Русия и новият световен ред
Със спотаен мирис светът следи по какъв начин Русия играе дипломатическа игра на „ кой първи ще се изплаши “ със Запада при решаването на ориста на Украйна. Русия заплаши с "военно-технически " дейности, в случай че Съединени американски щати откажат да не позволен Украйна да се причисли към НАТО, и всички останали подозрения за възможна инвазия се стопиха. Вярно е, че изборът на Русия в този съответен миг не е напълно явен. Някои виждат това като реакция на нестабилната политика на Съединени американски щати, до момента в който други търсят отговори в предишното, а точно ерата на Студената война. А някои гледат към още по-далечни времена: след завземането на Крим от Русия през 2014 година, тогавашният държавен секретар Джон Кери сподели, че Русия „ се държи като страна от ХIХ век “, написа американското списание The American Conservative в материал, показан от Агенция "Фокус " без редакторска интервенция.
Съединени американски щати не би трябвало да гледат обратно, а да помнят думите на един от идолите на Студената война, президента Джон Кенеди, който сподели, че „ тези, които гледат единствено към предишното или сегашното, сигурно ще пропуснат бъдещето “. Руският президент Владимир Путин не поглежда обратно. Фокусирайки се върху сегашното, той съхранява бъдещето на периферни устройства. Така той наподобява е направил изобретение: светът минава през 30-годишен преход от биполярния международен ред на ХХ век към новия многополюсен международен ред на XXI век. И в името на положителните позиции в този подтекст той манипулира Русия.
Студената война от дълго време завърши, както и краткотрайните резултати от еднополярността, когато Съединени американски щати бяха ненадминати. Китай се трансформира в техен главен противник, Русия сполучливо се възвърне от „ слабото “ последно десетилетие на предишния век. Дори Европейският съюз има заложбите на суперсила: нуклеарни оръжия, процъфтяваща оръжейна промишленост, доближава Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати, и има население от близо 450 милиона души.
Съединени американски щати би трябвало да се приготвят за възхода на тези сили. Но вместо това през последните 30 години те се занимават със структури от ерата на Студената война като НАТО (създадени, с цел да отразяват биполярността от началото на 50-те) в несъответствуващ интервал за тях в опит да запазят еднополярността от 90-те, колкото е допустимо по-дълго. Желанието е разбираемо, само че пробвайки се да спрат течението на времето, Съединените щати в действителност се трансфораха в хранителна среда за политически авантюристи.
Междувременно, надалеч от желанието да се върне в 90-те години на ХХ век, Русия обезверено се пробва да продължи напред. След края на Студената война Москва съвсем потъна в безредица. Според Русия Западът се възползва от тази уязвимост и нахлу в нейната сфера на въздействие, разширявайки НАТО и Европейски Съюз дотам, че американските танкове бяха единствено на няколкостотин километра от границите му. Америка обаче имаше друга позиция: колкото повече контакти Русия имаше със Запада, толкоз по-бързо щеше да върви процесът на демократизация. Още през 2009 година, когато това явно не се случи, администрацията на Обама се надяваше да възвърне връзките с натискане на един бутон. Ето за какво през 2014 година Западът беше толкоз шокиран от съветското държание в стила на XIX век. Но в реалност тя тогава се държеше не като страна от XIX век, а като пълноценна мощ.
Нито Съюз на съветските социалистически републики, нито Руската империя биха разрешили на Запада да се приближи толкоз близо. Крим беше най-важното дълбоководно пристанище, а през 2014 година Русия съвсем го загуби от Европейския съюз, а може би и от НАТО. След като откри, че светът минава през интервал на преход, Русия осъзна, че един объркан Запад ще бъде безпомощен да ѝ попречи да завземе полуострова. Сега, осем години по-късно, Украйна е решена да се причисли към НАТО и скоро ще доближи равнище на военно развиване, което би направило цената на всяка инвазия непостижима. Освен това интернационалният преход към момента продължава и може да не завърши даже след 10 години. От позиция на Русия наближава решителен миг.
Съединени американски щати не съумяха да схванат това, тъй като в края на Студената война бяха пропити с концепцията, че „ краят на историята " е настъпил и демократичната народна власт в този момент ще стане норма. Но 30 години по-късно съперничеството сред великите сили в духа на ерата преди Първата международна война се завърна. Само че този път страните разполагат с нуклеарни оръжия. Как реагират Съединени американски щати на тази нова епоха и по какъв начин да подходят към Русия?
Подготвяйки се за нова епоха, Америка би трябвало ясно да дефинира своя главен противник, а това е Китай. Доскоро американският истеблишмънт се опасяваше от това, само че в този момент корпорациите би трябвало да схванат, че поклонът на Китай е недопустим до същата степен, в която е недопустим реверанс пред Съюз на съветските социалистически републики. Филмовите студия, които пускат китайски филми, не би трябвало да получават държавна поддръжка, а прокитайските спортисти би трябвало да бъдат засрамвани, като че ли са просъветски настроени.
