Денят 4 юли в световната история
САЩ означават Деня на независимостта. На този ден през 1776 година във Филаделфия на конгрес с присъединяване на тринайсет колонии е подписана американската Декларация за самостоятелност, готова от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на Съединени американски щати. 1802 година - открита е Висшата военна академия на Съединени американски щати, наречена Уест Пойнт. 1894 година - Хавайските острови са оповестени за република, която съществува до 7 юли 1898 година, когато Конгресът в Съединени американски щати приема резолюцията “Нюлендс ” и с това анексира републиката към Съединени американски щати. Новото име на островите е Хавайска Територия.
1898 година - в северния Атлантик, на път за Франция, югоизточно от Нова Скотия, се сблъсква френският параход “Ла Бургон ” с британския търговски транспортен съд “Кромартишир ”, като умират 560 души. 1906 година - Англия, Франция и Италия дават самостоятелност на Етиопия. Тристранният пакт разделя страната на английски, френски и италиански сфери на въздействие. 1946 година - Филипините получават своята самостоятелност.
На 4 юли са родени: Джузепе Гарибалди - италиански родолюбец, национален воин на Италия и генерал; Натаниел Хоторн – американски публицист. На тази дата умират: физикът Мария Склодовска Кюри; Томас Джеферсън - американски общественик.
2015 година
Чили печели за първи път в историята си Копа Америка.
2014 година
За президент на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа е определен финландецът Илка Канерва.
2012 година
На семинар проведен от CERN се афишира откриването на предсказания теоретично Хигс бозон.
2012 година
Европейският парламент гласоподава срещу ратификацията на АСТА.
2011 година
Турция приключва дипломатическите си връзки с Либия след визитата на Ахмет Давутоглу в Бенгази и признава Преходния народен съвет (ПНС) отпред с някогашния министър на правораздаването Мустафа Абдел Джалил за законен представител на либийския народ. Турското държавно управление ще даде на ПНС още 200 милиона $ като допълнение към оповестените през юни 100 милиона $ помощ.
2005г.
Юрий Йонович Морозов е определен министър председател на Южна Осетия от нейния парламент в столицата гр. Цхинвали.
1997 година
На Марс каца сполучливо американският уред Патфайндър, като изпраща първите записи с информация в лабораторията в Пасадена. Това е първата галактическа задача към Марс за повече от 20 години. Мястото на приземяване е сурово и скалисто, наречено Арес Валис. За разлика от предходни задачи, Патфайндър употребява нова техника – огромни въздушни балони омекотяват удара при конфликта.
1982 година
Мигел Де Ла Мадрид Хуртадо е определен за президент на Мексико, като остава на поста до 1988 година Като министър в кабинета на Лопез Портило, той има принос за икономическия напредък, планирайки потреблението на мексиканските петролни находища. Известен като закостенял технократ, той е представител на Институционалната Революционна Партия. Президентството му е маркирано от стопански компликации и земетресението от 1985 година, което провокира съществени вреди.
1966 година
От 4 до 6 юли се организира съвещание в Букурещ на Политическия съвещателен комитет на Варшавския контракт. Приета е Декларация за подсилване на мира и сигурността в Европа и Заявление по отношение на експанзията на Съединени американски щати във Виетнам.
1959 година
Каймановите острови се отделят от Ямайка и стават кралска колония. Те са колонизирани от англичаните през 18-ти и 19-ти век, като след 1863 година са управлявани към Ямайка. През 1959 година те стават част от територията на Федерацията на Уест Индис, само че откакто тя се разпада, избират да останат под английска взаимозависимост.
1946 година
Филипините получават своята самостоятелност. Първоначално през 16-ти век те са испанска колония, а след Испано-американската война са предостъпени на Съединени американски щати. През 1935 година получават лично държавно управление отпред с президента Мануел Куезон. През 1942 година по време на Втората международна война те са окупирани от Япония. След като водят война на страната на Съединени американски щати, те получават независимостта си.
1941 година
В Рига латвийски партизани убиват над 400 евреи. Начело на “отряда за сигурност " е Виктор Арайс, който провежда националистическата Латишка вспомагателна полиция. Той дружно с подчинените си идва при Голямата хорална синагога, където се крият главно еврейски старци, дами и деца. Сградата е подпалена, като никой не оцелява. В същия ден в града са унищожени всички синагоги и молитвени домове, това било осъществено без присъединяване на немски войски.
1936 година
Организацията на Обединените народи постанова стопански наказания на Италия,
поради рецесията в Етиопия.
През 1928 година Италия подписва другарски контракт с Етиопия, само че Мусолини изпраща войски в колониите си Еритреа и Сомалия и се приготвя за колониална война. През 1935 година той заповядва да бъде бомбардирана Адоуа в Етиопия и по този начин стартира италианската инвазия в страната отпред с маршал Бадоглио, на който на идващия ден е заповядано да употребява токсичен газ и да унищожи цивилни села.
1906 година
Англия, Франция и Италия дават самостоятелност на Етиопия. Тристранният пакт разделя страната на английски, френски и италиански сфери на въздействие. Това е резултат от напъните на етиопския император Менелик, който признава италианския надзор върху Еритрея, в подмяна на което получава самостоятелност посредством споразумението от Уикали от 5 май 1889 година Преди това Италия и Етиопия водят огромна борба при Адоуа през 1896 година С войска от над 100 хиляди бойци Етиопия побеждава по-малката, само че по-добре екипирана италианска войска.
