Със специално сътворен за повода "дудъл" "Гугъл" отбелязва днес 120-годишната

Със особено сътворен за мотива "дудъл" "Гугъл" отбелязва през днешния ден 120-годишната от рождението на прословутия руски режисьор и кинотеоретик Сергей Айзенщайн, популяризирал се с с пропагандните си филми и исторически епоси като "Броненосецът „ Потьомкин “ и „ Александър Невски “, както и с извънредно новаторската си техника при монтаж.

Поден на 22 януари 1898 година в Рига (тогава част от Руската империя) Сергей Михайлович Айзенщайн получава християнско образование, само че след налагането на комунистическата идеология в Съветския съюз става неприкрит безбожник. През 1905 година майка му Юли напуща родното му място и го взима със себе си в Санкт Петербург, където по-късно той стартира да учи архитектура и инженерство в Инженеро-строителния институт.

Заедно със състудентите си през 1917 година той се записва доброволец на страната на революцията и три години по-късно бива изместен на управителна позиция в Минск поради сполучливото си пропагандиране на Октомврийската гражданска война. Същата година Айзенщайн се реалокира в Москва и стартира кариера в театъра, а по-късно работи и като дизайнер за Всеволод Майерхолд.

Първото си огромно достижение в кинематографичното изкуство той реализира през 1922 година – тогава той за първи пръв употребява термина "монтаж", полагайки основите му както на доктрина, по този начин и на процедура. 15 години по-късно той разгласява и научния си труд, отдаден на този прийом при изключително трагични условия.

"Стачка" е първият му пълнометражен филм на Айзенщайн, а "Броненосецът "Потьомкин" притегля вниманието на международната рецензия към него. След това Айзенщайн режисира също филмите "Октомври" и "Старо и ново" по случай тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската гражданска война. И въпреки и задграничните критици да са към този момент впечатлени от невероятните му похвани, Съюз на съветските социалистически републики принуждават режисьора да разгласява публикации със самооценка и уверения, че ще промени метода си на работа, с цел да "съответства тя на постулатите на социалистическия реализъм".

През есента на 1928 година Айзенщайн се насочва на пътешестване в Европа дружно със своите сътрудници Григорий Александров и Едуард Тисе. Официално пътуването има за цел запознаване със звуковите филми и показване на известни руски кинодеятели на "капиталистическия Запад". За Айзенщайн това е опция да види света оттатък рестриктивните мерки на Съветския съюз и той употребява опцията, с цел да изнася лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.

През април 1930 година кинокомпанията "Парамаунт пикчърс" даже му предлага опция да снима филм в Съединени американски щати, само че неговата идеология по този начин и не съумява да се напасне с американските условия.

След завръщането в родната си страна Айзенщайн стартира да бъде гледан изкривено от сталиниската кино промишленост. Заради престоя си на Запад през 1933 година кинематографът незабавно се оказва въдворен в психиатрична болница като всички останали "врагове на народа". Официалната диагноза е меланхолия.

Впоследствие е назначен на преподавателска позиция във филмовото учебно заведение в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 е началник на курса по образование по сценаристика.

Година след края на преподавателската си кариера той стартира снимането на "Поляната на Бежин", само че нахвърля бюджета и не съумява да съблюдава крайните периоди. Спасението му идва непосредствено от Сталин, който афишира, че не Айзенщайн е отговорен, а изпълнителните продуценти на плана. Накрая виновността е трансферирана на Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 е уволнен, задържан, наказан за изменничество и убит.

В годините си на проваляне по-конкретно през 1937 година, Айзенщайн написа най-известния си теоретичен труд "Монтажът", в което се обобщава опитът, насъбран през годините на нямото кино, само че и с който се проучват новите благоприятни условия, които предлага появяването на звука и на цвета в киното. Преди всичко това е извънреден научен труд за същността на изкуството.

Айзенщайн получава "още един шанс" и той се заема да снима филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му зачисляват и съсценарист, професионални артисти за функциите и асистент-режисьор. Резултатът е филм, който е признат добре в Съветския съюз и му печели Ордена на Ленин и Наградата на Сталин.

През 1948 година Сергей Айзенщайн почива. /БГНЕС