CNN: Какво ще се случи в света, ако двете най-големи икономики на САЩ и Китай се сблъскат?
Съединени американски щати и Китай, двете най-големи стопански системи в света, скоро могат да изпаднат в положение на икономическа война.
Лидерите на двете страни към този момент направиха първата крачка, откакто оповестиха налагането на нови търговски мита между тях. Големият боязън на бизнеса, вложителите и законотворците се крие в една дума – ескалация.
Налагането на мита може и да е единствено началото – „ първият от много” търговски ходове, както самичък уточни президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп през предходната седмица.
Тръмп разгласи, че възнамерява налагането на нови мита в размер на 25% на редица китайски артикули, внасяни в Съединени американски щати и наброяващи обща стойност от 50 милиарда $.
През предишния петък новите мита, засягащи вноса на стомана и алуминий, наложени в това число и на Китай, влязоха в действие. В отговор на това китайското държавно управление уточни, че ще вкара лични мита върху американски артикули, изнасяни за Китай за 3 милиарда $.
Така следствията от тази къса престрелка надали ще окажат някакво съществено въздействие върху международната търговия, само че цената на политическите конфликти ще бъде платена от служащите, бизнеса и потребителите както непосредствено, по този начин и индиректно.
За положително или неприятно, американската медия CNN проучва резултатите от актуалните политически решения, както и какви биха могли да бъдат вероятните ходове на Съединени американски щати и Китай, в случай че вероятно двете страни навлязат в същинска комерсиална война.
Съединени американски щати удрят китайската софтуерна промишленост
Съединени американски щати ще наложат мито в размер на 25% на стоманата, идваща от Китай, и такса в размер на 10% върху вноса на алуминий.
Повечето страни по света също са наранени от новите мита.
Кабинетът на Тръмп ще наложи и нова такса от 25% за вноса на редица други артикули от Китай, в това число засягащи промишлености като информационни технологии, въздухоплаване, информация и машиностроене.
До тук се стигна откакто следствие в Съединени американски щати дефинира, че Китай редовно дискриминира щатските компании, опериращи на тяхна територия.
Новите мита засягат основни първични материали. През 2017 година Съединени американски щати са внесли от Китай артикули и услуги за 150 милиарда $ от горепосочените категории. Този импорт мощно визира американското производството на компютри и полупроводници, сочат формалните данни и калкулации на компанията за изследвания Panjiva, която неотдавна бе добита от S&P Global Market Intelligence.
Китай нанася удар по американското земеделие и винопроизводство
Китай разгласи в края на предходната седмица нови мита върху 128 американски артикули, като отговор на таксите, наложени върху вноса на стомана и алуминий, сочат данни на Китайското министерство на търговията. Новите такси засягат вноса на вино, плодове, свинско месо, рециклиран алуминии и ядки от Съединени американски щати. Пълният лист на обложените артикули към момента не е оповестен. Митата ще влезнат в действие от 31-ви март тази година, като ще бъдат в размер сред 15% и 25% според от стоката. Износът на тези артикули за Китай, възлизащ на 3 милиарда $, оформя относително дребен дял от външната търговия на Съединени американски щати, само че може да се окаже насочна точка за нещо по-голямо.
Китай е най-големият консуматор на соя, създавана от 300 хиляди американски земеделци. Азиатската страна оформя 61% от износа на американска соя, по данни на US Soybean Export Council. Засега няма информация за нови мита, наложени на соята, само че китайското външно министерство подсети през предходната седмица пред публицисти за тази цифра.
Освен всичко друго, Китай няма особена потребност от оскъпяване на вноса от Съединени американски щати, защото просто може да стартира да прави повече бизнес със земеделци от Южна Америка за сметка на щатските такива.
Така да вземем за пример китайският импорт на соеви артикули от Бразилия скача с цели 35% на годишна база, до момента в който този от Съединени американски щати нараства с едвам 2% през предходната година, по данни на Panjiva.