1898 година
В северния Атлантик, на път за Франция, югоизточно от Нова Скотия, се сблъсква френският параход “Ла Бургон ” с британския търговски транспортен съд “Кромартишир ”, като умират 560 души. Катастрофата е разследване от гъстата утринна мъгла. Сблъсъкът провокира правосъдни процеси във Франция и Англия, също по този начин и разногласия в Съединени американски щати.
1894 година
Хавайските острови са оповестени за република, която съществува до 7 юли 1898 година, когато Конгресът в Съединени американски щати приема резолюцията “Нюлендс ” и с това анексира републиката към Съединени американски щати. Новото име на островите е Хавайска Територия.
1802 година
Открита е Висшата военна академия на Съединени американски щати, наречена Уест Пойнт. Тя е учредена с акт на Конгреса на Съединени американски щати от март същата година и е най-старата американска военна академия. Студентите й се назовават кадети. Училището се намира на брега на река Хъдсън, на 80 км. северно от Ню Йорк Сити. С площта си от 16 хиляди акра академията е едно от най-големите учебни заведения в света.
1776 година
Във Филаделфия на конгрес с присъединяване на тринайсет колонии е подписана американската Декларация за самостоятелност, готова от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на Съединени американски щати.
Съединени американски щати се състоят от три несвързани между тях елементи. Основната континентална част е с повърхност 7 825.2 хиляди кв. км. На север граничи с Канада, на юг с Мексико, има брегова линия с Тихия океан, Атлантическия океан и Мексиканския залив. Населението е 281 милиона поданици. От 1990 година До 2000 година е повишено с 33 милиона души. Столицата на Съединени американски щати е Вашингтон. Административно страната е разграничена на 50 щата и 1 столичен федерален окръг. Начело на федеративната република стои президент, избиран за 4 години, като той има право единствено на 2 мандата. Основният документ е настоящата от 1787 година конституция. Законодателната власт в Съединени американски щати е ръцете на конгреса, формиран от две покои - Сенат и Палата на представителите.
Съединени американски щати е водеща в света страна с високи темпове на икономическо развиване. Трудоспособно население е 130 млн. души. Държавата основава 20 % от международната промишлена продукция, реализира 15 % от интернационалната търговия, лидер е в създаването и усвояването на най-нови технологии. Съединени американски щати заемат първите места в света по рандеман на петрол, въглища, природен газ, злато, уран и по произвеждане на електрическа енергия, стомана, чугун, мед, алуминий, олово и други Основна роля в стопанската система на индустрията - металургия, машиностроене, приборостроене, електронна и електротехническа, нефтена, газова, химическа, автомобилна, самолетостроене, авиокосмическа и други Съединени американски щати е най-големият експортьор на селскостопанска продукция (57 милиарда щ. д.) - над 15 % от международния снабдителен пазар. Основно се изнася - зърно, месни артикули, памук, тютюн, плодове, зеленчуци и други
Туризмът е мощно развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от към 36 млн. туристи (без Хавай), носещи доходи 55 милиарда $.
На тази дата са родени:
1930 г.Роден е Щефан Ухер - словашки режисьор. През 1955 година той приключва кинофакултета в Прага. Постъпва на работа в студия за документални филми в Братислава и в интервала 1955 г.-1959 година снима 10 документални кино лентата ( “Пътешествие над облаците ” и др.). Дебютира в игралното кино през 1960 година с късометражката “Имаше такава дружба ”. На младежта, на нейните усеща и настроения посвещава “Ние от девети ” (1961 г.), “Слънце в мрежа ” (1962 г.). Уверената му и постоянна постановка се демонстрира и във филмите, отдадени на войната - “Орган ” (1964 година, “Чудотворната девственица ” (1965 г.). Проблемите на колективизацията са отразени в “Три дъщери ” (1968 г.). Приказно-баладични и сказови претекстове Ухер създава в “Гений ” (1969 г.), “Ако имах пушка ” (1971 г.), “Клен и Юлиана ” (1972 г.), а поетично-метафоричното интерпретиране на словашкото въстание получава своя приключен модел в “Долината ” (1975 г.), “Великата нощ, великият ден ” (1978 г.). Режисира “Пасяха коне на асфалта ” (1983 г.) и други Ухер умира на 29 март 1999 година
1807 година
Роден е Джузепе Гарибалди - италиански родолюбец, национален воин на Италия и военачалник. Един от водачите на революционно-демократичното крило в националноосвободителното придвижване, борещо се за обединяване на Италия " изпод ". Син на моряк. Участва в републиканското въстание на Рио Гранде против бразилското държавно управление през 1839 година Бори се в отечеството си за обединяването на Италия против австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г.-1871 година взе участие във войната на Франция против Прусия. Автор е на забавни записки и романи. В негова чест са издигнати доста монументи в Италия и Франция. Гарибалди умира на 2 юни1882 година на о. Капрера.
