Латинка Петрова на 74: Не мисля за годините и за възрастта. Аз съм една Шехерезада...
Със започването на всяка една календарна година и актрисата Латинка Петрова “пораства ” с още една. Малко са щастливците, чийто рожден ден се отбелязва с камбанен звън, фойерверки и всенародна еуфория. А диалогът с Латинка и в празник, и в делник е занимателен, тъй като, както тя самата се майтапи, “Аз съм една Шехерезада...”
- Вие сте от дамите, които не се тормозят да си кажат годините...
- Ами не, аз мисля, че годините са за статистиката. Не са за персони като мен, които цялостен живот са живели на цялостни обороти - и прочувствено, и физически. Те просто се отмятат в календара. Някой в миналото е решил, че би трябвало да има порядък и по тази причина го е измислил. В същото време човек единствено в огледалото схваща, че нещо се е трансформирало. Иначе си остава същият. Аз доста имам вяра в това - младежът си спи във всеки един от нас. Ако е бил същински, той си остава жив в нас! Само ни се постанова да съблюдаваме благовъзпитание в връзките си. Понякога поучаваме младите, което за мене е малко демоде и би трябвало да отиде в историята.
- Не би трябвало ли да им оказваме помощ с опита, който имаме?
- Това, че сякаш се учим от грешките и опита, че аз съм живяла повече и... Нищо сходно! Младите са доста по-рефлексни, доста по-интуитивни и дори могат да ни дават ум. Нека да не бягаме от това да получаваме от тях препоръки.
- За каква “щуротия” ви смъмри последно синът ви?
- О, да, той продължава да го прави, тъй като е хитрец, лекар на науките, нуклеарен физик, не знам какво си... Но както ме мъмри, по този начин и ми завижда. Когато се понеса да изяснявам неща от езотериката да вземем за пример, ми споделя: “Мамо, млъкни незабавно! До себе си имаш академик, не коментирай това най-малко пред мене...” Но аз си разрешавам да се дълбая в такива книги, просто ми е забавно. Не че ще стартира да мятам фасул и да върша всякакви неща, само че Кабала, нумерология, графология... всички тези неща са ми любопитни. Смятам, че идват от най-дълбока античност като чувство да се прескочи в бъдещето, някак си да се провреш във времето и пространството... Според мен и това раздвижва някакви центърчета в сивото ми вещество. Имам нужда, само че той се нервира от това, че аз приказвам много умело.
- Понякога ми се коства, че гледате като дете, направило някоя беля...
- Аз съм младеж в природата си. Във всеки човек си остава щуракът, само че с възрастта започваш да се съобразяваш с близките, имиджа си, публичните правила и така нататък
Тогава това дете в теб стартира да придремва, тъй като ти го задушаваш съзнателно. Това са превземки, с цел да не се изложиш. Примерно като отидеш на празненство, всички се държат пристойно, аристократично, завладяно. Затова мен няма да ме видите на такова място. Аз не я схващам тази проява на състояние, на маркови дрешки, на нова фризура, на нещо, което сме си купили преди малко. Бягам от тази показна суетност. Тя може да съществува и наложително всеки един човек би трябвало да бъде обичайно облечен, да носи харизмата си на всички места - това, че ти си спретнатичък, чистичък, че леко ухаеш на чисто, на зелено, че носиш усмивка...
- А по какъв начин успявате да преодолеете персоналните си проблеми, тъй че да не ви личат, когато застанете пред публиката?
- Станиславски е споделил, че би трябвало да си събуем обувките, когато влизаме в театъра, и да ги оставим извън. Цялата тиня, всичко, което е проблем, би трябвало да остане отвън стените на театъра. Много сътрудници, в това число и аз, сме играли заболели, с температура. На сцената това не се усеща. Припадала съм даже пред камерата. Аз се втурвам като дете в тази игра - спектакъл, реклама, шоу..., с цялата си доверчивост. И може би с това спечелвам и обичта на хората, които ме стопират по улиците.
- Когато желаех да уговорим това изявление, звъних 3-4 пъти у вас и все ви нямаше. Струва ми се, че денят ви минава много динамично, по този начин ли е?