Америка също би трябвало да признае, че Европа е престанала да бъде център на света. Центриран към Северния Атлантик, НАТО е неправилен инструмент за въздържане на Китай. Пактът би трябвало да се трансформира в организация, основана не толкоз на географията, колкото на формата на страна, защото географското многообразие ще помогне на Алианса да се оправи по-ефективно със заканите, които ще зародят в многополюсен свят и ще облекчи финансовото задължение на Америка. НАТО би трябвало да стане приобщаващ за всички демокрации, демократични или не, подготвени да поемат тежестта на отговорността. Ако една страна не дава отговор на американската концепция за народна власт, Съединени американски щати не би трябвало да се заяждат с нея. Никога няма да бъде реализирано единството, от което се нуждаят Съединени американски щати, с цел да се изправят против Китай, в случай че се разправят със своите съдружници.
Новият мироглед за Европа би трябвало да засегне и американската политика по отношение на Русия. Европейски Съюз няма опрощение за актуалната си уязвимост. Досега той не желаеше да поема отговорност за личните си дейности, отказвайки да употребява гореспоменатите принадлежности и да търси способи да спре да употребява съветски газ. Ако това отвращение продължи, Съединени американски щати не би трябвало да се двоумят да ги оставят да се грижат сами за себе си. Европейският съюз не е сополив младеж, а хилядолетна цивилизация, застрашена от непозната мощ. Време е да стартира да прави вярното нещо.
Второ, Съединените щати би трябвало да спрат да третират всеки проблем като гвоздей, който може да бъде забит с чук за наказания, когато скалпелът можеше да бъде доста по-ефективен. Руските опозиционни деятели предложиха лист с лица от обкръжението на Путин, против които Западът може да наложи наказания. Когато ги вкара против Русия, за какво не ги вкара против хора от листата? Една от аргументите може да е другарството сред богатите в Русия и Запада (все отново децата им вървят в едни и същи частни училища). Ако промяната изисква битка със личните си елити, по този начин да бъде. Не би трябвало да се позволява спор, в който американските елити са другари с другата страна.
Трето, Съединени американски щати би трябвало да одобряват един тип теория на Роналд Рейгън от ХХI век. И да обещаят, заимствайки откъс от оригинала, „ да оспорват експанзията, поддържана от автократи и да защитят правата, които принадлежат на човек от раждането “. Това няма да изложи на риск живота на американците, само че ще подсигурява даването на задоволително оръжия и друга помощ на застрашени демокрации като Украйна. Това ще разреши към този момент да бъде отсрочен съветския проблем, като в същото време не се отмества погледа от Китай.
И най-после, в случай че Америка изостави мисленето от ХХ век, евентуално въобще няма да би трябвало да се тревожи за Русия. Без да мисли за западния фланг, Кремъл ще се концентрира върху източния, върху Китай. И въпреки че това към момента може да е надалеч, време е Америка да стартира да гледа към бъдещето.
Съединени американски щати не би трябвало да гледат обратно, а да помнят думите на един от идолите на Студената война, президента Джон Кенеди, който сподели, че „ тези, които гледат единствено към предишното или сегашното, сигурно ще пропуснат бъдещето “. Руският президент Владимир Путин не поглежда обратно. Фокусирайки се върху сегашното, той съхранява бъдещето на периферни устройства. Така той наподобява е направил изобретение: светът минава през 30-годишен преход от биполярния международен ред на ХХ век към новия многополюсен международен ред на XXI век. И в името на положителните позиции в този подтекст той манипулира Русия.
Студената война от дълго време завърши, както и краткотрайните резултати от еднополярността, когато Съединени американски щати бяха ненадминати. Китай се трансформира в техен главен противник, Русия сполучливо се възвърне от „ слабото “ последно десетилетие на предишния век. Дори Европейският съюз има заложбите на суперсила: нуклеарни оръжия, процъфтяваща оръжейна промишленост, доближава Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати, и има население от близо 450 милиона души.
Съединени американски щати би трябвало да се приготвят за възхода на тези сили. Но вместо това през последните 30 години те се занимават със структури от ерата на Студената война като НАТО (създадени, с цел да отразяват биполярността от началото на 50-те) в несъответствуващ интервал за тях в опит да запазят еднополярността от 90-те, колкото е допустимо по-дълго. Желанието е разбираемо, само че пробвайки се да спрат течението на времето, Съединените щати в действителност се трансфораха в хранителна среда за политически авантюристи.
Междувременно, надалеч от желанието да се върне в 90-те години на ХХ век, Русия обезверено се пробва да продължи напред. След края на Студената война Москва съвсем потъна в безредица. Според Русия Западът се възползва от тази уязвимост и нахлу в нейната сфера на въздействие, разширявайки НАТО и Европейски Съюз дотам, че американските танкове бяха единствено на няколкостотин километра от границите му. Америка обаче имаше друга позиция: колкото повече контакти Русия имаше със Запада, толкоз по-бързо щеше да върви процесът на демократизация. Още през 2009 година, когато това явно не се случи, администрацията на Обама се надяваше да възвърне връзките с натискане на един бутон. Ето за какво през 2014 година Западът беше толкоз шокиран от съветското държание в стила на XIX век. Но в реалност тя тогава се държеше не като страна от XIX век, а като пълноценна мощ.