Бразилия изнася повече соя за Китай, нейният топ търговски сътрудник, в сравнение с Съединени американски щати.
Експерти считат, че фрапантният скок на вноса от Бразилия няма отношение по оста комерсиална война, само че демонстрира, че Китай има и други други възможности с изключение на Съединени американски щати.
Китай държи повече щатски дълг, в сравнение с която и да е друга страна по света
Китай има щатски дълг в размер на 1.17 трилиона $, сочат данни на американското Министерство на финансите. С други думи – Китай е най-големият заемодател на Съединени американски щати. Това е по този начин макар че през месец януари беше регистрирано 6-месечно дъно в размер на щатския дълг в китайски ръце. Малко евентуално е обаче Китай да прибегне до забележителна продажба на американски държавни облигации, защото по този метод ще понижи доходността по дълга.
Проблемът за Съединени американски щати тук е различен – ами в случай че Китай спре да изкупува щатски дълг?
Съединени американски щати би трябвало да пласира дълг за близо 1 трилион $ през тази фискална година, с цел да покрие недостига си, който ще се усили в допълнение заради намаляването на корпоративните данъчни ставки. Така, с цел да покрие този дефицит, Съединени американски щати продава повече ДЦК на други страни, задгранични вложители и щатски банки. Американските ДЦК се смятат за една от най-сигурните инвестиция в света.
Няма по какъв начин да се планува какво ще стане, в случай че Китай спре да изкупува американски дълг или доста понижи изкупуваните размери. Най-малкото обаче, моментът по никакъв начин няма да е подобаващ за Съединени американски щати, в случай че Китай реши да се откаже от позицията си на максимален заемодател.
Това ли е краят на международната стопанска система такава, каквато я познаваме?
Въпросът може и да звучи трагично, само че комерсиалните взаимоотношения сред Съединени американски щати и Китай имат голяма тежест.
Съединени американски щати са труженик на свободната търговия от края на Втората международна война насам, до момента в който Китай залага на протекционизъм. В наши дни налагането на мита от страна на Съединени американски щати се пояснява като протекционизъм, до момента в който Китай пък поставя старания за отваряне на пазарите си.
Президентите на Чили и Колумбия разказват обстановката като „ светът се обърна с краката нагоре”.
Според икономисти, Съединени американски щати стартира да губи водещата си роля в международната търговия, до момента в който кабинетът на Тръмп отвръща, че цели повече търговски изгоди за американците.
На фона на това Китай работи интензивно по свия проект за основаване на нов път на коприната посредством плана на име „ Един пояс, един път”. Геополитическите последствия от това са безкрайни, включващи нови политики със Северна Корея, Русия, Иран, Латинска Америка и Средния Изток.
Според специалисти, основаването на нови търговски връзки оказва помощ като предварителна защита срещу започването на война. Това е по този начин, тъй като търговията прави страните по-зависими една от друга и понижава опцията за въоръжени спорове.
Хапе ли Тръмп или единствено подвига звук?
Всички тези терзания в последна сметка могат да се окажат напразни. Тръмп наложи мита за вноса на алуминий и стомана на всички страни, освен на Китай. В резултат на това, всички сътрудници на Съединени американски щати заплашиха с ответни дейности, което принуди Тръмп да направи някои изключения за Мексико, Канада, Европейския съюз, Южна Корея, Австралия, Бразилия и Аржентина. С други думи, най-големите 7 експортьори на алуминии и топ 4 на експортьорите на стомана за Съединени американски щати няма да бъдат ударени от по-високите такси.
Паралелно с това договарянията за комерсиалното съглашение NAFTA сред Съединени американски щати, Мексико и Канада стартират да наподобяват по-оптимистично.
Новите мита, наложени от Тръмп на база следствието на китайската дискриминация на американски софтуерни компании, ще влезнат в действие след две седмици.