1804 година
Роден е Натаниел Хоторн – американски публицист. Той приключва Бостънския лицей през 1825 година Работи в Бостън и Сейлъм. От 1853 година до 1857 година е консул на Съединени американски щати във Англия. Увлича се от трансцендентализма, а през 1841 година взема присъединяване във фуриеристката комуна в Брукфарм. Историята на своето отчаяние от фуриеризма предава в романа си “Блайтдейл ” (1852 г.). Наред с Едгар Алън По, Хоторн се счита за класик на американската новела. Неговите разкази съставляват най-значителна част от литературното му завещание: сборници “Два пъти разказани истории ” (1837 г.), “Легендите на остарелия чифлик ” (1846 г.) и други Съставя сборници с разкази и приказки за деца. Творчеството му отразява пуританската традиция на Нова Англия - историческият център на първите поселници. Авторът идеализира пуританската нравственос, виждайки в нея единствена гаранция за нравствената непорочност и изискване за хармонично битие. Взаимовръзката на минало и настояще, взаимопроникването на действителност и фантастика, сантиментален възторг и детайлно битоописателство, сатиричната гротеска образуват идейно-художественото чудачество на романите “Алената писмен знак ” (1850 г.), “Домът със седемте фронтона ” (1851 г.) и “Мраморният фавн ” (1860) година. Хоторн умира на 19 май 1864 година в Плимут, Ню Хемпшир.
На тази дата умират:
2011г.
Умира Ото декор Хабсбург - някогашен глава на рода на Хабсбург-Лотарингите максимален наследник на последния монарх на Австро-Унгария (австрийски император Карл I и маджарски крал Карой IV) и Цита Бурбон-Пармска.
2008 година
Умира Томас Майкъл Диш - американски публицист на научна фантастика
2005 година
Умира - Неджми Мехмети - публицист и публицист, един от доайените на публицистиката на албански език в Република Македония.
1953 година
Умира Жан Бекерел - френски физик. Той е роден на 5 февруари 1878 година в Париж. Син е на А. А. Бекерел. Жан Бекерел преподава в Парижкия университет. Изследва разпространяването на поляризираните в кръг електромагнитни талази в магнитна среда, аномалната дисперсия на парите на натрия, явлението на Зееман в плеохроични кристали и други
1934 година
Умира Мария Склодовска Кюри. Тя е родена на 7 ноември 1867 година в Варшава, Полша. Първата жена професор в Парижкия университет (от 1906 г.) дружно със брачна половинка си П. Кюри открива през 1898 година радия и полония. Съвместно с П. Кюри и Х. Бекерел Мария Кюри получава Нобелова премия за физика през 1903 година През 1910 година Кюри получава чист радий. На идната година е удостоена с втора Нобелова премия, този път за химия. Тя е създател и шеф на Радиевия институт в Париж, където работят щерка и Ирен Жолио-Кюри и шурей и Фредерик Жолио-Кюри. Мария Кюри умира от лъчева болест. Член е на 85 научни организации в света и на Международната комисия за интелектуална благосъстоятелност към Организация на обединените нации.
1910 година
Умира Джовани Вирджинио Скиапарели - италиански астроном. Той е роден на 14 март 1835 година От 1862 година до 1900 година е шеф на обсерваторията в Брера (Милано). Пръв потвърждава, че метеорите имат галактически генезис и метеорните потоци са резултат от разпаднали се комети. През 1877 година вижда върху повърхнината на Марс мрежа от тесни прави линии, които назовава “канали ”. Установява, че интервалът на околоосното въртене на Меркурий е еднакъв на интервала на обиколката му към Слънцето.
1902 година
Умира Ерве Фай. Той е френски астроном, член на Парижката Академия на Науките от 1847 година Роден е на 1 септември 1814 година в Сен Бенуа дьо Со и до 1836 година учи в Политехническото учебно заведение. Работите му са отдадени на проучване на физическия градеж на Слънцето, природата на кометите и други През 1843 година открива комета (периодическа; носи неговото име) и пресмята нейната орбита. Занимава се с рационализиране на астрономическите уреди и е един от първите, които ползват фотографията за наблюдаване на звездите.
1901 година
Умира Йохан Шмид - немски лингвист. Той е роден на 29 юли 1843 година в Пренцлау. Изучава индоевропейските езици в университетите в Берлин и Йена. Професор е в университетите в Грац от 1873 година и в Берлин от 1876 година Йохан Шмид е експерт в региона на сравнителното индоевропейско езикознание. Вместо схемата на А. Шлайхер за “родословното дърво ” на индоевропейското семейство предлага така наречен “вълнова доктрина ” за разпространяването на индоевропейските езици. Според нея индоевропейският праезик (диалектно разчленен) съставлява цялост от езикови нововъведения, ситуирани на талази от центъра на езиковото единение към периферията. Индоевропейските езици, съгласно Шмид, са свързани с ред общи черти, като границата сред тях е преливаща се. Теоретичните му работи оказват въздействие върху развиването на индоевропейската диалектология.
