Със световната фотографка Божана Татарска започва поредицата Децата на другата

Със международната фотографка Божана Татарска стартира поредицата " Децата на другата България ". Хората на духа ще се помнят постоянно, за разлика от политиците, чийто имена бързо ще бъдат забравени, споделя за Блиц Георги Тошев.

" Децата на другата България "  е новата поредност, която ще виждаме на тв екрана от 26 септември. Епизодите ще се излъчват в събота от 12:30 часа. Автор е известният публицист, публицист, водещ Георги Тошев. Преди години той сътвори поредицата за родителите на тези деца. Какво го е предиздвикало да продължи? Ето отговорът на този и още някои въпроси въпроси.

- Г-н Тошев, " Децата на другата България ", героите на новата ви тв поредност, в доста от случаите са родени далеч от родината на родителите си. Учили са и са възпитани в друго общество, до каква степен те се чустват българи, знаят ли езика ни, познават ли страната ни, на някои от тях единият родител, може би, не е българин, те по какъв начин се дефинират?

- Героите в новата ми поредност, която започва на 26 септември, събота, от 12,30 часа, са българи, чийто живот се случва отвън България. Техните истории са доказателство, че възприятието за принадлежност, за татковина, е надълбоко, персонално прекарване, което няма нищо общо с кухи патриотични слова, хора и ръченици, или развяване на българския трибагреник. Да обичаш България, да я носиш в сърцето си, е нещо интимно.

Поводите на моите герои да случват живота си отвън родината са разнообразни, само че всеки един от тях се разпознава като българин, приказва български език, интересува се от процесите в страната, вълнува се от ориста й.

Животът в друго общество носи своите позитивни и негативни страни. Но опита на тези българи е скъп, тъй като те са преодолявали предубеждения, срещали са недоумение, само че са съумели да станат част от това друго общество. Извоювали са мястото си и заслужават почит.

- Къде по света преследвахте вашите герои, мъчно ли ви беше да ги откриете?

- Не желаех да се върна при герои, които към този момент бях снимал. Предпочетох да открия нови. И ги срещнах. Дори COVID-19 не можа да попречи да ги фотографирам, да опиша техните истории. Защото считам за значимо все по-често да се вслушваме в гласовете на българите в чужбина, да поглеждаме на България и през техните очи.

Да получаваме противоположна връзка по какъв начин ни възприемат на открито.

- Кой ви впечатли най-вече?

- Всеки воин е значим за мен. Избрал съм го поради нещо самостоятелно, нещо, което ме е впечатлило. С дребни изключения не съм снимал известни, в противен случай. Исках да се вгледам в лицата на тези тихи, невидими, почтени българи, които са станали част от света и живеят почтено, не забравяйки от кое място са пристигнали. Започвам с Божана Татарска още тази събота. Тя е първото българско лице, което попада в огромните списания. Днес тя е сериозен фотограф, който се е посветил на доста съществени задачи.

-Допускате ли, че някои от тези " деца "  някога ще се върне, с цел да продължат живота и потърси бъдещето си в България?

- В селекцията ми от истории има деца, родени от разбъркан брак, като единият родител е българин. Други са отпътували дребни. Това, което ги сплотява, е възприятието за принадлежност. Независимо какъв брой постоянно се връщат в България, те остават свързани със страната. Не се ангажирам да предсказвам дали и при какви условия биха се върнали вечно в България, само че страната участва в живота им. Те са млади, умни, образовани, осъществени, директни и безапелационни в отстояването на полезностите.

- Ако е по този начин, кое може да ги стимулира?

- Те желаят да живеят в една свободна, правова България, в която се съблюдават закони, а нарушителите се санкционират.

- Знаят ли тези хора, какво се случва у нас. Интересуват ли се?

- Да, моите герои знаят доста добре какво се случва. Имат мнение, позиция.

- Допускате ли, че е допустима поредност: " Внуците на България ". Те, които, може би, са родени или ще се родят, няма ли да бъдет към този момент напълно чужденци?

- Давате ми концепция за сериозен размисъл за поредност след още 20 години. В момента работя върху сюжет за сериал, обвързван с тематиката за българите в чужбина. Аз имам списък с доста контакти, направил съм над 6000 изявленията с българи от целия свят и моята банка с информация за тях е доста по-богата от всичко, с което разполага Агенцията за българите в чужбина.

- Имиджът на България по света понякога е много тъмен, притеснава ли това  " децата ", сериозни ли са те, дава ли им мотив да се срамят?

- За страдание през днешния ден България не се употребява с престиж по света. Страната ни е знак на корупция и тъпчене на закона. Медиите рисуват страната ни в тъмни краски. И по тази причина имаме виновност всички. Не единствено политиците! Защото го допуснахме. Моите герои са сериозни, само че с причини. Те не се опасяват да назоват проблемите, да търсят и оферират решения. Те са задоволително знаещи, с цел да предизвикат спор. И безапелационни в дейностите си!

- Написахте книги за популярен българи: Невена Коканова, Стефан Данаилов, Георги Парцалев... Времето заличава ли загатна за тях?

- Всички сме виновни за националната памет. Живеем във време на безпаметност. Случайни и посредствени хора си пренаписват биографиите. Това е срамно. Ето за какво да помним е привилегия. На мощните и мислещите. Не имам вяра, че общество, което не помни огромните си създатели, има бъдеще. Защото хората на духа ще надживеят политиците. Поколенията постоянно ще знаят коя е Невена Коканова, кои са Стефан Данаилов и Наум Шопов. Съмнявам се, че след 10 години ще знаем имената на днешните министри.