Остава да забележим дали това ще се случи – за сегашния кабинет на Съединени американски щати 14 дни са доста време.
Лидерите на двете страни към този момент направиха първата крачка, откакто оповестиха налагането на нови търговски мита между тях. Големият боязън на бизнеса, вложителите и законотворците се крие в една дума – ескалация.
Налагането на мита може и да е единствено началото – „ първият от много” търговски ходове, както самичък уточни президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп през предходната седмица.
Тръмп разгласи, че възнамерява налагането на нови мита в размер на 25% на редица китайски артикули, внасяни в Съединени американски щати и наброяващи обща стойност от 50 милиарда $.
През предишния петък новите мита, засягащи вноса на стомана и алуминий, наложени в това число и на Китай, влязоха в действие. В отговор на това китайското държавно управление уточни, че ще вкара лични мита върху американски артикули, изнасяни за Китай за 3 милиарда $.
Така следствията от тази къса престрелка надали ще окажат някакво съществено въздействие върху международната търговия, само че цената на политическите конфликти ще бъде платена от служащите, бизнеса и потребителите както непосредствено, по този начин и индиректно.
За положително или неприятно, американската медия CNN проучва резултатите от актуалните политически решения, както и какви биха могли да бъдат вероятните ходове на Съединени американски щати и Китай, в случай че вероятно двете страни навлязат в същинска комерсиална война.
Съединени американски щати удрят китайската софтуерна промишленост
Съединени американски щати ще наложат мито в размер на 25% на стоманата, идваща от Китай, и такса в размер на 10% върху вноса на алуминий.
Повечето страни по света също са наранени от новите мита.
Кабинетът на Тръмп ще наложи и нова такса от 25% за вноса на редица други артикули от Китай, в това число засягащи промишлености като информационни технологии, въздухоплаване, информация и машиностроене.
До тук се стигна откакто следствие в Съединени американски щати дефинира, че Китай редовно дискриминира щатските компании, опериращи на тяхна територия.
Новите мита засягат основни първични материали. През 2017 година Съединени американски щати са внесли от Китай артикули и услуги за 150 милиарда $ от горепосочените категории. Този импорт мощно визира американското производството на компютри и полупроводници, сочат формалните данни и калкулации на компанията за изследвания Panjiva, която неотдавна бе добита от S&P Global Market Intelligence.
Китай нанася удар по американското земеделие и винопроизводство
Китай разгласи в края на предходната седмица нови мита върху 128 американски артикули, като отговор на таксите, наложени върху вноса на стомана и алуминий, сочат данни на Китайското министерство на търговията. Новите такси засягат вноса на вино, плодове, свинско месо, рециклиран алуминии и ядки от Съединени американски щати. Пълният лист на обложените артикули към момента не е оповестен. Митата ще влезнат в действие от 31-ви март тази година, като ще бъдат в размер сред 15% и 25% според от стоката. Износът на тези артикули за Китай, възлизащ на 3 милиарда $, оформя относително дребен дял от външната търговия на Съединени американски щати, само че може да се окаже насочна точка за нещо по-голямо.
Китай е най-големият консуматор на соя, създавана от 300 хиляди американски земеделци. Азиатската страна оформя 61% от износа на американска соя, по данни на US Soybean Export Council. Засега няма информация за нови мита, наложени на соята, само че китайското външно министерство подсети през предходната седмица пред публицисти за тази цифра.
Освен всичко друго, Китай няма особена потребност от оскъпяване на вноса от Съединени американски щати, защото просто може да стартира да прави повече бизнес със земеделци от Южна Америка за сметка на щатските такива.
Така да вземем за пример китайският импорт на соеви артикули от Бразилия скача с цели 35% на годишна база, до момента в който този от Съединени американски щати нараства с едвам 2% през предходната година, по данни на Panjiva.
Бразилия изнася повече соя за Китай, нейният топ търговски сътрудник, в сравнение с Съединени американски щати.