1888 година
Умира Теодор Щорм - немски публицист. Той е роден на 14 септември 1817 година в Хузум, Германия. През 1837-1838 година учи право в Кил, а през 1838-1839 година в Берлин. От 1843 година е на адвокатска процедура в Хузум, Потсдам и други Лириката на Щорм продължава сантименталните обичаи, отличава се с откровеност на възприятията, благозвучност, фолклорна основа. Главните му тематики са любовта, изкуството, природата на Шлезвиг-Холщайн. Много от стихотворенията са отдадени на историческото минало на родния му край. Автор е на новелите “Имензее ” (1849 година, публ. 1852 г.), “Анжелика ” (1855 г.). През 70-те и 80-те год. на ХIХ в. минава към “новелата на действието ” ( “Ханц и Хайнц Кирх ”, 1882 година, и др.); нарастват реалистическите и критическите трендове в неговото творчество. Щорм преглежда тематиката за изкуството и историческото минало ( “Рената ”, 1878 г.), свързани с главната за творчеството му тематика за гибелта на патриархалното общество. Художествено достижение е новелата му “Ездач на бял кон ” (1888 г.).
1831 година
Умира Джеймс Монро - петият президент на Съединени американски щати. Американският политик е роден на 28 април 1758 година в Уестмориленд, щат Вирджиния, Съединени американски щати. През 1776 година приключва колежа “Уилям и Мери ”. Монро взе участие във Войната за самостоятелност 1775-1783 година, ранен, излиза в оставка с чин “майор ”. През 1780-1783 година учи право при Т. Джеферсън. През 1782-1783 година е член на легислатурата на Вирджиния, а през 1783-1786 година е в Континенталния конгрес. До 1790 година е практикуващ правист. През 1790-1794 година е сенатор от Вирджиния, през 1794-1796 година е дипломат на Съединени американски щати във Франция, а през 1799-1802 г.- губернатор на щат Вирджиния. В края на 1802 година президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, с цел да оказва помощ на американския дипломат Р. Ливингстън в договарянията за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 година е подписан контракт за приемане на цяла Луизиана от Съединени американски щати. През 1803-1807 година Монро е дипломат във Англия, през януари 1811 година още веднъж е определен за губернатор на Вирджиния, само че през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните против Вашингтон през август 1814 година той изтегля целия списък на Държавния департамент. От септември 1814 година е и боен министър. Монро печели безапелационно президентските избори през 1816 година и 1820 година Периодът на неговия мандат е прочут като “ерата на единодушието ” в историята на Съединени американски щати, а името му се свързва с “доктрината Монро ” – външнополитическа идея, оповестена в Конгреса на 2 декември 1823 година, която заявява правилото за взаимната невмешателство във вътрешните каузи на страните от американския и европейския континент. Особено известен е лозунгът “Америка за американците ”. Доктрината става основа за външната политика на Съединени американски щати, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се отдръпва от дейната политика Монро живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна непълнота. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 е препогребан в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 т. (1898-1903 г.), той оставя и незавършени записки.
1826 година
Умира Томас Джеферсън - американски общественик. Той е роден на 13 април 1743 в Шадуел, щат Вирджиния, Съединени американски щати. През 1762 година приключва право в колежа " Уилям и Мери ", а през 1767 година е признат в адвокатската гилдия на щат Вирджиния. През 1769 година е определен в Камарата на представителите в Сената на Съединени американски щати. През 1775 година е определен за пратеник на I континентален конгрес, а през 1776 година - на II континентален конгрес, където е избран да сформира текста на Декларацията за самостоятелност. Джеферсън заема постове като губернатор на щат Вирджиния (1779-1781 г.), дипломат на Съединени американски щати във Франция (1785-1789 г.) и държавен секретар в първата администрация на Дж. Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 година се кандидатира за президент от името на основаната от самия него Демократическо-републиканска партия, само че е надвит от Дж. Адамс. На изборите през 1800 година побеждава Адамс и става третият президент на Съединени американски щати (1801-1809 г.). Томас Джеферсън оказва голямо въздействие върху политическата история на Съединени американски щати. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 тома.
1826 година
Умира Джон Адамс-вторият президент на Съединени американски щати. Той е роден на 30 октомври 1735 година в Бейнтри, Масачусетс. Американският политик приключва Харвард през 1755 година 3 години по-късно работи като правист в родния си град. През 1776 година е ръководител на Континенталния съвет и член на Комитета за декларацията за самостоятелност. През 1780 година е във Франция и Нидерландия, където уговаря заем от Щатски долар 1 400 000 за Съединени американски щати. През 1782 година взе участие в договарянията с Англия, а на 3 септември 1783 година подписва мирния контракт в Париж, с който е приета независимостта на Съединени американски щати. Между 1785 и 1788 година е дипломат на Съединени американски щати във Англия. През 1789 година е определен за вицепрезидент. През 1796 година е определен за президент и след един мандат се отдръпва в родния си град.
