Италианската звезда Паола Егону: Имам годеница, какво лошо има в това?!
Със спокойствието, с което забиваше по време на Световното първенствопо волейбол за дами в Япония, и с което се трансформира в Най-добрия диагонал на шампионата с 324 точки на сметката си, 19-годишната Паола Егону признава, че си пада по..жени. Тя си има даже избраница, а за това споделя в извънредно изявление на Кандида Морвило за неделния брой на " Кориере каузи Сера " .
Паола Егону, какво направихте незабавно след второто място от финала против Сърбия?
Върнах се в хотела и се обадих на моята избраница. Плачех и тя ме утешаваше. Каза ми, че от загубите боли, само че и че от тях може да научиш доста. И че ще пострадвам, само че по-късно ще ми мине.
Имате избраница?
Да.
Казвате го изцяло умерено, без терзание.
Точно по този начин, тъй като го намирам за обикновено.
И до момента в който всички в Италия бяха в делириум поради страхотното ви показване и поради медала от международно състезание, който липсваше от 2002-ра година, вие се обадихте на вашата избраница. Изобщо ли не се радвахте на този триумф в този миг?
Не, беше ми зле. Защото можехме да се представим по-добре.
Кога осъзнахте любовта на хората към вас?
На летището, откакто се завърнахме в Италия.
Спечелихте си прякора " Страховитите девойки ". Усещате ли се като такова?
Страховита съм първоначално, което може да прозвучи малко ужасно. Но откакто видя индивида отсреща не съм толкоз страшна.
Каква е тайната на триумфа ви като народен тим на Италия?
Това, че си имаме вяра. След първата подготовка аз, която имах съществени упования, не виждах това, което желаех. Но с времето си повярвахме и израснахме като тим.
Искате ли да се превърнете в най-хубавата в света?
Ще забележим.
Как се захванахте с волейбол?
Правех си домашните бързо и по-късно се излягах на дивана. Баща ми ме посъветва да опитвам някой и различен спорт. Видях, че с волейбола се развличам и се възползвах.
Коя е най-голямата ви жертва?
Това да си потегли от у дома. Бях единствено на 13 години и трябваше да оставя майка, татко, брат и сестра, приятелките.. безусловно всичко.
Президентът на Италия Серджо Матарела показа, че страната би трябвало да взима образец от вас, волейболните героини. Но какъв тъкмо образец?
В желанието да се представяш добре, даже когато не е толкоз елементарно. И постоянно да уважаваш останалите.
Италия се влюби в този разбъркан народен тим, от позиция на произхода на другите състезателки..
Учудена съм от всичко това. Ние сме италианки. И съгласно мен, да имаш друг генезис е нещо изцяло обикновено.
В Инстаграм цитирахте обръщение на огромния Нелсон Мандела, който споделя: " Никой не се ражда с омразата поради цвета на кожата ". Защо избрахте тази фраза?
Защото е самата истина. Бебето не вижда разликата в цвета, до момента в който в учебно заведение някоя учителка не му изясни, че е черен или жълт.
На такава учителка ли попаднахте вие?
Ставала съм жертва на расизъм в няколко случая. Нормално, само че не би следвало да е.
В Инстаграм добавяте още: " Усиленият труд ще те води надалеч, само че с цел да направиш разликата, е належащо освен това и по-мощно ". Какво?
Нещо, което имаш вътре. Нещо, което не правиш, с цел да впечатлиш някого, а за себе си. И тогава си в действителност едно цяло.
Цитирахте и разнообразни фрагменти от една ария на Джеси Джей против стандартите за хубост. Феминистка ли сте?
Това са тематики, които се отнасят за един свят, цялостен със стандарти. Свят, който не ти оказва помощ да живееш твоя живот и поради което ще съжаляваш в следствие.
Съжалявате ли за нещо?
Не, тъй като не ме интересува мнението на останалите.
Какво значи любовта за вас?
Не знам. Опитвам се да схвана сега. Но мисля, че любовта е всичко. Обаждане по телефона от другар. Или съотборничките ти да проявят интерес към теб и ти към тях. Всички ние се раждаме с обич, тъй като през цялото време майка ни стартира да ни целува, прегръща и гали. С милувки желае да сме защитени за цялостен живот. Но не постоянно е по този начин. Към този миг, за благополучие всичко е ок.