- Аз си го върша разнороден и динамичен, с цел да може тялото да не лентяйства, а да е в непрекъснато придвижване. (Смее се.) Със ставането влизам в банята - мия зъбите и лицето, след което стартирам половин час гимнастика, наложително всяка заран. Имам специфични пружини, с които разтеглям гръбнака, и крачетата товаря по този метод. В тишината на утринта е доста хубаво със затворени очи човек да си направи този тоалет. След което, естествено, душ и към този момент съм подготвена за кафето. Започвам да възнамерявам какво ще закусва раята, като стане, (смее се), какво ще обядва и какви задължения имам. Винаги си приготвям нещата от предходния ден. Времето стига за всичко, въпросът е да си го организираме. Както споделяше майка ми - като се умориш от една работа, незабавно започвай друга. И аз съблюдавам заветите й, въпреки че когато с мъжа ми се събрахме преди 40 години, се смеехме на тази мъдрост - по какъв начин е допустимо да си почиваш отново с работа.
- Щом ставате толкоз рано, несъмнено рано ви се доспива?
- Ако не съм ангажирана с работа, в 22,30 броя до 10 и задрямвам. И постоянно преди този момент ревизирам тялото си, опънато в леглото, дали е в кондиция - някъде боли ли, обтяга ли нещо. Казвам си - ох, добре ми е, значи ще има пробуждане. И в 6-6,30 още веднъж съм на крайник. Нямам среднощни разходки и терзания, че не мога да заспя и не виждам в тавана.
Никога не съм знаела какви хапчета се пият срещу бодърствуване. Може би това ми е от зодията Козирог - имам нужда от сън, лягам и задрямвам. (Смее се.)
- Какви са следствията от това да се вземеш прекомерно на съществено?
- Аз не знам какво е, тъй като в никакъв случай не съм се взимала на съществено. Нещо повече, постоянно се отнасям с една “гавра” към всичко, което върша.
Така се измъквам от всевъзможни тегоби, като споделям - ох, след 30-40 години няма да има нито помен от мен, нито от тоз проблем И е толкоз смешно тъкмо в този момент пък да стартира да се нервирам. Махвам с ръка и се отдалечавам. Аз знам, че в мен не дреме, а живее една заложба. И си споделям - тези висши сили над нас несъмнено не могат да ме пратят на земния ми път, без да ми дадат опция да се “изстискам” до дъно. Да кажа всичко, каквото бих желала, да покажа каквото мога като актриса. Затова не мисля и за годините, и за възрастта... Има нещо, което няма по какъв начин ей по този начин да си отиде, просто няма по какъв начин.
- Казвали сте, че е хубаво човек да влиза в черква освен да се моли, само че и да благодари на Бога...
- Това в никакъв случай не би трябвало да го забравяме. Ако човек си няма ангел страж или не знае кой е, хубаво е да си насрочи ден в годината. Не да влиза в храма единствено тъй като е оживял в злополука или е имал някакво тестване, да направи курбан или да възпламени свещ. Не, просто отиваш и казваш - благодаря ти, че аз съм добре, че околните и приятелите ми са добре... Като се спреш под купола и отправиш своите мисли към Божията майка и Бога, постоянно имаш чувство, че си направил нещо положително. Даже и да не си набожен, тези мигове са ти потребни, с цел да спреш, да си починеш, да погледнеш себе си, да схванеш, че си прашинка в този океан.
Да се усетиш, че не си всеможещ, не си единственият, че от теб не зависи безусловно нищо че Бог те е пратил с някаква задача тук, да създадеш потомство, да добруваш, да сееш доброта, да продължиш рода, с цел да може идващото потомство да се качи на едно по-високо равнище.
- И най-после, ще споделите ли с нашите читатели каква е рецептата човек да не усеща тежестта на годините?
- Ами аз мисля, че годините са за статистиката. Не са за персони като мен, които цялостен живот са живели на цялостни обороти - и прочувствено, и физически. Те просто се отмятат в календара. Не ме интересуват нито билки, нито медикаменти, не ги употребявам. Не знам и какво е сънотворно. Имам здрав сън 8-10 часа. Плодовете са ми доста значими също, те са ми като амброзия. Няма ден, без да хапна ябълка. Навремето майка ми, която е от Кюстендилския край, през зимата, когато нямаше плодове, хапваше киселици. Тези привички са ми останали и в този момент у нас постоянно има плодове. Гледам се в огледалото всяка заран, върша няколко корекции, нравя се, общо взето, почитам се. След това имам своите два часа плуване всеки ден. Трябва да се научим да си сътворяваме хубави страсти, това е.
