бюджета, както и държавен представител по време на ръководството на Никола Саркози . След 2015 година тя завоюва районните избори в района Ил дьо Франс , където се намира и Париж. Именно огромният й институционален опит, консервативните позиции и отчетливото опълчване против Макрон, изключително във връзка ръководството на държавните финанси, съгласно анализаторите я вършат най-тежък съперник както за Льо Пен, по този начин и за сегашния президент. В едно от изследванията за възможен съперник на балотажа, резултатите демонстрираха, че Пекрес може да надделее над Маркон.
Вероятно се питате къде остава левицата, чийто представител Франсоа Оланд беше президент в предходния мандат. Въпросът може да остане без отговор, тъй като все още представителите на левите партии не наподобява да имат необикновен късмет в конкуренцията. Кметицата на Париж и съпартийка на Оланд в Социалистическата партия Ан Идалго получава по-малко от 5% поддръжка. Най-силният представител от лявото пространство е водачът на „ Непокорна Франция “ Жан-Люк Меланшон , който събира 10% поддръжка, които не са му задоволителни даже за балотаж.
Какво желаят претендентите за Европа, НАТО и Русия
В миг на разрастващите се няколко рецесии и съществено тестване в лицето на дейностите на Русия по отношение на Украйна, изборите във Франция могат да имат основно значение за бъдещето на целия континент. Докато Германия пое курс към по-леви политики и затвърждаване на зеленото развиване на стопанската система, към този момент най-малко Берлин не дава знак, че новият канцлер Олаф Шолц ще може да изземе лидерските функционалности на Ангела Меркел в Европейски Съюз.
Именно тази липса оставя отворена врата за представителя на Елисейския замък и неслучайно след отдръпването на Меркел редица анализатори, а и политически водачи погледнаха към Еманюел Макрон за възможното водачество на страните на остарелия континент. Настоящият френски президент е корав последовател на общата европейска политика и неведнъж е приказвал за опциите за укрепване на връзките сред обособените страни членки, както и за подобряването на положението във всяка една от тях.
В сряда пред Европейския парламент той даде и изясненост по два от основните външнополитически въпроса пред Европейски Съюз – заканите на Русия против Украйна, както и възможното разширение на блока в страните от Западните Балкани. Макрон изиска съставянето на общ проект за защита, която да бъде в синхрон с проектите на НАТО и тогава да бъде преговорен с Русия. По отношение на страните от Западните Балкани пък той прикани за „ откровен “ диалог по отношение на вероятността пред тяхното присъединение.
Ако Макрон предлага все по-дълбоки връзки с Европейски Съюз и НАТО, то Ерик Земур не един път е изказвал благосклонностите си към ръководствата в държавни членки, които са обявявани за „ черните овце “ на съюза като Полша и Унгария . В редица свои изявленията той е казвал, че е подготвен да вдигне стена по границата даже на други членки на Шенген, в случай че това ще защищити страната му от „ мигрантите “. Преди седмици той сподели, че при положение, че бъде определен за президент, незабавно би отдръпнал Франция от стратегическото командване на НАТО. С него вероятността за разширение на Европейски Съюз с благословията на Париж наподобява илюзорна.
Позицията на Марин льо Пен във връзка с Европейски Съюз може да се дефинира в най-хубавия случай като „ непостоянна “. До 2017 година партията й претендираше, че страната би трябвало да напусне еврозоната и блока, само че по-късно се отметна от това под предлог, че това поражда прекалено много боязън у сънародниците й. Тя се отхвърли й от желанието за протест на Европейския съд за правата на индивида и Шенгенското пространство. Преди дни тя още веднъж заприказва за потребността от фундаментални промени в структурата на Европейски Съюз. По отношение на Русия пък тя нееднократно се е изказвала в интерес на възстановяване на връзките с Москва и е била сериозна по отношение на Съединени американски щати и НАТО във връзка с политиките им в Източна Европа и съответно в Украйна.
Въпреки че се дефинира за 1/3 Тачър и 2/3 Меркел, Валери Пекрес не споделя позициите на някогашната канцлерка, свързани с мигрантите и приема им в Европейски Съюз. Тя неведнъж се е изказвала в интерес на нуждата за укрепване на границите на съюза и недопускането на огромни талази от мигранти. По отношение на Европейски Съюз тя твърдо декларира, че е срещу концепцията блокът да се трансформира във федерален съюз и се афишира в интерес на запазването на независимостта на обособените страни членки. Тя е и срещу концепцията на Макрон за увеличение на въздействието на блока във връзка с бюджетните и политиките за защита в обособените страни.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