Експерти считат, че фрапантният скок на вноса от Бразилия няма отношение по оста комерсиална война, само че демонстрира, че Китай има и други други възможности с изключение на Съединени американски щати.
Китай държи повече щатски дълг, в сравнение с която и да е друга страна по света
Китай има щатски дълг в размер на 1.17 трилиона $, сочат данни на американското Министерство на финансите. С други думи – Китай е най-големият заемодател на Съединени американски щати. Това е по този начин макар че през месец януари беше регистрирано 6-месечно дъно в размер на щатския дълг в китайски ръце. Малко евентуално е обаче Китай да прибегне до забележителна продажба на американски държавни облигации, защото по този метод ще понижи доходността по дълга.
Проблемът за Съединени американски щати тук е различен – ами в случай че Китай спре да изкупува щатски дълг?
Съединени американски щати би трябвало да пласира дълг за близо 1 трилион $ през тази фискална година, с цел да покрие недостига си, който ще се усили в допълнение заради намаляването на корпоративните данъчни ставки. Така, с цел да покрие този дефицит, Съединени американски щати продава повече ДЦК на други страни, задгранични вложители и щатски банки. Американските ДЦК се смятат за една от най-сигурните инвестиция в света.
Няма по какъв начин да се планува какво ще стане, в случай че Китай спре да изкупува американски дълг или доста понижи изкупуваните размери. Най-малкото обаче, моментът по никакъв начин няма да е подобаващ за Съединени американски щати, в случай че Китай реши да се откаже от позицията си на максимален заемодател.
Това ли е краят на международната стопанска система такава, каквато я познаваме?
Въпросът може и да звучи трагично, само че комерсиалните взаимоотношения сред Съединени американски щати и Китай имат голяма тежест.
Съединени американски щати са труженик на свободната търговия от края на Втората международна война насам, до момента в който Китай залага на протекционизъм. В наши дни налагането на мита от страна на Съединени американски щати се пояснява като протекционизъм, до момента в който Китай пък поставя старания за отваряне на пазарите си.
Президентите на Чили и Колумбия разказват обстановката като „ светът се обърна с краката нагоре”.
Според икономисти, Съединени американски щати стартира да губи водещата си роля в международната търговия, до момента в който кабинетът на Тръмп отвръща, че цели повече търговски изгоди за американците.
На фона на това Китай работи интензивно по свия проект за основаване на нов път на коприната посредством плана на име „ Един пояс, един път”. Геополитическите последствия от това са безкрайни, включващи нови политики със Северна Корея, Русия, Иран, Латинска Америка и Средния Изток.
Според специалисти, основаването на нови търговски връзки оказва помощ като предварителна защита срещу започването на война. Това е по този начин, тъй като търговията прави страните по-зависими една от друга и понижава опцията за въоръжени спорове.
Хапе ли Тръмп или единствено подвига звук?
Всички тези терзания в последна сметка могат да се окажат напразни. Тръмп наложи мита за вноса на алуминий и стомана на всички страни, освен на Китай. В резултат на това, всички сътрудници на Съединени американски щати заплашиха с ответни дейности, което принуди Тръмп да направи някои изключения за Мексико, Канада, Европейския съюз, Южна Корея, Австралия, Бразилия и Аржентина. С други думи, най-големите 7 експортьори на алуминии и топ 4 на експортьорите на стомана за Съединени американски щати няма да бъдат ударени от по-високите такси.
Паралелно с това договарянията за комерсиалното съглашение NAFTA сред Съединени американски щати, Мексико и Канада стартират да наподобяват по-оптимистично.
Новите мита, наложени от Тръмп на база следствието на китайската дискриминация на американски софтуерни компании, ще влезнат в действие след две седмици.
Остава да забележим дали това ще се случи – за сегашния кабинет на Съединени американски щати 14 дни са доста време.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