Валентина ИВАНОВА
- Вие сте от дамите, които не се тормозят да си кажат годините...
- Ами не, аз мисля, че годините са за статистиката. Не са за персони като мен, които цялостен живот са живели на цялостни обороти - и прочувствено, и физически. Те просто се отмятат в календара. Някой в миналото е решил, че би трябвало да има порядък и по тази причина го е измислил. В същото време човек единствено в огледалото схваща, че нещо се е трансформирало. Иначе си остава същият. Аз доста имам вяра в това - младежът си спи във всеки един от нас. Ако е бил същински, той си остава жив в нас! Само ни се постанова да съблюдаваме благовъзпитание в връзките си. Понякога поучаваме младите, което за мене е малко демоде и би трябвало да отиде в историята.
- Не би трябвало ли да им оказваме помощ с опита, който имаме?
- Това, че сякаш се учим от грешките и опита, че аз съм живяла повече и... Нищо сходно! Младите са доста по-рефлексни, доста по-интуитивни и дори могат да ни дават ум. Нека да не бягаме от това да получаваме от тях препоръки.
- За каква “щуротия” ви смъмри последно синът ви?
- О, да, той продължава да го прави, тъй като е хитрец, лекар на науките, нуклеарен физик, не знам какво си... Но както ме мъмри, по този начин и ми завижда. Когато се понеса да изяснявам неща от езотериката да вземем за пример, ми споделя: “Мамо, млъкни незабавно! До себе си имаш академик, не коментирай това най-малко пред мене...” Но аз си разрешавам да се дълбая в такива книги, просто ми е забавно. Не че ще стартира да мятам фасул и да върша всякакви неща, само че Кабала, нумерология, графология... всички тези неща са ми любопитни. Смятам, че идват от най-дълбока античност като чувство да се прескочи в бъдещето, някак си да се провреш във времето и пространството... Според мен и това раздвижва някакви центърчета в сивото ми вещество. Имам нужда, само че той се нервира от това, че аз приказвам много умело.
- Понякога ми се коства, че гледате като дете, направило някоя беля...
- Аз съм младеж в природата си. Във всеки човек си остава щуракът, само че с възрастта започваш да се съобразяваш с близките, имиджа си, публичните правила и така нататък
Тогава това дете в теб стартира да придремва, тъй като ти го задушаваш съзнателно. Това са превземки, с цел да не се изложиш. Примерно като отидеш на празненство, всички се държат пристойно, аристократично, завладяно. Затова мен няма да ме видите на такова място. Аз не я схващам тази проява на състояние, на маркови дрешки, на нова фризура, на нещо, което сме си купили преди малко. Бягам от тази показна суетност. Тя може да съществува и наложително всеки един човек би трябвало да бъде обичайно облечен, да носи харизмата си на всички места - това, че ти си спретнатичък, чистичък, че леко ухаеш на чисто, на зелено, че носиш усмивка...
- А по какъв начин успявате да преодолеете персоналните си проблеми, тъй че да не ви личат, когато застанете пред публиката?
- Станиславски е споделил, че би трябвало да си събуем обувките, когато влизаме в театъра, и да ги оставим извън. Цялата тиня, всичко, което е проблем, би трябвало да остане отвън стените на театъра. Много сътрудници, в това число и аз, сме играли заболели, с температура. На сцената това не се усеща. Припадала съм даже пред камерата. Аз се втурвам като дете в тази игра - спектакъл, реклама, шоу..., с цялата си доверчивост. И може би с това спечелвам и обичта на хората, които ме стопират по улиците.
- Когато желаех да уговорим това изявление, звъних 3-4 пъти у вас и все ви нямаше. Струва ми се, че денят ви минава много динамично, по този начин ли е?
