Съседка на 27-годишния Даниел от Шумен, който загина, след като

Съседка на 27-годишния Даниел от Шумен, който почина, откакто се самоуби, разкрива по какъв начин са протекли последните няколко часа от живота му. Тя разгласява описа си във Facebook и признава, че прави всичко това, с цел да й олекне най-малко малко от тежкия спомен. Ето какво написа Жулияна Стоянова: „ Ще ви опиша какво се случи през днешния ден: На ул. " Жечко Спиридонов " 27-годишният Даниел беше решил да постави завършек на живота си. Младото момче беше провиснало от терасата на жилището, в което живее - на 6-ти етаж. Когато дойдох на мястото (в 16 часа), забелязах 2 пожарни, познавач полиция, 1 кола за спешна помощ и доста фенове. Попитах хората, какво е ситуацията. Момчето седяло на ръба на парапета от към 13 часа. В жилището били майка му, полиция и психолог. Всички изглеждаха спокойни. Бяха спокойни, и когато Даниел беше стъпил с двата си крайници върху отводнителен чучур...Един пожарникар сподели " Няма да скочи, единствено ни разиграва. Ако искаше да скочи-вече щеше да е ". След тези думи и аз се успокоих. Стояхме в отцепен периметър, с цел да не изплашим момчето. Всички следиха, по какъв начин психолога беседва с него към този момент повече от 2 часа... Отново попитах пожарникаря, няма ли разпънат батут под самия блок или нещо сходно. Неговият отговор беше: " Ти май си гледала доста филми. Имаме си проект за деяние. Ако реши да скача - ще му разпънем ". Не ми стана ясно какво още е нужно, също така, че Даниел виси от 6 етаж, с цел да решат, че има планове да скочи... Разбрах, че на 100 метра от блока, в който е Даниел, стои баба му. Възрастната жена беше седнала на един стол, който и бяха дали съседите и плачеше. Плачеше и се молеше тя да почине, а внукът и да слезе жив и здрав. Огледах се дали под самия блок няма пожарникари, които да са в подготвеност с платнище, само че не видях никого. След 5 минути мина един огнеборец, който носеше кафе за себе си и за сътрудниците си, тъй като очевидно чакаха договарянията да се проточат. Разговарях с бабата на Даниел, която ми описа за нелекият му живот и по какъв начин все пак, той е един трудолюбив и добър млад мъж... Чу се вик - не знам от кой и от къде, само че щом погледнах към терасата - видях по какъв начин Даниел полита, блъска се в стената и пада на плочките пред блока... Сърцето ми спря... Видях ужаса в очите на баба му... Треперех... Очаквах, че щом се доближа ще видя пожарникарите с разпънато платнище, а момчето - живо... За страдание аз, бабата и комшиите бяхме първи... Даниел лежеше с усукано тяло и кръв по лицето, а платнище нямаше... 1 час по късно - той умря в МБАЛ Шумен... Разказвам ви това, с цел да ми олекне най-малко малко... Разказвам ви го и с цел да си извършите изводите сами - за какво Даниел умря?!!!”