Нито Съюз на съветските социалистически републики, нито Руската империя биха разрешили на Запада да се приближи толкоз близо. Крим беше най-важното дълбоководно пристанище, а през 2014 година Русия съвсем го загуби от Европейския съюз, а може би и от НАТО. След като откри, че светът минава през интервал на преход, Русия осъзна, че един объркан Запад ще бъде безпомощен да ѝ попречи да завземе полуострова. Сега, осем години по-късно, Украйна е решена да се причисли към НАТО и скоро ще доближи равнище на военно развиване, което би направило цената на всяка инвазия непостижима. Освен това интернационалният преход към момента продължава и може да не завърши даже след 10 години. От позиция на Русия наближава решителен миг.
Съединени американски щати не съумяха да схванат това, тъй като в края на Студената война бяха пропити с концепцията, че „ краят на историята " е настъпил и демократичната народна власт в този момент ще стане норма. Но 30 години по-късно съперничеството сред великите сили в духа на ерата преди Първата международна война се завърна. Само че този път страните разполагат с нуклеарни оръжия. Как реагират Съединени американски щати на тази нова епоха и по какъв начин да подходят към Русия?
Подготвяйки се за нова епоха, Америка би трябвало ясно да дефинира своя главен противник, а това е Китай. Доскоро американският истеблишмънт се опасяваше от това, само че в този момент корпорациите би трябвало да схванат, че поклонът на Китай е недопустим до същата степен, в която е недопустим реверанс пред Съюз на съветските социалистически републики. Филмовите студия, които пускат китайски филми, не би трябвало да получават държавна поддръжка, а прокитайските спортисти би трябвало да бъдат засрамвани, като че ли са просъветски настроени.
Америка също би трябвало да признае, че Европа е престанала да бъде център на света. Центриран към Северния Атлантик, НАТО е неправилен инструмент за въздържане на Китай. Пактът би трябвало да се трансформира в организация, основана не толкоз на географията, колкото на формата на страна, защото географското многообразие ще помогне на Алианса да се оправи по-ефективно със заканите, които ще зародят в многополюсен свят и ще облекчи финансовото задължение на Америка. НАТО би трябвало да стане приобщаващ за всички демокрации, демократични или не, подготвени да поемат тежестта на отговорността. Ако една страна не дава отговор на американската концепция за народна власт, Съединени американски щати не би трябвало да се заяждат с нея. Никога няма да бъде реализирано единството, от което се нуждаят Съединени американски щати, с цел да се изправят против Китай, в случай че се разправят със своите съдружници.
Новият мироглед за Европа би трябвало да засегне и американската политика по отношение на Русия. Европейски Съюз няма опрощение за актуалната си уязвимост. Досега той не желаеше да поема отговорност за личните си дейности, отказвайки да употребява гореспоменатите принадлежности и да търси способи да спре да употребява съветски газ. Ако това отвращение продължи, Съединени американски щати не би трябвало да се двоумят да ги оставят да се грижат сами за себе си. Европейският съюз не е сополив младеж, а хилядолетна цивилизация, застрашена от непозната мощ. Време е да стартира да прави вярното нещо.
Второ, Съединените щати би трябвало да спрат да третират всеки проблем като гвоздей, който може да бъде забит с чук за наказания, когато скалпелът можеше да бъде доста по-ефективен. Руските опозиционни деятели предложиха лист с лица от обкръжението на Путин, против които Западът може да наложи наказания. Когато ги вкара против Русия, за какво не ги вкара против хора от листата? Една от аргументите може да е другарството сред богатите в Русия и Запада (все отново децата им вървят в едни и същи частни училища). Ако промяната изисква битка със личните си елити, по този начин да бъде. Не би трябвало да се позволява спор, в който американските елити са другари с другата страна.
Трето, Съединени американски щати би трябвало да одобряват един тип теория на Роналд Рейгън от ХХI век. И да обещаят, заимствайки откъс от оригинала, „ да оспорват експанзията, поддържана от автократи и да защитят правата, които принадлежат на човек от раждането “. Това няма да изложи на риск живота на американците, само че ще подсигурява даването на задоволително оръжия и друга помощ на застрашени демокрации като Украйна. Това ще разреши към този момент да бъде отсрочен съветския проблем, като в същото време не се отмества погледа от Китай.
И най-после, в случай че Америка изостави мисленето от ХХ век, евентуално въобще няма да би трябвало да се тревожи за Русия. Без да мисли за западния фланг, Кремъл ще се концентрира върху източния, върху Китай. И въпреки че това към момента може да е надалеч, време е Америка да стартира да гледа към бъдещето.
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