1546 година
Умира Хайрадин Барбароса - алжирски държател (от 1519 г.).Той е роден към 1483 година на о-в Митилена, днешния Лесбос. Първоначално е морски корсар и пълководец на флот. Използва битката на алжирското население против испанските завоеватели, с цел да вземе властта в страната дружно с брат си Арудж. След гибелта на брат си през 1518 година, стремейки се да си резервира властта, Хайрадин Барбароса търси помощ от турския султан Селим I и слага Алжир под сюзеренитета на Турция; в подмяна получава купата “паша ” (1519 г.). През 1520 г.-1525 година води битка с испанците, с племената на Кабилия и с Хафсидите. От 1538 година е основен адмирал на турския флот. По време на Венецианско-турската война (1538 г.-1540 г.) разгромява при Превезе флота на европейската коалиция под командването на А. Дориа (1538 г.). Побеждава войските на Карл V през 1541 година край гр. Алжир.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
1898 година - в северния Атлантик, на път за Франция, югоизточно от Нова Скотия, се сблъсква френският параход “Ла Бургон ” с британския търговски транспортен съд “Кромартишир ”, като умират 560 души. 1906 година - Англия, Франция и Италия дават самостоятелност на Етиопия. Тристранният пакт разделя страната на английски, френски и италиански сфери на въздействие. 1946 година - Филипините получават своята самостоятелност.
На 4 юли са родени: Джузепе Гарибалди - италиански родолюбец, национален воин на Италия и генерал; Натаниел Хоторн – американски публицист. На тази дата умират: физикът Мария Склодовска Кюри; Томас Джеферсън - американски общественик.
2015 година
Чили печели за първи път в историята си Копа Америка.
2014 година
За президент на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и съдействие в Европа е определен финландецът Илка Канерва.
2012 година
На семинар проведен от CERN се афишира откриването на предсказания теоретично Хигс бозон.
2012 година
Европейският парламент гласоподава срещу ратификацията на АСТА.
2011 година
Турция приключва дипломатическите си връзки с Либия след визитата на Ахмет Давутоглу в Бенгази и признава Преходния народен съвет (ПНС) отпред с някогашния министър на правораздаването Мустафа Абдел Джалил за законен представител на либийския народ. Турското държавно управление ще даде на ПНС още 200 милиона $ като допълнение към оповестените през юни 100 милиона $ помощ.
2005г.
Юрий Йонович Морозов е определен министър председател на Южна Осетия от нейния парламент в столицата гр. Цхинвали.
1997 година
На Марс каца сполучливо американският уред Патфайндър, като изпраща първите записи с информация в лабораторията в Пасадена. Това е първата галактическа задача към Марс за повече от 20 години. Мястото на приземяване е сурово и скалисто, наречено Арес Валис. За разлика от предходни задачи, Патфайндър употребява нова техника – огромни въздушни балони омекотяват удара при конфликта.
1982 година
Мигел Де Ла Мадрид Хуртадо е определен за президент на Мексико, като остава на поста до 1988 година Като министър в кабинета на Лопез Портило, той има принос за икономическия напредък, планирайки потреблението на мексиканските петролни находища. Известен като закостенял технократ, той е представител на Институционалната Революционна Партия. Президентството му е маркирано от стопански компликации и земетресението от 1985 година, което провокира съществени вреди.
1966 година
От 4 до 6 юли се организира съвещание в Букурещ на Политическия съвещателен комитет на Варшавския контракт. Приета е Декларация за подсилване на мира и сигурността в Европа и Заявление по отношение на експанзията на Съединени американски щати във Виетнам.
1959 година
Каймановите острови се отделят от Ямайка и стават кралска колония. Те са колонизирани от англичаните през 18-ти и 19-ти век, като след 1863 година са управлявани към Ямайка. През 1959 година те стават част от територията на Федерацията на Уест Индис, само че откакто тя се разпада, избират да останат под английска взаимозависимост.
1946 година
Филипините получават своята самостоятелност. Първоначално през 16-ти век те са испанска колония, а след Испано-американската война са предостъпени на Съединени американски щати. През 1935 година получават лично държавно управление отпред с президента Мануел Куезон. През 1942 година по време на Втората международна война те са окупирани от Япония. След като водят война на страната на Съединени американски щати, те получават независимостта си.
1941 година
В Рига латвийски партизани убиват над 400 евреи. Начело на “отряда за сигурност " е Виктор Арайс, който провежда националистическата Латишка вспомагателна полиция. Той дружно с подчинените си идва при Голямата хорална синагога, където се крият главно еврейски старци, дами и деца. Сградата е подпалена, като никой не оцелява. В същия ден в града са унищожени всички синагоги и молитвени домове, това било осъществено без присъединяване на немски войски.
1936 година
Организацията на Обединените народи постанова стопански наказания на Италия,
поради рецесията в Етиопия.
През 1928 година Италия подписва другарски контракт с Етиопия, само че Мусолини изпраща войски в колониите си Еритреа и Сомалия и се приготвя за колониална война. През 1935 година той заповядва да бъде бомбардирана Адоуа в Етиопия и по този начин стартира италианската инвазия в страната отпред с маршал Бадоглио, на който на идващия ден е заповядано да употребява токсичен газ и да унищожи цивилни села.
1906 година
Англия, Франция и Италия дават самостоятелност на Етиопия. Тристранният пакт разделя страната на английски, френски и италиански сфери на въздействие. Това е резултат от напъните на етиопския император Менелик, който признава италианския надзор върху Еритрея, в подмяна на което получава самостоятелност посредством споразумението от Уикали от 5 май 1889 година Преди това Италия и Етиопия водят огромна борба при Адоуа през 1896 година С войска от над 100 хиляди бойци Етиопия побеждава по-малката, само че по-добре екипирана италианска войска.