- Аз си го върша разнороден и динамичен, с цел да може тялото да не лентяйства, а да е в непрекъснато придвижване. (Смее се.) Със ставането влизам в банята - мия зъбите и лицето, след което стартирам половин час гимнастика, наложително всяка заран. Имам специфични пружини, с които разтеглям гръбнака, и крачетата товаря по този метод. В тишината на утринта е доста хубаво със затворени очи човек да си направи този тоалет. След което, естествено, душ и към този момент съм подготвена за кафето. Започвам да възнамерявам какво ще закусва раята, като стане, (смее се), какво ще обядва и какви задължения имам. Винаги си приготвям нещата от предходния ден. Времето стига за всичко, въпросът е да си го организираме. Както споделяше майка ми - като се умориш от една работа, незабавно започвай друга. И аз съблюдавам заветите й, въпреки че когато с мъжа ми се събрахме преди 40 години, се смеехме на тази мъдрост - по какъв начин е допустимо да си почиваш отново с работа.
- Щом ставате толкоз рано, несъмнено рано ви се доспива?
- Ако не съм ангажирана с работа, в 22,30 броя до 10 и задрямвам. И постоянно преди този момент ревизирам тялото си, опънато в леглото, дали е в кондиция - някъде боли ли, обтяга ли нещо. Казвам си - ох, добре ми е, значи ще има пробуждане. И в 6-6,30 още веднъж съм на крайник. Нямам среднощни разходки и терзания, че не мога да заспя и не виждам в тавана.
Никога не съм знаела какви хапчета се пият срещу бодърствуване. Може би това ми е от зодията Козирог - имам нужда от сън, лягам и задрямвам. (Смее се.)
- Какви са следствията от това да се вземеш прекомерно на съществено?
- Аз не знам какво е, тъй като в никакъв случай не съм се взимала на съществено. Нещо повече, постоянно се отнасям с една “гавра” към всичко, което върша.
Така се измъквам от всевъзможни тегоби, като споделям - ох, след 30-40 години няма да има нито помен от мен, нито от тоз проблем И е толкоз смешно тъкмо в този момент пък да стартира да се нервирам. Махвам с ръка и се отдалечавам. Аз знам, че в мен не дреме, а живее една заложба. И си споделям - тези висши сили над нас несъмнено не могат да ме пратят на земния ми път, без да ми дадат опция да се “изстискам” до дъно. Да кажа всичко, каквото бих желала, да покажа каквото мога като актриса. Затова не мисля и за годините, и за възрастта... Има нещо, което няма по какъв начин ей по този начин да си отиде, просто няма по какъв начин.
- Казвали сте, че е хубаво човек да влиза в черква освен да се моли, само че и да благодари на Бога...
- Това в никакъв случай не би трябвало да го забравяме. Ако човек си няма ангел страж или не знае кой е, хубаво е да си насрочи ден в годината. Не да влиза в храма единствено тъй като е оживял в злополука или е имал някакво тестване, да направи курбан или да възпламени свещ. Не, просто отиваш и казваш - благодаря ти, че аз съм добре, че околните и приятелите ми са добре... Като се спреш под купола и отправиш своите мисли към Божията майка и Бога, постоянно имаш чувство, че си направил нещо положително. Даже и да не си набожен, тези мигове са ти потребни, с цел да спреш, да си починеш, да погледнеш себе си, да схванеш, че си прашинка в този океан.
Да се усетиш, че не си всеможещ, не си единственият, че от теб не зависи безусловно нищо че Бог те е пратил с някаква задача тук, да създадеш потомство, да добруваш, да сееш доброта, да продължиш рода, с цел да може идващото потомство да се качи на едно по-високо равнище.
- И най-после, ще споделите ли с нашите читатели каква е рецептата човек да не усеща тежестта на годините?
- Ами аз мисля, че годините са за статистиката. Не са за персони като мен, които цялостен живот са живели на цялостни обороти - и прочувствено, и физически. Те просто се отмятат в календара. Не ме интересуват нито билки, нито медикаменти, не ги употребявам. Не знам и какво е сънотворно. Имам здрав сън 8-10 часа. Плодовете са ми доста значими също, те са ми като амброзия. Няма ден, без да хапна ябълка. Навремето майка ми, която е от Кюстендилския край, през зимата, когато нямаше плодове, хапваше киселици. Тези привички са ми останали и в този момент у нас постоянно има плодове. Гледам се в огледалото всяка заран, върша няколко корекции, нравя се, общо взето, почитам се. След това имам своите два часа плуване всеки ден. Трябва да се научим да си сътворяваме хубави страсти, това е.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