Превод: BGvolleyball.com
Паола Егону, какво направихте незабавно след второто място от финала против Сърбия?
Върнах се в хотела и се обадих на моята избраница. Плачех и тя ме утешаваше. Каза ми, че от загубите боли, само че и че от тях може да научиш доста. И че ще пострадвам, само че по-късно ще ми мине.
Имате избраница?
Да.
Казвате го изцяло умерено, без терзание.
Точно по този начин, тъй като го намирам за обикновено.
И до момента в който всички в Италия бяха в делириум поради страхотното ви показване и поради медала от международно състезание, който липсваше от 2002-ра година, вие се обадихте на вашата избраница. Изобщо ли не се радвахте на този триумф в този миг?
Не, беше ми зле. Защото можехме да се представим по-добре.
Кога осъзнахте любовта на хората към вас?
На летището, откакто се завърнахме в Италия.
Спечелихте си прякора " Страховитите девойки ". Усещате ли се като такова?
Страховита съм първоначално, което може да прозвучи малко ужасно. Но откакто видя индивида отсреща не съм толкоз страшна.
Каква е тайната на триумфа ви като народен тим на Италия?
Това, че си имаме вяра. След първата подготовка аз, която имах съществени упования, не виждах това, което желаех. Но с времето си повярвахме и израснахме като тим.
Искате ли да се превърнете в най-хубавата в света?
Ще забележим.
Как се захванахте с волейбол?
Правех си домашните бързо и по-късно се излягах на дивана. Баща ми ме посъветва да опитвам някой и различен спорт. Видях, че с волейбола се развличам и се възползвах.
Коя е най-голямата ви жертва?
Това да си потегли от у дома. Бях единствено на 13 години и трябваше да оставя майка, татко, брат и сестра, приятелките.. безусловно всичко.
Президентът на Италия Серджо Матарела показа, че страната би трябвало да взима образец от вас, волейболните героини. Но какъв тъкмо образец?
В желанието да се представяш добре, даже когато не е толкоз елементарно. И постоянно да уважаваш останалите.
Италия се влюби в този разбъркан народен тим, от позиция на произхода на другите състезателки..
Учудена съм от всичко това. Ние сме италианки. И съгласно мен, да имаш друг генезис е нещо изцяло обикновено.
В Инстаграм цитирахте обръщение на огромния Нелсон Мандела, който споделя: " Никой не се ражда с омразата поради цвета на кожата ". Защо избрахте тази фраза?
Защото е самата истина. Бебето не вижда разликата в цвета, до момента в който в учебно заведение някоя учителка не му изясни, че е черен или жълт.
На такава учителка ли попаднахте вие?
Ставала съм жертва на расизъм в няколко случая. Нормално, само че не би следвало да е.
В Инстаграм добавяте още: " Усиленият труд ще те води надалеч, само че с цел да направиш разликата, е належащо освен това и по-мощно ". Какво?
Нещо, което имаш вътре. Нещо, което не правиш, с цел да впечатлиш някого, а за себе си. И тогава си в действителност едно цяло.
Цитирахте и разнообразни фрагменти от една ария на Джеси Джей против стандартите за хубост. Феминистка ли сте?
Това са тематики, които се отнасят за един свят, цялостен със стандарти. Свят, който не ти оказва помощ да живееш твоя живот и поради което ще съжаляваш в следствие.
Съжалявате ли за нещо?
Не, тъй като не ме интересува мнението на останалите.
Какво значи любовта за вас?
Не знам. Опитвам се да схвана сега. Но мисля, че любовта е всичко. Обаждане по телефона от другар. Или съотборничките ти да проявят интерес към теб и ти към тях. Всички ние се раждаме с обич, тъй като през цялото време майка ни стартира да ни целува, прегръща и гали. С милувки желае да сме защитени за цялостен живот. Но не постоянно е по този начин. Към този миг, за благополучие всичко е ок.
Превод: BGvolleyball.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