1898 година
В северния Атлантик, на път за Франция, югоизточно от Нова Скотия, се сблъсква френският параход “Ла Бургон ” с британския търговски транспортен съд “Кромартишир ”, като умират 560 души. Катастрофата е разследване от гъстата утринна мъгла. Сблъсъкът провокира правосъдни процеси във Франция и Англия, също по този начин и разногласия в Съединени американски щати.
1894 година
Хавайските острови са оповестени за република, която съществува до 7 юли 1898 година, когато Конгресът в Съединени американски щати приема резолюцията “Нюлендс ” и с това анексира републиката към Съединени американски щати. Новото име на островите е Хавайска Територия.
1802 година
Открита е Висшата военна академия на Съединени американски щати, наречена Уест Пойнт. Тя е учредена с акт на Конгреса на Съединени американски щати от март същата година и е най-старата американска военна академия. Студентите й се назовават кадети. Училището се намира на брега на река Хъдсън, на 80 км. северно от Ню Йорк Сити. С площта си от 16 хиляди акра академията е едно от най-големите учебни заведения в света.
1776 година
Във Филаделфия на конгрес с присъединяване на тринайсет колонии е подписана американската Декларация за самостоятелност, готова от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на Съединени американски щати.
Съединени американски щати се състоят от три несвързани между тях елементи. Основната континентална част е с повърхност 7 825.2 хиляди кв. км. На север граничи с Канада, на юг с Мексико, има брегова линия с Тихия океан, Атлантическия океан и Мексиканския залив. Населението е 281 милиона поданици. От 1990 година До 2000 година е повишено с 33 милиона души. Столицата на Съединени американски щати е Вашингтон. Административно страната е разграничена на 50 щата и 1 столичен федерален окръг. Начело на федеративната република стои президент, избиран за 4 години, като той има право единствено на 2 мандата. Основният документ е настоящата от 1787 година конституция. Законодателната власт в Съединени американски щати е ръцете на конгреса, формиран от две покои - Сенат и Палата на представителите.
Съединени американски щати е водеща в света страна с високи темпове на икономическо развиване. Трудоспособно население е 130 млн. души. Държавата основава 20 % от международната промишлена продукция, реализира 15 % от интернационалната търговия, лидер е в създаването и усвояването на най-нови технологии. Съединени американски щати заемат първите места в света по рандеман на петрол, въглища, природен газ, злато, уран и по произвеждане на електрическа енергия, стомана, чугун, мед, алуминий, олово и други Основна роля в стопанската система на индустрията - металургия, машиностроене, приборостроене, електронна и електротехническа, нефтена, газова, химическа, автомобилна, самолетостроене, авиокосмическа и други Съединени американски щати е най-големият експортьор на селскостопанска продукция (57 милиарда щ. д.) - над 15 % от международния снабдителен пазар. Основно се изнася - зърно, месни артикули, памук, тютюн, плодове, зеленчуци и други
Туризмът е мощно развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от към 36 млн. туристи (без Хавай), носещи доходи 55 милиарда $.
На тази дата са родени:
1930 г.Роден е Щефан Ухер - словашки режисьор. През 1955 година той приключва кинофакултета в Прага. Постъпва на работа в студия за документални филми в Братислава и в интервала 1955 г.-1959 година снима 10 документални кино лентата ( “Пътешествие над облаците ” и др.). Дебютира в игралното кино през 1960 година с късометражката “Имаше такава дружба ”. На младежта, на нейните усеща и настроения посвещава “Ние от девети ” (1961 г.), “Слънце в мрежа ” (1962 г.). Уверената му и постоянна постановка се демонстрира и във филмите, отдадени на войната - “Орган ” (1964 година, “Чудотворната девственица ” (1965 г.). Проблемите на колективизацията са отразени в “Три дъщери ” (1968 г.). Приказно-баладични и сказови претекстове Ухер създава в “Гений ” (1969 г.), “Ако имах пушка ” (1971 г.), “Клен и Юлиана ” (1972 г.), а поетично-метафоричното интерпретиране на словашкото въстание получава своя приключен модел в “Долината ” (1975 г.), “Великата нощ, великият ден ” (1978 г.). Режисира “Пасяха коне на асфалта ” (1983 г.) и други Ухер умира на 29 март 1999 година
1807 година
Роден е Джузепе Гарибалди - италиански родолюбец, национален воин на Италия и военачалник. Един от водачите на революционно-демократичното крило в националноосвободителното придвижване, борещо се за обединяване на Италия " изпод ". Син на моряк. Участва в републиканското въстание на Рио Гранде против бразилското държавно управление през 1839 година Бори се в отечеството си за обединяването на Италия против австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г.-1871 година взе участие във войната на Франция против Прусия. Автор е на забавни записки и романи. В негова чест са издигнати доста монументи в Италия и Франция. Гарибалди умира на 2 юни1882 година на о. Капрера.
1804 година
Роден е Натаниел Хоторн – американски публицист. Той приключва Бостънския лицей през 1825 година Работи в Бостън и Сейлъм. От 1853 година до 1857 година е консул на Съединени американски щати във Англия. Увлича се от трансцендентализма, а през 1841 година взема присъединяване във фуриеристката комуна в Брукфарм. Историята на своето отчаяние от фуриеризма предава в романа си “Блайтдейл ” (1852 г.). Наред с Едгар Алън По, Хоторн се счита за класик на американската новела. Неговите разкази съставляват най-значителна част от литературното му завещание: сборници “Два пъти разказани истории ” (1837 г.), “Легендите на остарелия чифлик ” (1846 г.) и други Съставя сборници с разкази и приказки за деца. Творчеството му отразява пуританската традиция на Нова Англия - историческият център на първите поселници. Авторът идеализира пуританската нравственос, виждайки в нея единствена гаранция за нравствената непорочност и изискване за хармонично битие. Взаимовръзката на минало и настояще, взаимопроникването на действителност и фантастика, сантиментален възторг и детайлно битоописателство, сатиричната гротеска образуват идейно-художественото чудачество на романите “Алената писмен знак ” (1850 г.), “Домът със седемте фронтона ” (1851 г.) и “Мраморният фавн ” (1860) година. Хоторн умира на 19 май 1864 година в Плимут, Ню Хемпшир.
На тази дата умират:
2011г.
Умира Ото декор Хабсбург - някогашен глава на рода на Хабсбург-Лотарингите максимален наследник на последния монарх на Австро-Унгария (австрийски император Карл I и маджарски крал Карой IV) и Цита Бурбон-Пармска.
2008 година
Умира Томас Майкъл Диш - американски публицист на научна фантастика
2005 година
Умира - Неджми Мехмети - публицист и публицист, един от доайените на публицистиката на албански език в Република Македония.
1953 година
Умира Жан Бекерел - френски физик. Той е роден на 5 февруари 1878 година в Париж. Син е на А. А. Бекерел. Жан Бекерел преподава в Парижкия университет. Изследва разпространяването на поляризираните в кръг електромагнитни талази в магнитна среда, аномалната дисперсия на парите на натрия, явлението на Зееман в плеохроични кристали и други
1934 година
Умира Мария Склодовска Кюри. Тя е родена на 7 ноември 1867 година в Варшава, Полша. Първата жена професор в Парижкия университет (от 1906 г.) дружно със брачна половинка си П. Кюри открива през 1898 година радия и полония. Съвместно с П. Кюри и Х. Бекерел Мария Кюри получава Нобелова премия за физика през 1903 година През 1910 година Кюри получава чист радий. На идната година е удостоена с втора Нобелова премия, този път за химия. Тя е създател и шеф на Радиевия институт в Париж, където работят щерка и Ирен Жолио-Кюри и шурей и Фредерик Жолио-Кюри. Мария Кюри умира от лъчева болест. Член е на 85 научни организации в света и на Международната комисия за интелектуална благосъстоятелност към Организация на обединените нации.
1910 година
Умира Джовани Вирджинио Скиапарели - италиански астроном. Той е роден на 14 март 1835 година От 1862 година до 1900 година е шеф на обсерваторията в Брера (Милано). Пръв потвърждава, че метеорите имат галактически генезис и метеорните потоци са резултат от разпаднали се комети. През 1877 година вижда върху повърхнината на Марс мрежа от тесни прави линии, които назовава “канали ”. Установява, че интервалът на околоосното въртене на Меркурий е еднакъв на интервала на обиколката му към Слънцето.
1902 година
Умира Ерве Фай. Той е френски астроном, член на Парижката Академия на Науките от 1847 година Роден е на 1 септември 1814 година в Сен Бенуа дьо Со и до 1836 година учи в Политехническото учебно заведение. Работите му са отдадени на проучване на физическия градеж на Слънцето, природата на кометите и други През 1843 година открива комета (периодическа; носи неговото име) и пресмята нейната орбита. Занимава се с рационализиране на астрономическите уреди и е един от първите, които ползват фотографията за наблюдаване на звездите.
1901 година
Умира Йохан Шмид - немски лингвист. Той е роден на 29 юли 1843 година в Пренцлау. Изучава индоевропейските езици в университетите в Берлин и Йена. Професор е в университетите в Грац от 1873 година и в Берлин от 1876 година Йохан Шмид е експерт в региона на сравнителното индоевропейско езикознание. Вместо схемата на А. Шлайхер за “родословното дърво ” на индоевропейското семейство предлага така наречен “вълнова доктрина ” за разпространяването на индоевропейските езици. Според нея индоевропейският праезик (диалектно разчленен) съставлява цялост от езикови нововъведения, ситуирани на талази от центъра на езиковото единение към периферията. Индоевропейските езици, съгласно Шмид, са свързани с ред общи черти, като границата сред тях е преливаща се. Теоретичните му работи оказват въздействие върху развиването на индоевропейската диалектология.
1888 година
Умира Теодор Щорм - немски публицист. Той е роден на 14 септември 1817 година в Хузум, Германия. През 1837-1838 година учи право в Кил, а през 1838-1839 година в Берлин. От 1843 година е на адвокатска процедура в Хузум, Потсдам и други Лириката на Щорм продължава сантименталните обичаи, отличава се с откровеност на възприятията, благозвучност, фолклорна основа. Главните му тематики са любовта, изкуството, природата на Шлезвиг-Холщайн. Много от стихотворенията са отдадени на историческото минало на родния му край. Автор е на новелите “Имензее ” (1849 година, публ. 1852 г.), “Анжелика ” (1855 г.). През 70-те и 80-те год. на ХIХ в. минава към “новелата на действието ” ( “Ханц и Хайнц Кирх ”, 1882 година, и др.); нарастват реалистическите и критическите трендове в неговото творчество. Щорм преглежда тематиката за изкуството и историческото минало ( “Рената ”, 1878 г.), свързани с главната за творчеството му тематика за гибелта на патриархалното общество. Художествено достижение е новелата му “Ездач на бял кон ” (1888 г.).
1831 година
Умира Джеймс Монро - петият президент на Съединени американски щати. Американският политик е роден на 28 април 1758 година в Уестмориленд, щат Вирджиния, Съединени американски щати. През 1776 година приключва колежа “Уилям и Мери ”. Монро взе участие във Войната за самостоятелност 1775-1783 година, ранен, излиза в оставка с чин “майор ”. През 1780-1783 година учи право при Т. Джеферсън. През 1782-1783 година е член на легислатурата на Вирджиния, а през 1783-1786 година е в Континенталния конгрес. До 1790 година е практикуващ правист. През 1790-1794 година е сенатор от Вирджиния, през 1794-1796 година е дипломат на Съединени американски щати във Франция, а през 1799-1802 г.- губернатор на щат Вирджиния. В края на 1802 година президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, с цел да оказва помощ на американския дипломат Р. Ливингстън в договарянията за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 година е подписан контракт за приемане на цяла Луизиана от Съединени американски щати. През 1803-1807 година Монро е дипломат във Англия, през януари 1811 година още веднъж е определен за губернатор на Вирджиния, само че през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните против Вашингтон през август 1814 година той изтегля целия списък на Държавния департамент. От септември 1814 година е и боен министър. Монро печели безапелационно президентските избори през 1816 година и 1820 година Периодът на неговия мандат е прочут като “ерата на единодушието ” в историята на Съединени американски щати, а името му се свързва с “доктрината Монро ” – външнополитическа идея, оповестена в Конгреса на 2 декември 1823 година, която заявява правилото за взаимната невмешателство във вътрешните каузи на страните от американския и европейския континент. Особено известен е лозунгът “Америка за американците ”. Доктрината става основа за външната политика на Съединени американски щати, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се отдръпва от дейната политика Монро живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна непълнота. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 е препогребан в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 т. (1898-1903 г.), той оставя и незавършени записки.
1826 година
Умира Томас Джеферсън - американски общественик. Той е роден на 13 април 1743 в Шадуел, щат Вирджиния, Съединени американски щати. През 1762 година приключва право в колежа " Уилям и Мери ", а през 1767 година е признат в адвокатската гилдия на щат Вирджиния. През 1769 година е определен в Камарата на представителите в Сената на Съединени американски щати. През 1775 година е определен за пратеник на I континентален конгрес, а през 1776 година - на II континентален конгрес, където е избран да сформира текста на Декларацията за самостоятелност. Джеферсън заема постове като губернатор на щат Вирджиния (1779-1781 г.), дипломат на Съединени американски щати във Франция (1785-1789 г.) и държавен секретар в първата администрация на Дж. Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 година се кандидатира за президент от името на основаната от самия него Демократическо-републиканска партия, само че е надвит от Дж. Адамс. На изборите през 1800 година побеждава Адамс и става третият президент на Съединени американски щати (1801-1809 г.). Томас Джеферсън оказва голямо въздействие върху политическата история на Съединени американски щати. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 тома.
1826 година
Умира Джон Адамс-вторият президент на Съединени американски щати. Той е роден на 30 октомври 1735 година в Бейнтри, Масачусетс. Американският политик приключва Харвард през 1755 година 3 години по-късно работи като правист в родния си град. През 1776 година е ръководител на Континенталния съвет и член на Комитета за декларацията за самостоятелност. През 1780 година е във Франция и Нидерландия, където уговаря заем от Щатски долар 1 400 000 за Съединени американски щати. През 1782 година взе участие в договарянията с Англия, а на 3 септември 1783 година подписва мирния контракт в Париж, с който е приета независимостта на Съединени американски щати. Между 1785 и 1788 година е дипломат на Съединени американски щати във Англия. През 1789 година е определен за вицепрезидент. През 1796 година е определен за президент и след един мандат се отдръпва в родния си град.
1546 година
Умира Хайрадин Барбароса - алжирски държател (от 1519 г.).Той е роден към 1483 година на о-в Митилена, днешния Лесбос. Първоначално е морски корсар и пълководец на флот. Използва битката на алжирското население против испанските завоеватели, с цел да вземе властта в страната дружно с брат си Арудж. След гибелта на брат си през 1518 година, стремейки се да си резервира властта, Хайрадин Барбароса търси помощ от турския султан Селим I и слага Алжир под сюзеренитета на Турция; в подмяна получава купата “паша ” (1519 г.). През 1520 г.-1525 година води битка с испанците, с племената на Кабилия и с Хафсидите. От 1538 година е основен адмирал на турския флот. По време на Венецианско-турската война (1538 г.-1540 г.) разгромява при Превезе флота на европейската коалиция под командването на А. Дориа (1538 г.). Побеждава войските на Карл V през 1541 година край гр. Алжир.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